РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Пазарджик, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б.лав Ал. И.
при участието на секретаря Петя Кр. Б.ова
като разгледа докладваното от Б.лав Ал. И. Търговско дело №
20225200900083 по описа за 2022 година
Искът е предявен от Ц. К. Р. от гр.П.,чрез адв. М.Д. от САК против „Гаранционен фонд“
гр.София с цета на икска 26 000лв. за заплащане на причинени неимуществени вреди болки и
страдания вследствие на ПТП от 21.11.2019г. ,ведно със законната лихва от 16.03.2020г.
респ.16.08.2020г. до окончателното изплащане и сторени съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба се твърди, че на 21.11.2019г. около 13:50 часа в гр. П., на кръстовището,
образувано между бул. "Ц. ш.” и ул. “Л.”, е възникнало ПТП между лек автомобил марка “Фиат”,
модел “Дукато”, с регистрационен номер , собственост на ОД МВР гр. Пловдив и лек автомобил
марка “Фолксваген”, модел “Голф”, с регистрационен номер , собственост на „Евелин Груп” ООД.
Водачът на лек автомобил марка “Фолксваген”, модел “Голф”, В. Ю. Б., преминава на зелен
сигнал на светофарната уредба и се удря с преминаващия през кръстовището, навлязъл на червен
сигнал на светофарната уредба лек автомобил марка “Фиат”, модел “Дукато”, с водач И. Г. Т.,
който е с включен единствено светлинен сигнал, без звуков такъв и съответно водачът на л.а.
Фолксваген Голф» не е могъл да го възприеме преди удара, докато си преминава на зелен сигнал
на светофарната уредба. Следствие на удара, лек автомобил марка “Фиат”, модел “Дукато”, се
отмества и удря изчакващия на червен светофар лек автомобил марка “Рено”, модел “Меган”, с
регистрационен номер , собственост на „Диа Билд” ООД. По случая е образувано Следствено дело
№ 274/19г. По описа на ОСО при ОП гр. Пловдив, което към настоящия момент е приключило. От
събраните и изготвени в това производство материали, е видно, че техническата причина за
настъпване на процесното ПТП, е навлизането на л.а. «Фиат Дукато» в кръстовището, при червен
сигнал за него на светофарната уредба и то само на светлинен сигнал, който не е достатъчен, за да
бъде възприет от всички други участници в движението, и особено от преминаващите на зелен
сигнал на светофарната уредба.
В резултат на пътнотранспортното произшествие, е пострадал Ц. К. Р. , който е пътувал на
1
задната седалка с правилно поставен предпазен колан в лек автомобил марка автомобил марка
“Фиат”, модел “Дукато”. При проведените консултации със специалист неврохирург и ортопед-
травматолог, и назначените от тях изследвания се установяват следните травми:Контузия на глава,
следствие на което изпитва силни болки в главата;Вътреставно счупване на палеца на дясната
ръка; Предприето е консервативно лечение в условията на спешност, изразяващо се в открито
наместване на фрактурата и поставяне на гиспова лонгета за срок от 30 дни. Предписан е
лидокаин, налагало се да използва и други болкоуспокояващи медикаменти. Следствие на
получените травми пострадалият изпитва силни болки в ръката, която е отекла, обездвижена е с
гипсова имобилизация за период от 30 дни. Той е десничар и това прави невъзможно
извършването не само на служебните му задължения, но и на почти всички битови дейности-
къпане, обличане, не може да шофира. Затруднени и болезнени са движенията му, което го
възпрепятства да извършва нормални дейности от битов характер, а също така му е назначено
домашно лечение за период от ЗОдни., който е продължен, като не трябва да натоварва ръката си
за около 3 месеца. Препоръката от специалиста неврохирург, относно контузията на главата, е за
щадящ централната нервна система режим. Налице е била необходимост от поС.ни грижи и
помощ от близките в ежедневието му. Пострадалият дълъг период след получаване на
увреждането е изпитвал затруднения при задоволяване на битови и хигиенни нужди, като
напрежението и болката в областта на ръката са създали множество трудности в нормалното му
ежедневие. Предвид това, че пострадалият е полицай, травмите му водят до пълна невъзможност
да изпълнява служебните си задължения до пълното му възстановяване.
В издадения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 749, е посочено, че към
момента на настъпване на ПТП, за водача на лек автомобил марка “Фиат”, модел “Дукато” с
рег.номер , собственост на ОД на МВР, гр. Пловдив, е налице валидна застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите при ЗД “Бул Ине” АД застрахователна полица № УРИ 5785 ппд-
61/15.08.2018г. с период на действие от 01.01.2018г. до 31.12.2019г. Тази застраховка покрива
вредите, за които виновния водач отговаря, съгласно българското законодателство. По тази
причина, на 16.03.2020г., пред ЗД «Бул Ине» АД, като застраховател по задължителна застраховка
«Гражданска отговорност» на автомобилистите, е депозирана молба на основание чл. 380, ал. 1 от
КЗ за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на увреденото лице Ц.
К. Р.. От страна на застрахователната компания не получихме нито отговор, нито произнасяне.
След справка в Информационната страница на Гаранционен Фонд, установихме, че за л.а. «Фиат
Дукато» с per. № няма активна задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите към момента на настъпване на ПТП. Съгласно разпоредбата на чл. 562, ал. 5 от
Кодекса за застраховането, моторните превозните средства на особен режим, при проверка на
интернет страницата на Гаранционен Фонд, се посочват като незастраховани. Това дали л.а. «Фиат
Дукато» с per. № има или няма валидна задължителна азастраховка «Гражданска отговорност» на
автомобилистите до момента не ни е известно. За това обстояттелство не бяхме уведомени нито от
застрахователната компания, нито от Гаранционе Фонд. На основание чл. 562, ал. 2 от КЗ (касаеща
моторни превозни средства на особен режим), евентуално, на основание. Чл.519, ал. 1, т.е, (при
липса на сключена задължителна застраховка «Г ражданска отговоронст на автомобилистите) , с
молба с вх. № 24-01-211/15.05.2020г. предявихме претенцията и пред Гаранционен Фонд, пред
който бе образувана преписка по щета № 210010- 02/15.05.2020г. С допълнителни молби, сме
предствили, всички изискани документи. С писмо с изх.24-01-211/25.02.2021г., от страна на
Гаранционен Фонд ни уведомиха, че са определили обезщетение за търпените от доверителя ми
2
имуществени и неимуществени вреди в общ размер от 5008,70 лева. В отговор на това писмо,
уведомихме Фонда, че Ц. Р. не е съгласен с така посочено обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 5000 лева и помолихме за преразглеждане на определения размер. От страна на Фонда с
писмо с изх. № 24-01-211/18.03.2021г., отказаха преразглеждане и увеличаване на така посочени
размер на обезщетение за неимуществени вреди. Плащане на застрахователни обезщетения не е
извършено и до настоящиа момент. Определянето в занижен размер на обезщетението за
неимуществени вреди и незаплащането му, обуславят правния интерес от завеждане на настоящата
претенция пред компетентния български съд.Формулиран е петитум да се осъди ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Граф Игнатиев” N 2,
ет. 4 да заплати на Ц. К. Р. с ЕГН ********** следните суми: 26 000 (двадесет и шест хиляди )
лева, представляващо застрахователно обезщетение за причинените на Ц. К. Р., следствие на
процесното ПТП, неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените
увреждания, ведно със законната лихва от датата, на която е уведомено застрахователното
дружесто - 16.03.2020г.( вс лучай, че е налице валидна застраховка) или от деня, следващ датата,
на която изтича срокът за произнасяне по претенцията, предявена пред Гаранционен Фонд по
доброволен ред - 16.08.2020г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски,
включително и адвокатски хонорар по реда на чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА.
В срок ответникът „Гаранционен фонд“ гр.София е подал отговор на исковата молба. Изразява
становище ,че Гаранционен фонд не е пасивно легитимиран по настоящето дело,тъй като между
страните не било спорно, че за увреждащия лек автомобил има сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при ЗД „Бул Ине" АД, валидна към
датата на ПТП, което молим да отделите като безспорно между страните по настоящето
дело.Предвид гореизложеното, счита, че исковете против ГФ са недопустими.
Алтернативно, в случай, че намерят предявените искове за допустими и основателни, то с
оглед твърденията в исковата молба, молим да отделите за безспорни следните обстоятелства:
1.Наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за
увреждащия лек автомобил „Фиат Дукато” ; 2.Определянето на обезщетение на ищеца в размер на
общо 5008, 70 лв., разпределено, както следва: 1 000 лв. контузия на главата с повърхностна
травма; 4 000 лв. за фрактура на дистална фаланга на палец на дясна ръка, лекувана с
имобилизация; 8,70 лв. за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за потребителски*
такси, платими след представяне на разходооправдателни документи в оригинал.
Твърди,че исковата претенция не кореспондира със задължителната практика
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и създадената при действието на чл. 290 от ГПК
задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД - решение № 83/06.07.2009 г. по
т.д. № 795/2008 г. на II т.о., решение № 95/24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г. на I т.о., решение №
154/30.10.2012 г. по т.д. № 807/2011 г. на II т.о. и др. В т. II на Постановление № 4/1968 г. на
Пленума на ВС е разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 от
ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от
съобразяване на указаните в постановлението общи критерии. Тези критерии са възприети и във
формираната по реда на чл. 290 от ГПК задължителна практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД,
която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква
задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти.
Предявените претенции не кореспондират нито с трайната съдебна практика на съдилищата в Р
България, нито с принципа на справедливостта, икономическите условия в страната и стандарта на
3
живот.
Моли, да се има впредвид че застрахователното обезщетение следва да бъде извършено не
от застраховател, а от Гаранционен Фонд, създаването на който има за цел да не бъдат напълно
лишени от застрахователно обезщетение увредени лица в случаите, в които няма основания за
изплащане на такова по договорно правоотношение със застраховател. Също в тази връзка следва
да се има предвид, че по силата на чл. 558 ал.1 от Кодекс за застраховането размерът на
обезщетението, изплащано от фонда, не може да надхвърля размера на минималната
застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило
пътнотранспортното произшествие. По този начин посочените в чл.492 от КЗ лимити се явяват за
Фонда максимални, в рамките на които конкретният размер бива съобразен с доказателствата,
принципа на справедливостта, установените в страната икономически условия и стандарт на
живот, и трайната съдебна практика към датата на ПТП. Установените с изменения на чл.266 от
Кодекса за застраховането (Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., отм., бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) сега чл. 492 от КЗ промени на лимити на отговорността
отразяват договорното задължение на държавата ни като страна-членка на Европейския съюз по
хармонизиране на вътрешното право с общностното по отношение на правни норми от Директиви
на ЕС, добиващи пряко приложение от момента, в който станат част от вътрешното
законодателство на държавата- членка. Те не отразяват изменение на важни икономически
критерии като минимална работна заплата, трудова заетост и покупателна способност на
българското население, ето защо правилно ВКС в посочените съдебни решения взема становище
за значението на лимитите наред със всички други критерии при определяне на справедливи
обезщетения във всеки спор (напр. в Решение № 83 от 6.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 795/2008 г., II
т. о., ТК „Независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат и конкретните икономически условия, а
като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните
нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент").
Противопоставят се на искането по чл. 190 от ГПК, ГФ да представи в цялост щета №
210001-10/15.05.2020г. Ищецът не е обяснил значението й за спора, както и какво ще доказва с нея,
предвид, че ГФ не оспорва, че административната процедура по реда на КЗ е изпълнена и същата
съдържа документи, предоставени от ищеца.
Предвид процесуалната преклузия, моли на основание чл. 219, ал.1 от ГПК да
конституирате в качеството на трети лица - помагачи на страната на Гаранционен фонд по
настоящото дело застрахователят на посочения за виновен за процесното ПТП водач: ЗД „Бул
Инс" АД, гр. София, ул. Джеймс Ваучер №83, ЕИК *********. Гаранционен фонд има интерес от
привличането на застрахователя на прекия и непосредствен причинител на вредите от процесното
ПТП като подпомагаща страна, предвид обвързване от доказателствената сила на мотивите при
евентуално осъдително решение срещу Фонда, ако такова бъде постановено. Съгласно чл. 558,
ал.7 от Кодекса за застраховането след изплащане на обезщетение, Фондът встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето
и •изплащането му и има право на регресен иск срещу виновния за ПТП за възстановяване на
изплатеното вместо него обезщетение за нанесените вреди.
Моли, да им се даде възможност да вземем становище при представяне на нови
доказателства и да ангажираме допълнително такива.
В срока е постъпила допълнителна искаова молба от от Ц. К. Р. от гр.П. ,чрез адв.М.Д. с
която оспорва наведените от ответника твърдения за липса на пасивна легитимация и
прекомерност на претенцията за неимуществени вредикато противоречаща на принципа на 52 от
ЗЗД.Не прави доказателствени искания.
В срок от ответника „Гаранционен фонд“ гр.София е постъпил допълнителен отговор на
исковата молба с който поддъра депозирания отговор и оспорват изцяло исковите претенций по
основание и размер.Поддържа направените доказателствени искания и искането по чл.219 от
ГПК.Не сочи доказателства.
4
С определение на съда №227/11.08.2022г. на асн.чл.219 от ГПК е конституирал като трето
лице помагач на страната на ответника е конституиран ЗД“Бул Инс“АД гр.София. В представен по
делото писман отговор изразява становище по допустимоста на иска и неговата основателност.Не
прави доказателствени искания.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: Описаните в
исковата молба факти относно станалото пътно произшествие не се оспорват. Не се оспорват и
получените физически наранявания, участниците в това произшествие, специалният режим на
автомобила – собственост на МВР. Затова съдът приема за установени посочените в исковата
молба факти,установени и от заключението на допусната и изслушана по делото САвтЕ, а те са
следните:
На 21.11.2019г. около 13:50 часа в гр. П., на кръстовището, образувано между бул. "Ц. ш.”
и ул. “Л.”, е възникнало ПТП между лек автомобил марка “Фиат”, модел “Дукато”, с
регистрационен номер , собственост на ОД МВР гр. Пловдив и лек автомобил марка “Фолксваген”,
модел “Голф”, с регистрационен номер , собственост на „Евелин Груп” ООД. Водачът на лек
автомобил марка “Фолксваген”, модел “Голф”, В. Ю. Б., преминал на зелен сигнал на
светофарната уредба и се удря с преминаващия през кръстовището, навлязъл на червен сигнал на
светофарната уредба лек автомобил марка “Фиат”, модел “Дукато”, с водач И. Г. Т., който е с
включен единствено светлинен сигнал, без звуков такъв и съответно водачът на л.а. Фолксваген
Голф» не е могъл да го възприеме преди удара, докато си преминава на зелен сигнал на
светофарната уредба. Следствие на удара, лек автомобил марка “Фиат”, модел “Дукато”, се
отмества и удря изчакващия на червен светофар лек автомобил марка “Рено”, модел “Меган”, с
регистрационен номер , собственост на „Диа Билд” ООД. на 21.11.2019г. около 13:50 часа в гр. П.,
на кръстовището, образувано между бул. "Цариградско шосе” и ул. “Ландос”, е възникнало ПТП
между лек автомобил марка “Фиат”, модел “Дукато”, с регистрационен номер , собственост на ОД
МВР гр. Пловдив и лек автомобил марка “Фолксваген”, модел “Голф”, с регистрационен номер
РВ5865КР, собственост на „Евелин Груп” ООД. Водачът на лек автомобил марка “Фолксваген”,
модел “Голф”, В.Ю. Б., преминава на зелен сигнал на светофарната уредба и се удря с
преминаващия през кръстовището, навлязъл на червен сигнал на светофарната уредба лек
автомобил марка “Фиат”, модел “Дукато”, с водач И. Г. Т., който е с включен единствено
светлинен сигнал, без звуков такъв и съответно водачът на л.а. Фолксваген „Голф» не е могъл да го
възприеме преди удара, докато си преминава на зелен сигнал на светофарната уредба. Следствие
на удара, лек автомобил марка “Фиат”, модел “Дукато”, се отмества и удря изчакващия на червен
светофар лек автомобил марка “Рено”, модел “Меган”, с регистрационен номер собственост на
„Диа Билд” ООД.
В резултат на ПТП, е пострадал Ц. К. Р. , който е пътувал на задната седалка с правилно
поставен предпазен колан в лек автомобил марка автомобил марка “Фиат”, модел “Дукато”. При
проведените консултации със специалист неврохирург и ортопед-травматолог, и назначените от
тях изследвания се установяват следните травми:Контузия на глава, следствие на което изпитва
силни болки в главата;Вътреставно счупване на палеца на дясната ръка; Предприето е
консервативно лечение в условията на спешност, изразяващо се в открито наместване на
фрактурата и поставяне на гиспова лонгета за срок от 30 дни. Предписан е лидокаин, налагало се
да използва идруги болкоуспокояващи медикаменти. Следствие на получените травми
пострадалият изпитва силни болки в ръката, която е отекла, обездвижена е с гипсова
имобилизация за период от 30 дни. Той е десничар и това прави невъзможно извършването не само
на служебните му задължения, но и на почти всички битови дейности- къпане, обличане, не може
да шофира. Затруднени и болезнени са движенията му, което го възпрепятства да извършва
нормални дейности от битов характер, а също така му е назначено домашно лечение за период от
ЗОдни., който е продължен, като не трябва да натоварва ръката си за около 3 месеца. Препоръката
от специалиста неврохирург, относно контузията на главата, е за щадящ централната нервна
система режим.
От заключението на в.л. по допуснатата и изслушана СМЕ се установи,че след
констатирането на контузията на главата и вътреставното счупване на крайната фаланга на палеца
на дясната ръка ,в лечебното заведение на пострадалия е поставена гипсова
5
имобилизация,предписани са му покой ,режим щадящ централната нервна система
,обезболяващи.В.л. установява,че непосредствено след нанасянето на травмите в съответните
области болките и страданията са били най-силни по интензитет .Постепенно те са намалели по
сила. За счупването на крайната фаланга на дясната ръка ,те са намалели постепенно до около 20-
25дни,когато се е образувал съединително-тъканния калус/мазол/,който е изолирал нервните
окотчания и е притъпил болката..Главоболието е продължило до около 10 дни от датата на
травмата.Относно кръвонасядането на лявата скула,то е преминало за около една седмица от
датата на травмата.След срастване на счупване на крайната фаланга на палеца на дясната ръка се се
е получила невъзможност за пълното му свиване,което ограничава неговото пълно свиване до
край.То се е възстановило до около 35-40 дни от датата на травмата и е единствената остатъчна
последица вследствие процесното ПТП.
От показанията на свид.Г. – колега и приятел на ищеца, се установи, че след инцидента след
разговор по телефона се видели с ищеца,показал му дясната ръка която била контузена и палецът
на ръката бил счупен и лявата скула била подута, казал че се ударил в главата и обяснил ,че
контузията е в резултат от ПТП, и заради счупения пръст ръката е гипсирана. Същият заявил, че го
боли главата имал силно главоболие вечерта и му се гади. Доколкото си спомня бил в болничен,
ръката му била обездвижена около месец. Главоболията и гаденето били първите няколко дни,
като докторите му препоръчали да седи на тъмно и да не гледа телевизия и да не ползва телефона
си, защото може да го раздразни. След това ходеше на рехабилитация мисли, че 2 пъти около 14
дни, и той го возел повечето пъти, защото същия не можеше да шофира. В резултат на травмата
стана малко по-затворен, той бил активен човек, не можел да спортува,не излизал. С него ходели
на волейбол, на фитнес. Карал съм го до магазина да си пазарува и съм му носил храна в къщи
първите седмици. Към настоящия момент казвал, че ако натовари ръката усеща повече болки в
палеца.
По делото не се събраха доказателства от които да се установи по безспорен и
категоричен начин,че ищецът има определен процент принос за настъпване на произшествието с
оглед позоваването от страна на третото лице помагач на страната на ответника,че не е поставен
обезопасителен колан.
При така установените факти, с оглед на това, че след като съдът се произнесе относно
допустимостта на исковата молба срещу ответника, налице са всички предпоставки за частично
уважаване на иска. Съдът приема за безспорно установено,по делото не е спорно обстоятелството,
че с автомобил под специален режим, собственост на ОД на МВР гр. Пловдив, е причинено пътно
произшествие, при което е пострадал ищецът. Налице са всички основания за реализиране на
отговорността на гаранционния фонд, на основание чл.562,ал.5 от КЗ.
Остава съдът да прецени какъв е размерът на справедливото обезщетение. То от една
страна се определя от действително претърпените болки и страдания, както и от това до каква
степен е настъпило възстановяването, за какъв период от време, как травмата се е отразила на по-
нататъшния живот на пострадалия.
Както вече се посочи, имало е болки от контузията на главата ,а счупването временно е
затруднило движението на палеца на дясната ръка, имало е стрес и уплаха. Всичко това обаче е
протекло в рамките на нормалното за този вид травми, като последващата репозиция не следва да
се счита за нещо, за което ответникът отговаря. Настъпило е вече пълно възстановяване, няма
деформации, няма психични травми.
В критерия за справедливост се включват и икономическите фактори, като средните и
минималните доходи на домакинствата в България, инфлационните процеси, които влияят и на
размерите на обезщетенията в съдебната практика.
В този случай съдът, отчитайки всичко това, следва да прецени доколко присъденият
6
размер цели действително да обезщети неимуществените вреди, а не да става причина за
неследваща се благоприятна промяна в имотното съС.ие на пострадалия. Тук съдът се ръководи от
собствената си практика и разбирания за справедливост, в който случай не може да бъдат
избегнати и личните субективни преценки на правораздавателия орган..
По тази причина съдът се ръководи и от това какви размери на обезщетенията
присъждани в подобни или по-тежки случаи, каква е възрастта на пострадалия, има ли коренна
промяна в начина му на живот и в социалното общуване.
Тук съдът ще се позове и на собствената си практика и на практика на ВКС по подобни
казуси.
Затова съдът счита, че така предявената сума от 26 000 лв., която адв. М.Д. претендира,
е в определена степен завишен размер.
Съдът определя обезщетение в размер на 13 000 лв. и поради липса на приет процент
на съпричиняване от ищеца, тази сума следва и като краен резултат да се присъди.
Тази сума се дължи ведно със законната лихва, считано от 16.08.2020г. до
окончателното и изплащане..
В останалата част, до пълния размер от 26 000 лв., ведно със законните лихви върху
сумата исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
По разноските. Ищецът беше частично освободен от внасянето на държавна такса.
Направените от него разноски са 1040 лв.-Д.Т. , като се иска присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на минималното, на основание чл. 38 от ЗА. Според уважения размер на
иска дължимата сума е 520 лв. За адв. хонорар също според уважения размер сумата е 1570лв..
Ответникът няма искания за присъждане на разноски по делото.
В полза на съда следва да се присъдят направените разноски по делото за експертиза в
размер на 400лв, която се заплаща от ответника.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Гаранционен Фонд“, със седалище и адрес на управление: гр.София, ЕИК
*********, представляван от М. К. и С. С. а по делото от адв. Д.М. от АК Пловдив ДА ЗАПЛАТИ:
На Ц. К. Р. от гр.П.,ул.“Е. Й.“№30, , представляван от адвокат М.Д. от САК сумата в р-р
на 13 000 000/тринадесет хиляди/ лв., като обезщетение за неимуществени вреди от процесното
ПТП на 21.11.2019,изразяващи се в болки и страдания от причиненитеувреждания, ведно със
законната лихва, считано от 16.08.2020 г. до окончателното им изплащане, сумата в р-р на 520 лв.
направени по делото разноски според уважения размер на иска, като до пълния му размер от 26
000 лв., ведно със законната лихва, считано от 16.08.2020 г. до окончателното им изплащане,
ОТХВЪРЛЯ исковете като НЕОСНОВАТЕЛНИ;
На адвокат М. Д. от САК , сумата в р-р на 1570 лв. адвокатски хонорар, според
уважения размер на иска, на основание чл. 38 от ЗА;
По сметка на Окръжен съд – Пазарджик, сумата в р-р на 400 лв. ,направени разноски по
делото за експертизи на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
7
Решението има силата по чл. 223, ал. 2 от ГПК по отношение на третото лице, помагач
на ответника, застрахователно дружество "Бул Инс" АД гр. София
Решението може да се обжалва, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните,
пред Апелативен съд – Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
8