№ 732
гр. Ловеч, 15.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500488 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с
чл. 274 и сл. от ГПК.
Подадена е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, представлявано от
изпълнителния директор ЮЛ. ЮРГ., чрез процесуалния представител
юрисконсулт И.Н. срещу Разпореждане № 1847 от 23.09.2021г., постановено
по ч.гр.д. № 1649/2021г. по описа на РС – Ловеч в частта, с която е
отхвърлено заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу длъжника П. В. СТ., ЕГН **********, с адрес гр.Ловеч, ж.к. Младост,
бл.323, вх.Б, ет.2, ап.5 за сумата от 936,85 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода 20.07.2018г. до 20.06.2020г., както и за
сумата за горницата над 200,42 лева до сумата от 922,23 лева,
представляваща обезщетение за забава.
Жалбоподателят обжалва разпореждането като неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че съдът неправилно е отхвърли заявлението в
частта за възнаградителна лихва, тъй като съгласно чл.10, ал.2 и чл.86, ал.2
ЗЗД, няма максимален размер на договрна лихва при отпускане на
1
потребителски кредити от небанкови институции. Позовавава се, че
договорената лихва може да бъде уговорена до размер, определен от МС.
Твърди, че понастоящем има горна граница на лихвите, която според чл.19,
ал.4 ЗПК, не може да бъде петкратния размер на законната лихва. Твърди, че
и тази разпоредба не е относима към процесния случай. Ето защо счита, че
изводът на съда, че уговорката за възнаградителна лихва, която представлява
повече от трикратния размер на законната лихва, е неправителен и не
противоречи на закона и на добрите нрави, както е възприел заповедния съд.
Излага доводи, че тази лихва не може да се възприеме като противоречие с
добрите нрави, тъй като има сключен договор. Позовава се на Решение № 343
от 20.02.2014г. по гр.д. № 643/2013 на ОС – Пловдив.
По отношение на отказът да се издаде разпореждане за лихвата за
забава за горницата над 200,42 лева до сумата от 922,23 лева, счита че е
конкретизирал претенцията като още в заявлението е посочил, че тази забава
се иска за периода от 17.12.2020г. до датата на подаване на заявлението в
съда. Ето защо твърди, че изводът на заповедния съд досежно, че претенцията
за забава не е индивидуализирана по размер, период, е неправилна.
Моли да бъде отменено Разпореждането в обжалваната му част, като
неправилно и незаканосоъбразно и съдът да се произнесе по същество на
въпроса.
Съдът като като се запозна с материалите по делото, взе предвид
изложеното в жалбата, установи следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Представен е Договор за потребителски кредит № 1090666 (ДПК) от
дата 10.06.2018 г, за който с твърди, че е сключен между „Кредисимо“ ЕАД,
ЕИК *********, като кредитодател и П. В. СТ., ЕГН **********, като
кредитополучател, в размер на 2 500 лева, които били разсрочени на 24
погасителни вноски с дата на първи падеж 20.07.2018 г., с дата на последен
падеж до 20.06.2020 , с уговорен лихвен процент по кредита в размер на 41.24
%, като ГПР бил 50.00%. Общият размер на главницата с договорната лихва
бил в размер на 3 711.60 лева.
На 10.06.2018г. е сключен Договор за поръчителство между „Ай Тръст“
ЕООД, ЕИК ********* и П. В. СТ., с което дружеството се е съгласило да
отговаря солидарно с кредитополучателя по цитирания ДПК.
2
С договор от 10.06.2018г., кредиторът „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК
********* е приел „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК ********* да встъпи по дълга
като солидарен длъжник, обективирано с договор за поръчителство между
солидарния длъжник и кредитодателят.
В заявлението и с уточнителната молба към него, заявителят твърди, че
на 09.12.2020г. „Ай Тръст“ ЕООД е получил искане за плащане от
„Кредисимо“ ЕАД на просрочените суми. От своя страна „Ай Тръст“ е
уведомил съдлъжникът П. В. СТ., че е получил такова искане от
кредитодателя, както и че в срок от 5 дни от получаване на на искането,
солидарният длъжник „Ай Тръст“ ЕООД ще заплати всички дължими суми
на кредитодателя.
На 14.12.2020г. „Ай Тръст“ ЕООД е заплатил просрочените задължения
на кредитополучателя към „Кредисимо“ ЕАД. Счита, че се е суброгирал в
правата на удовлетворения кредитор, тъй като като солидарен длъжник
платил дълга на другия длъжник.
На 17.12.2020г. е подписан Договор за цесия между „Ай Тръст“ ЕООД
и „Агенция за събиране на вземания“, съгласно който вземането на „Ай
Тръст“ ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчитество от
10.06.2018г., е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Твърди се, че длъжникът Поля Василва С. е
уведомена за извършената цесия на 25.01.2021г., с писмо с изх.№ УПЦ-П-
КРС-АТ/109066 от 18.01.2021г.
На 24.08.2021г. е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК до РС – Ловеч от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.
„д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4,
представлявано от изпълнителния директор ЮЛ. ЮРГ., чрез процесуалния
представител юрисконсулт И.Н., срещу длъжника П. В. СТ. за парично
вземане, основано на цитирания ДПК. Паричното вземане е за следните суми:
2286.62 лева, представляваща платена главница на „Кредисимо“ ЕАД,
във връзка с ДПК;
936.85 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
20.07.2018 до 20.06.2020г., във връзка с ДПК;
3
922.23, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода
17.12.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда (24.08.2021г.),
като за периода 13.03.2020 – 14.07.2020 не е начислявана лихва за забава
и неустойки, съгласно чл.6 ЗМДВИПОРНС. С уточнителна молба,
заявителят е конкретизирал, че тази сума е формирана като сбор от
сумите: 721.81 лева, начислена от кредитодателя към момента на
продажба на процесното задължение на заявителя на 17.12.2020г., и
200.42 лева, начислена за периода от 18.12.2020г. до датата на подаване
на заявлението в съда.
Законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
(24.08.2021г.) до окончателното изплащане на задължението;
82.91 лева, представляващи разноски за заплащане на държавна такса по
заявлението по чл.410 ГПК;
50.00 лева, представляващи юрисконсулско възнаграждение, изчислено
съгласно чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ;
В производството по ч.гр.д. №1649 по описа на РС – Ловеч е издадено
Разпореждане № 1847 от 23.09.2021г., с което е разпоредено издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на заявителя против П. В. СТ.,
за сумите: 2 286.62 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва
от 26.08.2021г. до окончателното й изплащане, 200.42 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 18.12.2020г. (един ден след датата на
извършената цесия) до 26.08.2021г. (дата на подаване на заявлението в съда),
79.75 лева, сторени разноски по производство, съобразно уважената част от
заявлението, като е ОТХВЪРЛИЛ заявлението в частта, в която се иска
издаване на заповед за изпълнение за сумата от 936.85 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода на ползване на кредита 20.07.2018г. –
20.06.2020г., както и сумата за горницата нод 200.42 лева до сумата от 922.23
лева, представляваща обезщетение за забава (мораторна лихва).
За да отхвърли така подаденото заявление съдът е приел, че
възнаградителна лихва надвишава три пъти размера на законната лихва и
противоречи на чл.19, ал.4 ЗПК. Ето защо е направил доказателствен извод,
че при отпуснат кредит в размер на 2 500 лева, длъжнвикът следва да върне
1211.60 лева лихва, което се равнява на около половината от кредита.
Заповедният съд е преценил, че с оглед характера на предоставената договрна
4
услуга – потребителски кредит, следва да се приеме, че процесната уговорка
не съответстват на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните
договорни правоотношение и равнопоставеност на страните по договора,
поради което е отхвърли тази претенция. За искането за мораторна лихва,
съдът е приел, че вземането на е конкретизирано за кой период се иска,преди
датата на извършената цесия, тъй като в уточнителната молба се твърди, че е
изчислена към цесия, без да се уточнява от кого почва.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата е подадена срещу разпореждане на РС - Ловеч, с което се
отказва издаване на суми по реда на чл.410 (чл.413, ал.2 ГПК) от заявителя в
срока по чл.279 вр. чл.275 ГПК (разпореждането е връчено на 29.09.2021, а
жалбата е подадена на 01.10.2021г.). Жалбата е подадена от процесуално
легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в
предвидения в закона срок. Заплатена е необходимата държавна такса в
размер на 50 % от обжалвания интерес, поради което жалбата е допустима.
Предмет на въззивен контрол е разпореждането на заповедния съд само
в частта, с която е отказано издаване на заповед за изпълнение, на основание
чл.279 вр. чл.278, ал.4 вр. чл.258, ал.2 ГПК. В останалата част разпореждането
е влязло в сила и в процедура по чл.414 и сл. ГПК.
Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС , в
производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от
основанията, посочени в жалбата, както е по чл.269 ГПК. Правомощията
на въззивният съд са да се произнесе служебно по валидността на
първоинстанционното определение, а по допустимостта и правилността в
обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в жалбата основания.
Постановеното определение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно. Налице са всички положителни и липса на
отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и
упражняването правото на заявление на заповед за изпълнение (арг. чл.410,
ал.2 ГПК). Определението е допустимо, поради което въззвивният съд дължи
произнасяне по съществото на спора. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна. Постановеното разпореждане следва да се потвърди изцяло,
но на друго правно основание.
5
Съдът се солидализира с изложеното в частната жалба, че заповедното
производство е въведено като едностранно производство за безспорни
вземания. От мотивите на приемането на ГПК (2008г.), както и ЗИД ГПК (ДВ,
бр.42 от 2009г. и сл.) се установява, че целта на производството е да се издаде
съдебен акт – Заповед за изпълнение с характеристика на изпълнително
основание за безспорни вземания, като целта е този акт да стигне до знанието
на длъжника, който след неговото запознаване да прецени дали да признае
вземането или да го оспори като подаде възражение. С признаване на
вземането издаденият акт се стабилизира и служи като изпълнително
основание за издаване на изпълнителен лист. При подаване на възражение,
заповедта за изпълнение не влиза в сила, тъй като вземането не е безспорно и
следва да бъде установено със влязло в сила решение по чл.415, чл.422 ГПК,
въз основа на проведено исково производство, в което страните имат равни
процесуални качество и се основава на принципа за състезателност.
След преценка на подаденото заявление съдът прие, че правилно
първоинстанциониият съд е отхвърлил заявлението в обжалваната му част.
По заявлението е представен договор за потребителски кредит №
1090666 от 10.06.2018г. С оглед задължението на съда по чл.411, ал.2 ГПК
съдът установи, че искането е в противоречие със закона и то с императивни
правни норми. Съгласно чл.11, ал.1, т.23 ЗПК, договорът за потребителски
кредит следва да съдържа подписи на страните, а на основание чл.11, ал.2 от
ЗПК всяка страница от общите условия се подписва от страните, когато
същите за неразделна част от договора за потребителски кредит. Първо съдът
установи, че договорът за потребителски кредит е сключен между
„Кредисимо“ ЕАД, чрез заедно от двамата изпълнителни директори, от една
страна и потребителят П. В. СТ., от друга при общи условия. В договора са
налице само два подписа, които с оглед обявените спесименти в ТР, се
установи, че са положени от двамата изпълнителни директори. Липсва
подпис от страна на кредитополучателя П. В. СТ.. Второ, всички страници от
общите условия са подписани само от двамата изпълнителни директори и
отново липсва подпис на кредитополучателя. Налице са само два, а не три
подписа. Само на тези две основания , съдът прие, че няма валидно сключен
договор, с оглед императивните норми в разпоредбите на чл.11, ал.1, т.23 и
ал.2 ЗПК. След като няма валидно облигационно правоотношение между
кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД и кредитополучателя, то платилият
6
солидарен длъжник „Ай Тръст“ ЕООД, респективно цесионер и заявител
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, не може да претендира вземане и да
се суброгира в правата на удовлетворения кредитор. Липсва както активна
легитимация, така и валидно правоотношение за заявителя. Подаденото
заявление противоречи на закона и на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК следва
да се отхвърли. Само на това основание подадената жалба е
неоснователна, а разпореждането по чл.413, ал.2 ГПК в обжалваната част
следва да се потвърди като правилно.
Принципно съдът се е произнасял по валидността на такива договори,
при които липсва подпис на една от страните, но липсва твърдение от
заявителя, че договорът е сключен, извън обичайния начин на хартия. В
приложения договор липсват клаузи за електронно или дистанционно
сключване от разстояние. Ето защо липсата на подпис от страна на
кредитополучателят не може да се санира.
Въпреки липсата на валидно сключен договор, който не обуславя
задължение на съда за произнасяне по другите въпроси по заявлението, за
пълнота на изложението съдът следва да изведе и друг правен извод.
Изводът, на който съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение за
сумата за горницата над 200,42 лева до сумата от 922,23 лева, представляваща
обезщетение за забава, е правилен. В уточнителната молба с вх.№ 5416 от
07.09.2021г., с пощенско клеймо от 03.09.2021г., заявителят е конкретизирал,
че тази сума е формирана като сбор от сумите: 721.81 лева, начислена от
кредитодателя към момента на продажба на процесното задължение на
заявителя на 17.12.2020г., и 200.42 лева, начислена за периода от 18.12.2020г.
до датата на подаване на заявлението в съда. От така направеното уточнение
не става ясно от кога започва да тече мораторната лихва (за забавено
изпълнение). Посочено е, че същата е начислена към датата на цесията
(17.12.2020г.), но не и от кога, т.е. посочената е само крайната дата. За
определяне размера на лихвите е необходимо, освен да се посочи главницата,
но и първоначалната дата от която длъжникът е изпаднал в забава, спрял е да
изпълнява задължението си, тъй като лихвата се формира на база на изтекли
дни. Липсата на начална дата за възникване на мораторна лихва до датата за
цесията, прави заявлението нередовно – липсват съществени елементи от
търсеното вземане – от кога длъжникът е спрял да плаща. Правилно
7
заповедният съд го е отхвърли в тази си част.
Съдът служебно констатира, че заявлението е подадено на 24.08.2021г.
(арг.125 вр. чл.62, ал.62 ГПК ) чрез пощенска служба. В заявлението е
посочено, че се иска заплащане главница ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението, както лихва за забава (мораторна) от 18.12.2020г. до
датата на подаване на заявлението. В издаденото разпореждане и заповед е
упоменато като дата на подаване на заявление 26.08.2021г., с оглед на което е
приложима разпоредбата на чл.247 ГПК (т.7 от ТР 4/2013 на ОСГТК на
ВКС).
Жалбоподателят е посочил, че е регистриран в системата за сигурно
електронно връчване на Държавна агенция за електронно управление, поради
което препис от определението следва да му се изпрати чрез системата.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА, изцяло Разпореждане № 1847 от 23.09.2021г.,
постановено по ч.гр.д. № 1649/2021г. по описа на РС – Ловеч, като
правилно.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД чрез системата за сигурно електронно
връчване на Държавна агенция електронно управление.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване (т.8 от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8