ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ................
гр. Пловдив,
…………….. 2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в закрито заседание на четвърти юли през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ПЕТЪР КАСАБОВ
като
разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1615
по описа за 2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/
във връзка с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.
Образувано е по молба от М.С.Д., чрез адвокат Н.А., за допълване в частта
за разноските на решение № 971 от 26.05.2022 г., постановено по адм. дело №1615 по описа за 2021 г. на Административен съд
– Пловдив. Сочи се, че сумата от 800 лева, заплатена за допълнително
възнаграждение за вещо лице, поради пропуск на страната не е била включена в
представения списък на разноските, но това не било пречка за допълване на
решението, съгласно приетото в ТР № 6/2012г. ВКС, ОСГК.
Ответната страна – кмет на община Пловдив, не взема становище по допустимостта и
основателността на искането.
Основното производство е образувано по жалби на Е.С.Д., ЕГН **********,
адрес: ***, и М.С.Д., ЕГН **********, адрес: ***, срещу заповед № 21
ОA-937/08.04.2021 г. на кмета на община Пловдив, с която е одобрено изменение
на ПУП-ПРЗ на част от кв. 7 по плана на Старинна градска част, гр. Пловдив, в
частта, с която за новообразуван УПИ XXII-519.1140, за обществено застрояване,
се предвижда ново ниско до средно застрояване на три калкана с устройствен
показатели за зона „Ткин“: височина до 15 м, Пзастр. 100%, Кинт 2,5-5, Позел. Мин. 20%; и одобрен РУП на част от кв. 7 по плана на
Старинна градска част, гр. Пловдив с дву, три и
четири етажно застрояване в УПИ XXII с височина в абсолютни коти 173,97 м,
176,97 м, 179,97, 182,85 м по нанесените – застрояване, етажност
и котировки с черен и червен цвят със зелен и виолетов цвят.
Съдът с решение № 971 от 26.05.2022 г. е отменил заповед № 21
ОA-937/08.04.2021 г. на кмета на община Пловдив и с оглед изхода на делото е
присъдил на жалбоподателите съдебни разноски в общ размер на 2110 (две хиляди
сто и десет) лева, от които 900 лева, заплатени за адвокатска защита, 900 лева
- за възнаграждение на особен представител, 300 лева - за възнаграждение на
вещо лице и 10 лева - за държавна такса. За така присъдените разноски
процесуалният представител на жалбоподателите - адвокат Н.А., е представил
списък с разноски (л.450) в последното по делото открито заседание, в който не
е включена заявената с процесната молба сума в размер
на 800 лева, представляваща заплатено допълнително възнаграждение за вещо лице.
Това обстоятелство се потвърждава и в настоящата молба.
Разпоредбата на чл.248 ал.1 от ГПК, установява две хипотези на корекция на
постановеното вече съдебно решение. Когато съдът изобщо не се е произнесъл по
искането за присъждане на разноски, е налице възможността решението да бъде
допълнено. В случай, че съдът се е произнесъл по искането за разноски, но е
постановил нещо различно от заявеното от страната, то тогава, установената в
закона възможност е решението да бъде изменено в тази част.
Според чл. 80 от ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски,
представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното
заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска
изменение на решението в частта му за разноските.
В случая жалбоподателят е представил списък на разноските, с което е
изпълнил задължението си по чл. 80, изр. първо ГПК. Извършеното процесуално
действие е основание, според даденото в т. 8 от Тълкувателно решение на ОСГТК
на ВКС от 06.11.2013 г., постановено по тълкувателно дело № 6/2012г., разяснение
по тълкуването на чл. 80 ГПК, съдът да се произнесе по въпрос за изменение на
решението в частта за разноските. Също така, според посочената задължителна за
съда практика, липсата на представен списък по чл. 80 от ГПК не е основание да
се откаже допълване на решението в частта му за разноските, но само в
хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски.
Настоящата претенция на жалбоподателя е за допълване на съдебния акт в
частта за разноските, поради което наличието на списък не се явява абсолютна
процесуална предпоставка за допустимостта на искането. Последното е подадено от
страна с надлежна процесуална легитимация в законоустановения срок, поради
което се явява ДОПУСТИМО. По същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
По смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС от 06.11.2013
г., постановено по тълкувателно дело № 6/2012г., списъкът по
чл. 80 от ГПК трябва да съдържа изброяване
на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й
бъдат присъдени. Този списък следва да изчерпва разходите по водене на делото.
Каза се липсата на представен списък по чл. 80 от ГПК не е основание да се
откаже допълване на решението в частта му за разноските, но само в хипотезата,
при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, а в случая е налице
изрично произнасяне. Съдът е присъдил именно заявените от жалбоподателя съдебни
разноски по приложения от процесуалния му представител списък с разноски. Съдът
не може да присъди сума за разноски, която не е посочена в списъка, нито може
да предполага действителната воля на страната относно размера на претендираните разноски.
Допълването на решението в частта за разноските като процесуален способ
цели да изправи опущения в дейността на съда, а не да преодолява пропуски на
страната да извърши своевременни процесуални действия.
След като страната е представила списък, който не отразява всички направени
от нея разноски и неприсъждането на несвоевременно заявените разноски не се
дължи на пропуск в дейността на съда, не се налице и основания за допълване на
постановения съдебен акт в частта за разноските.
За пълнота следва да се отбележи, че очертаната фактическа и правна
обстановка не дава основание и за изменение на решението в частта за
разноските, тъй като в случая съдът се е съобразил напълно с изрично заявената
воля от страната в последното заседание, инкорпорирана в представения списък. Като
е присъдил заявените в списъка разноски съдът изцяло е удовлетворил
претенцията, с която е бил сезиран, поради което не е налице основание за
изменение на решението в частта за разноските (така Определение № 416 от 16.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1088/2015
г., I т. о., ТК; Определение № 13658 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6755/2016 г., 5-членен с-в; Определение № 12198
от 1.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4940/2019 г., VII
о.; Определение № 9181 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 1219/2020 г., V о.; Определение № 12621 от 10.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8040/2021 г., IV о.).
Ето защо, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на М.С.Д., чрез адвокат Н.А., за допълване в частта за
разноските на решение № 971 от 26.05.2022 г., постановено по адм. дело №1615 по описа за 2021 г. на Административен съд
– Пловдив.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в седмодневен
срок от съобщаването.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: