Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. Луковит, 28.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря: В.П.
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 558 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод подадена искова молба от „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Ш.П.“ № **, п.к. ****, управител Р. В., чрез пълномощника си адв. Н.Ш., срещу В.А.Д., с адрес: ***, с правно основание: по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, във вр, с чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 99 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 28.07.2015 г. между „4Ф." ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „В." и ответника В.А.Д. е сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Съгласно същия член, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит е подробно описана в Общите условия на „4Ф." ЕООД и е в съответствие с ЗПФУР и приложимото законодателство. Кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „В." на интернет страницата на кредитодателя - www.vivus.bg. На посочената страница „В." предоставят Общите си условия, които кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет страницата на „В.". Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го приеме, като това се извършва чрез натискане на бутона „Подпиши". С натискането на бутона „Подпиши" от кредитополучателя се счита, че се подписват всяка страница от договора и приложимите Общи условия, доколкото те са предоставени на кредитополучателя на подсигурен PDF формат. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***. Кредитодателят дава право на кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като същата гарантира получаването на отговор до 20 (двадесет) минути от изпращането й. За използването на услугата за експресно разглеждане на заявката се начислява такса за експресно разглеждане, която се определя спрямо сумата и периода на договора за кредит. Съгласно т. 3.1 от Общите условия на„В.", договорът за кредит се счита за сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по електронна поща от кредитодателя и извършването на паричния превод.
Твърди се, че в процесния случай, на 28.07.2015г. страните „4Ф." ЕООД и ответника В.А.Д. са сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на „В." под № ********** и явяващ се първи по ред договор за кредит между тях. В заявката си В.А.Д. заявил желание да му бъде отпусната сума в размер BGN 300 /триста/ лева, като заявил и ползването на допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката. Кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата - 27.08.2015 г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата е отпусната от кредитодателя в Изипей на същия ден - 28.07.2015 г. Поради това, че договорът за кредит е първи между страните, лихви и такси по него не се били начислени.
Твърди се, че с настъпване на падежа по договора - 27.08.2015 г., кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпадал в забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.3 от Общите условия, от 28.08.2015г, „4Ф." ЕООД (В.) започнал да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ - 10,01% към договорния лихвен процент - в конкретния случай - 0%, върху неизплатената сума за периода на просрочието. От „В." изпратили три броя напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в Договора за кредит. В тези писма се съдържала информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т. 13.5. от Общите условия към Договор за кредит № ********** се таксуват по BGN 10.00 лева за всяко и са за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените покани ответникът не погасил гореописаните вземания.
Твърди се, че на 01.02.2018г. „4Ф." ЕООД, в качеството си на цедент, е сключил с „К.Б." ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № *****/ 01.02.2018 г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор № **********, както следва: главница - BGN 300,00; наказателна лихва - BGN 373,38 за периода 28.08.2015 г. до 31.01.2018 г; отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) - BGN 30,00. Посочените вземания са подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „К.Б." ЕООД изпратил уведомление за цесията чрез препоръчана пратка посредством „Български пощи" ЕАД, която е върната с отметка „Отказва". Поради което, към настоящата искова молба, ищецът прилага уведомление за извършената цесия. В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, „4Ф." ЕООД предоставят на „К.Б." ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018 г. Твърди се, че от сключването на договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника продължава.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника В.А.Д., да заплати на ищеца „К.Б." ЕООД сумата от 374,15 лева, от които: 300,00 лева - неплатена главница по Договор за кредит № **********, 74,15 лева - наказателна лихва за периода 28.08.2015г. до 31.01.2018г., както и законна лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането. Отправено е искане ответника да заплати на ищеца направените по делото съдебни разноски, както и адвокатско възнаграждение в размер 360,00 лева. Към исковата молба са приложени документи.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника.
В съдебно заседание за ответника се явява процесуалният му представител, който взема писмено становище, с което се оспорва иска и се моли за отхвърлянето му като неоснователен. Твърди, че договорът не бил валидно сключен, защото нямало доказателства за извършено потвърждаване по електронната поща на ответника. Освен това не били представени доказателства за превеждане на сумата от 300 лева и за получаването й от кредитополучателя. В тази връзка се твърди, че представената разписка от системата „Изипей“ не носи никакви подписи, при което ищецът не доказва получаване на сумата по договора от страна на ответника. Прави възражение за нищожност на претендираната наказателна лихва поради противоречие с добрите нрави.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът
установява следното:
С Договор за кредит № **********, сключен по реда на чл. 6 от ЗПФУР, „4Ф.“
ЕООД е предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 300 лева, за
срок от 30 дни, като сумата е преведена чрез „Изипей“. Договорът е сключен по
реда на предоставянето на финансови услуги от разстояние, а като писмени
доказателства по делото са представени договора, общите условия към него и
разписката за извършения превод на сумата.
С договор за цесия от 01.02.2018 г. „4Ф.“ ЕООД е прехвърлило на ищеца вземането по кредита, като видно от приложението, процесният кредит е включен като част от цедираните договори. Представени са потвърждение за извършената цесия, пълномощно за нея, както и уведомление до длъжника и известие за доставка на „Български пощи“.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове за заплащане на суми по Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 240 от ЗЗД, вр. с чл. 6 от ЗПФУР. Заявена е и акцесорна претенция по чл. 86 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за забава /наказателна лихва/.
Съдът приема, че между „4Ф.”ЕООД и ответника е постигнато съгласие за сключване на договор за потребителски кредит, сключен чрез средства за комуникация от разстояние. По тази причина приложение следва да намери Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен по реда на чл. 6 от ЗПФУР, според който договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Договорът е сключен съгласно разписаната в Общите условия процедура, като комуникацията между страните е осъществена на електронната страница на „4Ф.”. /с търговска марка ”В.”/. Съставен е електронен документ, оформен в съответствие с разпоредбите на чл. 3, вр. с чл. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, който по делото е представен възпроизведен на хартиен носител като е в заверен препис. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ писмената форма за сключване на договора се счита за спазена, като в хода на процеса електронният документ, съдържащ изявлението на страните по Договора за кредит, не е оспорен от ответната страна.
Съдът приема, че по делото са представени доказателства за постигнато съгласие между страните, чрез договаряне, осъществено посредством средства за комуникация от разстояние. Комуникацията между страните е осъществена посредством електронната страница на кредитора, на която кредитополучателя е подал искане за получаване на кредит, предоставена е необходимата информация и лицето се е съгласило да получи заем. За този тип кредити се прилагат общите изисквания на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, според чл. 10 от който договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител. По делото са налице електронни записи, от които се установява по безспорен начин, че волеизявленията на страните са насочени към сключване на договора, като е спазено изискването за съхраняването му на траен носител. Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано, като писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ.
Според съдебната практика (решение № 70/ 19.02.2014 г. на ВКС по гр. дело № 868/ 2012 г., IV г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК), електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13 ал. 1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Когато е създаден подписан електронен документ, неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, а ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК). Ответникът се е съгласил да получи изявлението в електронна форма и той е направила такова като страна по представения договор. В достатъчна степен представените по делото електронни документи съдържат индивидуализиращи белези и данни, установяващи по категоричен начин, кой е техният автор, какво е тяхното съдържание и каква е била целта да бъдат отправени. За да е налице валиден договор сключен от разстояние, е необходимо електронните документи да съдържат електронни изявления на двете страни, отправени една до друга, изразяващи волята си за сключване на договора, който да е представен на хартиен носител. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му, нито пък сочи до липсата на такъв. Съгласно чл. 184 ал. 1, изр. първо от ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис заверен от страната.
Горните съображения са достатъчни, за да се приеме, че договорът за кредит е сключен във валидна електронна форма, съгласно изискванията на специалния закон. Доколкото се касае за вид заем, който по своята характеристика е реален договор, за да е действително съглашението, трябва реално да е предадена съответната сума на заемателя. С представената към исковата молба разписка за извършено плащане се установява, че в полза на ответницата на 28.07.2015 г. чрез системата „Изипей“ е преведена сумата от 300 лева. В документа заемателят е индивидуализиран с три имена и ЕГН, а като основание за превода е посочен номерът на договора за кредит /**********/. Именно в условията на същия е записано, че сумата ще бъде получена от лицето чрез системата „Изипей“, като точно преводното нареждане удостоверява изпълнението на задълженията на кредитодателя. В тази връзка не е необходимо представените документи – Разписка за извършено плащане № 2000000086826764 от 28.07.2015 г. и разписка № 07000355813383 от 29.07.2015 г. на „Изипей“ за сумата от 300 лева с получател В.А.Д., да носят подпис на ответника, а е достатъчно само наличието на разписките, от която се установява превеждането и получаването на сумата според уговореното.
Ищецът се явява активно легитимиран кредитор на ответника, закупил вземането спрямо него с договор за цесия. По делото е представено такова пълномощно, с което „Кредитреформ България“ ЕООД е било овластѐно от „4Ф.“ ЕООД да уведоми от името на последния всички длъжници по договорите за кредит за това, че вземанията са прехвърлени на друг кредитор. В този смисъл съобщението, извършено от цесионера, действащ като пълномощник на цедента, е правно валидно, действително и поражда правните си последици.
Уведомителното писмо е изпратено на адреса на длъжника, който е посочен в договора, като в чл. 17.6. от общите условия е предвидено, че кореспонденцията до страните се изпраща на адресите им за контакт, посочени в договора. На л. 29 от делото са представени доказателства, че уведомлението от цедента до ответника е изпратено на адреса, посочен в договора за кредит, но съобщението /с препоръчана пратка/ не е било доставено, тъй като върху бланката /известие за доставяне/ на „Български пощи”ЕАД не е направена отметка относно действията по връчване, нито има подпис на получателя. Следователно, уведомлението не е достигнало до длъжника, поради което връчването не може да се счете за редовно.
Ответникът обаче следва да се счита известен за извършената цесия с
връчване на уведомлението като приложение към исковата молба. Действително,
съдебната практика приема, че цесията следва да се счете надлежно съобщена на
длъжника и в случаите, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил
иска си за изпълнение на цедираното вземане. В тези случаи, като факт, настъпил
в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата
молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото,
съгласно правилото на чл. 235, ал. 3 от ГПК. В
практиката трайно се приема, че изходящото от цедента уведомление,
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗС –
Решение № 123/ 24.06.2009 г. по т.д. № 12/ 2009 г. на ІІ т.о. на ВКС. Няма спор
също така, че е допустимо цедентът да упълномощи цесионера да съобщи
извършената цесия на длъжника - Решение № 137/ 02.06.2015 г. на ВКС по гр.д. №
5759/ 2014 г., ІІІ г.о., Решение № 156/ 30.11.2015 г. на ВКС по т.д. № 2639/
2014 г., ІІ т.о.
По делото са налице
доказателства, че кредитодателят е изпълнил задължението си да предостави сумата
по договора на кредитополучателя, с Разписка за извършено плащане №
2000000086826764 от 28.07.2015 г., както и че с разписка № 07000355813383 от
29.07.2015 г. на „Изипей“ сумата от 300 лева е получена от В.А.Д..
Няма обаче доказателства, че длъжникът е извършил плащане на процесните суми на стария кредитор, за да се освободи от отговорност, като по този начин целта на закона, свързана със съобщаването за прехвърленото вземане, е изпълнена, а длъжникът е бил защитен, ако евентуално е престирал на ненадлежния кредитор. От всичко изложено дотук, в конкретния случай се налага еднопосочният извод, за това, че цесията е валидно противопоставима на ответника и тя легитимира ищеца като надлежен кредитор на дълга по кредита, който има правото да претендира търсените суми в качество на цесионер.
Редовно възникналото заемно правоотношение валидно обвързва страните и поражда своите правни последици, като с подписване на договора ответникът се е съгласил с всички негови клаузи. Съглашението е било предмет на индивидуално договаряне, тоест, то е израз на общата воля на страните, които именно по този начин те са уредили отношенията си. Заемателят се е съгласил с тези условия, включително и с общите условия към кредита, приел ги е подписвайки договора, а и предварително още към момента на сключването е бил наясно с крайната сума, която ще дължи по отпуснатия му заем. Освен това, по делото не се търси нещо различно извън договореното - фиксирана като размер сума за главница и начислена наказателна лихва, без да се претендират други такси поради забавата. Доколкото е безспорно от събраните доказателства, че ответникът не е погасил главницата по договора, която обаче се е задължил да върне в пълен размер, то претенцията се явява основателна, защото е налице валидно и изискуемо парично вземане, което е останало дължимо и неплатено.
Относно претендираната наказателна лихва съдът намира следното: Тъй като съдът е длъжен служебно да следи за нищожност, а и в случая е направено възражение от ответника в тази насока, намира, че клаузите, с които са договорени размерът на наказателната лихва не са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законодателят е придал правно значение, доколкото с тях се ограничава приетата от чл. 9 от ЗЗД свобода на договарянето и накърняването им има за последица прогласяването на такива клаузи за нищожни. Целта е да се защити икономически по-слабия субект в облигационната връзка, за което са въведени и съответните защитни механизми от ЗЗП и ЗПК. Трайната съдебна практика приема, че при обезпечени кредити може с цел печалба да се уговаря възнаградителна лихва в двукратния размер на законната лихва, а при необезпечени кредити, какъвто е и настоящият, до трикратния размер на законната лихва.
Видно от процесния договор за кредит е, че при изчисляване на наказателната лихва е съобразен размерът на законната лихва за 2015 г. - или 10.01 %. Не е установен механизмът на изчисляване на наказателната лихва, който да надвишава повече от три пъти размерът на законната лихва – 30.03 %. Претендираната наказателна лихва е съобразена със законовите изисквания, в този смисъл с установените нравствено-етични правила на морала, като ограничаващи договорната свобода. Поради което намира, че искането за нищожност на тези разпоредби от договора като противоречащи на добрите нрави, е неоснователно. Не е изтекъл срок по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД - тригодишен срок по отношение на претенцията за лихва, тъй като същата се претендира за период от 28.08.2015 г. до 31.01.2018 г., а исковата молба е подадена на 27.08.2018 г.
След извършено изчисляване на законна лихва в сайта https://www.calculator.bg се установява, че за периода от 28.08.2015 г. до 31.01.2018 г. общата дължима лихва е в размер на 74.02 лева, а искът за присъждане на наказателна лихва е в размер на 74.15 лева за периода от 28.08.2015 г. до 31.01.2018 г. Искът за присъждане на наказателна лихва е основателен и е доказан до размер на сумата от 74.02 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 74.15 лева следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на делото - уважаването на осъдителната претенция и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца направените от него разноски в процеса, които се претендират и макар за тях да не е представен списък по чл. 80 от ГПК, са налице доказателства, че те са действително заплатени - държавна такса в размер на 50 лева /л.32/, както и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева /л.31/, които определени съразмерно с уважените вземания, възлизат на 409.86 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника са дължими разноски в размер на 0.14 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете, които разноски са платими от ищеца.
По гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „К. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Ш.П.” № **, представлявано от управителя Р. В., сумата от 300 /триста/ лева, представляваща неплатена главница по Договор за кредит № ********** от 28.07.2015 г., сключен с „4Ф.“ ЕООД, прехвърлен с договор за цесия от 01.02.2018 г., сумата от 74,15 /седемдесет и четири лева и 15 ст./ лева, представляваща обезщетение за забава /наказателна лихва/ за периода от 28.08.2015 г. до 31.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на настоящата искова молба в съда – 27.08.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на наказателна лихва над уважения размер от 74.02 лева до пълния предявен такъв от 74.15 лева, като недоказан.
ОСЪЖДА В.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „К. Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Ш.П.” № **, представлявано от управителя Р. В., направените по делото разноски, както следва: сумата в размер на 50 (петдесет) лева за заплатена държавна такса, сумата в размер на 360 (триста) лева за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Ш.П.“ № **, п.к. ****, да заплати на В.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на 0.14 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: