РЕШЕНИЕ
Номер 4467 Година 2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд VІІІ граждански състав
На 22.11
Година 2019
В публично заседание на 22.10.2019 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: МАРИНА КЪНЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер
4510 по описа на съда за 2019
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл128, т.2 във връзка с чл.245,
ал.1 и ал.2 от КТ, чл.66, ал.2 от КТ във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.224,
ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД, и – при условията на евентуалност – обективно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
Ищецът И.Н.П. *** моли съдът да постанови решение, с
което да осъди ответното дружество да му заплати сумата 766 лева,
представляваща неизплатено на ищеца брутно трудово възнаграждение за месец
януари 2019 г.; сумата 2 503, 17 лева, представляваща неизплатено от
ответника на ищеца възнаграждение за прекратяване на трудовото му
правоотношение на основание по чл.325, ал.1, т.1 от КТ, дължимо по чл.2, ал.1,
б.Б от сключено на страните на ****Споразумение за прекратяване на трудов
договор, и сумата 539, 90 лева, представляваща неизплатено на ищеца обезщетение
за неползван платен годишен отпуск за 2018 г. – 11 дни, заедно със законната
лихва върху трите главници, а – при условията на евентуалност, ако съдът
отхвърли предявените обективно съединени искове с правно основание чл.66, ал.2
от КТ във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД - да признае за незаконна и като такава да отмени
Заповед от ****г. на П. на ответното дружество и да го възстанови на предишната
работа, по изложените в исковата молба и в писмено становище съображения.
Претендира разноски.
Ответникът “Юниливър България” ЕООД
– гр. София, оспорва обективно съединените искове – включително и тези,
предявени при условията на евентуалност, и моли съдът да ги отхвърли като
неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в
писмена защита съображения. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност
на заплатеното от ищеца на п. му а. възнаграждение.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено
следното:
Не се спори
между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че действително ищецът е работил
по трудово правоотношение при ответника,
последно като „****“, от ****г. С оглед направено от ищеца на ****писмено
предложение до ответното дружество за прекратяване на трудовото му
правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, на ****между страните е
било сключено Споразумение за прекратяване на трудов договор, с което страните
са се споразумели трудовото правоотношение между тях да бъде прекратено на
основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, а освен това в чл.2, ал.1, б.Б от
Споразумението страните са се споразумели ответникът да заплати на ищеца възнаграждение
за прекратяването на трудовото правоотношение между страните на основание
чл.325, ал.1, т.1 от КТ в размер на 2 503, 17 лева – като въз основа на
посочените Предложение и Споразумение, със Заповед от ****г. на П. на ответното
дружество, трудовото правоотношение с И.П. е било прекратено на основание
чл.325, ал.1, т.1 от КТ – по взаимно съгласие на страните, изразено писмено,
считано от ****г., като със самата Заповед е било разпоредено
в срок до един месец, считано от ****г., на ищеца да се изплатят дължимото
трудово възнаграждение до датата на прекратяване на трудовия му договор,
уговореното със Споразумението възнаграждение в размер на 2 503, 17 лева,
както и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 11 дни неползван платен годишен
отпуск в размер на 539, 90 лева.
Както се установява от събраните по делото писмени
доказателства и от заключението от 09.10.2019 г. на в.л.по ССЕ З.М., на
30.05.2019 г. ответникът е изплатил изцяло на ищеца полагащите му се, след законоустановените удръжки, размери на трудовото му
възнаграждение за месец януари 2019 г., възнаграждението по посоченото
Споразумение и обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ – в размер общо на 3 029,
31 лева.
При така установената фактическа обстановка, доколкото
след подаването на исковата молба ответникът е изплатил изцяло дължимите на
ищеца суми, съдът намира, че обективно съединените искове с правно основание чл128, т.2 във връзка с чл.245, ал.1 и ал.2 от КТ,
чл.66, ал.2 от КТ във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86
от ЗЗД, се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да се
отхвърлят, а – предвид изплащането на ищеца на уговореното със Споразумението
възнаграждение за прекратяване на трудовия договор на основание чл.325, ал.1,
т.1 от КТ, като неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят и обективно
съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
Същевременно, доколкото
– както вече бе посочено, ответникът е заплатил полагащите се на ищеца суми
след подаването на исковата молба, независимо от отхвърлянето на исковете,
ответното дружество следва да заплати на ищеца направените разноски за
производството по делото в размер на 800 лева – платено а. възнаграждение (като
предвид броя на съединените искове – включително и тези, предявени при
условията на евентуалност, и общата им цена, съдът намира, че направеното от
ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на п.а му а.
възнаграждение, се явява неоснователно и следва да се остави без уважение), а
на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив 305, 13 лева ДТ за петте
иска и за издаденото съдебно удостоверение на ищеца и 100 лева депозит за ССЕ.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от И.Н.П., ЕГН **********,***, *** а. М.П., против „Юниливър България“ ЕООД – гр. София, ЕИК *********,
представлявано от У. С.С.А. и К.С., със съдебен
адрес:***, а. Ю.С., обективно съединени искове с правно
основание чл128, т.2 във връзка с чл.245, ал.1 и ал.2 от КТ, чл.66, ал.2 от КТ
във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД, и – при
условията на евентуалност – обективно съединени искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ – за осъждане на ответното дружество да заплати
на ищеца сумата 766 лева, представляваща неизплатено на ищеца брутно трудово
възнаграждение за месец януари 2019 г.; сумата 2 503, 17 лева,
представляваща неизплатено от ответника на ищеца възнаграждение за прекратяване
на трудовото му правоотношение на основание по чл.325, ал.1, т.1 от КТ, дължимо
по чл.2, ал.1, б.Б от сключено на страните на ****Споразумение за прекратяване
на трудов договор, и сумата 539, 90 лева, представляваща неизплатено на ищеца
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2018 г. – 11 дни, заедно със
законната лихва върху трите главници, и – при условията на евентуалност, ако
съдът отхвърли предявените обективно съединени искове с правно основание чл.66,
ал.2 от КТ във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД – за признаване за
незаконна и отмяната като такава на Заповед от ****г. на П. на ответното
дружество и възстановяване на ищеца на предишната работа, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА “Юниливър
България” ЕООД, с посочените седалище, ЕИК, З.п. и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТЯТ
НА И.Н.П., с посочените ЕГН и съдебен адрес, направените разноски за
производството по делото В РАЗМЕР НА 800 лева, А в полза на бюджета на
съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив – 305, 13 лева ДТ И 100 лева
– депозит за ССЕ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от
ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на п.а му а.
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред ПОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ П. Павлов
Вярно с оригинала.
М.К.