РЕШЕНИЕ
№1751
Пловдив, 19.10.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, XX състав, в открито заседание на
деветнадесети септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
МАРИЯ
НИКОЛОВА
при секретар Ваня Петкова и прокурор Росен Каменов
като разгледа КАНД № 1932/ 2023 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по касационна жалба на ТД на НАП - Пловдив срещу Решение № 1055/ 13.06.2023 г. по АНД № 3013/
2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Моли се съда
да отмени решението, съответно да потвърди НП, по съображения, изложени в жалбата.
Претендират се разноски. В СЗ страната не
се представлява.
Ответникът не се представлява и не взема становище.
Представител
на ОП – Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена от страна, за
която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради
което е процесуално допустима, а по същество е основателна.
За да отмени НП първоинстанционният
съд е изложил две групи мотиви, като е приел на първо място, че е допуснато
нарушение на материалния закон /чл.18 от ЗАНН/, а на второ място – че санкцията
била непропорционална на извършеното нарушение. Други мотиви първоинстанционният съд не е изложил, а само се е задоволил
да отбележи, че фактическата обстановка не била спорна и била установена от
събраните по делото писмени доказателства.
На
първо място настоящият касационен състав
не споделя първата група мотиви /във връзка с чл.18 от ЗАНН/. Съгласно
приложимата редакция на чл. 125, ал. 7 от ЗДДС "Декларациите по ал. 1 и 2
и отчетните регистри по ал. 3 се подават по електронен път при условията и по
реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс освен в случаите на ал. 13 и
чл. 126, ал. 4, 7 и 8. " Технически това подаване се извършва чрез
софтуер, достъпен на страницата на НАП, като задълженото лице въвежда данните
от регистрите по чл. 124 от ЗДДС, самата декларация се генерира автоматично от
софтуера /без човешка намеса/, а изпращането на декларацията и регистрите може
да стане единствено едновременно и само по електронен път. От своя страна това
означава, че за задълженото лице е налице едно-единствено задължение, при
неизпълнението на което се осъществява състава на административно нарушение по
чл. 179, ал. 1, изразяващо се в неподаване на справка-декларация, ведно с
отчетните регистри, въз основа на които тя е генерирана. Изложеното в този
смисъл, че става въпрос за едно нарушение, е принципно вярно. Следва да се
отбележи обаче, че чл.18 от ЗАНН разглежда две съвсем различни хипотези /имащи
предвид т.нар.съвкупности, съответно изтърпяването на наказанията поотделно за
всяко извършено нарушение, без значение дали има извършени няколко такива с
едно деяние или са извършени от едно и също лице няколко отделни нарушения/,
съответно тази разпоредба е неприложима към настоящия случай. Следва да се
отбележи също, че издаването на две НП
за едно и също нарушение не води до автоматичен извод, че и двете НП са изначално
незаконосъобразни, съответно и двете следва да бъдат отменени, поради което НП
неправилно е отменено на посоченото основание. Все в тази връзка следва да се отбележи също,
че дори и за същия данъчен период да е издадено и второ НП, с което ЮЛ е
санкционирано за неизпълнение на същото задължение, липсват доказателства, че това
второ НП е влязло в сила, за да може евентуално да бъде извършена преценка на
решението за съответствието му с принципа „ne bis in idem“,
което би довело в случая до оставянето му в сила, макар и не поради изложените
в решението мотиви, а за да не бъде нарушен този принцип.
На второ място съдът е направил извод, че
санкцията е непропорционална на извършеното нарушение, като е основал този
извод на справка от НАП, в която е посочено, че дружеството не е подало
справка-декларация и отчетни регистри за
съответния данъчен период, не е подало ГДД за съответната година, няма подадени
уведомления за посочения период по чл.62, ал.5 от КТ за регистрирани трудови
договори, няма регистрирани фискални устройства с дистанционна връзка с НАП,
както и няма данни за търговски обекти. В случая направеният извод въз основа
на тази справка, че
санкцията е непропорционална на извършеното нарушение, е голословен, тъй като
липсата на доказателства за определени факти /защото извод именно за липса на доказателства
се извежда от съдържанието на справката/, не е доказателство за липсата на тези
факти, респективно в случая не води до извод за липса на дейност от страна на
дружеството. Поради това НП неправилно е било отменено и на това основание, без
събиране на необходимите доказателства, за да бъде евентуално направен такъв
извод.
При това положение и при липсата на други
мотиви, от които да бъде направен извод, че НП е евентуално
незаконосъобразно, се налага отмяна на
атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
РС - Пловдив, който следва едва след събиране на необходимите доказателства, да
съобрази дали не е налице нарушение на принципа на пропорционалност, да съобрази дали към момента на произнасянето
му вече няма влязло в сила НП за същото нарушение, с оглед евентуалното
спазване на принципа „ne bis
in idem“, а ако не установи
такива основания за отмяна, да се произнесе по същество, като изложи и
конкретни мотиви във връзка с всички
въпроси, имащи отношение към административнонаказателната
отговорност.
При новото разглеждане съдът следва да се
произнесе и по въпроса за разноските, в това число и за тази инстанция, в
зависимост от изхода на делото.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 1055/ 13.06.2023 г. по АНД № 3013/ 2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на РС - Пловдив.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.