№ 6
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
в присъствието на прокурора Л. Тр. К.
като разгледа докладваното от Иван Стойчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221000601071 по описа за 2022 година
Производството пред САС е по реда на гл.21 от НПК.
Образувано е по жалба на защитата срещу присъда по н.о.х.д №3489/2020г. по описа на
СГС – НО, 12 с-в, с която съдът:
ПРИЗНАЛ подсъдимия Т. К. Д., роден на ***г. в гр. ***, българин, български
гражданин, разведен, неосъждан, с висше образование, работещ, с ЕГН-**********, ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 24.09.2019г., около 18.50 часа, в гр.София, на автомагистрала
„Струма“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ“,
модел „Х5“ с рег.№ ***, като се движел по автомагистрала „Струма“ с посока на движение
от гр.София към гр.Перник и в района на 1830 м. след началото на магистралата, при
движение в най-лявата пътна лента, нарушил правилата за движение, регламентирани в:
чл.20., ал.2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението, да се съобразяват
с атмосферните условия “, като при мокра пътна настилка, излизайки от ляв по
посоката му на движение завой, преминал през локва, което довело до моментна загуба на
управлението на автомобила, като при последващо завъртане на волана първоначално
надясно, а след това наляво, вкарал автомобила в траектория със завой на ляво, което довело
до изгубване на контрола над управлението на същия, отклонил се на дясно и последвало
ПТП със скорост от не по-малко от 108 км/ч със спрелия в дясно спрямо посоката му на
1
движение в началото на крайпътна отбивка /на около 1830 м. след началото на
магистралата/, лек автомобил марка „Ауди“, модел А4 , с рег.№*** и по непредпазливост
причинил смъртта на водача на същия лек автомобил, Л. Р. П. с ЕГН-**********, поради
което и на основание чл.343, ал. 1, б „в“ вр. чл.342, ал1, пр.З от НК и чл.54 от НК, му
наложил наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ТРИ ГОДИНИ, като на
основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАЛ по обвинението да е нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП:
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват“ и чл.21, ал1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч за
ППС от категория „Б“ на автомагистрала 140 км/ч“.
На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛОЖИЛ изпълнението на така наложеното
наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ТРИ ГОДИНИ за изпитателен срок от
ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК ЛИШИЛ подсъдимия Т. К. Д. /със снета по
делото самоличност/ от ПРАВОТО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО
за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.З и чл.190, ал.2 от НПК ОСЪДИЛ подсъдимия Т. К. Д. /със
снета по делото самоличност/ да заплати по сметка на СДВР сумата от 1376.30 лв. /хиляда
триста седемдесет и шест лева и тридесет стотинки/, представляваща направените в
досъдебното производство разноски, по сметка на СГС - сумата от 9090.00 лв. / девет хиляди
и деветдесет лева/, представляваща сторените в съдебното производство разноски, както и
сумата от по 5 лв. /пет лева/ за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
В съдебно заседание пред въззивният съд прокурорът пледира първоинстанционната
присъда да бъде потвърдена.
Повереникът на частните обвинители - адв. П. също пледира първоинстанционната
присъда да бъде потвърдена изцяло.
Частните обвинители А. И. и А. П., поддържат становището на повереника
Защитникът на подсъдимия — адв. Н. пледира за оправдателна въззивна присъда, а при
условията на евентуална защита за намаляване на наказанието.
Подсъдимият Т. К. Д., в правото си на лична защита поддържа становището на
защитника си. Като последна дума моли да бъде оправдан.
САС, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Първоинстанционният съд обосновано, а по същество правилно установил следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Т. К. Д. е роден на ***г. в гр. ***, българин е, български гражданин,
разведен е, неосъждан, с висше образование, работещ, с ЕГН-**********. Към 24.09.2019г.
2
/датата на деянието/, Т. Д. притежавал валидно свидетелство за управление на МПС
№*********, за категории Д и Е, издадено от ОПП-СДВР, на 18.07.2013г., валидно до
18.07.2023г.
На 24.09.2019г., около 18.50ч., подсъдимият Т. К. Д. се движел по автомагистрала
„Струма“ с посока на движение от гр. София към гр. Перник, с управлявания от него лек
автомобил марка „БМВ Х5“ с рег.№ ***. В автомобила, на предна дясна седалка, пътувала
свидетелката Г. Г., която не следяла пътната обстановка, тъй като гледала в телефона си.
Движението на подсъдимия по автомагистралата се осъществявало в светлата част на
денонощието, при добра видимост и превалявания от дъжд на интервали.
Към 24.09.2019г. автомагистрала „Струма“ била предназначена за движение на ППС в
двете посоки. Пътното платно в посоката на движение на лекия автомобил, управляван от
подсъдимия, било с широчина 11 метра и се състояло от три ленти за движение, две от които
активни, с широчина от по 4 метра и една аварийна лента с широчина 3 метра. Активните
пътни ленти били разделени по между си с единична прекъсната линия M3 от ППЗДвП, а
аварийната лента, която се намирала най-вдясно на платното за движение, била разделена от
дясната активна пътна лента с единична непрекъсната разделителна линия Ml от ППЗДвП.
Пътното платно било покрито с асфалт, едрозърнест, без дупки и неравности. Асфалтът бил
мокър, тъй като от нощта на 24.09.2019г. до 21.00ч. на същата дата, превалявал на интервали
дъжд. На места по платното за движение в посока от гр. София към гр. Перник, имало
участъци с концентрация на по-голямо количество вода. На около 1830 м. след началото на
магистралата, в описаната посока, се намирала крайпътна отбивка, разположена в дясно от
пътното платно, предназначена за изграждането на бъдеща бензиностанция „ОМВ“.
Отбивката била оградена с метална мрежа. В ляво до пътната отбивка и в дясно от
аварийната пътна лента, непосредствено до нея, имало ров с дълбочина 3-4 метра.
На 24.09.20219г., около 14.00ч., свидетелката А. И. и мъжът, с който тя живеела на
съпружески начала, свидетелят З. З., се движели по автомагистрала „Струма“ с посока от гр.
София към гр. Перник. Свидетелката И. управлявала лек автомобил марка „БМВ“ със
скорост от около 110 км/ч. Когато достигнали с автомобила на около 1850 метра от началото
на магистралата, поради мокрото пътно платно и наличието на участъци с концентрация на
по-големи количества вода, свидетелката И. загубила управлението над автомобила, той
прелетял на 7-8 метра на дясно от платното за движение и паднал в рова, който се намирал в
дясно от аварийната пътна лента, в посоката на движение на превозното средство. Там
автомобилът се установил върху четирите си гуми. Свидетелите И. и З. напуснали
превозното средство. Свидетелката И. позвънила по телефона на сина си Л. Р. П. и му
съобщила за инцидента, както и за обстоятелството, че колата им трябва да бъде извадена от
рова. Л. П. позвънил на свой познат — свидетеля А. П., който имал специализиран
автомобил за пътна помощ и го помолил да отиде на мястото на инцидента и да извади
автомобила на родителите му. Свидетелят П. тръгнал веднага към мястото. Когато
свидетелят пътувал към мястото, на което се намирал катастрофиралия автомобил,
започнало да вали проливен дъжд. Стигайки там, той отворил мрежата, с която била
3
заградена пътната отбивка, находяща се в дясно от рова и вкарал специализирания
автомобил на заден ход в отбивката, като го позиционирал така, че да е най-близо до лекия
автомобил БМВ. Малко след него на мястото пристигнал и Л. П., с управлявания от него
автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с per. № ***. П. паркирал управляваното от него
превозно средство непосредствено до входа на отбивката, на около 50 см. от оградната
мрежа. Тогава майка му - свидетелката И., позвънила на племенницата си, която дошла с
нейния автомобил и превозила свидетелите И. и З. до гр. София.
Л. П. започнал да оказва помощ на свидетеля П., като му държал спирачката на камиона,
за да извадят автомобила на родителите му от рова. Ваденето било трудно, защото асфалтът
бил мокър и колата се вкопавала. Л. П. ту отивал при свидетеля П., ту се връщал в неговия
автомобил, защото там му било по-топло. И двамата с П. вече били мокри, тъй като дъждът
ту спирал, ту завалявал отново. Когато свидетелят П. вече почти бил извадил автомобила от
рова, Л. П. бил в лекия автомобил Ауди, седял на предна лява седалка, седалката на
шофьора.
В този момент с посока от гр. София към гр. Перник продължавал да се движи
подсъдимият Т. Д. с управлявания от него лек автомобил марка „БМВ Х5 с рег.№ ***.
Когато подсъдимият достигнал на около 1830 метра след началото на магистралата, се
движел в лявата пътна лента със скорост от около 159 км/ч, при максимално разрешена
скорост на движение за автомобили категория „В“ в съответния пътен участък от 140 км/ч.
При тази скорост на движение опасната зона за спиране на автомобила била 224 метра.
Скоростта на движение на автомобила, управляван от подсъдимия, била превишена и
несъобразена с атмосферните и пътните условия — валяло дъжд, асфалтът бил мокър, на
места имало участъци с концентрация на по-големи количества вода. Непосредствено преди
1830 метър от началото на магистралата, имало ляв завой по посоката на движение на лекия
автомобил БМВ. В най-лявата активна пътна лента, в която се движел подсъдимият, имало
преходна зона, в която се променял напречния наклон на платното за движение и се
образувала плавна гърбица. Именно в задната част на тази преходна зона, в левия край на
лявата пътна лента, при по-силен валеж можело да се събере до няколко милиметра вода и
да възникне явлението аквапланинг в левите колела на автомобила, съответно водачът да
загуби контрол над управлението му.
В този момент по платното с посока от гр. София към гр. Перник се движел с лек
автомобил и свидетелят Д. Х.. Подсъдимият, с управляваното от него превозно средство,
изпреварил автомобила, управляван от Х. и продължил да се движи в лявата пътна лента по
посоката му на движение. Излизайки от левия завой, който бил плавен, движейки се в
лявата пътна лента, автомобилът, управляван от подсъдимия, навлязъл в концентрирани
зони с по- голямо количество вода върху платното за движение. Това обстоятелство било
възприето от свидетеля Х.. Поради движението със скорост по-голяма от критичната за
явлението аквапланинг, автомобилът на подсъдимия се отклонил надясно, като навлязъл в
зоната на уширението и отклонението, намиращи се в дясно от аварийната пътна лента. Там
настъпил удар между челната лява част на БМВ-то и дясната задна част на лекия автомобил
4
Ауди, при което двата автомобила се отклонили към рова, намиращ се между дясната
граница на аварийната лента и зоната на отклонението за бъдещата бензиностанция „ОМВ“.
Двата автомобила пропаднали в рова, като автомобилът Ауди, в който се намирал Л. П., се
обърнал с гумите нагоре и така се установил в рова по таван, а автомобилът БМВ,
управляван от подсъдимия Д., се установил върху дясната си странична повърхност.
Удара между двете превозни средства е настъпил на около 24.1 метра след мерната линия и
на окол 5.6 метра в дясно от дясната граница на аварийната лента.
Техническата причина, довела до възникване на ПТП-то, било движението на превозното
средство, управлявано от подсъдимия Т. Д. с технически несъобразена скорост с
атмосферните условия и пътната настилка - мокра пътна настилка, образували се зони с
концентрация на по-големи количества вода върху пътното платно. При движение на
автомобила със скорост от 159 км/ч опасната му зона за спиране била 224м. При движение
на автомобила със скорост от 80-120 км/ч и по-ниска, не би се стигнало до явлението
аквапланинг, съответно до загуба на управление над превозното средство.
В следствие от удара на лекия автомобил марка „БМВ Х5“ в лекия автомобил марка
„Ауди“, модел „А4“, на Л. П. били причинени следните травматични увреждания: открита
черепно- мозъчна травма — контузия и две линейни разкъсно-контузни рани в дясна
теменна област, счупване на черепната основа през средна черепна ямка, разкъсване на
мозъчния ствол, кръвоизлив под меката мозъчна обвивка на малкия мозък; лицева травма -
пръснати охлузвания, кръвонасядания разкъсно-контузни рани по цялата повърхност на
лицето, охлузване централно по долната повърхност на брадичката; шийна травма -
разкъсване на връзката между 1-ви и 2-ри шиен прешлен; закрита гръдна травма -
охлузвания по предната повърхност вдясно, в горна третина, счупени ребра: 1-во и 2-ро по
средна ключична в линия, включително и ключицата, вляво от 1 -во до 9-то по
паравертебрална 1 линия, контузии на белите дробове; травма на крайниците - десен горен
крайник - охлузвания по горната повърхност на рамото, кръвонасядане, охлузвания по
външната повърхност на мишницата и по продължение на предмишницата в нейната горна
половина; ляв горен крайник - кръвонасядания по задната повърхност на ръката, в областта
на проекциите на основните стави на 2-ри до 5-ти пръст; ляв долен крайник - две
кръвонасядания по предновътршната повърхност на подбедрицата, в нейната горна третина;
десен долен крайник — две линейни охлузвания по вътрешната повърхност на
подбедрицата.
В момента на удара между двата автомобила, свидетелят П. бил с гръб към платното за
движение, чул шума от първия удар и с периферията си видял, че автомобила на
пострадалия П. още лети, след което пак с периферното си зрение възприел падането на
Аудито в рова, а след него паднало в рова и БМВ-то.
От автомобила на подсъдимия първо излязла свидетелката Г. Г., която започнала да тича
по платното за движение. Там спряла лек автомобил, в който се намирал свидетелят Я. О. и
още един пътник. Пътниците от този автомобил оказали помощ на свидетелката Г., като й
дали да пие вода и я приютили в превозното средство, защото все още валяло дъжд. След
5
това от БМВ-то излязъл и подсъдимият, който останал на мястото на ПТП-то.
Свидетелят П., виждайки какво се е случило с автомобила на пострадалия, започнал да
звъни на телефон 112 и да настоява да бъде изпратена линейка на мястото. На тел. 112 се
обадили още свидетелите Д. Х., който възприел първоначалния удар между двата
автомобила и свидетелят Я. О.. Те също съобщили за настъпилото произшествие.
На място първо пристигнала пожарна кола и полиция, като пожарникарите извадили
пострадалия П. от автомобила му и с носилка го издърпали от рова, в който се намирала
колата му. След това дошла и линейка, която качила пострадалия и потеглила за гр. София,
но малко след това се върнала и медиците свалили пострадалия от линейката, като обяснили
на свидетеля П., че Л. П. е получил много тежки наранявания, от които вече издъхва, а те с
нищо не могат да му помогнат.
На 24.09.2019г. настъпила смъртта на пострадалия Л. Р. П. с ЕГН-**********. Причината
за смъртта му е тежката съчетана травма на главата, шията, гръдния кош и крайниците, със
засягане на структурата и функциите на жизненоважни органи, като водеща в генезата на
смъртта е откритата черепно-мозъчна и шийна травма. Смъртта е настъпила много бързо и е
била неизбежна, тя е пряка последица от получените при пътнотранспортното произшествие
травми.
Съдът от първа инстанция приел изложената фактическа обстановка въз основа на
показанията на свидетелите: А. Я. П., дадени пред съдебния състав и прочетените по реда на
чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК /45-46 ДП/, Г. А. Г. /С./, Д. Х. /частично/ и приобщените по
реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК /л.49-50 ДП/, А. Л. И. /частично/ и приобщените
по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК /л.43-44 дп/, А. Х. П., З. С. З. /частично/, Д. Б. С.-К.,
Я. П. О., В. Г. Г.; способите на доказване: заключенията на приетите по делото СМЕ на труп
/л.66-л.69 ДП/, АТЕ /л.73-76 ДП/, АТЕ /л.78-82 ДП/, КМАТЕ /л.84-л.99 ДП/ - частично,
ДКМАТЕ /л.182- л.214 от СД/-частично, ГТКМАТЕ /л.297- 325 от СД/; писмените
доказателства и доказателствени средства: констативен протокол /л.19 от ДП/, протокол за
оглед на местопроизшествие /л.21-23 ДП/- частично, скица на местопроизшествието /л.24
ДП/-частично, удостоверение за раждане /л.57 ДП/, акт за смърт /л.108 ДП/, удостоверение за
родствени връзки /л.109 ДП/, справка за съдимост /л. 111 ДП/, писмо от АПИ, ОПУ- София
/л.76 от СД/, констативен протокол /л.82-83 от СД/, справка от НИМХ /л.98 от СД/, писмо от
АПИ, ОПУ-София и схема на пътните знаци в района на ПТП /л.225-227 от СД/, копие на
студентска книжка /л.233-235 от СД/, копие на трудова книжка /л.236-237 от СД/, копие на
свидетелство за професионална квалификация /л.23 8-240 от СД/, справка-картон на водача
/л.340-341 от СД/; веществените доказателства: фотоалбум /л.25-л.32 от ДП/, СД от тел. 112
/л. 101/ ДП, снимки от АПИ, ОПУ-София /л.77-81 от СД.
При извършената оценка на показанията на свидетелите, депозирани в хода на
съдебното следствие, преценени поотделно и в тяхната съвкупност СГС правилно намерил,
че са налице противоречия най- вече по отношение на атмосферните условия по време на
пътнотранспортното произшествие и състоянието на пътното платно в този момент. Те
6
действително се откриват между заявеното от свидетелите в хода на съдебното следствие и
дадените от тях показания в досъдебното производство, поради което правилно били
изяснени от първия съд чрез прочитане на показанията на свидетелите по реда на чл.281 от
НПК в различните му хипотези, в зависимост от това дали е имало съгласие на всички
страни или са четени показанията им при липса на такова съгласие.
Единственият свидетел-очевидец на механизма на инкриминираното произшествие и на
инициалния удар между двата процесни автомобила е свидетелят Д. Х., който в момента на
ПТП-то се е движел по автомагистрала „Струма“ в посоката, в която се е движел и
подсъдимият Д. с управляваното от него превозно средство и е бил изпреварен от него. От
показанията на този свидетел се установява движението на подсъдимия непосредствено
преди произшествието, попадането на автомобила му в зона с концентрация на по-голямо
количество вода, отклонението му на дясно от платното за движение непосредствено след
преминаването му през локва на пътното платно, инициалния удар между двата автомобила
и обстоятелството, че свидетелят Х. незабавно е съобщил за произшествието на тел. 112.
Пред съдебния състав този свидетел изложил твърдения, че автомобилът на подсъдимия го е
изпреварил, като е продължил да се движи в лявата лента за движение, след което е
последвало внезапно отклонение на превозното средство на дясно и излизането му от
платното за движение, при което е последвал удар в друго превозно средство.
Като причина за отклонението на автомобила, управляван от подсъдимия, свидетелят
посочил, че водачът е завъртял силно волана надясно.
Съдът от първа инстанция подробно е обсъдил противоречивите твърдения или по –
точно противоречивите мнения на този свидетел депозирани на досъдебното и съответно на
съдебното производство относно това каква е причината за отклонението на автомобила
управляван от подсъдимия. Дали тази причина е навлизането му с висока скорост в
намиращата се на пътното платно локва или е рязко завъртане на волана надясно. Анализът
на СГС в тази насока е изчерпателен и правилен, поради което е безпредметно да бъде
преповтарян и от САС. Съществени в него са два момента. Наличието на зона покрита с
вода в лявата част на пътя е факт установен от достатъчно доказателства извън показанията
на Х., а навлизането на автомобила в тази наводнена зона с неразрешена и несъобразена
скорост е установено като техническа причина за процесното ПТП по експертен път.
Това противоречие и липсата на спомен за времето и дата на деянието, наложило
показанията на свидетеля Д. Х. да бъдат прочетени по реда на чл.281, ал. 5 вр. ал.1, т.1 и т.2
НПК. След прочитане на показанията му от досъдебното производство и сам свидетелят
потвърдил прочетеното, като обяснил противоречието с изминалото време, с последвали
събития от личен характер в живота му, които са заличили конкретните спомени за
инцидента, а СГС правилно се доверил на изложеното от свидетеля в досъдебното
производство.
7
Следващият свидетел, който е присъствал на мястото на инцидента, е свидетелят А. П..
От неговите показания, депозирани пред съда и пред разследващ орган, се установяват
датата и времето на деянието, причината, поради която той и пострадалият са се намирали
на мястото на инцидента, разположението на неговото превозно средство и това на
пострадалия на процесното място, наличието на друго превозно средство, което е трябвало
да бъде извадено от рова, находящ се непосредствено до аварийната лента за движение,
атмосферните условия преди и по време на произшествието, причината за аварирането на
автомобила на родителите на пострадалия, последващия удар между двете превозни
средства, падането им в рова и начина, по който са се установили там, събитията, които са
последвали след настъпването на инцидента, действията на пътниците в лекия автомобил
БМВ.
Относно всички тази обстоятелства показанията на свидетеля П., изложени пред
съдебния състав действително са пълни, последователни, не съдържат вътрешни
противоречия, кореспондират напълно с останалите гласни, писмени доказателства и
способи на доказване и правилно са кредитирани с доверие от СГС практически изцяло.
Липсата на спомен за някои конкретни факти, като часа на инцидента, причината за
катастрофата, станала с участието на родителите на пострадалия правилно била запълнена,
чрез прочитане на показанията му от досъдебното производство в цялост при хипотезата на
чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК. Правилно е изяснено и единственото противоречие в
показанията на този свидетел, дадени в хода на съдебното следствие и в досъдебното
производство, а именно на коя страна се е установил автомобилът БМВ след падането му в
рова. В съгласие с установеното и от вещите лица, изготвили ПКМАТЕ, били кредитирани
и твърденията на свидетеля П., че скицата не отразява действителното местоположение на
телената ограда, поставена на отбивката.
Свидетелката Г. Г. е пътника в автомобила на подсъдимия, която също се е намирала на
мястото на инцидента. Нейните изявления правилно са преценявани със завишено внимание,
тъй като тя е приятелка на подсъдимия Т. Д., но правилно били кредитирани изцяло, като
убедителни и съответни на останалата доказателствена съвкупност. Въпреки тяхната
правдивост показанията на тази свидетелка действително не носят информация за
механизма на удара, произтекъл между двете превозни средства, тъй като тя, макар да се е
намирала в автомобила, управляван от подсъдимия, не е наблюдавала пътната обстановка,
защото е гледала в телефона си.
Свидетелят Я. О. е възприел превозните средства след настъпване на удара между тях и
след установяването им в рова, намиращ се непосредствено до аварийната пътна лента. От
показанията на този свидетел се извличат данни за атмосферните условия по време на
произшествието и след него, за състоянието на пътното платно по време на инцидента, за
състоянието на свидетелката Г. и събитията, следващи произшествието. Този свидетел не е
разпитван в досъдебното производство, той е издирен от съда от първа инстанция и
разпитан в хода на съдебното следствие. Изложеното от него действително съвпада с част от
показанията на свидетелите П., Г., на заявеното от свидетелката А. И. в досъдебното
8
производство, на отразеното в справката от НИМХ, на заключението на ПКМАТЕ, поради
което правилно било възприето с доверие от СГС.
Правилно са оценени и показанията на свидетелката А. И., която е майка на загиналия
Л. П. и частен обвинител по делото.
При разпита й пред съда били констатирани съществени противоречия между заявеното
от нея за атмосферните условия на 24.09.2019г., за лицето, което е управлявало автомобила,
който по-рано е катастрофирал на мястото, на което е произтекъл и настоящия инцидент, за
причината за това предходно пътно транспортно произшествие. В съдебно заседание тази
свидетелка сочи, че по-рано същия ден, заедно със свидетеля З. са пътували по
автомагистрала „Струма“ с посока от гр. София към гр. Перник, че свидетелят З. бил
управлявал автомобила и малко преди бензиностанция „Лукойл“ внезапно излетели от пътя,
без видима причина и колата им паднала в ров, намиращ се до пътното платно, а до него
имало изградена отбивка. Свидетелката посочва още, че когато те катастрофирали времето
било хубаво, ръмяло дъжд, който след това спрял, докато чакали пътната помощ, на място
първо дошъл синът й, а те не дочакали пътната помощ, защото се бавела. Последното
твърдение на тази свидетелка действително се оборва от показанията на свидетеля П., който
е последователен в свидетелстването си както пред съда, така и в хода на ДП, че той първи е
пристигнал на място, от разговор със свидетелката и съпруга й разбрал, че са
катастрофирали, като са карали с около 110 км./ч.
СГС обосновано не се доверил и на изложеното от тази свидетелка, че не тя, а
свидетелят З. е управлявал автомобила и че причината за катастрофата е била завъртане
рязко на волана, а кредитирал изложената от самата нея в хода на досъдебното
производство, че тя е управлявала превозното средство и е загубила управление в следствие
на водата, която се стичала по пътя и на валежа от дъжд. Показанията й от досъдебното
производство за атмосферните и пътните условия, за причината за произшествието, в което
тя е участвала, кореспондират с изложеното от свидетеля Я. О., от свидетелката Г., от
свидетеля П., със справката от НИМХ и със заключението на ПКМАТЕ, тоест практически с
всички доказателства относими към тази група обстоятелства . Твърдяната от И.
недобросъвестност на разследващия орган не се потвърждава от останалите доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство. Действително тя е единственият свидетел,
който се оплаква от недобросъвестно протоколиране на показанията и. При тези
обстоятелства обоснован се явява крайният извод на СГС, че тази свидетелка е променила
своите показания пред съда с цел да бъде завишена вината и отговорността на подсъдимия
за настъпилия тежък инцидент с фатални последици за загиналия.
По съображенията, изложени във връзка с показанията на свидетелката И., правилно
първият съдебен състав не оценил като достоверни и твърденията на свидетеля З., наведени
пред съда, че той е управлявал превозното средство, с което са катастрофирали и че
причината за този инцидент е завъртане рязко на волана от него, както и че пътят е бил сух.
Останалите свидетели, разпитани по делото - Д. С., А. П. и В. Г. не допринасят с
показанията си за изясняване на предмета по делото, поради което съдът от първа инстанция
9
правилно не намерил за необходимо да ги обсъжда и анализира обстойно.
При оценката на експертните заключения САС споделя напълно мотивите на първия
съд да се довери основно на заключението на ПКМАТЕ. Не само защото е назначена в края
на първоинстанционното съдебно следствие, но и защото съдържа най – пълен,
професионален и убедителен анализ на всички данни, както наличните в доказателствената
съвкупност, така и установените от самите експерти, чрез оглед на място.
СГС обосновано се доверил изцяло и на заключенията на СМЕ на труп и на двете АТЕ,
които съвпадат изцяло с приетото от ПКМАТЕ.
Правилно само отчасти били кредитирани заключенията на КМАТЕ, изготвена в хода на
досъдебното производство и на ДКМАТЕ, изготвена в хода на съдебното следствие. Те
обосновано са ценени в медицинската им част, защото там те са напълно обосновани и
намират подкрепа в заключението на ПКМАТЕ, а са отхвърлени в автотехническата им
част, тъй като в тази част се оборват от заключението на ПКМАТЕ
Изцяло обосновани и коректни са упреците на съда от първа инстанция към експертите
по КМАТЕ от досъдебното производство и ДКМАТЕ от първоинстанционното съдебно
следствие и следва да бъде споделено изложеното от СГС в тази насока:
Експертите не са използвали научни знания за отговорите на някои от поставените им
задачи. Също така вещите лица не са взели предвид всички, събрани по делото
доказателства, а са ги ползвали избирателно, правейки собствена оценка на доказателствата,
което не е в техните правомощия. В некредитираните с доверие от СГС заключения, вещите
лица не са изчислили скоростта на движение на автомобила, управляван от подсъдимия
преди настъпване на произшествието по наличните деформации на двата автомобила, а са я
приели единствено на база свидетелските показания на Д. Х.. Подобен подход е
неприемлив, тъй като способите за доказване, каквито са експертизите, се използват, когато
за изясняване на определени въпроси са необходими научни знания, с които съдът не
разполага. Приемането на определена скорост на движение единствено на база свидетелски
показания не удовлетворява законовото изискване за назначаване на експертиза. Вещите
лица са дали заключението си по ДКМАТЕ без да вземат предвид събраните свидетелски
показания, които сочат за наличието на участъци по платното за движение с концентрация
на по-големи количества вода. Експертите по тези две заключения упорито отказват да
отчетат доказателствата, в които се съдържат данни, че по пътното платно е имало локви в
следствие валежа от дъжд, с аргумента, че не е измерена височината на водния стълб, което
от своя страна води до заключението им, че единствено субективните действия на водача с
органите за управление на автомобила са причината за загубата на управление над
превозното средство, респ. причината за настъпване на ПТП.
При тези обстоятелства правилно СГС назначил повторна комплексна медико
автотехническа експертиза, изпълнима от 5 вещи лица, която да отговори на всички
въпроси, поставени към КМАТЕ и ДКМАТЕ. Заключението на тази последна експертиза
потвърждава изготвените преди това експертни заключения само в медицинската им част и
10
поради тази причина те обосновано бил ценени с доверие от съда от първа инстанция само в
тези части.
Относно останалите правно – релевантни обстоятелства било възприето заключението
на ПКМАТЕ, като правилно в тази насока СГС отчел следното:
В заключението на ПКМАТЕ скоростите на движение на автомобила преди ПТП и в
момента на удара са изчислени чрез използване на научни методики, отчетени са
констатираните при двата автомобила деформации, като вещите лица са посочили, че
скоростта на автомобила, управляван от подсъдимия преди произшествието е около 159
км/ч, опасната му зона за спиране при тази скорост е 224 метра, а скоростта му в момента на
удара е около 119 км/ч. В това експертно заключение вещите лица са взели предвид всички,
събрани по делото доказателства, като са достигнали до извод, че най-вероятната причина за
загубата на управление на автомобила, управляван от подсъдимия, е преминаването през
участък с по-голяма концентрация на вода със скорост, която не е съобразена с
атмосферните, респ. с пътните условия, което е довело до загуба на напречна устойчивост
на превозното средство и до излизането му от платното за движение. Това експертно
заключение е установило, че в протокола за оглед на местопроизшествие са допуснати груби
грешки, свързани с направления, избор на ориентир, отстояния и позиционирането на
обектите, което е наложило експертите да правят допълнителен оглед на мястото на ПТП,
както и да използват метода фотограметрия, за да установят всички данни, които са били
необходими за изясняване на механизма на ПТП, мястото, на което е произтекъл
инициалния удар и позиционирането на автомобилите след първоначалния удар.
При извършения оглед на мястото на ПТП от експертите, те са установили, че в зоната
на левия завой напречният наклон на платното за движение е едностранен низходящ наляво.
В зоната на бензиностанцията „ОМВ“, която към момента на ПТП не е съществувала, но
към момента на огледа от вещите лица вече е изградена на мястото на съществуваща
отбивка към онзи момент, напречният наклон също е едностранен, но низходящ надясно.
Съществува преходна зона, в която напречният наклон се променя от наклон наляво към
наклон надясно и това е в края на левия завой, където се получава нещо като плавна
диагонална гърбица, като според вещото лице А., много зависи дали последната
отводнителна шахта хваща края на наклона на ляво. Ако тя е по- напред, дори и в средата,
водата след нея не се оттича и тогава може да се появи петно с по-висока височина на
водния стълб. Нещо повече, в съдебно заседание преди приемане на заключението, вещото
лице К. пояснява, че асфалтът на автомагистрала „Струма“ е с много добро качество,
едрозърнест, остър, с добро сцепление, но е установил лошо отводняване. На много места
водата, стичайки се по виража в завоите, се влива в канавките, които са в разделителните
острови между двете платна, но тези канавки са запуснати, защото не се чистят редовно и
тогава водата почва да се стича по левия ръб на асфалтовата настилка, по бордюра. Когато е
валял дъжд, тази вода достига до средата на лявата лента и левите колела съвсем естествено
могат често да преминат през тази локва и тогава се получава нехомогенно сцепление,
десните колела попадат върху добра настилка, а левите върху воден слой, при което при
11
движение с критична скорост левите колела „олекват“ и това създава неустойчиво
положение на автомобила, при което той получава ъглова скорост и губи напречната си
устойчивост.
Според вещите лица мястото на удара е на около 24.1 метра след мерната линия и на
около 5.6 метра вдясно от дясната граница на аварийната лента. В момента на удара лекият
автомобил Ауди е бил в покой и изцяло в зоната на отклонението вдясно от платното за
движение на автомагистрала „Струма“. Критичната скорост, с която автомобилът БМВ
може да преодолее левия завой преди излизането му от платното за движение е 444 км/ч,
като в конкретния случай скоростта на автомобила е била значително по-ниска, което
означава, че завоят не е причина за настъпилата загуба на управление. Според вещите лица,
доколкото съгласно данните по делото, произшествието е настъпило в условията на валеж
от дъжд, напълно е възможно да е реализирано явлението аквапланинг, като критичната
скорост, при която би могло да се достигне до това явление е по-малка. Загубата на
напречна устойчивост в този случай при подобен ефект се дължи на подемната сила от
воден клин. При воден филм под 5 мм и недобро отвеждане на водата в контактната
повърхност на гумите би довело до явлението аквапланинг, като в този случай критичната
скорост е в границите на 80-120 км/ч. При изчислената скорост на движение на автомобила
БМВ преди ПТП от 159 км/ч би могло да се получи явлението аквапланинг, с което водачът
да отклони автомобила надясно.
В настоящия случай лекият автомобил БМВ се е движил в най-лявата активна пътна
лента, като в зоната преди входа на бензиностанцията „ОМВ“ има преходна зона, в която се
променя напречния наклон на платното за движение и се образува плавна гърбица. Именно
в задната част на тази преходна зона, в левия край на лявата пътна лента, при по-силен
валеж може да се събере до няколко милиметра вода и да възникне явлението аквапланинг в
левите колела на автомобила, съответно водачът да загуби контрол над управлението му.
При скорост от 159 км/ч от това място до удара лекият автомобил БМВ се е движил не
повече от 2 сек. и затова водачът не е успял да стабилизира движението на превозното
средство, като експертите допълват, че и най-добрият автомобилен пилот не би могъл при
установената скорост на движение и аквапланинг, да запази устойчивостта на автомобила.
Подсъдимият се е движил със скорост от около 159 км/ч, която скорост е била несъобразена
с атмосферните, пътните условия - валеж от дъжд, мокра пътна настилка, образували се зони
с по-голяма концентрация на вода върху пътното платно. Технически правилно е, според
вещите лица, в тези случаи водачът да намали скоростта си на движение, като по този начин
би увеличил възможността за пълен контрол над управлявания от него автомобил. Според
експертите, водачът е могъл да предвиди възможността за появата на воден клин при
наличие на по-обилен дъжд и данни за по-голямо количество вода върху платното за
движение. В случая, при преминаване на автомобила през водно препятствие, водачът е
загубил управлението и автомобилът се е отправил към спрелия в дясно от платното за
движение автомобил Ауди, като в този участък подсъдимият не е имал техническа
възможност да избегне удара със спрелия автомобил Ауди, тъй като автомобилът БМВ се е
12
движел при загуба на управление. Загубата на управление от подсъдимия е в резултат от
движението с технически несъобразена скорост с пътната настилка. При движение на
автомобила със скорост по-ниска от критичната /120-130 км/ч/ не би настъпила загуба на
управление и достигане до удар с лекия автомобил Ауди.
Първоинстанционният съдебен състав обосновано се доверил в цялост на това последно
заключение, защото то действително в най-пълна степен е използвало всички доказателства
по делото, без някои от тях да бъдат игнорирани, подценявани или надценявани, за всички
отговори са използвани само научни знания и методики и въпреки установените грешки в
протокола за оглед на местопроизшествие и скицата, вещите лица по научен път и
използвайки снимков материал от Google earth са установили данните, които са от значение
за изясняване на обстоятелствата, при които е настъпило инкриминираното ПТП.
Съдът от първа инстанция правилно кредитирал и всички писмени доказателства по
делото: протокол за оглед на местопроизшествие /л.21-23 ДП/- частично, скица на
местопроизшествието /л.24 ДП/-частично, удостоверение за раждане /л.57 ДП/, акт за смърт
/л. 108 ДП/, удостоверение за родствени връзки /л.109 ДП/, справка за съдимост /л. 111 ДП/,
писмо от АПИ, ОПУ-София /л.76 от СД/, констативен протокол /л.82-83 от СД/, справка от
НИМХ /л.98 от СД/, писмо от АПИ, ОПУ-София и схема на пътните знаци в района на ПТП
/л.225- 227 от СД/, копие на студентска книжка /л.233-235 от СД/, копие на трудова книжка
/л.236-237 от СД/, копие на свидетелство за професионална квалификация /л.23 8-240 от СД/,
справка-картон на водача /л.340-341 от СД/, прочетени и приобщени по реда на чл.283 НПК.
Правилно частично били кредитирани единствено протоколът за оглед на
местопроизшествие и скицата към него, доколкото е установено, че отразените в тях факти
не отговарят на обективната действителност. В съответствие с правилно избрания
подход за оценка на експертизите тези писмени доказателства са ценени в онези им части,
които вещите лица са установили, че са съответни на действителното положение и са
използвали за изготвянето на ПКМАТЕ. За фактите, които експертите са отчели, че не са
вярно отразени, първоинстанционният съдебен състав правилно се доверил на измерванията,
направени от вещите лица, работили по заключението на ПКМАТЕ.
При така установените факти следва да бъдат споделени и правните изводи на СГС:
С деянието си подсъдимият Т. К. Д. е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението по чл.343, ал.1, б."в" вр. чл.342, ал.1, пр.З от НК.
От обективна страна — на 24.09.2019г., около 18.50 часа, в гр.София, на автомагистрала
„Струма“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ“,
модел „Х5“ с рег.№ ***, като се движел по автомагистрала „Струма“ с посока на движение
от гр.София към гр.Перник и в района на 1830 м. след началото на магистралата, при
движение в най-лявата пътна лента, нарушил правилата за движение, регламентирани в:
чл.20., ал.2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението, да се съобразяват с атмосферните условия, като при мокра пътна
настилка, излизайки от ляв по посоката му на движение завой, преминал със скорост
159км./ч.през локва, което довело до моментна загуба на управлението на автомобила, като
13
при последващо завъртане на волана първоначално надясно, а след това наляво, вкарал
автомобила в траектория със завой на ляво, което довело до изгубване на контрола над
управлението на същия, отклонил се на дясно и последвало ПТП със скорост от не по-малко
от 108 км/ч, а именно с около 119 км/ч със спрелия в дясно спрямо посоката му на движение
в началото на крайпътна отбивка /на около 1830 м. след началото на магистралата/, лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рег.№*** и по непредпазливост причинил смъртта
на водача на същия лек автомобил, Л. Р. П. с ЕГН-**********.
По делото е установено, че на инкриминираната дата и в инкриминираното време, е
валял проливен дъжд, установено, че в следствие на валежа от дъжд и недоброто
отводняване, в лявата лента за движение е имало участъци с по-голяма концентрация на
вода, че скоростта, с която подсъдимият Д. е управлявал превозното средство, е превишена
и несъобразена с атмосферните условия, респ. със състоянието на пътното платно.
Установява се по категоричен начин, че именно несъобразената скорост, с която се е движел
подсъдимият и преминаването през участък с по-голяма концентрация на вода, с което
обстоятелство не е била съобразена скоростта му на движение, е довела до загубата на
управление над превозното средство, т.е. с поведението подсъдимият Т. Д. е нарушил чл.20,
ал.2 от ЗДвП - шофирал е с несъобразена с атмосферните и пътни условия скорост.
Законосъобразно СГС приел, че нарушението на чл.20, ал.1 от ЗДвП не е в пряка
причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат, а той е последица от нарушаване на
друго правило за движение по пътищата, а именно нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението, да
се съобразяват с атмосферните условия “ и оправдал подсъдимия по обвинението да е
нарушил това правило за движение. Нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП е налице, когато се
установява от доказателствата по делото водачът да не е наблюдавал непрекъснато пътната
обстановка и движението на автомобила по пътя спрямо другите участници в движението,
да се е разсеял, да е заспал, да не е внимавал, да е извършил действия извън управлението с
приборите и механизмите на превозното средство. Налице е съдебна практика в насока, че
липсата на упражняване на постоянен контрол върху автомобила е самостоятелно
нарушение на ЗДвП и може да бъде осъществено само доколкото не е налице нарушение на
режима на скоростта. Когато загубата на контрол е в резултат на допуснато нарушение на
режима на скоростта, извършеното нарушение е по чл.20, ал.2 или чл.21 от ЗДвП /Решение
№5/2012г. на ВКС по н.д.№2900/2011г. II н.о./. В настоящия случай не са събрани
доказателства подсъдимият Д. да не е наблюдавал непрекъснато пътната обстановка, да се е
разсеял, да е заспал, да не е внимавал, да е извършил действия извън управлението с
приборите на превозното средство, но за сметка на това са събрани категорични
доказателства, че е управлявал автомобила със скорост, която не е била съобразена с
атмосферните условия и състоянието на пътното платно, както и че това нарушение на
режима на скоростта е довело до загубата на управление над лекия автомобил, респ. до
настъпване на тежкия съставомерен резултат.
Правилно не били споделени възраженията на повереника, че липсват доказателства за
14
това, че по пътното платно е имало локви и че е валяло дъжд, поради което е нарушена
нормата на чл.20, ал.1 от ЗДвП. Доказателствата, обсъдени по-горе, сочат точно обратното
Преди настъпване на ПТП подсъдимият Д. е управлявал превозното средство със
скорост от около 159 км/ч, при максимално разрешена за процесния пътен участък от 140
км/ч. Тоест подсъдимият с поведението си е нарушил и чл.21, ал.1 от ЗДвП, но тава
нарушение също не е в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. Това е
така, тъй като и при скорост на движение със 140 км/ч, която е максимално разрешената за
съответния пътен участък, отново би се стигнало до проява на явлението аквапланинг. До
появата на това явление не би се стигнало, ако подсъдимият бе управлявал автомобила със
скорост от 80-120 км/ч, съгласно заключението на ПКМАТЕ, която скорост е критична и по-
ниска от максимално разрешената, за да се избегне появата на аквапланинг. При всяка
скорост над посочената, включително и с максимално разрешената, пак би се стигнало до
проявлението на аквапланинг при наличните условия на пътя, установими от
доказателствата по делото, че е валял проливен дъжд и по платното е имало участъци с
концентрация на по-големи количества вода. Поради това СГС законосъобразно приел, че и
превишената скорост не е в причинна връзка с настъпилия резултат, който е причинен от
управлението на автомобила с несъобразена скорост с атмосферните и пътните условия,
като съобразената такава е по-ниска от максимално разрешената за съответния пътен
участък. Безспорно превишената скорост винаги се явява и несъобразена такава, но когато
съобразената скорост е по-ниска от максимално разрешената, то винаги е налице нарушение
на чл.20, ал.2, изр. 1 или изр.2 от ЗДвП в зависимост от това с кои обстоятелства водачът не
е съобразил скоростта си на движение. Нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП ще има тогава,
когато съставомерният резултат не би настъпил при движение с максимално разрешената
скорост, т.е. само тогава превишената скорост ще е в пряка причинна връзка с настъпилия
резултат. Във всички останали случаи, при които резултатът би настъпил и при движение с
максимално допустимата скорост, ще е налице нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, т.е.
резултатът ще е настъпил в следствие на движение с несъобразена скорост.
В заключение правилно е прието от СГС , че единствено нарушението на чл.20, ал.2 от
ЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия престъпен резултат, поради което е оправдан
на основание чл.304 НПК подсъдимия Т. К. Д. за нарушенията по чл. 20, ал.1 и по чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината
непредпазливост, при нейната по-малко укорима форма небрежност - подсъдимият Т. К. Д.
не е искал и не е предвиждал настъпването на престъпния резултат, но е могъл и е бил
длъжен да го предвиди в конкретната пътноклиматична обстановка. Подсъдимият е бил
нормативно задължен от чл.20, ал.2 на ЗДвП, да извърши определени действия при
управлението на автомобила, които биха довели до избягване на инцидента, но не го е
сторил. Подсъдимият е бил задължен и е могъл да съобрази скоростта си на движение с
атмосферните и пътните условия - имало е обилен валеж от дъжд, по платното е имало
участъци с по-висока концентрация на вода, това е налагало подсъдимият да намали
15
скоростта си на движение до такава, която да му позволи да премине безпрепятствено през
наличните по платното водни препятствия, скоростта му е трябвало да бъде такава, че да не
доведе до проявление на явлението аквапланинг при преминаване през съответните водни
участъци и да може безпроблемно да преодолее водните препятствия по пътя, но не го е
сторил.
Във възивната жалба и в пледоарията си пред САС защитата по същество застъпва
тезата, че наличието на аквапланинг в генезата на удара автоматично изключва вината на
подсъдимия и води до извод за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, тъй като
подсъдимият не е могъл и не бил длъжен да предвиди наличието на условия за настъпването
на аквапланинг. САС не споделя това становище, а напротив солидаризира се с изложеното
от СГС при преценка вината на подсъдимия в конкретния случай. В обобщение и тъй, като
това възражение се поддържа във въззивното производство следва да се отбележи, че
явлението аквапланинг е широко известно и познато макар и най- общо, като причина и
последици, дори за хора без шофьорски опит. Подсъдимият, който е зрял човек и опитен
водач, шофирайки в дъждовно време е могъл да го предвиди и да направи нужното, за да не
стане негова жертва. Затова е било нужно само да намали скоростта си до 120км./ч., скорост
, която дори е нормална за движение по магистрала, особено при дъжд, макар да е по –ниска
от пределно допустимата.
Законосъобразно и справедливо е осъществена и индивидуализацията на наказанието:
За извършеното по непредпазливост престъпление по чл.343, ал.1, б."в", вр. чл. 342, ал.1,
пр.З НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода от две до шест години.
В конкретния случай, не са налице предпоставките за прилагане на чл.55 от НК и
наказанието “лишаване от свобода” следва да бъде определено в границите, предвидени в
нормата на чл.343, ал.1, б."в" от НК, тъй като не са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, нито изключително такова.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства правилно са установени: чистото
съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни, трудовата му
ангажираност, наличието на допълнителни следдипломни квалификации, както и
съпричиняването от страна на ОПУ София, което е следвало да полага грижи за редовното
почистване на отводнителните канавки и което очевидно не е сторено. Като отегчаващи
отговорността му обстоятелства обосновано са отчетени нарушението на още едно правило
за движение по пътищата, а именно шофирането с превишена скорост, наличието на
административно нарушение на правилата за движение по пътищата по чл.6, т. 1, пр.З от
ЗДвП, което е във времеви период, близък до настоящето деяние - 2018г., както и
обстоятелството, че пострадалият е бил далеч от пътното платно и извън него, т.е. той не е
бил участник в движението.
При превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но и при наличието на
отегчаващи такива, наказанието „лишаване от свобода“ справедливо е отмерено за срок
малко над предвидения минимум, а именно за срок от 3 години.
16
Подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер,
наложеното наказание не е над три години "лишаване от свобода”, като СГС обосновано
намерил, че поправянето на подсъдимия не налага ефективно изтърпяване на това
наказание, като целите по чл.36 от НК могат да бъдат постигнати чрез отлагане на
основание чл.66 от НК на изтърпяването му за изпитателен срок от пет години, считано от
влизането на присъдата в сила.
На основание чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК, съдът задължително следва да наложи на
подсъдимия Д. и кумулативно предвиденото в НК наказание „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство”. Като съобразил посочените смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, а също и разпространеността на този вид деяния,
съдебният състав справедливо намерил, че лишаването от правоуправление следва да бъде
за срок, равен на срока на наказанието „лишаване от свобода“, а именно за срок от 3 години.
Доколкото се солидаризира с изводите на СГС по индивидуализацията на наказанието
САС следва да отхвърли и искането на защитата за смекчаването му. Самата защита не сочи
грешки на първата инстанция при установяване на релевантните за наказателната
отговорност обстоятелства и САС служебно не намира такива. От друга страна за разлика
от защитата, въззивният съд намира, че наказанията са отмерени справедливо, адекватни са с
оглед целите по чл.36 от НК и не следва да бъдат смекчавани.
Съобразно изхода от делото и предвиденото в чл.189, ал.З, и чл.190, ал.2 НПК,
законосъобразно СГС осъдил подсъдимия Т. К. Д. да заплати по сметка на СДВР - сумата от
1376.30 лв. /хиляда триста седемдесет и шест лева и тридесет стотинки/, представляваща
направените в досъдебното производство разноски, по сметка на СГС - сумата от 9090.00 лв.
/ девет хиляди и деветдесет лева/, представляваща сторените в съдебното производство
разноски, както и сумата от по 5 лв. /пет лева/ за всеки служебно издаден изпълнителен
лист.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда по н.о.х.д №3489/2020г. по описа на СГС – НО.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от узнаването от
страните за постановяването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17