Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 212 от 30.12.2022 г., гр. Кюстендил
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на втори декември две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 174 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 215, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Делото е образувано след като с Решение
№ 4458/11.05.2022 г., постановено по адм. дело № 219/2022 г. по описа на
Върховния административен съд (ВАС), е отменено Решение № 239/12.11.2021 г.,
постановено по адм. дело № 98/2021 г. по описа на Административен съд –
Кюстендил, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Административно дело № 98/2021 г. по описа на Административен съд –
Кюстендил е образувано по жалба с вх. № СБ-425-00-296/24.03.2021 г. по
описа на Регионална дирекция за национален
строителен контрол (РДНСК) Кюстендил от „Х.Б.д.ж.” ЕАД, с ЕИК ***, срещу Заповед № ДК-02-КН-1/05.03.2021 г., издадена от
началника на РДНСК Кюстендил, с която на основание чл. 225, ал. 1 във вр.
с ал. 2, т. 1 и 2 от
ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ „Система от
бутилки и тръбна инсталация за природен газ за захранване на почивна
станция на Български държавни железници (БДЖ) „Паничище”, находящ се в урегулиран поземлен имот
(УПИ) ІV, кв. 12 по плана на с. Паничище, община Сапарева баня, извършен от „И.И.” АД, с ЕИК ******, въз основа на Договор № 81/02.10.2018 г., сключен с „Х.Б.д.ж.” ЕАД, като възложител. В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на заповедта на основанията по чл. 146,
т. 3, 4 и 5 от АПК. Иска се отмяна на заповедта.
В хода на съдебното производство юрисконсулт М. М. – процесуален представител по пълномощие на дружеството жалбоподател, поддържа жалбата и претендира присъждане на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
– началникът на РДНСК Кюстендил, чрез процесуалните си представители по
пълномощие юрисконсулт К. И. и юрисконсулт Д. М., оспорва жалбата като
неоснователна. Юрисконсулт М. претендира присъждане на направените разноски и
юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело, както и на направените
разноски по адм. дело № 219/2022 г. по описа на ВАС съгласно представения
списък, и прави възражение за прекомерност за претендираните от заинтересованата
страна разноски за адвокатско възнаграждение.
Заинтересованата страна – „И.И.” АД,
чрез процесуалния си представител по пълномощие адвокат П.К., изразява
становище за основателност на жалбата и претендира присъждане на направените
разноски съгласно представения списък.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
„Х.Б.д.ж.” ЕАД е собственик на УПИ ІV, кв. 12 по плана на с. Паничище, община Сапарева баня, въз основа на договор за покупко-продажба на недвижим имот – частна общинска собственост, сключен на 15.02.2005 г. с Община Сапарева баня. На 02.10.2018 г. между „Х.Б.д.ж.” ЕАД, като възложител, и „И.И.” АД, като изпълнител, е сключен договор за изграждане на газова отоплителна инсталация в ЦПВК „П” за нуждите на Поделение за „П д” при „Х.Б.д.ж.” ЕАД. Предметът на договора обхваща дейности по: 1) изготвяне на Технически проект – ситуация на бутилкова инсталация за компресиран природен газ, газорегулаторно и замерно табло, сградна газова инсталация от ГЗРТ до горелка, система за газ сигнализация и аварийна вентилация на котелно помещение, мълниезащита на бутилкова инсталация за компресиран природен газ, електро и КИП и А, заверяване на Техническия проект от орган за технически надзор; 2) изработка, доставка, монтаж и пуск на комплект Газово регулаторно табло за компресиран метан; 3) доставка, монтаж и пуск на газова горелка за парни водогрейни котли 1500 кВт – 2 бр.; 4) изработка, доставка, монтаж и пуск на система за газ сигнализация и електро КИП и А; 5) доставка и монтаж на газопровод за компресиран метан от бутилкова инсталация до котелно; 6) изработка на клетка за бутилкова инсталация за компресиран природен газ; 7) изработка на мълниезащита; и 8) изработка на изпълнителска документация и регистрация на СПО.
Административното производство по чл. 225 от ЗУТ е започнало със съставяне на Констативен акт № 7/11.12.2020 г. и Констативен акт № 8/11.12.2020 г. от длъжностни лица по чл. 225, ал. 3 от ЗУТ (инспектори в РДНСК Кюстендил). В Констативен акт № 7/11.12.2020 г. е отразено, че в УПИ ІV, кв. 12 по плана на с. Паничище, община Сапарева баня, е изграден строеж, представляващ: система от бутилки с природен газ, монтирани върху две платформи, разположени на площадка в имота, оградена с оградна мрежа; монтирано ГЗРТ 220 bar/4 bar, намиращо се на 2 м от оградената площадка; газопровод, част от който е изпълнена надземно, от стоманени тръби, положени върху стоманени опори; подземната част е с дължина около 95 м, след което преминава до ГРТ 4 bar/500 mbar, монтирано до външната стена, и влиза в сградата; в котелното помещение на кота +3 м тръбата минава по тавана, след което се разделя и захранва двете газови горелки на двата котела. Строежът е в завършен вид, като по данни на възложителя е изграден през месец септември 2019 г. и не се ползва. Посочено е и че строителството е извършено без необходимите строителни книжа и документи. В Констативен акт № 8/11.12.2020 г. е отразено, че строежът не е предвиден с действащия подробен устройствен план (ПУП) за имота, одобрен с Решение № 6 по Протокол № 16/19.12.2008 г. на Общински съвет (ОбС) Сапарева баня, и е извършен без необходимите строителни книжа и документи. Констативните актове са съставени в присъствието на представител на „Х.Б.д.ж.” ЕАД и са му връчени на същата дата. Същите са връчени на „И.И.” АД на 06.01.2021 г. В срока по чл. 225, ал. 3 от ЗУТ е постъпило възражение с вх. № 04-09-55/18.12.2020 г. от „Х.Б.д.ж.” ЕАД. Във възражението е посочено, че изградената газова отоплителна инсталация на природен газ не е въведена в експлоатация. Възражението е прието за необосновано от началника на РДНСК Кюстендил и въз основа на констативните актове същият е издал процесната заповед. Административният орган е приел, че функционалното предназначение на строежа – „Система от бутилки и тръбна инсталация за природен газ за захранване на Почивна станция на БДЖ „П”, е относимо към строежите по чл. 137, ал. 1, т. 1, б. „г” от ЗУТ и чл. 2, ал. 4, т. 1, б. „д” от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи (Наредба № 1/30.07.2003 г.). В мотивите на заповедта е посочено, че строежът представлява: система от бутилки с компресиран природен газ, монтирани върху две платформи, разположени в обособена за целта и оградена с оградна мрежа площадка в имота, с отваряеми врати; в непосредствена близост до площадката е монтирано ГЗРТ 220 bar/4 bar, намиращо се на 2 м от оградата; газовата линия тръгва от ГЗРТ 220 bar/4 bar и продължава надземно от стоманени безшевни тръби, положени върху стоманени опори, боядисани в жълто; подземната газова линия е с дължина около 95 м, изпълнена от тръба от полиетилен с висока плътност PE-HD, положена в изкоп; при сградата газопроводът става отново надземен, преминава през обсадна тръба в навеса, разположен до сградата, до ново ГРТ 4 bar/500 mbar, монтирано до външната стена на котелното помещение; в котелното помещение на кота +3 м тръбата минава по тавана, след което се разделя и захранва двете газови горелки на двата котела. Същият е в завършен вид и по данни от „Х.Б.д.ж.” ЕАД е изграден през месец септември 2019 г., като към момента на проверката не се ползва по предназначение. Посочено е, че строежът е изпълнен в нарушение на чл. 137, ал. 3, чл. 148, ал. 1 и чл. 161, ал. 4, т. 2 във вр. с чл. 168, ал. 2 от ЗУТ – без необходимите строителни книжа и документи – одобрен инвестиционен проект по части „Газоснабдяване”, „Електрическа” и „Пожарна безопасност”, разрешение за строеж и протокол за строителна линия и ниво, и за изпълнението му не е осигурено лице, което да упражнява строителен надзор. Строежът не е предвиден с действащия ПУП за имота, одобрен с Решение № 6 по Протокол № 16/19.12.2008 г. на ОбС Сапарева баня.
„Х.Б.д.ж.” ЕАД е подало заявление с вх. № З-122/25.01.2021 г. по описа на Община Сапарева баня за разглеждане на инвестиционно намерение и инвестиционен проект за обект: „Газова отоплителна инсталация” в УПИ IV, кв. 12 по регулационния план на с. Паничище, одобрен с Решение № 6 по Протокол № 29/17.10.2006 г. на ОбС Сапарева баня. Внесеният проект е оттеглен със заявление с вх. № З-122-1/05.02.2021 г.
По делото,
с оглед на указанията, дадени с Решение № 4458/11.05.2022 г., постановено по
адм. дело № 219/2022 г. по описа
на ВАС, е назначена съдебна техническа експертиза за установяване съответствието
между описания в оспорената заповед строеж в неговата цялост, според модулния
му комплексен характер, и съществуващия на място. В заключението е посочено, че
отоплението на почивната станция на БДЖ „Паничище” се
осъществява с отоплителна инсталация, която се състои от 2 бр. парни котли тип
ГНП 350, монтирани при изграждането на сградата. През 2018 г. е разработен
инвестиционен проект за осигуряване на възможността котлите да работят освен с
течно гориво, и с природен газ. Проектът предвижда доставка на природен газ
посредством батерии от бутилки с налягане 220 bar. Доставката на същите ще се
извършва от лицензирана фирма, с която „Х.Б.д.ж.” ЕАД има сключен
договор (на 28.06.2019
г. дружеството е сключило договор с „Е Е” ООД; в договора е посочено, че
„батериите от бутилки” представляват съоръжение, съдържащо бутилки, които са
монтирани в метална рамка, като същите се превозват с камион, с монтиран на
него кран, с който се товарят и разтоварват). Батериите от бутилки се разполагат на специално изградена
площадка в рамките на парцела на почивната станция и са собственост на доставчика.
Непосредствено до площадката за батериите е монтирана редукционна станция за
намаляване на работното налягане на природния газ от 220
на 4 bar.
Газопроводът от редукционната станция до котелното помещение е с работно
налягане 4 bar. В непосредствена близост до котелното помещение налягането на
природния газ се редуцира още веднъж от 4 bar на 350 mbar. С
това налягане газът постъпва в сградната газова инсталация и се подава към
газовите горелки на котела. Горелките на котлите са комбинирани, което
означава, че могат да работят с два вида гориво – природен газ или течно
котелно гориво. Ако котелът работи с природен газ, захранването му следва да се
осъществи от газоразпределителна мрежа (в случай че в региона има такава) или
резервоар за природен газ (т.е. батериите от бутилки). Към
датата на изготвяне на заключението няма въведена в експлоатация
газоразпределителна мрежа до процесния имот и захранването на обекта може да се
осъществи само чрез батерии от бутилки, поради което всички описани в
заключението елементи участват в захранването на котела с природен газ и
липсата на който и да е от тях прави невъзможна работата му с този вид гориво. Вещото
лице сочи и че в обекта са изградени съоръженията, предвидени в инвестиционния
проект: оградена площадка; газови съоръжения с работно налягане 220 bar:
газоизмервателна и регулираща станция (ГЗРС), в която налягането се понижава от
220 на 4 bar, и газопровод, свързващ батерията от бутилки и ГЗРС; съоръжения с
работно налягане 4 bar: газопровод от ГЗРС до
газорегулиращата станция (ГРС), в която налягането се понижава до
работното налягане на горелките, и ГРС за понижаване на налягането на природния
газ от 4 на 0.350 bar, разположена непосредствено преди
котелното помещение; съоръжения с работно налягане 0.350 bar
(максимално по проект 0.500 bar):
газопровод от ГРС до горелките на котлите, и газови горелки на котлите. При
изслушването му в съдебното заседание вещото лице заявява, че строежът, описан
в оспорената заповед, съответства на съществуващия на място при огледа, с изключение
на системата от бутилки. На място има тръбна инсталация, но няма платформи с
бутилки с компресиран природен газ. Тръбната инсталация и системата от бутилки
са взаимосвързани – тръбната инсталация не може да функционира без системата от
бутилки, тъй като няма източник на газ. В случая има съоръжение за пренос, но
няма източник на газ. Вещото лице заявява и че тръбната инсталация не е
задължителен елемент от отоплителната инсталация на почивната станция, тъй като
има възможност за отопляване на алтернативно гориво.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – началникът на РДНСК Кюстендил, упълномощен от началника на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) със Заповед № РД-13-171/13.06.2019 г. Дадената правна квалификация в съдържанието на заповедта по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, предвид категорията на процесния строеж – първа, съгласно чл. 137 ал. 1, т. 1, б. „г” от ЗУТ и чл. 2, ал. 4, т. 1, б. „д” от Наредба № 1/30.07.2003 г., определя началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице като компетентен орган за издаването ѝ. Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма. Същата съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, в това число фактическите и правните основания за издаването ѝ. В хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат отмяна на заповедта.
Процесната заповед е издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Правилен е изводът на административния орган, че с оглед на функционалното си предназначение описаният в заповедта обект следва да се квалифицира като строеж от първа категория по чл. 137, ал. 1, т. 1, б. „г” от ЗУТ и чл. 2, ал. 4, т. 1, б. „д” от Наредба № 1/30.07.2003 г. Според чл. 137, ал. 1, т. 1, б. „г” от ЗУТ в зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация строежите се категоризират, както следва: първа категория – строежи, криещи опасност от взрив, от значително вредно въздействие върху околната среда или от разпространение на отровни или вредни вещества. Съгласно чл. 2, ал. 4, т. 1, б. „д” от Наредба № 1/30.07.2003 г. видовете строежи от първа категория, буква „г”, криещи опасност от взрив, от значително вредно въздействие върху околната среда или от разпространение на отровни или вредни вещества, са хранилищата за природен газ, компресорни станции, автоматични газоразпределителни станции и други съоръжения към газопреносната мрежа, компресорни станции за пълнене на бутилки с природен газ, системи от бутилки и тръбна инсталация за природeн газ. Незаконният строеж е индивидуализиран в достатъчна степен в Констативен акт № 7/11.12.2020 г. и в заповедта за премахването му. Обстоятелството, че „системата от бутилки” се доставя посредством камион, с монтиран на него кран, с който се товарят и разтоварват батериите от бутилки, като се поставят в специално изградената за целта клетка за бутилкова инсталация за компресиран природен газ, не дава основание за квалифициране на обекта като преместваем по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ във вр. с § 5, т. 80 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ. Разпореденият за премахване незаконен строеж не се изчерпва само със системата от бутилки, а касае и тръбната инсталация за природен газ, описана подробно на стр. 2 от заповедта, като отделните му елементи са обединени във функционална цялост.
Административният орган е приел, че строежът е незаконен, като се е позовал на разпоредбите на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ. Съгласно същите строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план (чл. 225, ал. 2, т. 1) или без одобрен инвестиционен проекти и/или разрешение за строеж (чл. 225, ал. 2, т. 2). Наличието само на едно от основанията по чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ е достатъчно за реализиране на фактическия състав за премахването. В случая са налице и двете основания за определяне на процесния строеж като незаконен. Констатациите, залегнали в Констативен акт № 7/11.12.2020 г. и Констативен акт № 8/11.12.2020 г., възпроизведени изцяло в процесната заповед, не са оборени в съдебното производство. Страните не спорят, че процесният строеж не е предвиден с действащия ПУП за имота, одобрен с Решение № 6 по Протокол № 16/19.12.2008 г. на ОбС Сапарева баня. В случая не е одобряван инвестиционен проект (процесният строеж не попада сред изключенията, предвидени в чл. 147, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, доколкото е съоръжение с повишена степен на опасност, подлежащо на технически надзор от Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор”) и не е издадено разрешение за строеж по чл. 148, ал. 2 от ЗУТ от главния архитект на общината (строежът не попада сред изключенията, предвидени в чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, в която са посочени строежите, за които не се изисква разрешение за строеж). За процесния строеж не са налице предпоставките за търпимост по § 16 от Преходните разпоредби на ЗУТ и § 127, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (ДВ, бр. 82 от 2012 г.), доколкото не се спори по делото, че е изграден през месец септември 2019 г. Обстоятелството, че строежът не е въведен в експлоатация, е ирелевантно в настоящото производство, което е по реда на чл. 225 от ЗУТ, а не по реда чл. 178 от ЗУТ (вж. в т. см. Решение № 4458/11.05.2022 г. на ВАС по адм. дело № 219/2022 г., II о.).
Правното значение на фактите, послужили за издаването на процесната
заповед, не се променя от обстоятелството, че към датата на извършване
на огледа от вещото лице по назначената по настоящото дело
съдебна техническа експертиза, част от процесния строеж, а именно – система от
бутилки с компресиран природен газ, монтирани върху две платформи, не съществува.
В случая не е налице нов факт по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК. Нови факти
от значение за делото, по смисъла на посочената разпоредба, могат да бъдат тези, които са настъпили след издаването на
акта и които с обратна сила заличават, променят правното значение на фактите,
въз основа на които органът е взел решението си. Разпоредбите на чл.
142, ал. 1 и 2
от АПК изискват съответствието на
административния акт с материалния закон да се преценява според релевантните
факти, съществували към момента на издаването му, а последващите факти се
вземат предвид само ако променят съществувалото към издаването на акта правно
положение, т.е. ако действат с обратна сила (вж. в т. см. Решение №
6704/04.06.2020 г. на ВАС по адм. дело № 9589/2019 г., II о.).
Обжалваната заповед е издадена в съответствие с целта
на закона. Целта на специалния закон за контрол върху строителството и
въведената с него нетърпимост към незаконното строителство обвързват органа със
задължението да разпореди премахването на незаконния строеж.
Предвид изложеното съдът намира, че Заповед № ДК-02-КН-1/05.03.2021 г., издадена от началника на РДНСК Кюстендил, е законосъобразна и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК дружеството жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на ДНСК (юридическото лице, в чиято структура е органът ответник) направените от ответника разноски по делото в размер на 1023,07 лв. за възнаграждението на вещото лице, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24, изр. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. В полза на ДНСК не следва да се присъждат направените от ответника разноски за държавна такса в размер на 70 лв. по адм. дело № 219/2022 г. по описа на ВАС, доколкото същите не са претендирани по посоченото дело.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от „Х.Б.д.ж.” ЕАД, с ЕИК , срещу Заповед №
ДК-02-КН-1/05.03.2021 г., издадена от началника на РДНСК Кюстендил.
ОСЪЖДА „Х.Б.д.ж.” ЕАД, с ЕИК ***, да заплати на Дирекцията за национален строителен контрол сумата в размер на 1023,07 лв. (хиляда двадесет и три лева и седем стотинки) – разноски по делото, както и сумата в размер на 100 лв. (сто лева) – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва от страните с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: