РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Кърджали, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Дановска
при участието на секретаря Светла В. Радева
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Търговско дело №
20215100900077 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба вх.№1208/30.09.2021г., предявена от Б. Г.
Б. от гр.К., срещу С. К. В. от гр.К..
Ищецът твърди, че вземането му се основава на менителничен ефект -
редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение.
Счита, че основание за възникване на спорното парично вземане е
единствено записът на заповед, послужил като документ по чл.417, т.9 ГПК за
издаване на заповедта за изпълнение, като отрича да е налице каузално
основание. Моли да се приеме, че записът на заповед е редовен от външна
страна, тъй като съдържа всички предвидени в чл.535 от ТЗ задължителни
реквизити, бил без протест, без предявяване и с падеж на определен ден –
15.09.2020г., който бил настъпил и поради това процесната ценна книга
удостоверявала подлежащо на изпълнение вземане срещу ответницата за
сумата в размер на 150 000 лева.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, че в негова
полза съществува парично вземане към С. К. В., за сумата от 150 000 лв.,
произтичащо от запис на заповед с дата на издаване 22.03.2020г. и падеж
15.09.2020 г., ведно със законната лихва от 21.07.2021 г. до окончателното й
изплащане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение №
279/02.08.2021 г. в производството по ч. гр. д. № 1093/2021 г. на Районен съд -
Кърджали. Претендира съдебни разноски за исковото и заповедното
производство.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата оспорва предявените искове по
1
основание и размер, като излага подробни съображения. Заявява, че никога не
е съставяла процесния запис на заповед, както и че подписите, положени в
същия, не са нейни. Твърди, че няма неуредени финансови взаимоотношения
с Б.Б.. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което исковата
претенция на Б. Г. Б. да бъде отхвърлена, като претендира деловодни
разноски.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното:
По реда на чл. 417 ГПК ищецът е подал заявление до РС - Кърджали за
издаване заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на ценна
книга - запис на заповед с издател ответницата С. К. В.. Оригиналът е
приложен по образуваното ч. гр. д. № 1093/2021 по описа на РС - Кърджали.
Посочено в него е, че на 22.03.2020г. ответницата В. безусловно и
неотменимо се е задължила срещу представения запис на заповед да заплати
сумата от 150 000 лв. в полза на Б. Г. Б.. Вписано още в процесния ЗЗ е, че
плащането е дължимо на 15.09.2020г. без предявяване.
С оглед редовността на ценната книга, РС - Кърджали е уважил
заявлението и е издал заповед №279 от 02.08.2021г. по ч. гр. д. № 93/2021г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ.
В исковото производство ответницата оспорва автентичността на ценната
книга.
Във връзка с направеното от ответницата оспорване на процесния Запис на
заповед е открито производство по чл.193 ГПК, като с оглед възложената й
доказателствена тежест, последната е поискала назначаването на съдебно –
графологическа експертиза.
Съдът назначи единична, а по искане на ищеца и тройна съдебно –
почеркови експертизи, от заключението на които категорично се установява,
че подписите, положени в оригинала на процесния запис на заповед не са
положени от ответницата С. К. В., а от друго лице. Разпитано в проведеното
ОСЗ на 16.02.2022г., в.л. Я. уточнява, че „този, който е положил подписите за
С.В. в записа на заповед е човек, който е добре запознат с подписа на лицето,
което е подписвал и добре го е имитирал. Просто тук имаме добре
имитационно извършено действие. Различията в частните признаци показват
различията на двата сравнявани подписа - тези в обекта записа на заповед и
действителния подпис, с който съм се запознал при снемане на сравнителните
образци, положени пред мен“. В проведеното ОСЗ на 17.03.2022г. вещите
лица по тройната съдебно – почеркова експертиза П., Я. и С. отговарят на
поставените им от страните въпроси по следния начин: „Не сме имали
никакво съмнение относно заключението, което сме дали в експертизата
относно подписа на С.В. в изследвания документ….От Търговския регистър
сме ползвали абсолютно всички документи, които излизат на името на лицето
- в случая ответника. Като въведем ЕГН, излиза цялата документация за
всички фирми, в които има участие лицето. Където има нейни подписи,
всички документи сме изследвали. Още повече, че в хода на изследването ние
установяваме и признаци на имитация - необосновани спирания и
2
прекъсвания на места, които не са характерни за лицето“.
Съдът кредитира заключението на експертите, които са изложили
подробен анализ защо стигат до крайния си извод, като заключенията и по
двете експертизи са еднопосочни в извода си. Съдът няма основания да се
съмнява в професионалната компетентност и добросъвестно изпълнение на
задачата.
При така установеното от фактическа страна, от правна съдът съобрази
следното:
Няма спор, че записът на заповед, представен по делото съдържа
необходимите атрибути, за да се приеме от външна страна, че е редовна ценна
книга.
Когато длъжникът получи искова молба за установяване съществуването
на вземането по записа на заповед, той може да направи редица възражения.
Възраженията се свеждат до формата и съдържанието на ценната книга
и/или се основават на пороци на волята при издаването на записа на заповед.
Длъжникът може да направи също и възражения, произтичащи от каузалното
правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед. Той
/длъжникът/ може да твърди, че изобщо не дължи каквато и да било сума за
поемателя по записа на заповед – че липсва каузално правоотношение, което
да обезпечава вземането на кредитора или пък да твърди, че записът на
заповед е издаден за обезпечение на негово задължение по каузално
правоотношение, което задължение не съществува.
В случай, че длъжникът направи общо възражение за недължимост на
сумата, той не изменя предмета на делото и не въвежда нови твърдения, с
оглед на които записът на заповед е бил издаден. В този случай, тъй като
предметът на делото не е изменен от длъжника, за кредитора не възниква
задължение да доказва причината, поради която длъжникът е издал записът на
заповед. Кредиторът разполага със записа на заповед, който е достатъчен, за
да бъде прието, че има право да получи сумата, за която същият е издаден,
тъй като записът на заповед е абстрактна сделка- различна от причината,
поради която записът на заповед е издаден. При положение, че длъжникът е
издал записът на заповед, това означава че валидно се е задължил да плати
сумата по ценната книга. Ако твърди обаче, че подписът не е негов, негова е
тежестта да докаже това.
В казуса ищецът отрича да е налично каузално правоотношение, стоящо в
основата на процесния запис на заповед, като твърди, че само наличието на
записа на заповед е достатъчно, за да бъде прието, че има право да получи
сумата по него.
От доказателствата по делото обаче безспорно се установи
основателността на възражението по чл. 535, т. 7 ТЗ на ответницата - че
поетото задължение е недействително, доколкото подписа на лицето,
посочено като издател, поставен върху процесния запис на заповед, е
неистински, т. е. не принадлежи на издателя – в случая – ответницата В..
3
При намиране за установено на обстоятелството, че процесният запис на
заповед не е подписан от издателя, е налице порок във формата, водещо до
недействителност на менителничното задължение.
По горните съображение съдът намира за доказано оспорването
истинността на запис на заповед с дата на издаване 22.03.2020 г. и падеж
15.09.2020 г., с издател С. К. В..
Предвид всичко изложено до тук, предявеният иск за установяване на
вземането по чл. 422, ал. 1 ГПК по процесния запис на заповед, се явява
неоснователен и като такъв, същият следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора на ищеца не се дължат направените от него в
заповедното и в исковото производство разноски. Напротив, такива се следват
в полза на ответницата по иска, в размер на 4 300лв. /4 000лв. за адвокатско
възнаграждение – л.19, и 300лв. за възнаграждение на в.л. –л.67/, и те следва
да се възложат в тежест на ищеца.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б. Г. Б. от гр. К., бул. „С. С.“ №*, вх.*, ап.*, с
ЕГН **********, иск да бъде признато за установено по реда на чл.422, ал.1,
във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, че в негова полза съществува парично вземане
от С. К. В. от гр. К., ул. „Я.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, за сумата
от 150 000 лв., произтичащо от запис на заповед с дата на издаване
22.03.2020г. и падеж 15.09.2020 г., ведно със законната лихва от 21.07.2021 г.
до окончателното й изплащане, за което е издадена заповед за незабавно
изпълнение № 279/02.08.2021 г. в производството по ч. гр. д. № 1093/2021 г.
на Районен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА Б. Г. Б. от гр. К., с ЕГН **********, да заплати на С. К. В. от
с.гр., с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 4 300лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Кърджали:_______________________
4