РЕШЕНИЕ
№ 263
гр. ХАСКОВО, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Д. Г. П.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20245600500353 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК
Обжалваното решение
С решение №786/20.ХII.2023 г. постановено по гражданско дело
№1298/2023 г. Районен съд-Хасково отхвърля предявените от Л. Д. Б.
ЕГН:********** от ****, със съдебен адрес ****, адв.И. К., против К. В. Й. с
ЕГН:********** от ****, обективно съединени искове с правно основание
чл.26 ал.2 от ЗЗД и с правно основание чл.108 от ЗС : да се обявят за
нищожни нотариален акт №***, том **, дело №394/1990г. на нотариус при
ХРС, за признаване на собственост по давностно владение за място от
1200кв.м. в местността ****, и нотариален акт №***, том *** рег. №***, дело
№579/2005г. на нотариус Владилена Сиртова за продажба на поземлен имот
№**** по кадастрален план на местността "***" с площ от 2146кв.м., поради
липса на основание, като на основание чл.108 от ЗС да бъде осъден ответника
да предаде на ищцата собствеността и владението върху имот с
идентификатор **** и имот с идентификатор ****, като неоснователни.
1
Обстоятелства по въззива
Недоволна от горното решение е останала Л. Д. Б.,поради което го
обжалва като неправилно и необосновано,поради което иска отмяната му и
отхвърляне на предявените искове.
Ответникът по предявените искове К. Й. не представил отговор на
исковата молба,а развил възраженията си едва в съдебно заседание и тогава
представил доказателствата си,вкл. и двата нотариални акта за собственост
върху спорния имот.В тази насока в протокола от това съдебно заседание не
били отразени възраженията на ищеца против това.
От друга страна съдът следвало служебно да следи за прилагането на
нормата на чл.133 от ГПК и не следвало да допусне при тази ситуация
ответникът да направи своите възражения,както и не следвало да приема
представените писмени доказателства.По този начин бил нарушен
процесуалния закон съществено.Първата инстанция не само допуснала това
нарушение на производствените правила,но и изцяло обосновала решението
си именно с тези представени доказателства.
Въззивникът извежда и че РС-Хасково нарушил и материалния
закон.Първата инстанция неправилно приел,че към 1956 и 1958 г.,когато
били съставени приетите по делото нотариални актове относно придобиване
на земята по давостно владение и чрез покупко-продажба,същата била вече
одържавена и съставлявала изключителна държавна собственост,ползвана от
различни ТКЗС,ТМС,в конкретния случай от Селскостопанския техникум в
****.В тази насока се развиват подробни доводи.
Приемането за достоверни на въпросните нотариални актове от съда било
нарушение на чл.86 от ЗС.От дпуга страна подписът на наследодателят на Л.
Б.-П. Г. Б. не бил идентичен с истинския подпис на това лице.В тази насока се
открили и нови доказателства,които въззивникът иска да се приемат по
делото.
Въззивникът извежда и че обжалваното решение било и
необосновано,тъй-като съдът ценил само представените нотариални актове от
ответната страна и игнорирал останалите по делото доказателства.
До момента нямало данни К. В. Й. да е заявил и доказал по какъво и да е
начин претендираната от него собственост,попадаща в границите на имотите
по §4,като следвало да се съобрази,че че земите без заявители се
предоставили на общината.К. Й. въобще не участвал в процедурата по §4 и
чл.19 от ПЗРЗСПЗЗ и не установил собствеността си.
Насрещната страна не е могла да придобие собствеността по давност
предвид наложение мораториум до 24.II.2022 г. когато е постановено
решението на Конституционния съд.От тази дата всеки владял имот между
01.VI.1996 г. и 31.V.2006 г. можел да я продължи,но насрещната страна не
отговаряла на тези критерии
2
Въззиваемата страна К. В. Й. не представя отговор на въззивната жалба.В
съдебно заседание изразява становище,че същата е неоснователна.
Правни съображения
Въззивната жалба е надлежно волеизявление на участник в
първоинстанционното производство, обективиращо пред настоящия съд
защитим законов интерес,кореспондиращ с предявените материални
права,предвид разпоредените негативни за правната сфера на въззивника
последици с първоинстанционното решение-уважаване на предявените
активно кумулативно обективно съединени искове - осъдителна претенция по
чл.108 и установителни таква по чл.26 ал.II от ЗЗД
Съобразно задължителната проверка по чл.269 от ГПК въззивният
съд установи,че обжалваното решение е допустимо и валидно. Изложените в
жалбата и отговора на същата доводи касаят правилността на атакуваното
решение.
Пред първата инстанция са събрани всички необходими
доказателства за изясняване на повдигнатия спор по чл.108 от ЗС между
страните и по отношение хипотезата на чл.26 ал.II от ЗЗД,съобразно
изискуемия от закона начин,като Районен съд-Хасково ги е ценил съобрзано
изискванията на закона и е постановил адекватни на него изводи и последици.
Спорни по делото са не фактите,а пораждащите се от тях права на
страните.
Заявените за защита субективни права на въззивника не се
установиха,поради което и предприетото въззивно обжалване е
неоснователно.
Въззиваемият в качеството си на ответник действително не е представил
отговор на предявената искова молба,като същият е обективирал
правопогасяващи възражения в първото по делото заседание и е представил
доказателства за това.По отношение на тези действие от процесуален
характер не е настъпила преклузия,тъй-като нормата на чл.143 ал.III от ГПК
изрично урежда ,че именно в първото съдебно заседание страните трябва да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат
становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. Именно в това
заседание ответникът е упражнил правата си в тази насока.Следва да се
съобрази и че чл.133 от ГПК изрично не преклудира възможността да се
представят писмени доказателства,които не са представени или посочени в
самия отговор.Следователно в първото по делото заседание ответникът може
да представи писмени доказателства и като писмени документи,каквито са
двата нотариални акта,които са останали неоспорени от ищеца и които
независимо от липсата на възражения в отговора на искова молба,трябва и
3
следва да се ценят от съда съобразно действителния им смисъл. .
Посоченото във въззивната жалба,че възраженията по отношение
приемането на представените от ответника доказателства не били отразени в
протокола,съдът намира неоснователно.Съобразно чл.152 от ГПК протоколът
от съдебно заседание има пълна доказателствена сила за отразените в него
съдопроизводствени действия,а неудостоверените такива се смятат за
неизвършени.В случая няма отразени възражения на ищеца относно
действията на ответника в насока преклузия на действия и на представяне на
доказателства в протокола от 23.ХI.2023 г.,няма искане за поправка,няма и
осъществена такава по реда на чл.151 от ГПК.
Изложените в обжалваното решение мотиви по същество на
обективирания му предмет са адекватни на обстоятелствата по делото и сочат
на точно приложение на относимия закон.
Предявените искове са неоснователни.В тази насока несъмнено се
установяна,че самият наследодателят на ищцата П. Г. Б. чрез свои действия
се е разпоредил с части от закупената от него нива през 1956г. веднъж и още
веднъж през 1958г. На основание извършеното през 1956г. транслиране на
част от имота в последствие в полза на К. К. К. през 1990г. е изготвен
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност,
по силата на който В.В.Й. е признат за собственик на място от 1200 кв.м., от
което 300 кв.м. нива и 900кв.м. овощна градина, в местността ****, №*** по
кадастъра на района.На по-късен етап Д. Й. Й., ответникът К. В. Й. и И. В. П.
се сналдяват с нотариален акт за собственост на същия този недвижим имот
на основание осъществено давностно владение и наследство - нотариален акт
№192/13.V.2005 г. В последствие ответникът на 15.08.2005г. придобива от Д.
Й. Й. и И. В. П. чрез покупко-продажба 5/6 ид.ч. от същия имот.
Предвид доказателства по делото не се извежда твърдяната в
исковата молба,обосновала конструкцията искове,нищожност на
визивраните два нотариални акта поради липса на основание за тяхното
съставяне,
Наследодателят на ответника е притежавал собственически права
върху този имот още от 1956г.,като не се доказва,че той или неговите
правоприемници са преустановявил или губили по какъвто и да е начин
владението върху този имот., Налага се поради това и извода,че през цялото
време от 1956 г. до настоящия момент само тези лица са упражнявали
фактическата власт върху спорния имот.
Ето защо при съставяне на нотариален акт №191 от 02.IV.1990г. е
съществувало годно правно основание за издаването му,което обуславя и
основание при прехвърляне на идеални части от същия имот през 2005 г. от
останалите сънаследници на ответника.В тази насока РС-Хасково правилно е
приел,че не е налице хипотезата на чл.26 ал.II от ЗЗД, и не може да се приеме
нищожност на двата нотариални акта,което води и неоснователност на
установителната претенция за нищожност.
4
Уважаването на предявеният ревандикационен иск изцяло е
функция на доказателствената тежест на ищцата,която следва да установи
трите кумулативни предпоставки за това – че тя притежава право на
собственост върху процесния недвижим имот, ответникът да владее същия
без наличие на правно основание за това владение.
В случая правилно РС-Хасково е извел,че ищцата не е осъществила
пълно и главно доказване на тези правнорелевантни обстоятелства, поради
което и няма основание за уважаване на иска й за собственост. Следва да се
посочи и че по делото категорични доказателства за идентичност на
описаните в исковата молба и писмените доказателства по делото недвижими
имоти. Установява се само факта, че ответникът владее процесните
поземлени имоти с идентификатори **** и ****,което обстоятелство не е
спорно по делото.
Владението на ответника обаче е с изведена ясна начална дата и
продължителност,е на правно основание.
Следва да се посочи предвид доводите на въззивникът относно
влезлите в сила заповеди на Кмета на Община Хасково, с които се
възстановява правото на собственост на наследниците на П. Г. Б. върху общо
шест поземлени имота, два които са процесните с идентификатори **** и
****, че самият наследодател на ищцата се е разпоредил с имотите, които се
владеят от ответника още приживе през 1956г. и 1958г.
В случая не е налице поради това правно основание относно
възстановяване на собствеността върху процесните недвижимости на
наследниците на П. Г. Б.Поради това и всички доводи и възражение в тази
насока са неоснователни. , че тези имоти са били общински и съответно след
това са станали нейна частна собственост.Възстановяването на собствеността
на ищцата в тази насока не може да се противопостави на ищеца,тъй-като
тези недвижимости неправилно са включени в плана на новообразуваните
имоти за съответната местност. §4к, ал.VIII от ПЗРЗСПЗЗ извежда,че влязъл в
сила план на навообразуваните имоти,наличен относно имотите, съобразно
представените заповеди на Кмета на Община, може да се измени, в
хипотезата,когато помощният план, въз основа на който е изработен, съдържа
съществени непълноти или грешки, като при спор за материално право
заинтересованите лица осъществяват правата си по съдебен ред.
Налице в случея е точно спор за материално право, предвид
обективираните претенции както на ищцата,така и на ответника относно
титулярството на правото на собственост процесните поземлени имоти. От
друга страна неправилно в помощния план и в плана на новообразуваните
имоти, тези недижимости се възстановяват на наследниците на П. Г. Б., а не
на истинските собственици - наследниците на лицата, които са закупили
имотите от Б. през 1956г. и 1958г.
Поради изложеното предявения ревандикационен иск е
неоснователен и недоказан и правилно е отхвърлен от РС-Хасково. тъй като
5
ищцата не установи наличието едновременно и на трите предпоставки за
неговата основателност.
Събразно изложеното решението на РС-Хасково е правилно и
законосъобразно,съставлява точен отговор на исковата молба и правилно
приложение на закона съобразно установените по делото факти,което извежда
неоснователността на въззивната жалба и води до неговото
потвърждаване.Ще следва поради това и на основание чл.272 от ГПК
въззивния съд да препрати и към изложените в този съдебен акт мотиви.
На основание чл.78 от ГПК съобразно изхода от делото,разноски не
следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК Окръжен съд-
Хасково
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №786/20.ХII.2023 г. постановено по
гражданско дело №1298/2023 г. на Районен съд-Хасково.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по касационен ред пред
ВКС на РБ в месечен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6