РЕШЕНИЕ
№ 178
гр. Бяла, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас В. Д.
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Атанас В. Д. Административно наказателно
дело № 20254510200210 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. И. Д., ЕГН ********** от с.К., обл.Р. ул.".."
№ .., чрез адв. К. Х., против Наказателно постановление № 105 от 17.06.2025г.,
издадено от директора на РДГ – Русе, с което на основание чл.275, ал.1, т.2 от
ЗГ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50лв., за
извършено нарушение на чл.256, ал.1 от ЗГ.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на
административно-производствените правила и в противоречие с
материалноправни норми, поради което се иска неговата отмяна и присъждане
на разноски по делото.
Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли същата да не се уважава.
РП – Русе, ТО - Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и
не вземат становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
По повод на получени сигнали за движение на автомобили из ловните
полета, вероятно с цел извършване на бракониерска дейност, били извършени
проверки в началото на месец февруари 2025г. в районите на с.П., с.К. с.Б.,
с.М.и с.Л. Ч.. Проверките били извършвани от два екипа с два служебни
автомобила, в единият от които бил и св. В.. На 07.02.2025г. сутринта св. В.
получил телефонно обаждане от своя колега в другия екип – Й. Й., който му
съобщил че са засекли автомобил да излиза от горска територия и пресича
полска нива. Спрели го за проверка, но водачът на автомобила започнал да се
държи агресивно и поискал от св. В. съдействие. Последният се отзовал и
пристигнал на мястото, където бил спрян автомобилът за проверка, като се
1
представил със служебната си карта на водача и поискал документите му за
самоличност. Св. В. забелязал, че седалките на автомобила били пуснати, но
не се виждало дали се превозва нещо. Водачът отказал да представи личната
си карта, както и да вдигне седалките. Св. В. обяснил на водача, че има право
по закон да проверява документите му за самоличност, но той категорично
отказал да я представи. Тогава св. В. поискал съдействие от органите на РУ –
Бяла и на място пристигнал полицейски екип. Водачът на автомобила
представил личната си карта на полицейските служители, които продиктували
имената на водача на св. В.. Така била установена самоличността на
жалбоподателя, като св. В. му съставил АУАН, затова че не представя
документ за самоличност при извършване на контролна проверка.
Жалбоподателят отказал да подпише АУАН, което било удостоверено с
подписа на полицейския служител Т. Д..
Във връзка с извършената проверка и съставения АУАН бил изготвен и
доклад до директора на ТП ДЛС „Дунав“ – Русе, в който били отразени
направените констатации и действията на жалбоподателя Д.. В тази връзка,
директора на ТП ДЛС „Дунав“ – Русе изготвил сигнал до Районна
прокуратура – Русе, като изпратил материалите по
административнонаказателната преписка, с оглед наличие на данни за
извършено престъпление. С постановление на прокурор от РП – Русе, ТО –
Бяла от 03.06.2025г. е отказано образуването на наказателно производство,
като преписката е върната за преценка ангажиране
административнонаказателната отговорност на лицето.
На 17.06.2025г., въз основа на така съставения АУАН и постановление на
РП – Русе, директора на РДГ – Русе издал обжалваното наказателно
постановление, връчено на жалбоподателя лично на 21.07.2025г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени и
гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в
законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
длъжностно лице по смисъла на чл.197, ал.13 от Закона за горите, доколкото
св. В. е горски стражар ТП ДЛС „Дунав“. Обжалваното НП е издадено от
компетентен орган и в съответствие с процесуалните правила съгласно чл.275,
ал.1, т.2 от ЗГ.
Съдът намира, че не са налице допуснати нарушения в производството
относно неконкретизиране мястото на извършване на нарушението, тъй като
същото е посочено в рамките на възможното, а именно землището на с.К.,
общ.Б., обл.Р.. Това следва от обстоятелството, че се касае за извършена
проверка в границите на горска територия и полска нива, поради което и е
невъзможно по-точно посочване на мястото.
Що се отнася до твърденията за несъответствие между установените
факти и обстоятелства и правната норма, под която е била подведена
отговорността на нарушителя, съдът се солидаризира със становището на
представителя на жалбоподателя. В обстоятелствената част на АУАН и
издаденото въз основа на него НП, нарушението е затова, че отказва да
представи документ за самоличност при извършване на контролна проверка от
2
служител на ТП ДЛС „Дунав“ – Русе. Същевременно нарушителят е
санкциониран на основание чл.256, ал.1 от ЗГ, чиято норма гласи, че се
наказва с глоба, ако деянието не съставлява престъпление, физическо лице,
което възпрепятства изпълнението на служебни задължения на длъжностните
лица по този закон и подзаконовите актове по прилагането му. За да е
осъществен обаче състава на това нарушение, следва да бъде установено, че
поведението на жалбоподателя е било такова, че да препятства изпълнението
на служебни задължения на горския стражар. Самият факт, че отказва да
представи документа си за самоличност не изчерпва противозаконното
пречене на длъжностното лице да изпълни задълженията си по служба.
Възпрепятстването предпоставя във всички случаи някакво обективно
поведение от страна на дееца с различен интензитет, което да затруднява или
създава спънки при осъществяването на служебните задължения на
длъжностните лица. В конкретния случай, не се установява такова поведение
от страна на жалбоподателя, извън самия отказ да представи личните си
документи на горския стражар. Поради това съдът счита, че неправилно АНО
е приел, че е налице противозаконно възпрепятстване на контролните органи
при изпълнение на служебните и задължения и е наложил наказанието по
чл.256, ал.1 от ЗГ.
Безспорно горските стражари имат право да установяват самоличността
на лицата при извършване на проверки свързани с упражняване на
контролните им функции, като това не е ограничено само до проверки
свързани с превозване на дървесина и недървесни горски продукти за
проверка. Съгласно чл.196, ал.1 от ЗГ, те осъществяват контрол по
прилагането на закона по отношение на всички дейности в горските
територии, както и върху съхранението, транспортирането и преработването
на дървесина и недървесни горски продукти. Правомощията на горските
стражари да изискват документи, необходими за изпълнението на контролните
им функции произтича от нормата на чл.197, т.2 от ЗГ, както и с оглед чл.38,
ал.3 от Наредба № 1 от 30 януари 2012 г. за контрола и опазването на горските
територии, предвиждащ че „При осъществяване на своите правомощия
служителите по ал. 1 имат право да спират пътни превозни средства, да
установяват самоличността на лицата, да проверяват документите на пътното
превозно средство и всички документи, свързани с целта на проверката.“.
Неизпълнението на това задължение на проверяваното лице обаче има своята
изрична регламентация в нормата на чл.261, ал.1, т.2 от ЗГ, с която е
предвидено наказание за физическо лице, което не представи необходимите
документи на контролните органи.
Съдът споделя изложените доводи, че деянието не може да бъде
преквалифицирано, но не поради строго формалния характер на
административнонаказателното производство. С Тълкувателно решение № 8
от 16.09.2021г. по тълк. дело № 1/2020г. на ВАС е прието, че е в правомощията
на районния съд да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението, но когато се налага да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение. В настоящият случай,
преквалифициране на деянието би представлявало приложение на закон за по-
тежко наказуемо нарушение, тъй като по чл.256, ал.1 от ЗГ е предвидено
наказание глоба от 50лв. до 300лв., докато по чл.261, ал.1, т.2 от ЗГ
наказанието е глоба от 50лв. до 500лв. Съгласно Тълкувателно решение № 57
от 4.12.1984г. по н. д. № 43/84, ОСНК, ВС, „Когато за отделните престъпления
са предвидени наказания от едни и същи вид, по-тежко наказуемо
престъпление е това, за което е предвиден по-висок максимум при еднакъв
3
минимум, по-висок минимум при еднакъв максимум, а при еднакъв минимум
и максимум - това, за което са предвидени кумулативно и други наказания.“.
Предвид това, съдът намира, че е недопустимо преквалифициране на деянието
и по гореизложените съображения за неправилно приложение на материалния
закон, наказателното постановление следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, на
жалбоподателя се следват разноски за производството. Съгласно представения
договор за правна защита и съдействие, представителството се осъществява на
основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА, предвид което и по силата на чл.38, ал.2
от ЗА вр. с чл.18, ал.1 вр. с чл.7, ал.2 от Наредба за възнаграждения за
адвокатска работа, съдът определя възнаграждението, дължимо на адвоката, в
размер на 400лв.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 105 от 17.06.2025г., издадено
от директора на РДГ – Русе, с което на И. И. Д., ЕГН ********** от с.К., обл.Р.
ул.".." № .., на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, за извършено нарушение на чл.256,
ал.1 от ЗГ.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Русе, гр.Русе,
бул.“Скобелев“ № 7 да заплати на адв. К. Х., АК – Русе, БУЛСТАТ: *********
сумата в размер на 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение в
производството.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: ___________/п/____________
4