Р Е Ш Е Н И Е

 

     №…….../……..06.2019 г.

гр. Варна

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                                                  СЪДИЯ: МИЛА КОЛЕВА

        

при секретаря Мария Манолова,

като разгледа докладваното от съдията Колева

търговско дело № 1802 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявеният иск е с правно основание чл. 135 ЗЗД.

 

По изложените в исковата молба обстоятелства, ищецът „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 115Е, е поискал на основание чл. 135 ЗЗД да бъде обявен за относително недействителен спрямо него на договор за дарение на недвижим имот от 10.10.2016 г., обективиран в нотариален акт № **, том *, рег. № *****, дело № ***/**** г. на С.Д.– нотариус с район на действие района на ВРС, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара, вписан в СлВп с вх. рег. № *****/****** г., акт *, том ******, дело № *****, сключен между ответниците - И.Н.Д., ЕГН **********,***, в качеството му на дарител и Н.И.Д., ЕГН **********,***, в качеството му на дарен.

В исковата молба се твърди, че на 21.04.2004 г. „Банка Пиреос България" АД е сключила договор за кредит № 104/2004 със „БУЛТРЕЙД - 2002" ООД, ЕИК *********, представлявано от Р.С.С., ЕГН ********** и И.Н.Д., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател и „БУЛТРЕЙДИНГ БГ” ЕООД, ЕИК *********, Р.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, И.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството им на солидарни длъжници, с който банката предоставя банков кредит в размер 1 466 873 лв. за оборотни средства и издаване на банкови гаранции. Към договора за кредит 104/2004 са сключени множество анекси.

Сочи се, че поради неизпълнение на задълженията на ответника, банката е предявила претенциите си за заплащане на дължимите суми пред Районен съд - гр. Варна, като е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Въз основа на него е образувано ч. гр. д. № 6035/2018 г. по описа на 40 състав на PC - Варна, по което има издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на 02.05 2018 г., като ВРС е осъдил длъжниците „БУЛТРЕЙД - 2002" ООД, ЕИК *********, "БУЛТРЕЙДИНГ БГ" ЕООД, ЕИК *********, Р.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, И.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят солидарно на кредитора „Банка Пиреос България” АД сумата от 1 380 931,63 лв., представляваща изискуема главница по договор за кредит № 104/2004 г. от 21.04.2004 г. и анекси към него, възнаградителна лихва в размер на 4 587,31 лв. за периода от 28.02.2018 г. до 29.03.2018 г., наказателна лихва в размер на 4 258,49 лв. за периода от 30.03.2018 г. до 12.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда - 26.04.2018 г. до окончателното и изплащане. Образувано е изпълнително дело 304/2018 г. на ЧСИ Н. Ников, peг. № 810 в регистъра на КЧСИ.

Излага се, че на 06.06.2016 г. „Банка Пиреос България" АД сключва договор за револвиращ кредит № 084/2016 със „БУЛТРЕЙД - 2002" ООД, ЕИК *********, представлявано от Р.С.С., ЕГН ********** и И.Н.Д., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател и „БУЛТРЕЙДИНГ БГ” ЕООД, ЕИК *********, Р.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, И.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството им на солидарни длъжници, с който банката предоставя банков кредит в размер 391 166 лв. Към договора за кредит 084/2016 са сключени Анекс № A01-084/2016 от 10.06.2016 г., Анекс № А02-084/2017 от 05.04.2017 г. и Анекс № А0З-084/2017 от 11.05.2017 г.

Поради неизпълнение на задълженията на ответника, банката е предявила претенциите си за заплащане на дължимите суми пред Районен съд - гр. Варна, като е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Въз основа на него е образувано ч. гр. д. № 5982/2018 г. по описа на 40 състав на PC - Варна, по което има издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на 02.05.2018 г., като ВРС е осъдил длъжниците „БУЛТРЕЙД - 2002" ООД, ЕИК *********, „БУЛТРЕЙДИНГ БГ” ЕООД, ЕИК *********, Р.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, И.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят солидарно на кредитора „Банка Пиреос България” АД сумата от 391 000 лв., представляваща изискуема главница по договор за кредит № 084/2016г. от 06.06.2016 г. и анекси към него, възнаградителна лихва в размер на 1 634,40 лв. за периода от 28.02.2018 г. до 29.03.2018 г., наказателна лихва в размер на 4 398,24 лв. за периода от 30.03.2018 г. до 25.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда - 26.04.2018 г. до окончателното и изплащане. Образувано е изпълнително дело 1203/2018 г. на ЧСИ Н. Г., peг. № 716 в регистъра на КЧСИ.

На 13.09.2016 г. „Банка Пиреос България" АД сключва договор за издаване на банкови гаранции и кредит под условие № 167/2016 от 13.09.2016 г. с „БУЛТРЕЙД -2002" ООД, ЕИК *********, представлявано от Р.С.С., ЕГН ********** и И.Н.Д., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател и „БУЛТРЕЙДИНГ БГ” ЕООД, ЕИК *********, Р.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, И.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството им на солидарни длъжници, с който банката предоставя банков кредит в размер до 600 000 лв. Към договора за издаване на банкови гаранции и кредит под условие № 167/2016 от 13.09.2016 г. са сключени Анекс А1-167/2017 от 05.04.2017 г., Анекс А2-167/2017 от 19.04.2017 г., Анекс АЗ-167/2017 от 11.05.2017 г., Анекс А4-167/2017 от 29.08.2017 г.

Поради неизпълнение на задълженията на ответника, банката е предявила претенциите си за заплащане на дължимите суми пред Районен съд - гр. Варна, като е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Въз основа на него е образувано ч. гр. д. № 6738/2018 г. по описа на 40 състав на PC - Варна, по което има издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на 28.05.2018 г., като ВРС е осъдил длъжниците „БУЛТРЕЙД - 2002" ООД, ЕИК *********, „БУЛТРЕЙДИНГ БГ" ЕООД, ЕИК *********, Р.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, И.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят солидарно на кредитора „Банка Пиреос България” АД сумата от 186 372,86 лв., представляваща изискуема и непогасена главница договора за издаване на банкови гаранции и кредит под условие № 167/2016 и анекси към него, законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 10.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, наказателна лихва в размер на 155,26 лв., начислена за периода от 08.05.2018 г. до 09.05.2018 г., включително. Образувано е изпълнително дело 854/2018 г. на ЧСИ Г. Г., peг. № 767 в регистъра на КЧСИ.

Твърди се, че на 14.11.2016 г. И.Н.Д. е извършил дарение на притежавания от него недвижим имот, а именно: Апартамент № 1, представляващ самостоятелен обект с кадастрален идентификатор 10135.1506.203.1.2, находящ се на първия етаж на жилищна сграда с кадастрален идентификатор 10135.1506.203.1, построена в град Варна, район Одесос, на ул. „Пирот" № 12, със застроена площ от 58.85 кв. м., c предназначение - жилище, апартамент, на едно ниво, състоящ се от две стаи, антре, тоалет, баня и две тераси, при граници по акт за собственост: апартамент № 2, двор, улица и съседен имот; а по карта: на същия етаж - обект 10135.1506.203.1.1, под обекта -обект 10135.1506.203.1.11 и над обекта - обект 10135.1506.203.1.3, заедно с прилежащо избено помещение № 5, с полезна площ от 6.33 кв. м. при граници: Р. О.  и И. С.; както и съответните 9.83 % идеални части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, представляващо поземлен имот с кадастрален идентификатор 10135.1506.203, а по акт за собственост - попадащо в квартал 115, по плана на 7 микрорайон, на град Варна на сина си Н.И.Д., ЕГН **********, инкорпорирано в нотариален акт вх. per. *****/***** г., акт № *, том *****, дело № *****, с което действие длъжникът И.Н.Д. уврежда кредитора по Договора за кредит № 104/2004, Договор за револвиращ кредит 084/2017 и Договор за издаване на банкови гаранции и кредит под условие № 167/2016, а именно „Банка Пиреос България” АД. Предвид обстоятелството, че приобретателят на апартамента е син на длъжника по договор за кредит № 104/2004, договор за револвиращ кредит 084/2017 и договор за издаване на банкови гаранции и кредит под условие № 167/2016 И.Н.Д., се презюмира знанието за увреждане на основание чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. С оглед на изложеното, ищецът моли за обявяването на договора за дарение за относително недействителен спрямо него и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът Н.И.Д. не е подал отговор.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът И.Н.Д., чрез адв. И.З., е подал писмен отговор, с който е оспорил така предявения иск като неоснователен. Сочи се, че договорът за дарение е сключен в момент, когато посочените в исковата молба задължения не са били изискуеми или забавени. Просрочването на задълженията по договорите за кредит е настъпило много след сключването на договора за дарение. Към момента на сключването на последния договор никой не е могъл да знае, че две години след сключването на договора за дарение ще възникнат обстоятелства, водещи до забава в плащанията. Твърди се, че е оборена презупмцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, като се оспорва знанието за увреждане на договора за дарение и се твърди, че действията на банката са недобросъвестни. Сочи се, че И.Н.Д. не е бил уведомяван за предсрочната изискуемост на вземанията на банката, а освен това не е бил пряк длъжник, а поръчител на кредитополучателя. С оглед на това си качество той става длъжник на кредитора едва при настъпване на условие за ангажиране на неговата отговорност, което условие е свързано с неизпълнение на задълженията на главния длъжник. Към 2016 г. И.Н.Д. нямало как да знае, че кредитополучателя няма да изпълни задължението си по договорите за кредит, които към този момент са се плащали. Освен това се сочи, че договорът за дарение не е увреждащ кредитора, тъй като И.Н.Д. бил получил имота по наследство от баща си, като след това го е дари на своя син, изпълнявайки последната воля на своя баща. С придобиването на дарения имот патримониумът на И.Н.Д. се е бил увеличил със стойността на имота, като след дарението е намалял със същата стойност и се е възстановил в състоянието, какъвто е бил към момента на поемане на задължението за поръчителстване. Освен това се твърди, че договорите за кредит са били осигурени със значителни обезпечения, а дори да се приеме, че И.Н.Д. има качеството на длъжник, това е станало едва с издаването на представените заповеди за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. За това, към момента на сключване на договора за дарение – 10.10.2016 г., по отношение на него не било възникнало право на кредитора по чл. 135 от ЗЗД. Твърди се, че в този случай, за да се уважи иска, следвало да се докаже намерение на страните по договора за дарение да увредят кредитора, което намерение не е равнозначно на знание за увреждане по смисъла на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД и следвало да бъде доказано от кредитора при спазване на установените в закона правила. С оглед на това е поискано да се отхвърли така предявения иск и да се присъдят направените по делото разноски.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК, ищцовата страна е депозирала допълнителна искова молба, в която е пояснила и допълнила първоначалната си молба във връзка с изложеното от ответника И.Н.Д..

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК ответникът Н.И.Д. не е подал допълнителен отговор на допълнителната искова молба.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК ответникът И.Н.Д., чрез адв. И.З., е подал допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа възраженията си по първоначалния отговор.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца адв. К.К. поддържа така предявения иск и моли за неговото уважаване. Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът И.Н.Д., чрез процесуалния си представител адв. И.З., моли да  бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ответникът Н.И.Д. изразява становище за неоснователност на така предявения иск, поради което моли същия да бъде отхвърлен. 

 

Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Не се спори между страните по делото, че на 21.04.2004 г. между „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, в качеството на кредитор и „БУЛТРЕЙД - 2002" ООД, ЕИК *********, в качеството на кредитополучател, е бил сключен договор за кредит № 104/2004. При сключването на този договор „БУЛТРЕЙД - 2002" ООД е било представлявано от Р.С.С., като освен двете главни страни, при сключването на договора са участвали и „БУЛТРЕЙДИНГ БГ” ЕООД, ЕИК *********, Р.С.С. и И.Н.Д., като е посочено, че последните трима имат качество на поръчители. Същите фигурират в това качество по договора до 26.02.2010 г., когато е подписан анекс № 12-104/2016 г. към договора за кредит. В този анекс вместо термина „поръчител”, третите лица, участващи в договора, извън „БУЛТРЕЙД - 2002" ООД, са посочени като солидарни длъжници.

В последствие на 06.06.2016 г. между „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД и „БУЛТРЕЙД - 2002" ООД е бил сключен договор за револвиращ кредит № 084/2016, в който като кредитополучател е посочено дружеството, а „БУЛТРЕЙДИНГ БГ” ЕООД, Р.С.С. и И.Н.Д. са посочени като солидарни длъжници.

На 13.09.2016 г. между „Банка Пиреос България" АД и „БУЛТРЕЙД - 2002" ООД е бил сключен договор за издаване на банкови гаранции и кредит под условие № 167/2016. В този договор освен дружеството-кредитополучател, като страни са посочени „БУЛТРЕЙДИНГ БГ” ЕООД, ЕИК *********, Р.С.С. и И.Н.Д., в качеството им на солидарни длъжници. 

Освен това, по делото е безспорно, че „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист на 02.05 2018 г. по ч. гр. д. № 6035/2018 г. по описа на ВРС, 40 състав, за сумите, дължими се по договор за кредит № 104/2004 г. от 21.04.2004 г., въз основа на които е образувано изпълнително дело 304/2018 г. на ЧСИ Н. Ников, peг. № 810 в регистъра на КЧСИ. Съответно „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист на 02.05.2018 г. по ч. гр. д. № 5982/2018 г. по описа на ВРС, 40 състав, за сумите, дължими се по договор за револвиращ кредит № 084/2016, въз основа на които е образувано  изпълнително дело 1203/2018 г. на ЧСИ Н. Г., peг. № 716 в регистъра на КЧСИ, както и със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 28.05.2018 г. по ч. гр. д. № 6738/2018 г. по описа на ВРС, 40 състав, за сумите, дължими се по договора за издаване на банкови гаранции и кредит под условие № 167/2016, въз основа на които е образувано изпълнително дело 854/2018 г. на ЧСИ Г. Г., peг. № 767 в регистъра на КЧСИ.

С оглед на тези данни е доказано, че „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД е кредитор на ответника И.Н.Д., който дължи на банката незаплатените по всеки един от посочените по-горе три договора суми. В настоящото производство не може да бъдат разглеждани въпроси, свързани с установяване на действителното съществуване на задължението на ответника И.Д., тъй като същите са извън предмета на делото. Те биха могли да бъдат предмет на установяване само, ако бяха заявени от ищеца „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД с исковата молба наред с искането за обявяване на относителната недействителност на оспорваната сделка. Това не е направено, като и самият И.Н.Д. не е оспорил съществуването на вземанията на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД чрез предявяването на насрещен иск. В този случай извод за съществуването на качеството на кредитор на ищеца по отношение на ответника-прехвърлител по атакуваната сделка се прави само въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения като, ако от същите се установява качеството на кредитор на ищеца, това е достатъчно, за да бъде разгледан и евентуално уважен иска по чл. 135 от ЗЗД. Този иск би могъл да бъде отхвърлен, поради липса на качеството на кредитор, само, ако от изложените в исковата молба обстоятелства очевидно следва, че ищецът не притежава качеството на кредитор или че това му качество е отречено със сила на присъдено нещо. В конкретния случай такива обстоятелства не са установени по делото.

С разпоредбата на чл. 133 от ЗЗД законът е установил общо обезпечение на вземанията на кредитора по отношение на длъжника, като е предвидил, че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане. Това означава, че кредиторът може да насочи евентуално осъществяваното от него принудително изпълнение върху всяка една вещ от имуществото на длъжника, включително и върху тези, които са придобити след възникването на вземането на кредитора или върху които има учредени обезпечения в полза на други кредитори. В последния случай въпросът, дали някой от кредиторите се ползва с преимущество пред другия било въз основа на учредено в негова полза обезпечени, било въз основа на установена със закона привилегия, се разрешава в хода на изпълнителното производство или в отделно исково такова, но не и в производството по чл. 135 от ЗЗД. Последното производство е предвидено от закона като вид обезпечение на кредитора, даващо му възможност да запази имуществото на длъжника в състоянието, в каквото е било към момента на възникване на задължението като го предпазва от евентуално увреждащи го действия на длъжника.

В случая е безспорно, че с договор за дарение, оформен с нотариален акт № **, том *, рег. № *****, дело № ***/**** г. на С.Д.– нотариус с район на действие района на ВРС, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара, И.Н.Д. е дарил на сина си Н.И.Д. собствения си недвижим имот, а именно: Апартамент № 1, представляващ самостоятелен обект с кадастрален идентификатор 10135.1506.203.1.2, находящ се на първия етаж на жилищна сграда с кадастрален идентификатор 10135.1506.203.1, построена в град Варна, район Одесос, на ул. „Пирот" № 12, със застроена площ от 58.85 кв. м. Договорът за дарение е сключен на 10.10.2016 г., като в тази връзка ответниците твърдят, че това е достатъчно основание искът по чл. 135 от ЗЗД да бъде отхвърлен. На първо място, навеждат твърдението, че и по трите договора, сключени между „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД и „БУЛТРЕЙД - 2002" ООД, И.Н.Д. е имал качеството на поръчител, поради което срещу него не можело да се води иск по чл. 135 от ЗЗД така, както било посочено в решение № 199/30.12.2010 г., постановено по т.д. № 966/2009 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о., като в същия смисъл било и решение № 199/13.11.2012 г., постановено по т.д. № 191/2012 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 245/19.01.2017 г., постановено по гр.д. № 1428/2016 г. по описа на ВКС, ГК, III г.о. Налице е обаче и съдебна практика, постановяваща, че е допустимо предявяването на иск по чл. 135 от ЗЗД по отношение на поръчителя след като кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу него, която е намерила израз в решение № 120/03.04.2015 г., постановено по гр.д. № 5489/2014 г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о., както и такава, която допуска предявяването на иск по чл. 135 от ЗЗД срещу поръчителя при всяко едно положение, която е намерила израз в решение № 255/20.12.2016 г., постановено по гр.д. № 1473/2016 г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о. Предвид на тази практика е образувано тълк.дело № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, по което един от въпросите е намира ли приложение защитата на кредитора по чл. 135 от ЗЗД по отношение на извършените от поръчителя разпоредителни действия, като към настоящия момент производството по това тълкувателно дело не е приключило. Това обаче не освобождава настоящия състав да се произнесе с решението си по този въпрос. Действително, в конкретния случай като кредитополучател и по трите договора, сключени с „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, е посочен „БУЛТРЕЙД - 2002" ООД. Поради тази причина може да бъде направен извод, че участието на И.Н.Д. в тези договори има по-скоро обезпечителен характер. Същевременно обаче той има пряк интерес от това дружеството да получи сумите по тези договори, както и да ги възстанови на банката. Този негов интерес произтича от обстоятелството, че видно от служебната справка в Търговския регистър, И.Н.Д. е вписан като съдружник в „БУЛТРЕЙД - 2002" ООД от 22.02.2008 г. до настоящия момент, както и че от същата дата до настоящия момент той фигурира и като управител на дружеството. В това си качество същият е следвало да организира дейността на дружеството и е бил запознат с отношенията му с „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД по повод на трите договора. С оглед на това е без значение обстоятелството, че банката се е снабдила със заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листа, въз основа на които е предприела принудително изпълнение за вземанията си по трите договора през 2018 г., т.е. след извършване на атакуваната сделка. Тъй като И.Н.Д. е бил запознат с отношенията между „БУЛТРЕЙД - 2002" ООД и банката, той е бил в известност за съществуването на задълженията и не е било необходимо да бъде допълнително уведомяван за тях. В случая снабдяването със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по отношение на поръчителите има предназначение да ги уведоми за задълженията на главния длъжник и да им даде възможност да изпълнят доброволно. Именно поради тази причина част от съдебната практика е приела, че искът по чл. 135 от ЗЗД срещу поръчителите може да бъде предявен едва след снабдяването със заповед за изпълнение и изпълнителен лист спрямо поръчителя. При положение, че И.Н.Д. е бил в известност за задълженията на „БУЛТРЕЙД - 2002" ООД към банката преди този момент, то такова уведомяване не е било необходимо, а от това следва, че кредиторът може да предяви иск по чл. 135 от ЗЗД срещу И.Н.Д. и за сделки, извършени от него преди 2018 г., каквато е процесната. Доколкото се касае за договор за дарение, който е безвъзмезден, то това е достатъчно иска по чл. 135 от ЗЗД да бъде уважен, тъй като знанието на третото лице за увреждането съгласно чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД се изисква само в случаите, когато атакуваната сделка е възмездна. Дори обаче да се изискваше такова знание, то по делото е установено, че И.Н.Д. е баща на надарения Н.И.Д., поради което приложение следва да намери презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, като по делото липсват данни същата да е оборена.

По посочените съображения предявеният иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважен.

По силата на чл. 115, ал. 2 от ЗС на ищеца „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД следва да бъде даден шестмесечен срок, считано от влизане на решението в сила за вписване на същото, като му се укаже, че ако това не бъде направено в този срок, вписването на исковата молба губи действието си.

 

По отношение на разноските:

 

Ищецът претендира присъждане на разноски по делото, за което е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л. 103 от делото/. Същият е направил разноски в общ размер на 1068,22 лв., от които 883,38 лв. - внесена държавна такса, 11,50 лв. - д.т. за издаване на две съдебни удостоверения, 40,00 лв. такса за издаване на скици, 20,00 лв. таса за издаване на данъчна оценка, 30,00 лв. - д.т. за издаване на заверени преписи и 83,34 лв. – такса за вписване на исковата молба, за което са представени надлежни доказателства за извършването им, които му се дължат изцяло от ответниците, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Воден от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА за относително недействителен спрямо „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 115Е, по иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, предявен от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 115Е, срещу И.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, р-н  Одесос, ул. „Пирот” № 12, ет. 1, ап. 1, договор за дарение на недвижим имот от 10.10.2016 г., обективиран в нотариален акт № **, том *, рег. № *****, дело № ***/**** г. на С.Д.– нотариус с район на действие района на ВРС, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара, вписан в СлВп с вх. рег. № *****/****** г., акт *, том ******, дело № *****, сключен между ответниците - И.Н.Д., ЕГН **********, в качеството му на дарител и Н.И.Д., ЕГН **********, в качеството му на дарен.

ОСЪЖДА И.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, р-н  Одесос, ул. „Пирот” № 12, ет. 1, ап. 1, да заплатят на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 115Е, сумата от 1068,22 лв. /хиляда шестдесет и осем лева и двадесет и две стотинки/ разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ДАВА на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 115Е, шестмесечен срок, считано от влизане на решението в сила за вписване на същото, като му УКАЗВА, че ако това не бъде направено в този срок, вписването на исковата молба губи действието си.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: