Решение по дело №1532/2022 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 537
Дата: 25 октомври 2022 г.
Съдия: Димчо Генев Димов
Дело: 20222330101532
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 537
гр. Ямбол, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20222330101532 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.247 ГПК.
Съдът се е произнесъл по делото с решение № ***. като поради техническа грешка в
система ЕИИС, в деня на постановяване на съдебния акт, в същата не са били запаметени
мотивите, респ. и в резултат на това не цялото решение е могло да бъде подписано с
електронен подпис, а само диспозитава на същото.
Допусната в резултат работата на системата техническа грешка следва да се отстрани
служебно от съда по пътя на поправка на очевидна фактическа грешка – чл.247 ГПК, поради
липса на техническа възможност за друга процесуално допустима поправка.
Водим от горното и на основание чл.247 ГПК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № *** год.
постановено по гр.дело № 20222330101532 по описа на ЯРС по описа на ЯРС за 2022 год.,
като допълва решението със следните мотиви:
„Производството е образувано по искова молба от Д. В. Я. от гр. Я., чрез
пълномощник - адв. В. М. от САК, против Г.Д.П.б.з.н.“ към МВР С., представлявана от ***
на ГД „ПБЗН“ - *** – Н. Н.
С исковата молба се сочи, че с решение № *** год., постановено по гр.дело № ***
год. по описа на ЯРС, влязло в сила, ответника бил осъден да заплати на ищеца сумата от
1
1495,01 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд, за периода 01.10.2016 год. – 30.09.2019 год., получена в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд в дневен такъв, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
паричното вземане. От завеждането на гр.дело № *** год. по описа на ЯРС фактическото
положение по заеманото от ищеца служебно правоотношение било непроменено, като
същият продължавал да работи на заеманата длъжност.
Работата в системата на ГД „ПБЗН“ била организирана на смени от по 24 часа
непрекъснати денонощни дежурства /или 12 часа/ по предварително утвърдени графици
за смените.
Ищецът твърди, че в периода от 01.10.2019 г. до 09.07.2020 г. изпълнявал
служебните си задължителни смени, всяка от която включвала полагането на нощен труд в
часовия интервал от 22:00 часа- до 06:00 часа на следващият ден. Така общо за посочения
период бил отработил 50 нощни смени.
Поддържа се, че при изчисляване на нощният труд следвало субсидиарно да се
приложи чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
съгласно която, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщали в дневни, с коефициент равен на съотношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143.
Твърди се по същество, че неправилно му е изчислено работното време
представляващо нощен труд.
Претнедира се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
на ищеца сумата от 300 лева /505,04 лева след допуснато изменение на иска/,
представляваща дължимо неизплатено допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 01.10.2019 год. – 09.07.2020 год., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд, съобразно въведената в НСОРЗ методика –
включваща трансформирането на положените часове нощен труд в дневен – с коефициент
1.143, изчислен на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл.187,
ал. 6 ЗМВР, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на паричното вземане, както и да бъде осъден ответника
да заплати на ищеца сумата от 50,00 лева /111,19 лева след допуснато изменение на иска/,
представляваща обезщетение за забава върху размера на основния иск – 300 лева /505,04
лева след допуснато изменение на иска/, до завеждане на исковата молба, изчислен към
датата на завеждането, за периода 01.10.2019 год. – 09.07.2020 год.
Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се признава, че
през процесният период ищеца е бил в служебни правоотношения с ответника, възникнало
на основание Закона за МВР с местоизпълнение РСБЗН - Я. към РДПБЗН Я. при ГДПБЗН -
МВР.
2
Предявените искове се оспорват по основание и размер.
По същество се поддържа, че в случая следва да намери приложение специалната
разпоредба на чл.187 ал.1 и ал.3 от Закона за МВР и издадената Наредба в изпълнение на
същия закон.
Поддържа се, че положеният от ищеца през процесния период нощен труд е правилно
отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено и
заплатено, поради което и претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд е
неоснователна.
Поради неоснователността на главната претенция се оспорва и акцесорната
претенция за заплащане на обезщетение за забава.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът не се явява, не се явява и процесуален представител.
В съдебно заседание ответникът, не се представлява. С депозирана преди съдебно
заседание писмена защита по същество и на подробно изложените в нея основания се
поддържа становището по исковите, дадено в писмения отговор.
Съдът като взе предвид становището на страните, събраните по делото писмени
доказателства и заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно
икономическа експертиза, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, че през процесния период ищецът е бил в служебно
правоотношение с ответника възникнало на основание ЗМВР с местоизпълнение РДПБЗН-
Я. при ГДПБЗН-МВР. Не са спорни и отработените от ищеца 50 нощни смени в часовия
интервал от 22.00 часа до 06.00 часа в периода 01.10.2019 год. – 09.07.2020 год.
Спорно между страните е дали в процесния период положения от ищеца нощен труд
следва да се преобразува с коефициент 1.143 съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата.
От заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно
икономическа експертиза, се установява, че за процесния период 01.10.2019 год. –
09.07.2020 год. ищецът е положил 51 дежурства с продължителност 24 часа, включващи и
времето от 22.00 часа до 06.00 часа. Положения от ищеца труд в диапазона от 22.00 ч. до
06.00 часа, включващ и часовете нощен труд, трансформиран в дневен с коефициент 1.143,
за периода 01.10.2019 год. – 09.07.2020 год.е 58 часа. Паричната равностойност на
действително положения и неотчен от работодателя допълнителен нощен труд за периода
01.10.2019 год. – 09.07.2020 год. – 58 часа, включващ и часовете нощен труд,
трансформиран в дневен с коефициент 1,143, изчислен на база основно месечно
възнаграждение, увеличено с 50 % съгласно чл.187, ал.6 ЗМВР, е в размер на общо 505,04
лева. За периода 01.10.2019 год. – 09.07.2020 год. на ищеца не е изплатено възнаграждение
по перо „извънреден труд – дежурства, при сумирано изчисляване на работното време“.
Неизплатеното възнаграждение на Д. В. Я. за допълнително положения труд, формиран при
трансформирането на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143, за периода
3
01.10.2019 год. – 09.07.2020 год. за 58 часа е в размер на 505,04 лева. Общият размер на
обезщетението за забава, изчислено върху неплатената главница, за периода – от първо
число на месеца, следващ тримесечието, в което е положен трудът, до датата на завеждане
на исковата молба – 03.06.2022 год. е в размер на общо 111.19 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.178,
ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 и т.6 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Разгледан по същество основния иск се явява основателен и доказан по размер, по
следните съображения:
Съгласно чл.176 от Закона за МВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения.
Съгласно чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
В чл.187 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
В чл.140, ал.2 КТ е посочено, че нощен е трудът, който се полага от 22,00 часа до
06,00 часа. Съгласно ал.1, изречение второ, нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5 – дневна работна седмица е 7 часа. В чл. 187, ал.3 ЗМВР е посочено,
че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. По
мнение на настоящия състав приложението на чл. 187, ал.3 от ЗМВР не изключва
приложението на чл. 140, ал.2 КТ, тъй като двете норми регулират различен период от
време, за който дават ограниченията на броя часове нощен труд, които може да бъдат
полагани.
Съгласно чл.187, ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
На посоченото основание са приети следните наредби:
В чл.31, ал.2 от Наредба № *** от 11.08.2014г. е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния
период, се умножава по 0.143. Тази наредба е отменена с § 4 от заключителните разпоредби
на Наредба № *** от 29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена на свой ред с § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № *** год., в сила от 10.01.2020 год. Следователно
за процесния период от 21.01.2017 год. – 21.01.2020 год. е действала Наредба № ***г., в
сила от 02.08.2016г. и Наредба № *** год., в сила от 10.01.2020 год.
В Наредба № ***г. и Наредба № *** год., в сила от 10.01.2020 год. липсва норма за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0,143.
4
Въпреки че не се съдържат изрична законова регламентация, приложение
субсидиарно следва да намери Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, предвид наличието на законова празнота, на основание чл.46, ал.2 от ЗНА.
Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата, издадена по приложението на КТ, при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Следователно и предвид цитираните по – горе норми на ЗМВР и КТ коефициентът за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен от съотношението 8:7.
Неприлагане субсидиарно на правилата на КТ и Наредбата за структурата на
работната заплата би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от
другите държавни служители и от лицата, работещи по трудови правоотношение, по
отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а това противоречи на целта и
духа на закона.
В съответствие с гореизложеното е и отговорът на Съда на европейския съюз на
поставения въпрос по дело *** г., че не се налага приемане на национална правна уредба,
която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от
публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях
нормална продължителност на труда през деня, но при всички случаи в полза на такива
работници трябва да се вземат други мерки за защита, които да компенсират особената
тежест на полагания от тях нощен труд - под формата на продължителност на работното
време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки. В мотивите си СЕС припомня
предходна практика, според която, ако не е основана на такъв обективен и разумен
критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в
областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници,
намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в
такъв случай националният съд да тълкува националното право във възможно най-голяма
степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи,
за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение,
съответстващо на преследваната с нея цел. Както приема и ЯОС, в случая при липса на
други приложени мерки, именно уважаването на претенцията за заплащане на положения
извънреден труд през нощта дава тази компенсация за тежестта на положения от ищеца
нощен труд.
В настоящия случай искът за заплащане на извънреден труд за процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, е основателен.
Същият е доказан от икономическата експертиза, от която се установява, както
продължителността на извънредния труд, размера на дължимото за него възнаграждение и
факта, че не е заплатено от ответника. Заключението е обективно, обосновано и съдът го
кредитира. Поради това искът следва да бъде уважен за претендираната сума. Следва да се
5
уважи искането за присъждане на законната лихва върху претендираната сума от датата на
подаване на исковата молба до окончателното и изплащане.
По отношение на иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД настоящият състав
приема следното:
За заплашане на трудовото възнаграждение е установен срок, поради
което ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало да
заплати дължимото се възнаграждение. Съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При това положение следва да се
приеме, че датата на падежа на всяко плащане е първо число на месеца, следващ изтичане на
тримесечния период. Предвид изложеното искът за заплащане на лихви за забава за периода
до датата на подаване на исковата молба е доказан по основание. Съгласно заключението на
вещото лице общият размер на обезщетението за забава, изчислено върху неплатената
главница, за периода – от първо число на месеца, следващ тримесечието, в което е положен
трудът, до датата на завеждане на исковата молба е 111,19 лева. Ето защо и съгласно чл.162
ГПК, лихвата за забава следва да бъде присъдена в посочения размер.
По разноските:
Искането за присъждане на направените от ищеца разноски следва да се уважи,
съобразно минималните размери по чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Т.е. минималното възнаграждение е
300,00 лв., което следва да се присъди предвид основателното възражение на ответника за
прекомерност по чл. 78 ал.5 ГПК, доколкото не се касае за дело с голяма фактическа и
правна сложност.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Я. дължимата държавна такса върху
уважените искове, като същата на основание чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 100.00 лева и разноските за ССЕ, които са
направени от бюджета на съда – 200 лева. „
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му пред Окръжен
съд Я.
Решението да се счита неразделна част от Решение № 536/25.10.2022 год.
постановено по гр.дело № 20222330101532 по описа на ЯРС за 2022 год.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
6