НОХД № 55/2019 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подсъдимия Д.С.К. ***,
ЕГН: ********** за престъпление по чл.201 във връзка с чл.26 ал.1 от НК за това, че в периода от 23.12.2016 г. до 16.06.2017 г. в
с. П., обл. Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, в качеството
му длъжностно лице – служител, гише в пощенска станция в „Б.п.“ ЕАД, с място на
работа в Пощенска станция с. П., е присвоил чужди пари - сумата от 830,38 лв.
(осемстотин и тридесет лева и тридесет и осем стотинки), собственост на „Б.п.“
ЕАД, поверени му да ги пази и управлява.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура-гр.Панагюрище поддържа
обвинението и пледира за осъдителна присъда.
Подсъдимият се явява лично в съдебно
заседание, признава се за виновен и дава обяснения по обвинението. Признава, че е
присвоил парична сума в размер на 830,38 лв., като бил възстановил 570, 20 лв. Оставал да дължи още 260,18 лв.,
които възстанови преди приключване на съдебното следствие.
От името на ощетеното юридическо лице – „Б.п.“ ЕАД е предявен граждански иск против
подсъдимия за сумата от 260,18 лева, ведно
с законната лихва, считано от инкриминираната дата – 16.06.2017г., представляваща обезщетение за причинените с
престъплението имуществени вреди.
С определение от 17.04.2019 г.
гражданският иск бе приет за съвместно разглеждане в наказателния процес.
Районният съд, като обсъди и
прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като
спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие
за установено следното:
В инкриминирания период подсъдимият Д.К. изпълнявал длъжност
служител, гише в пощенска станция в „Б.п.“ ЕАД, с място на работа в Пощенска
станция с. П..
Видно е от приетата по делото длъжностна
характеристика на л.17- 20 в ДП, подсъдимият
Д.К. е бил длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б. „б“ от НК, като му е
било възложено да изпълнява работа, свързана с пазене и управление на имущество
на „Б.п.“ ЕАД.
На 16.06.2017г. била извършена финансова ревизия на
касовата наличност в Пощенска станция с. П., при която било установено, че липсва сумата от 830,38 лева, от които: неотченени
продадени билети от националната лотария в размер на 824,00 лв, 3,94лв.
продадени и неотчетени вестници и 2,44
лв. – липса на пари в касата. Отнемането на описаната сума било осъществено в
периода от 23.12.2016 г. до 16.06.2017 г. Подсъдимият обяснил на ревизора, че
лично е взел липсващата сума, като обещал да я върне в кратък период от време.
Подсъдимият останал на работа, като от заплатата му били направени удръжки за
възстановяване на част от присвоената сума. Така до 17.07.2017г. били
възстановени общо 570, 20 лв., като останали
дължими още 260,18 лв.
Със заповед №РД-23-146/17.07.2017г. трудовото
правоотношение между „Б.п.“ ЕАД и подсъдимия Д.К. било прекратено.
В хода на съдебното производство подсъдимият
възстанови на ощетеното ЮЛ изцяло присвоената сума, ведно с законната лихва до
датата на окончателното плащане.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе изцяло въз основа на обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно
заседание, показанията на св.с.м.,
дадени на ДП, и прочетени в съдебно заседание на основание чл.281, ал.5 във
връзка с ал.1, т.5 от НПК, както и от писмените доказателства, инкорпорирани в
доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
Съдът дава пълна вяра на събраните устни и писмени
доказателства, които са безпротиворечиви.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна, подсъдимият Д.К. е осъществил
престъпния състав на чл.205, ал.1, т.1 във връзка с чл.201 във
връзка с с чл.26, ал.1 от НК , тъй като в
периода от 23.12.2016 г. до 16.06.2017 г. в с. П., обл. Пазарджик, при
условията на продължавано престъпление, в качеството му длъжностно лице –
служител, гише в пощенска станция в „Б.п.“ ЕАД, с място на работа в Пощенска
станция с. П., е присвоил чужди пари - сумата от 830,38 лв. (осемстотин и
тридесет лева и тридесет и осем стотинки), собственост на „Б.п.“ ЕАД, поверени
му да ги пази и управлява, като до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд присвоените пари са внесени.
Авторството на горепосоченото деяние се доказа по един
несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за
времето, мястото и начина на извършване на престъплението. Безспорно се
установи, че към инкриминирания период подс.Д.К. е имал качеството на
длъжностно лице в ощетеното юридическо лице. Този факт следва от длъжностната
му характеристика и работата, която е изпълнявал и не е спорен. Подсъдимият е
имал представа и за всички останали обективни
елементи на престъплението.
Подсъдимият е искал настъпването на общественоопасните
последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11,
ал.2 от НК.
Съдът отчете пълното възстановяване на присвоените
парични средства от страна на подсъдимия в хода на процеса, поради което
приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, като го призна за виновен в
извършване на престъпление по привилегирования състав на чл.205, ал.1, т.1 във
връзка с чл.201 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва
да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбата на чл.36 от НК
относно целите и на чл.54 и следващите от НК - относно неговата
индивидуализация.
Обществената опасност на деянието е завишена.
Присвояването е престъпление, което в голяма степен засяга обществените
отношения, свързани с упражняването на правото на собственост. Съдът прецени невисоката
степен на обществена опасност и на конкретно извършеното от подсъдимия деяние,
като изходи от естеството и сравнително ниската стойност на присвоеното
имущество.
Подсъдимият е личност с невисока степен на обществена
опасност. Положително охарактеризиран по местоживеене. Осъждан е през 2005г. за
престъпление от същия вид, като за това си осъждане е реабилитиран по право още
на 25.10.2008г.
Подбудите за извършване на деянието се коренят в
желанието на подсъдимия да си набави средства по бърз и дори престъпен начин,
което е една рефлексия от незачитането на установения в страната правов ред.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да
се отчетат добрите характеристични данни
за подсъдимия, искреното му разкаяние, в
което съдът се убеди, както и
сравнително ниската стойност на присвоеното имущество.
Като прецени индивидуализиращите наказателната
отговорност обстоятелства, съдът наложи на подс.Д.К. наказание при условията на
чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, а именно пробация при пробационни мерки по чл.
42а, ал. 2, т.1 и т. 2 от НК: задължителна регистрация по настоящ адрес при
периодичност на явяване два пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от по шест месеца.
Като съобрази възстановяването на
присвоената сума от подсъдимия на ощетеното ЮЛ, ведно със законната лихва,
направено в хода на съдебното следствие,
съдът отхвърли предявения граждански иск.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: