Определение по дело №70778/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 23503
Дата: 5 юли 2023 г. (в сила от 5 юли 2023 г.)
Съдия: Ивета Венциславова Иванова
Дело: 20211110170778
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23503
гр. София, 05.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20211110170778 по описа за 2021 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:

Предявени са от „......................“ ЕАД против А. В. М. и С. В. М. субективно пасивно и
обективно съединени осъдителни искове по чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане – при условията на
разделна отговорност – всеки по ½ част от следните суми: 2 263,19 лева, представляваща
цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до
топлоснабден недвижим имот с адрес: ...................., с абонатен № 140622, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване исковата молба –
10.12.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 372,60 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 15.09.2019 г. до 11.11.2021 г. върху задължението за цена на топлинна
енергия, сумата от 32,50 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване исковата молба – 10.12.2021 г. до
окончателното изплащане и сумата от 6,89 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 01.12.2018 г. до 11.11.2021 г., начислена върху главницата за дялово разпределение на
топлинна енергия, от които суми всеки от ответниците дължи по: 1 131,59 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: ...................., с абонатен № 140622,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване исковата молба –
10.12.2021 г. до окончателното изплащане, по 186,30 лева, представляваща лихва за забава
за периода от 15.09.2019 г. до 11.11.2021 г. върху задължението за цена на топлинна енергия,
по 16,25 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване исковата молба – 10.12.2021 г. до окончателното изплащане и
по 3,44 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.12.2018 г. до 11.11.2021 г.,
начислена върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия.
Ищецът твърди, че през процесния период месец май 2018 г. – месец април 2020 г.
между него, в качеството му на доставчик и наследодателя на ответниците В. М. М., в
качеството му на собственик на недвижим имот, находящ се в ...................., с абонатен №
140622, а с това и на потребител – клиент за битови нужди, е съществувало облигационно
правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния имот, възникнало
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи
1
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане.
Посочва се, че след смъртта му на 30.04.2021 г. неговите законни наследници - ответниците
А. В. М. и С. В. В. са придобили собствеността върху имота, а също и качеството на
клиенти на топлинната енергия, доставяна от ищцовото дружество. Ето защо всеки от тях
отговаря за съответната – ½ част от общото задължение. Посочва, че съгласно клаузата на
чл. 63, ал. 1 от приложимите Общи условия, при смърт на клиент – физическо лице
наследниците му или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и
издръжка или по дарение са длъжни да уведомят писмено продавача в 30-дневен срок, чрез
подаване на заявление за промяна на партидата. „......................“ ЕАД твърди, че през
релевантния период е доставил топлинна енергия до процесния имот, но ответниците не са
изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база
на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството,
извършващо дялово разпределение – в случая „.................“ ЕООД в края на отчетния период
на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за
дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите към правоотношението Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в случай, че резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния
период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени
задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия от 27.06.2016 г., в сила от
10.07.2016 г., ответниците, като клиенти на топлинна енергия, е следвало да заплатят
стойността на същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Същите не са погасили в срок дължимите суми в общ размер от 2 675,18 лева, от която:
2 263,19 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., 372,60 лева - лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 11.11.2021 г. върху
тази главница, 32,50 лева – главница за услугата дялово разпределение на топлинна енергия
за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. и 6,89 лева - лихва за забава за периода от
01.12.2018 г. до 11.11.2021 г., начислена върху главницата за дялово разпределение на
топлинна енергия. Поддържа, че от общо начислените суми, според правата си върху
топлоснабдения имот и дяловете си от наследството, А. В. М. и С. В. М. дължат по ½ част
от тези суми. Ищцовото дружество намира за дължима и претендира и законната лихва за
забава върху двете главници, считано от датата на подаване исковата молба – 10.12.2021 г.
до окончателното им изплащане. С тези доводи „......................“ ЕАД обосновава правния си
интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковете. Претендира
разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът А. В. М.
изразява становище за процесуална допустимост и основателност на предявените срещу
него искови претенции. Не оспорва съществуването на облигационно правоотношение
между „......................“ ЕАД и починалия негов наследодател В. М. М., в качеството му на
собственик на процесния топлофициран недвижим имот. Не оспорва и изрично признава
исковете по основание и размер. Излага, че като наследник на задълженото лице, не е бил
уведомен от ищеца за процесните задължения. Счита, че изпадането му в забава за
заплащането на процесните суми, на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД , е обусловено от
получаване на покана от кредитора, каквото в случая не е налице. Отправя искане за
постановяване на решение при признание на иска на основание чл. 237, ГПК и доколкото с
поведението си не е станал причина за завеждане на делото, то на основание чл. 78, ал. 2
ГПК сторените по делото разноски следва да се възложат в тежест на ищеца.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор и от ответника С. В. В., чрез
назначения му на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, особен представител адв. В. Г., с доводи за
нередовност на исковата молба и за неоснователност на исковете. Конкретно посочва, че в
случая от страна на ищеца не са изложени фактически твърдения, на които се основават
исковете, посочени са размерите на вземанията, но не и каква част е за доставена и каква
2
част за реално потребена топлинна енергия. Счита, че вземанията за период преди 10.12.2018
г. са погасени по давност, а с това и недължими от ответника. Оспорва реалната доставка на
топлинна енергия до имота, извършването на реален отчет, както и последният да е
топлоснабден. С тези доводи отправя искане за оставяне без движение на исковата молба с
даване на указания до ищеца, съответно за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК намира
исковата молба за редовна, а предявените с нея искови претенции за процесуално
допустими, считайки за неоснователни доводите на особения представител на ответника за
нередовност на сезиращата съда молба. В процесния случай ищецът е навел твърдения
относно наличието на облигационно правоотношение с ответниците, в качеството им на
законни наследници на лицето, сочено за клиент на топлинна енергия през процесния
период, посочвайки съществените му елементи – страни, предмет, основните права и
задължения на топлофикационното дружество и на потребителя, цената на доставената
топлинна енергия, нейните компоненти, размера на обезщетението за забава и периодите, за
които се претендират двете вземания.
По искането с правно основание чл. 219, ал. 1 ГПК:
В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на „.................“ ЕООД като
трето лице-помагач на негова страна, обосновавайки правния си интерес с обстоятелството,
че за това лице съществува договорно задължение за извършване на дяловото разпределение
за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение в полза на ищеца
би възникнало вземане за обезвреда.
Съдът намира така отправеното искане за основателно и като такова същото следва да
бъде уважено. Същото е направено в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК, а с оглед изложените от
ищеца твърдения, то следва да се приеме, че това лице има и правен интерес да помага на
ищцовата страна за установяване основателността на исковите претенции - арг. чл. 218, ал. 1
ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените осъдителни
искове, както следва:
1). По исковете с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи – пълно и главно възникването и съществуването
между него и ответниците (при съответните идеални части) на облигационно отношение
през процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия,
обусловено от притежаването на правото на собственост/вещно право на ползване върху
процесния имот, или ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата,
респ. наследяване на вече възникнали задължения в правната сфера на наследодателя на
ответната страна, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества,
при което за ответниците е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в
претендирания размер, както и, че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има
сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за
предоставената услуга в претендирания размер.
2). По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на
ответниците в забава и размера на обезщетението за забава.
По доказателствените искания:
Представените от ищеца писмени материали съдът намира за относими към предмета
на правния спор и необходими за неговото разрешаване, поради което следва да бъдат
3
приети като доказателства по делото.
На основание чл. 190 ГПК третото лице – помагач „.................“ ЕООД следва да бъде
задължено да представи намиращите се у него документи, касаещи отчитането и
разпределението на топлинна енергия в процесния имот, с абонатен номер 140622,
включително изравнителните сметки и документите за главен отчет на уредите за дялово
разпределение и на водомерите за топла вода (в който смисъл са исканията и на двете
страни).
Като относимо към предмета на спора и разпределената доказателствена тежест,
следва да бъде уважено искането на ищеца за изискване по реда на чл. 186 ГПК от Столична
община на документ за собственост по отношение на процесния имот.
С оглед проведеното оспорване с отговора на исковата молба, депозиран от особеният
представител на ответника, относно реално извършена доставка на топлинна енергия следва
да бъде допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която да бъде
допусната по въпросите, формулирани в т. 2 от доказателствените искания в исковата молба,
като вещото лице отговори и на въпроса относно дължимите суми за времето от началото на
исковия период – м. май 2018 г. до м. октомври 2018 г.
С оглед липсата на проведено оспорване на размера на исковите претенции от страна
на ответниците, искането на ищеца за допускане изслушването на съдебносчетоводна
експертиза по въпроси, формулирани в т. 3 от доказателствените искания в исковата молба,
следва да бъде оставено без уважение – като ненеобходимо.
Искането на особения представител на ответната страна за извършване на служебна
справка за вписвания на отказ от наследство в Особената книга на съда по чл. 49 ЗН,
касаещи ответника С. В., следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „.................“ ЕООД, с ЕИК:
................... със седалище и адрес на управление: ......................... , като трето лице-помагач на
страната на ищеца.
ДОКЛАДВА делото съобразно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.10.2023 г. от
10:45 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, на ищеца – препис от
писмените отговори, а на подпомагащата страна – с препис от исковата молба и отговора.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба писмени материали.
ДА СЕ ИЗИСКА от Столична община, дирекция „Инвестиционно отчуждаване“ в
двуседмичен срок да представи заверен препис от документ за собственост, касаещ имот с
административен адрес: ....................... – в случай, че разполага с такъв.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице – помагач „.................“ ЕООД
най-късно в първото по делото открито съдебно заседание да представи заверен препис
от намиращите се у него документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна
енергия в процесния имот с адрес: ....................... с абонатен № 140622, включително
изравнителните сметки и документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение и
на водомерите.
ДОПУСКА по искане на ищеца изслушване на съдебно-техническа експертиза по
4
въпросите, формулирани в т. 2 от доказателствените искания в исковата молба, като
вещото лице отговори и на въпроса относно дължимите суми за времето от началото на
исковия период – м. май 2018 г. до м. октомври 2018 г.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М.Т., включен в Списъка на специалистите, утвърдени за
вещи лица за съдебния район на СГС за 2023 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-техническата
експертиза в размер на 260 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението въз основа на
материалите по делото и проверка на относимите документи при ищцовото дружество и при
ФДР за процесния обект.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ДА СЕ УВЕДОМИ за поставените задачи и ДА СЕ ПРИЗОВЕ за
съдебното заседание, след представяне на доказателство за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ – като ненеобходимо искането на ищеца за допускане
изслушването на съдебносчетоводна експертиза по въпросите, формулирани в т. 3 от
доказателствените искания в исковата молба.
ДА СЕ ИЗИСКА служебна информация от Софийски районен съд с данни дали в
Особената книга на съда по чл. 49 ЗН е налице вписан отказ от наследство от лицето С. В.
В., с ЕГН: **********.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6