Решение по дело №7280/2013 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1506
Дата: 24 юли 2017 г. (в сила от 9 октомври 2020 г.)
Съдия: Мария Янкова Вранеску
Дело: 20131100907280
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2013 г.

Съдържание на акта

      Р    Е    Ш     Е     Н     И    Е

 

 

№.............

 

                                           Гр. С.,24.07..2017г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : М. ВРАНЕСКУ

 

като разгледа докладваното от съдия Вранеску т. д. №7280 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 247 и чл. 250 ГПК.

Образувано е по молба на ищеца Л.Т.П. с вх. №58828/03.05.2017 г. за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в решение №526 от 15.03.2017 г. по т. д. №7280/2013 г., СГС, ТО, VI-11 с-в и по молба вх. №58830/03.05.2017 г., с което се иска да бъде допълнено решение №526 от 15.03.2017 г. по т. д. №7280/2013 г., СГС, ТО, VI-11 с-в, по отношение на претендираната сума над присъдения размер до предявения размер от 50 000 лева, частично предявен от 152 205.50 лева.

По отношение молба с вх. №58828/03.05.2017 г., молителят твърди, че по отношение на вноските направени от ищеца през 2004 г. и 2005 г., съдът е приел в мотивите, че през 2004 г. е внесена сума от 24 000 лева, а през 2005 г. е внесена сума в размер на 10 805 лева, като сборът от тези суми следва да е 35 205.50 лева. Твърди, че съдът погрешно е събрал двете суми, като вместо 35 205.50 лева, е записал сбор от 25 205.50 лева. Моли да бъде допуснато отстраняване на очевидна фактическа грешка и бъде посочен коректно сборът от двете суми, а именно 35 205.50 лева.

В срока по чл. 247, ал.2 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който се оспорва направено искане. Твърди се, че не е налице очевидна фактическа грешка. Посочва се, че в действителност съдът погрешно е събрал сумите за 2004 г. и 2005 г. от чиито сбор е определена дължимата сума, но тази грешка може да бъде отстранена по пътя на обжалване на съдебното решение.

Очевидна фактическа грешка е всяко едно явно несъответствие между формираната от съда воля и нейното външно изразяване в текста на решението, както и при случаите на очевидна техническа грешка, когато съдът, след като е обсъдил данните по делото в мотивите е направил своите изводи във връзка с правния спор между страните и погрешно е отразил в диспозитива на решението тези свои изводи. В конкретния случай съдът е посочил в мотивите, кои внесени суми приема за предоставени в заем и подлежащи на връщане за 2004 и 2005г., но погрешно ги е сумирал, след като е посочил всяка една от тях по отделно – 24 400 лв. за 2004г. и 10 805.50 лв. внесени през 2005г. Съдът ги е сумирал грешно като е получил сума в размер на 25 205.50 лв. вместо верния сбор от 35 205.50 лв.  Грешната сума е присъдил и със диспозитива. Доколкото съдът е формирал ясно воля, че се дължи връщане на сумите предоставени от ищеца , като съдружник в периода на 2004 и 2005г. то грешката при тяхното сумиране, намира че има характер на очевидна такава. Съответно в диспозитива на решението погрешно е изписан размера на предоставената в заем сума на основание чл. 240 ЗЗД, съобразно грешката в мотивите. В тази връзка счита, че действително е налице очевидна фактическа грешка, поради което молбата за поправянето на диспозитива на решението следва да се уважи по реда на чл. 247 от ГПК, а ОФГ следва да бъде отстранена.

По отношение молба вх. №58830/03.05.2017 г. се твърди, че с решение №526 от 15.03.2017 г., съдът не се е произнесъл с диспозитива по отношение на претендираната сума над присъдената сума до пълния предявения размер от 50 000 лева.

В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК ответната страна не е подала отговор.

В мотивите на решение № 526 от 15.03.2017 г., са изложени подробно основания, че доколкото предявеният иск е уважен частично, то искът за главницата за разликата до пълния предявен размер следва да се отхвърли. Съдът констатира, обаче, че при постановяване на съдебното решение действително е пропуснал да обективира волята си като постанови нарочен диспозитив, с който да отхвърли претенцията над уважената част, което налага решението да се допълни. В тази връзка съдът намира, че диспозитива на съдебното решение следва да се допълни като се добави към него отделен диспозитив.

 

Воден от горното, Съдът

 

  Р    Е    Ш    И  :

 

ДОПУСКА на основание чл. 247, ал. 1 ГПК, поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №526 от 15.03.2017 г. по т. д. №7280/2013 г., СГС, ТО, VI-11 с-в, като вместо „сумата от 25 205.50 лева / двадесет и пет хиляди двеста и пет лева и петдесет стотинки““ да се чете „сумата от 35 205.50 лева/ тридесет и пет хиляди двеста и пет лева и петдесет стотинки /“.

ДОПЪЛВА на основание чл. 250 ГПК решение №526 от 15.03.2017 г. по т. д. №7280/2013 г., СГС, ТО, VI-11 с-в, както следва: ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Л.Т.П., ЕГН ********** срещу „Л.“ ЕООД, ЕИК *******, с правно основание чл. 240 ЗЗД за разликата над уважената част от иска в размер на 35 205.50 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева, като неоснователен.

 

РЕШЕНИЕТО  може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийски апелативен съд.

 

       

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: