Р Е Ш Е Н И Е
№
…….
гр.
Провадия, 22.11.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри състав, в
публично съдебно заседание проведено на девети ноември през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова
при
секретаря Н.С., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 567 по
описа за 2015г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба М.П.И. *** с ЕГН ********** и Г.И.Г. с ЕГН ********** ***, срещу Я.Г.И.
с ЕГН ********** *** и И.Г.И. ***.
Ищците твърдят, че са наследници на починалият през
2011г. - И.Г.И. – съпруг на първата и баща на втората от тях. Излагат, че М.И.
и И.Г. са придобили през време на бракът си в СИО при равни квоти по ½
ид.част за всеки от тях имот в с.Д., общ.Ветрино, обл.Варна през 1988г. като го
били закупили чрез договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт
99, том първи дело 178 на РС-Провадия. Имота представлявал дворно място,
находящо се в Д., за което били отредени 2 парцела: УПИ VIII-15 в кв.2 по плана на
селото, при граници:УПИ IX-15,X-16,VI-14,VII-14 с пространство от 1060 кв.м. и УПИ IX-15 в кв.2, по плана
на селото, при граници: поземлени имоти с номера: Х-16, VIII-15 и улица с площ 1080 кв.м.,
ведно с построените в последното жилищна сграда със застроена площ 73 кв.м. и
стопанска постройка със застроена площ 30 кв.м. Твърдят, че съпругът на първата
от тях бил собственик и на следните недвижими имоти:
- Полска Култура с
площ 8.932 дка, местност "***", трета категория, съставляваща имот с
номер 020147, при граници и съседи: 020125, 020126, 020146, 020161.
- Полска Култура с
площ 8.367 дка, местност "***", трета категория, съставляваща имот с
номер 046027, при граници и съседи: 046026, 046041, 046028, 000111.
- Лозе с площ 0.629
дка, местност "***", четвърта категория, съставляващо имот с номер
267099, при граници и съседи: 267100, 000157, 267098, 267088 по плана за
земеразделяне на с.Д.,о бщ.Ветрино,обл.Варна с ЕКАТТЕ 21645.
Ищците излагат, че след смъртта на И.Г.И. през 2011г.
те са получили в наследство процесните гореописани имоти, при квоти за УПИ VIII-15
в
кв.2 по плана на с.Д. и за УПИ IX-15 в кв.2, по плана на с.Д. ведно с
построените в последното жилищна и стопанска постройка 2/3 ид.ч. за първата
ищца и 1/6 ид.ч. за втората ищца, а относно останалите земеделски имоти и лозе
при квоти по 1/3 ид.ч. за всяка от ищците. В исковата молба излагат, че първата
ищца заедно с починалият И.И. винаги били живели в процесния жилищен имот,
грижели се родителите на И. и се грижели за дома. След смъртта на И. двете ищци
продължили да живеят в процесния жилищен имот. Останалите имоти от
възстановяване на собствеността върху тях до 2012г. били обработвани от
арендатор. Въпреки това ответницата се
снабдила с нотриален акт вписан в службата по вписвания при ПРС с номер 831 дом
II, дело 297/17.02.2012г. на Службата по вписвания към РС-Провадия, с който
била призната за собственик по давностно владение на всички процесни имоти,
които тя не била владяла. По време на съставяне на нотариалният акт двамата
ответници били в брак по между си. В молбата се иска съда да приеме за
установено в отношенията между страните, че ищците са собственици по наследство
на процесните недвижими имоти при квоти за УПИ VIII-15 в кв.2 по плана на
с.Д. и за УПИ IX-15 в кв.2, по плана на с.Д. ведно построените в
последното жилищна и стопанска постройка 2/3 ид.ч. за първата ищца и 1/6 ид.ч.
за втората ищца, а за останалите недвижими имоти, съставляващи: Полска Култура
с площ 8.932 дка, местност "***", съставляваща имот с номер 020147 по
плана за земеразделяне на с.Д.; Полска Култура с площ 8.367 дка, местност
"***", съставляваща имот с номер 046027 по плана за земеразделяне на
с.Д.; Лозе с площ 0.629 дка, местност "***", съставляващо имот с
номер 267099 по плана за земеразделяне на с.Д. при квоти по 1/3 ид.ч. за всяка
от ищците. Молят да бъде отменен нотариален акт за собственост върху недвижим
имот придобит по давностно владение с номер 96 дом I, рег.номер 553, нот.дело с
номер 91/16.02.2012г. на Нотариус Зоя Аврамова с район на действие PC-Провадия вписан в
службата по вписвания при ПРС с номер 831, том II, дело 297/17.02.2012г. на
Службата по вписвания към РС-Провадия. Искат присъждане на съдебно деловодни разноски.
В законоустановения
срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от двамата ответници. В
отговорите те поддържат, че предявеният иск е неоснователен. Признават за безспорен факта, че
ищците са наследници по закон на И.Г.И. и че
през 1988г. първият от тях и И.И. са закупили от Г. И.Г. (баща на И.И. и
Я.И.) дворно място с площ от 2090 кв.м, , за което били отредени два парцела
УПИ № VIII -15и УПИ IX-15 в кв.2 плана на с. Д. ведно с изградените в него
жилищна и стопанска постройка. Оспорват факта, че ищците били собственици на
описаните в исковата молба недвижими имоти. С Решение от 10.03.2000г. по
гр.д.414/1999 на РС Провадия, влязло в законна сила на 08.04.2000г. договорът
за издръжка и гледане, на който се позовават ищците относно собствеността на
дворното място жилищната и стопанската постройка бил развален на основание
чл.87, ал.3 от ЗЗД. След развалянето бащата на И. Г. И.Г. си върнал
собствеността върху тези имоти и не бил се разпореждал с тях до смъртта си на
23.01.2001 г. Преди смъртта на Г.И. само двамата ответници се грижили за него.
След неговата смърт и двамата ответници владеели, стопанисвали и се грижели за
процесните имоти само за себе си, със съзнание, че били единствени негови
собственици, като явно са отрекли правата на И.И., който бил съгласен с това
положение. Правят възражение за придобиване на процесните имоти по давност чрез
недобросъвестно владение продължило явно, спокойно и непрекъснато в периода от
м.януари 2001 г. до завеждане на настоящото дело.
В съдебно заседание ищците,
чрез процесуалния си представител поддържат предявения иск, моли иска да се
счита предявен за установяване на собственост въз основа на давностно владение
като главен иск за ищцата М.И. в периода
1982 г. до предявяване на исковата молба и за ищцата Г.Г. и за собственост на процесните имоти по наследство
като евентуален, молят иска да бъде уважен. Ответниците чрез процесуалният си
представител молят предявените искове да се отхвърлят като неоснователни.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От Заверено копие на нот.акт № 99, том І, дело № 178/1988 г. се установява, че
Г. Г. продава на сина си И.Г.И. срещу издръжка и гледане имот представляващ дворно място, находящо се в Д., за което били
отредени 2 парцела: УПИ VIII-15
в
кв.2 по плана на селото, при граници:УПИ IX-15,X-16,VI-14,VII-14 с пространство от 1060 кв.м. и УПИ IX-15 в кв.2, по плана
на селото, при граници: поземлени имоти с номера: Х-16, VIII-15 и улица с площ 1080 кв.м.,
ведно с построените в последното жилищна сграда със застроена площ 73 кв.м. и
стопанска постройка със застроена площ 30 кв.м.
Заверено копие на Решение от
10.03.2000 г. по гр.д. № 414/1999 г. по описа на РС Провадия се установява, че
е развален договор за издръжка и гледане обективиран в нот.акт № 99, том І,
дело № 178/1988 г. с който Г. Г. продава на сина си И.Г.И. срещу издръжка и
гледане имот представляващ дворно място, находящо се
в Д., за което били отредени 2 парцела:
УПИ VIII-15 в кв.2 по плана на селото, при граници:УПИ
IX-15,X-16,VI-14,VII-14 с пространство от 1060 кв.м. и УПИ IX-15 в кв.2, по плана на селото, при граници: поземлени
имоти с номера: Х-16, VIII-15 и улица с площ 1080 кв.м., ведно с построените в последното жилищна сграда със
застроена площ 73 кв.м. и стопанска постройка със застроена площ 30 кв.м.
Видно от Заверено копие на нот.акт №
98, том ІІ, дело № 297/2012 г. на СВ Провадия и преписка
с вх. №
4636/19.09.2016 г. от нотариус Зоя Аврамова, рег. № 333 на
Нотариална Камара, съдържаща копие на нотариално дело № 91 от 16.02.2012
г. се установява,
че Я.Г.И. е призната за собственик въз основа на изтекла в нейна полза
придобивна давност на целите процесни имоти. За тях не са съставяни актове за
общинска и държавна собственост.
От Записка № 37,
том І от 17.01.1941 г. и от удостоверение от Община Ветрино с изх. №
221/26.10.2016 г. се установява, че общинско дворно място в с.Д., съставляващо
парцел V-277, в кв.28 с площ от 2100 кв.м. е
продадено на И.Г. П., процесните имоти, находящи се в.Д. – дворни места и къща
са отразени като собственост на И.Г. П., И.Г.И. и на Г. И.Г..
От пълна история
на имот № 267099 към 24.08.2015 г. и на имот № 046027 се установява, че в
регистъра на земеделските земи в землището на с.Д. като собственици на имот №
267099 находящ се в землището на с.Д. съставлява лозе
с площ 0.629 дка, местност "***" и на имот 046027, начин на трайно
предназначение Полска Култура с площ 8.367 дка, местност "***", са
отразени Я.Г.И. и бивш собственик Г. И.Г., като документ за собственост на
последният е отразено Решение на ОСЗ.
От Заверено копие на
удостоверение за наследници с изх. № 111/18.12.2015 г. изд. от к-во с. Д.; Заверено копие на удостоверение за наследници
с изх. № 110/18.12.2015 г. изд. от к-во с. Д., Заверено копие на удостоверение
за наследници на И.Г.И. с изх. № 25/25.02.2015 г., изд. от кметство с. Д., обл.
Варна се установява, че Г. И.Г. е починал на 23.01.2001г. и е оставил за свои
законни наследници И.Г.И. и Я.Г.И. - деца, П. Т. Г. е починала на 12.06.1993г.
и е оставила за свои наследници по закон И.Г.И. и Я.Г.И. – деца и Г. И.Г. –
съпруг, И.Г.И. е починал на 19.01.2011г.
и е оставил за свои наследници М.П.И. - съпруга, П.И.К. и Г. И.Г. - деца.
Видно от: скица № 195/24.08.2015 г. изд. Община Ветрино, От Скица №
К01927/24.08.2015 г., Скица № К01929/24.08.2015 г.; Скица № К01928/24.08.2015
Удостоверение за данъчна оценка с изх. № **********/01.09.2015 г.;
Удостоверение за данъчна оценка с изх. № **********/01.09.2015 г.; Скица №
К01927/24.08.2015, Удостоверение за данъчна оценка с изх. №
**********/10.09.2015 г.; Удостоверение за данъчна оценка с изх. № **********/10.09.2015
г.; Удостоверение за данъчна оценка с изх. № **********/10.09.2015 г данъчната
оценка се установява, че имот съставляващ ПИ 12,
находящо се в Д., са отредени 2 парцела:
УПИ VIII-15 в кв.2 по плана на селото, при граници:УПИ
IX-15,VI-14,VII-14,
улица по плана на с.Д. с пространство от 1080 кв.м. с данъчна оценка 2111,50 и УПИ IX-15 в кв.2, по плана
на селото, при граници: поземлени имоти с номера: УПИ VIII-15 и улица от две страни с площ 1200 кв.м.. В УПИ IX-15 в кв.2 по плана на
с.Д. са заснети две масивни жилищни постройки, паянтова стопанска сграда, и ПМС
с обща данъчна оценка от 4043 лева. Имот с № 267099, находящ се в землището на с.Д. е с
трайно предназначение лозе с площ 0.629 дка, местност
"***", четвърта категория, съставляващо имот с номер 267099, при
граници и съседи: 267100, 000157, 267098, 267088 по плана за земеразделяне на
с.Д.,общ.Ветрино,обл.Варна с данъчна оценка 117,20 лева. Имот с номер 020147,
находящ се в землището на с.Д. е с трайно
предназначение Полска Култура с площ 8.932 дка, местност "***", трета
категория, при граници и съседи: 020148, 020125, 020126, 020146, 020161, с данъчна
оценка 1414,40 лева. Имот с номер 046027 находящ се в землището на с.Д.
е с начин на трайно предназначение Полска Култура с
площ 8.367 дка, местност "***", трета категория, при граници и
съседи: 046026, 046041, 046028, 000111 с данъчна оценка 1181,70 лева.
Гореописаните имоти се водят в регистрите ОСЗ Ветрино собственост на Я.И..
Видно
от удостоверение от Община Ветрино за промени
на постоянен и настоящ адрес на М.П.И. ЕГН ********** с изх. № 1100-98/1 от
19.09.2016 г. и № 1100-98/2 от 19.09.2016 г. и на Г.И.Г.,
ЕГН ********** с
изх. № 1100-98/3 от 19.09.2016 г. и № 1100-98/4 от 19.09.2016 г. се установява,
че М.И. е имала регистриран постоянен адрес *** и същият настоящ адрес от
04.04.1994г. Г.Г. е имала регистриран постоянен адрес за периода 08.07.2002г. –
08.07.2013г., както и от 22.04.2014г. в с.Д., ул.*** и настоящ адрес в периода
04.04.1994г. – 14.06.2002г. и от
22.04.2015г. в с.Д., ул. ***.
От Копие на касов бон от Е-ОН България; Заверено копие на фактура №
**********/14.07.2015 г. от Енерго-Про Продажби АД; Заверено копие на фактура №
**********/25.01.2013 г.; хронология на
задължения и плащания по партиди към дата 24.10.2016 г. на Я.Г.И. за УПИ ІХ-15
в кв. 2, за УПИ ІХ-15 в кв. и от хронология
на задължения и плащания по партиди към дата 24.10.2016 г. на И.Г.И. –за УПИ
VІІІ-15 в кв.2, за УПИ ІХ-15 в кв. 2, хронология на задължения и плащания по
партиди към дата 24.10.2016 г. на Г.И.Г. –за УПИ VІІІ-15 в кв.2, за УПИ ІХ-15 в
кв. 2, хронология на задължения и плащания по партиди към дата 24.10.2016 г. на
М.П.И. и за УПИ VІІІ-15 в кв.2, за УПИ ІХ-15 в кв. 2 се установява, че към
25.01.2013г. Я.И. е сменила собственика, на който се води партидата на водата в
имот в с.Д., че тя се води задължено лице по партидата за тока на обект в с.Д. ул.***, че в периода
25.09.2010- 31.12.2010г. в имота в с.Д. е консумирана ел.енергия. Ищците са
били задължени лица за заплащане на местни данъци и такси към община Ветрино
през 2011г. и през 2012г., а ответниците през периода 2012-2016г.
От събраните гласните доказателства чрез
разпит на св.В., св.М., св.Исмаил, св.Ангелов се установява, че ищците имали
ниви, но свидетелите не знаят нито къде, нито с каква площ. Пристройката в къщата
в с.Д. се строила от И. и М. И. през 1989г. – 1990г., тогава в къщата живеели И.И.
и двете ищци, през 1999г. М.И. и И.И. се разделили и двете ищци напуснали
семейното жилище и заживели на квартира в с.Д., а И.И. след 2001г. отишъл да
живее в гр.Вълчи дол, където останал до около 2009г. като от време на време се
връщал в имота в с.Д. да пренощува, през 2009г. И.И. се върнал в имота, живял
там известно време, след което заминал за гр.Дългопол при първата си съпруга. И.И.
и ответниците били в много добри отношения. Ответниците поддържали имота в с.Д.
от 2001г.. След като заминал за гр.Дългопол през 2009/2010г. И.И. оставил на
ответниците ключа за имота и им казал да поддържат къщата. Ответниците
посещавали имота. От 2010-2011г. ответниците сами се грижели за имота.
Ответниците не са живели в имота от 1882г., през 2011г. ищцата Г.Г. живяла в
имота 3-4 месеца, след като ищците й дали ключове за него и й позволили, тя
сама напуснала имота, след това от 2015г. в имота живеела Г.Г., И. живеела в
с.Добротич, като идвала на гости при дъщеря си.
От напускането на семейното жилище през 1999г. години ищците не са
живели в него, с изключение на Г. за горепосочените периоди. Съдът не кредитира
показанията на св.М. в частта им, че Г.Г. *** от както се е родила до настоящ
момент, защото това обстоятелство противоречи на всички останали свидетелски
показания, от които се установява, че Г.Г. е живяла в имота заедно с майка си и
баща си от 1989г. до 1999г., когато е напуснала този дом заедно с майка си и са
заживели на квартира в селото. Съда не кредитира показанията на св.М. и в
частта им, че М.И. е живяла в имота заедно със съпруга си И.И. до смъртта на
неговите родители, тъй като се установи, че през 1999г. И. и И. са се разделили
и И. заедно с Г. са отишли да живеят на квартира. Съда не кредитира и
показанията на св.В., в частта им, че след 2002г., когато тя работила на
мелницата, а св.В. в хижа и много рядко минавал покрай имота ищцата М.И. имала
ключове от имота, отбивала се в имота в с.Д., поддържала двора и ремонтирала
кухнята, тъй като в тази им част показанията на св.В. противоречат на
останалите свидетелски показания, а и на самите себе си, от които е видно, че двора
бил запустял. Ответниците са посещавали имота в с.Д., като са взимали различни
вещи от там, ответника И.И. е заявил собственически намерения на св.М., през
2014г. като му е казал, че градината е негова и да не си пуска козите там. Съда
не кредитира показанията на св.И. и св.А., че ответниците са почиствали двора,
тъй като от останалите събрани по делото свидетелски показания се установи, че
двора е бил неподдържан и са пасели кози в него.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна
страна:
Предявен
е главен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК вр.с чл.79, ал.1 ЗС за
установяване спрямо ответниците право на собственост претендирано от ищците въз
основа на упражнявано давностно владение от ищците в продължение на повече от
10 години за периода 1982г. до 10.07.2015г.- предявяване на исковата молба
върху следните недвижими имоти: УПИ VIII-15 в кв.2 по плана на с.Д.
и за УПИ IX-15 в кв.2, по плана на с.Д.
ведно построените в последното жилищна и стопанска постройка при квоти 2/3
ид.ч. за първата ищца и 1/6 ид.ч. за втората ищца, а за останалите недвижими
имоти, съставляващи: Полска Култура с площ 8.932 дка, местност "***",
съставляваща имот с номер 020147 по плана за земеразделяне на с.Д.; Полска
Култура с площ 8.367 дка, местност "***", съставляваща имот с номер
046027 по плана за земеразделяне на с.Д.; Лозе с площ 0.629 дка, местност
"***", съставляващо имот с номер 267099 по плана за земеразделяне на
с.Д. при квоти по 1/3 ид.ч. за всяка от ищците. Предявен е евентуален
установителен иск с правно основание чл.124 ГПК вр. с чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1
от ЗН за признаване правото на собственост на ищците върху претендираните квоти
на основание наследяване от И.Г.И. на гореописаните недвижими имоти. Предявен е
кумулативен обусловен иск по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт за
собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение в полза на
ответниците с нот.акт
№ 98, том ІІ, дело № 297/2012 г. на СВ Провадия. Възражение от ответниците за
придобиване право на собственост върху горепосочените имоти в периода от м.януари 2001 г. до завеждане на настоящото дело.
За
основателността на главният иск ищците следва да установят по пътя на главното
и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на въведеното от тях
придобивно основание, а именно че са упражнявали давностно владение върху
процесните иделани част от гореописаните имоти, че същото е било явно,
непрекъснато, необезпокоявано, спокойно. По евентуалният иск ищците следва да
докажат, че са наследници на И.Г.И., факт неоспорен от ответниците и че към
датата на смъртта му същият е притежавал спорните имоти. Основателността на
главния или евентуалният иск обуславят основателността и на иска по чл.537,
ал.2 от ГПК.
За основателността на възражението си ответниците
следва да докажат, че са владели процесните имоти в претендирания период, че
владението им е било явно, непрекъснато,
необезпокоявано, спокойно и в контекста на ТР №1/2012г. на ВКС следва да докажат,
че са извършили действия спрямо И.И. и в последствие спрямо неговите наследници
- ищците, с които са престанали да държат идеалните части от процесните имоти
за другите съсобственици и са започнали да ги държи за себе си с намерение да
ги своят, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици
– И.И. и ищците.
По допустимостта
на иска:
Съдът намира, че ищците имат правен интерес от
завеждане на настоящият иск, относно придобиването по давност на процесните
имоти, евентуалният такъв и обусловеният иск по чл.537, ал.2 ГПК, поради
оспорването на правото им на собственост от ответниците с издаването на нот.акт
№ 98, том ІІ, дело № 297/2012 г. на СВ Провадия.
По основателността на иска:
Съдът намира, че с оглед събраните по
делото доказателства предявеният главен иск е неоснователен. Ищците се позовават
на оригинерно придобивно основание, а именно изтекла в тяхна полза придобивна давност, вследствие на упражнявана непрекъсната и
необезпокоявана фактическа власт върху претендираните от тях идеални части 2/3
ид.ч. за ищцата М.И. и 1/3 ид.ч. за ищцата Г.Г. върху процесните имоти в
периода 1982г. – 10.07.2015г. Безспорно с договор за издръжка и гледане
обективиран в нот.акт
№ 99, том І, дело № 178/1988 г., сключен на 08.04.1988г. с който Г. Г. продава
на сина си И.Г.И. по време на брака му с ищцата М.И. срещу издръжка и гледане процесният имот в с.Д., съставляващ УПИ IX-15, с пространство от 1060 кв.м. и УПИ IX-15 в кв.2, по плана
на селото, ведно с построените в последното жилищна сграда със застроена площ
73 кв.м. и стопанска постройка със застроена площ 30 кв.м. ищцата е придобила
правото на собственост в размер на ½ ид.ч. от горепосоченият имот, но
този договор е развален със съдебно Решение от 10.03.2000 г. по гр.д. № 414/1999 г. по
описа на РС Провадия влязло в сила на 08.04.2000г., като развалянето на
основание чл.88 ЗЗД има обратно действие, т.е. ищцата не се счита за собственик
на горепосочения имот. От друга страна по време на действие на този договор за
издръжка и гледане в периода 08.04.1988г. до 08.04.2000г. ищцата М.И. се е
легитимирала като собственик на този имот и е упражнявала владение върху него,
което се установи от събраните по делото
гласни доказателства за периода 1989г. – 1999г., но владението упражнявано от
нея е било част от правото на собственост, а не владение като фактическо
положение, което може да упражнява само владелец. Възприемането на противното би било неоправдано несправедливо.
Ищцата М.И. не може по време на действие на договор за издръжка и гледане като
приобретател по него да бъде едновременно собственик и владелец на недвижимия
имот в с.Д., не може един недобросъвестен длъжник по договор за издръжка и
гледане, който не е изпълнявал поетите с договора задължения, каквато е ищцата
М.И., поради което той е развален, да придобие същият имот по давностно
владение, което владение като фактическо положение не е упражнявано и не е
противопоставяно на прехвърлителя. Поради това в периода 1989 - 08.04.2000г.
ищцата не може да упражнява давностно владение върху имота в с.Д., поради което
и не може да го придобие по давност. От свидетелските показаният се установи,
че ищцата М.И. е живяла и ползвала имота в с.Д. от 1989г., поради което
претенцията й за владяне на имота от 1982г. до 1989г.се явява недоказана, а от
1989г. до разваляне на договора за издръжка и гледане на 04.08.2000г.
неоснователна на гореизложените съображения. Видно от събраните гласни
доказателства се установи, че от 1999г. до настоящ момент ищцата М.И. не е
живяла в имота, не го е ползвала по никакъв начин, не го е поддържала.
Обстоятелството, че през 2015г. М.И. е идвала на гости на дъщеря си Г.Г., която
е живяла в процесният имот не доказва владелчески намерения за своене на имота,
а точно обратно – липса на такива, липса на animus, липсват и каквито е и да е
било външно обективирани действия на ищцата М.И. за владяне на процесният имот
в с.Д..
Относно ищцата Г.Г.,
съда намира, че в претендираният период 1982г. - 10.07.2015г. тя не е упражнявала фактическа власт върху имота в с.Д..
Следва да се отбележи, че ищцата Г.Г. е родена през 1982г. и е невъзможно едно
новородено дете да формира воля за своене на каквато и да е било вещ и да
изразява външно тези свои намерения, обективирайки ги в действия. За владеене
на имот от малолетно лице, както за всяко едно лице следа да е налице animus вътрешно намерение за своене на веща и corpus външно обективиране, изразяване на намерението, че
лицето възприема дадена вещ като своя, наличието на това у едно малолетно лице
е малко вероятно, това е възприето и от законодателя – чл.3 ЗЛС. Непълнолетно
лице, като по осъзнато, би могло да формира воля да завладее даден имот и да
обективира външно тези свои намерения. От свидетелските показания се установи,
че ищцата Г.Г. *** с майка си, за която се установи, че е живяла от 1989г. до
1999г., когато и двете са го напуснали. Обстоятелството, че дете живее в даден
имот заедно с родителите си не го прави непременно владелец на този имот и ако
то се счита за такъв следва да докаже твърденията си, което ищцата Г.Г. не
успя. За периода след 1999г. до претендираният 10.07.2015г. видно от събраните
по делото гласни доказателства се установи, че ищцата Г.Г. не е владяла същия –
не го е ползвала по никакъв начин, липсата на владелчески намерения се
установява и от обстоятелството, че през 2011г. ищцата Г.Г. е живяла за 3-4
месеца в имота, но със съгласието на ответниците и след като е била допусната
от тях с даването на ключ от имота. Обстоятелството, че ищците през определен
период са имали регистриран постоянен и настоящ адрес *** не ги прави владелци
след като те нито са живели, нито са ползвали по какъвто и да е начин имота,
ищцата Г.Г. е заживяла и с предявяването на иска е започнала да предявява
владелчески претенции спрямо имота едва през 2015г., но на основание чл.84 ЗС
вр. с чл.116, б.Б ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск за
собственост.
Относно владеенето на претендираните ниви
ищците не успяха да докажат, че са упражнявали владение през какъвто и да е
период върху тях, свидетелите не знаят, че ищците владеят процесните ниви, нито
кои са те и къде се намират. Поради това иска в тази му част остана недоказан.
Възражението на ответниците, че са придобили
собствеността върху проценсите имоти в резултат на упражнявано от тях давностно
владение в периода 2001г. – 10.07.2015г. е неоснователно. Ответниците не успяха
да докажат, че през периода 2001г. – 10.07.2015г. са владели за себе си целият
имот. Ищцата Я.И. претендира, че е започнала да свои имота от смъртта на баща
си Г.Г., през м.януари 2001г., който е бил собственик на имота, до предявяване
на исковата молба. След смъртта си Г.Г. е оставил за свои наследници по закон
децата си И.И. и Я.И.. От събраните гласни доказателства се установи, че след
смъртта на Г.Г. *** е бил ползван на основание наследствено парвоприемство от И.И.,
който е имал ключ от него и е нощувал в него понякога и от двамата ответници. Ответницата
Я.И. не успя да докаже, че е завладяла наследствената част на И.И. ***, че
е манифестирала спрямо него, а след
смъртта му и спрямо неговите наследници - ищците и осъществила действия,
отблъскващи владението им и установяващи своене. Установено от свидетелите И. и
А., че Я.И. и И.И. са били в много добри отношения и че през 2010г. И. е
оставил на ответниците ключа от имота и да го поддържат не доказва своене на
частта на И.И., не доказва дори намерение за такова. Ответника И.И. е следвало
да демонстрира намерението си за своене на имота в с.Д. по отношение на И.И.,
който се е легитимирал като собственик по наследство на ½ ид.ч. от
имота, който факт е бил известен на И., а след смъртта му и на неговите наследници
- ищците. От събраните по делото гласни доказателства може да се направи
извода, че такова манифистиране от страна на ответниците спрямо ищщата Г.Г. е
имало едва през 2011г. с пускането й да пребивава в имота за няколко месеца и
след това през 2014г. с претендирането собствеността върху имота от страна на
ответника И.И. спрямо св.М.. Относно възражението за придобиване по давност от
страна на ответниците на процесните ниви по делото не бяха събрани
доказателства, че ответниците са упражнявали владение върху каквито и да е било
ниви, поради това възражението в тази му част остана недоказано.
По евентуалният
иск
Предявеният от ищците евентуален иск за придобиване
по наследство на процесните имоти се явява частично основателен. Безспорно от
доказателственият материал; по делото: Заверено копие на нот.акт № 99, том І,
дело № 178/1988 г. , Решение от
10.03.2000 г. по гр.д. № 414/1999 г. по описа на РС Провадия, Записка № 37, том
І от 17.01.1941 г. и от удостоверение от Община Ветрино с изх. № 221/26.10.2016
г. се установява, че процесното дворно място в с.Д. ведно с построеното в него
е било собственост на Г. Г.. След смъртта му на 23.01.2001г. той е оставил за
свои наследници сина си И.Г.И. починал на 19.01.2011г. и оставил за свои
наследници съпруга М.П.И. и дъщери П.И.К. и Г.И.Г.. На основание чл.5, ал.1 от ЗН децата наследяват по равни части, поради което след смъртта на Г.Г.И.И. и Я.И.
са получили по наследство по ½ ид.ч. от имота в с.Д.. След смъртта на И.
неговите наследници – съпруга и две деца на основание чл.5, ал.1 от ЗН и чл.9,
ал.1 от ЗН получават равни дялове от неговата ½ идеална част или по 1/6
ид.ч. от процесният имот в с.Д.. На основание чл.22, ал.1 от СК придобитото по
наследство от съпруг е негова индивидуална собственост и не става съпружеска
имуществена общност поради това и делът придобит по наследство от И.И. е негова
лична собственост и след смъртта му преживялата го съпруга ищцата М.И. получава
част равна на частта на всяко дете, а не претендираната от нея 2/3 идеални части.
По отношение на процесните ниви съда намира предявеният иск за недоказан.
Въпреки изричните указания на съда в определението за насрочване на делото, че
в тежест на ищците е да докажат, че към момента на смъртта си И.И. е бил
собственик на процесните ниви и че не
сочат доказателства в тази насока ищците не представиха такива доказателства.
Представените извлечения от регистъра за земеделските земи не доказва право на
собственост, а само отразявания в регистъра.
Съобразно
изхода на спора и гореизложените мотиви обусловеният иск по чл.537, ал.2 вр. с ал.1 от ГПК следва
да бъде уважен и да се отмени нот.акт №
98, том ІІ, дело № 297/2012 г. на СВ Провадия.
Ищецът има право на присъждане на
сторените по делото разноски, съобразно уважената част от предявеният
евентуален иск каквото искане е направил. Ищцата не е представила списък с разноски по
чл.80 ГПК. Съобразно доказателствата за сторените разноски от ищеца същите
възлизат общо на 143,67 лева. От тях следва да й се присъдят съразмерно с
уважената част от евентуалният иск в размер на 35,92 лева.
Ответниците са направили искане
за присъждане на разноски, като на основание чл.7, ал.3 от ГПК такива следва да
им се присъдят съразмерно с отхвърлената част от исковете. Според представеният
списък от ответниците по чл.80 ГПК и доказателството за сторените такива те са
в размер на общо 774,40 лева. От тях следва да им бъдат присъдени 193,60
лева.
Мотивиран от така изложените съображения,
Провадийски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.П.И. *** с ЕГН ********** и Г.И.Г. с ЕГН ********** и
двете с адрес *** срещу Я.Г.И. с ЕГН ********** *** и И.Г.И. *** иск за
приемане на установено спрямо ответниците, че ищците са собственици въз основа
на изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода 1982г. – 10.07.2015г. на
следните недвижими имоти: Дворно Място съставляващ ПИ 12, находящ се в Д., за
което са отредени 2 парцела: УПИ VIII-15
в
кв.2 по плана на селото, при граници: УПИ IX-15,VI-14,VII-14, улица с пространство от 1080 кв.м. и УПИ IX-15 в кв.2, по плана
на селото, при граници: поземлени имоти с номера: VIII-15 и улица от две страни с площ 1200 кв.м.. ведно с
построените в дворното място жилищна сграда със застроена площ 73 кв.м. и
стопанска постройка със застроена площ 30 кв.м. и на следните имоти, находящи
се в землището на с.Д., общ.Ветрино, обл.Варна: Имот с № 267099, с трайно предназначение лозе с площ 0.629 дка, местност "***", четвърта
категория, при граници и съседи: 267100, 000157, 267098, 267088 по плана за
земеразделяне на с.Д.,общ.Ветрино,обл.Варна; Имот с номер 020147 с трайно
предназначение Полска Култура с площ 8.932 дка, местност "***", трета
категория, при граници и съседи: 020148, 020125, 020126, 020146, 020161 по плана за
земеразделяне на с.Д.,общ.Ветрино,обл.Варна; Имот с номер 046027 с начин на
трайно предназначение Полска Култура с площ 8.367 дка, местност "***",
трета категория, при граници и съседи: 046026, 046041, 046028, 000111 по плана
за земеразделяне на с.Д.,общ.Ветрино,обл.Варна, на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Я.Г.И. с ЕГН ********** *** и И.Г.И. ***, че М.П.И. *** с ЕГН ********** и Г.И.Г.
с ЕГН ********** и двете с адрес *** са
собственици по наследство от починалият И.Г.И. с ЕГН **********, починал на
19.01.2011г. всяка на по 1/6 идеална частна от следния недвижим имот: Дворно
Място съставляващо ПИ 12, находящо се в Д., за което са отредени 2
парцела: УПИ VIII-15
в
кв.2 по плана на селото, при граници:УПИ IX-15,VI-14,VII-14, улица с пространство от 1080 кв.м. и УПИ IX-15 в кв.2, по плана
на селото, при граници: поземлени имоти с номера: VIII-15 и улица от две страни с площ 1200 кв.м., ведно с
построените в дворното място жилищна сграда със застроена площ 73 кв.м. и
стопанска постройка със застроена площ 30 кв.м., като отхвърля предявеният иск, че М.П.И. е собственик
по наследство и съпружеска имуществена общност на 2/3 идеални части от
гореописаният недвижим имот и за приемане на установено, спрямо Я.Г.И. и И.Г.И.,
че М.П.И. и Г.И.Г. са собственици по наследство на по 1/3 идеална част от следните
недвижими имоти, находящи се в землището на с.Д., общ.Ветрино, обл.Варна: Имот с № 267099, с трайно
предназначение лозе с площ 0.629 дка, местност "***",
четвърта категория, при граници и съседи: 267100, 000157, 267098, 267088 по
плана за земеразделяне на с.Д.,общ.Ветрино,обл.Варна; Имот с номер 020147 с
трайно предназначение Полска Култура с площ 8.932 дка, местност "***",
трета категория, при граници и съседи:
020148, 020125, 020126, 020146, 020161
по плана за земеразделяне на с.Д.,общ.Ветрино,обл.Варна; Имот с номер 046027 с
начин на трайно предназначение Полска Култура с площ 8.367 дка, местност "***",
трета категория, при граници и съседи: 046026, 046041, 046028, 000111 по плана
за земеразделяне на с.Д.,общ.Ветрино,обл.Варна, на основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 5, ал. 1 и чл.9, ал.1 от ЗН.
ОТМЕНЯ нотариален акт № 98, том ІІ, дело № 297/2012 г. на СВ
при РС Провадия, на основание чл. 537 ал.2 от ГПК.
ОСЪЖДА Я.Г.И. с ЕГН ********** *** и И.Г.И. *** да заплатят на М.П.И. *** с ЕГН ********** и Г.И.Г. с ЕГН **********
и двете с адрес *** сума в размер на 35,92 лева - разноските по производството, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА М.П.И. *** с ЕГН ********** и Г.И.Г. с ЕГН ********** и двете
с адрес ***, да заплатят на Я.Г.И.
с ЕГН ********** *** и И.Г.И. *** сума в размер на 526,33 лева - разноските по производството, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено, на основание чл. 259, ал.
1 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ………………………