№ 29
гр. Шумен, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20213630101895 по описа за 2021 година
Предявен е брачен иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
В молбата си до съда ищецът СЛ. Ж. В., ЕГН **********, с адрес за
призоваване: ***, излага, че с ответника Д. Р. В., ЕГН **********, с адрес за
призоваване: ***, са сключили граждански брак на 24.09.1978 г., като от
брака си имат родени две, вече пълнолетни деца. Твърди се в молбата, че
съпрузите са разделени повече от тридесет години, като не поддържали
отношения по между си. Ищцата счита, че с ответника имат различни
възприятия за ценности и различни мнения по основни житейски въпроси,
поради което смята, че съществуващият между тях брак е само формален, без
реални перспективи за заздравяването му. Поради изложеното, моли съда да
постанови решение, по силата на което да бъде прекратен сключеният между
страните граждански брак, поради дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, без произнасяне по въпроса за вината; да й се предостави ползването
на семейното жилище, имащо административен адрес: ***; да й се възстанови
предбрачното фамилно име Иванова.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът, редовно уведомен, не представя писмен отговор. Не се
явява и в съдебно заседание, за да изрази становището по така предявения
1
брачен иск.
След като се запозна с изложеното и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе
следното: Видно от представеното удостоверение, издадено въз основа на акт
за граждански брак №679/24.09.1978 г., съставен от длъжностното лице по
гражданско състояние при Община Шумен, се установи, че страните са
законни съпрузи от 24.09.1978 г. Безспорно е между страните, а се установява
и от събраните по делото гласни доказателства, че близо от тридесет години
съпрузите са разделени и не живеят заедно. От показанията на разпитания по
делото свидетел Ангелинка Петрова става ясно, че някъде от 1998 г. съпругът
е напуснал семейното жилище, като е отишъл да живее на село. От него
момент съпрузите не поддържали някакви отношения по между си. Съдът
дава вяра на гласните доказателства, тъй като показанията на свидетеля са
ясни, конкретни и вътрешно непротиворечиви.
Съпругата категорично изразява желанието си за прекратяване на брака.
Позовавайки се на изложеното и изразеното категорично нежелание на
съпругата да възобнови съжителството си с ответника, съдът намира, че
бракът между страните е изпразнен от взаимна обич, доверие, уважение,
емоционална, духовна и физическа близост, единство на целите и интересите
и съществува повече във вреда на съпрузите, отколкото полза, без реални
перспективи за заздравяването му. Безспорно е, че съпрузите са във
фактическа раздяла, продължила един значително дълъг период, като липсва
желание да възобновят съжителството си. Брачната връзка съществува само
формално и същата е изпразнена от своето вътрешно съдържание,
съответстващо на морала и закона. Отношенията между съпрузите са дълбоко
разстроени, поради което запазването на брака противоречи на принципите на
морала. Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може да бъде
преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните
съпружески отношения. Поради изложеното съдът намира, че запазването на
семейството във вида, в който съществува е правно и житейски неоправдано.
Ето защо, приема, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, и следва да
бъде прекратен.
Доколкото някоя от страните по делото не е поискала съдът да се
произнесе по въпроса за вината, то с оглед разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК,
2
съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Относно фамилното име на съпругата, предвид изричната молба на
ищцата да възстанови фамилното си име, носено преди сключване на брака,
счита, че същата следва да възстанови предбрачната си фамилия Иванова.
Относно семейното жилище, не се спори между страните, че съвместно
обитавано жилище от страните се намира в гр. Шумен, на ул.“Китка“ №2,
ап.4, като това жилище е напуснато от ответника и се ползва от ищцата.
Заявена е претенция за ползването на жилището единствено от ищцата,
поради което счита, че жилището следва да се предостави за ползване на нея.
На основание чл.329, ал.1 от ГПК, изр. второ, деловодните разноски
остават в тежест на страните така, както са извършени.
Съдът определя окончателна държавна такса за разглеждане на брачния
иск в размер на 50.00 лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт сума, в размер на 25.00 лева,
представляваща остатък от държавна такса за водене на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА, сключения на 24.09.1978 г., с акт №679/24.09.1978 г. на
длъжностното лице по гражданско състояние при Община Шумен,
граждански брак между СЛ. Ж. В., ЕГН **********, с адрес за призоваване:
***, и Д. Р. В., ЕГН **********, с адрес за призоваване: ***, КАТО
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ВЪЗСТАНОВЯВА фамилното име на съпругата, носено преди сключване
на брака - ИВАНОВА.
ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, имащо
административен адрес: *** на СЛ. Ж. В., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото за брачния иск в
размер на 50.00 лв. /петдесет лева/.
ОСЪЖДА Д. Р. В., ЕГН **********, с адрес за призоваване: ***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Шуменски
3
районен съд, сума в размер на 25.00 лева /двадесет и пет лева/,
представляваща държавна такса за разглеждане на брачния иск.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4