Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2187
17.12.2019 година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на двадесет и
първи ноември две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА
РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
2.
АТАНАСКА АТАНАСОВА
при секретаря И. Л., в присъствието на прокурора А. Ч.,
като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно
наказателно дело № 2571 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по
повод постъпила касационна жалба от „ЕС ДЖИ ЕЛ ГРУП 2012“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, кв. „Черно море“ № 3, офис 28,
представлявано от управителя В.К.И., против решение № 218 от 27.08.2019 г. по НАХД
№ 515/2019 г. по описа на Районен съд- Несебър.
В жалбата са развити доводи
за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния
закон, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. В нея се
сочи, че не е установен по несъмнен начин произходът на констатираната разлика
в касовата наличност. Отбелязано е също, че в наказателното постановление се
съдържат констатации за наличие на няколко самостоятелни основания за налагане
на административни наказания и не е конкретизирано от наказващия орган за кое
от тях е наложена процесната санкция. Направено е искане за преквалифициране на
деянието като маловажен случай. По същество се иска отмяна на решението и на измененото
с него наказателно постановление.
В съдебното заседание
процесуалният представител на касатора поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства.
Моли за отмяна на обжалваното решение.
Ответната страна не
изпраща представител в съдебното заседание. Не сочи нови доказателства. Не заявява
становище по жалбата.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Жалбата е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При
разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:
С решението, предмет
на касационната проверка, е Несебърският районен съд изменил наказателно
постановление № 357965-F395660 от 12.09.2018 г.,
издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“- Бургас при ЦУ на НАП, с
което на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС е наложено на касатора административно
наказание- имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение по чл. 33,
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС,
като е намалил размера на наказанието на 500 лева. За да постанови този резултат,
НРС е приел, че нарушението и неговият автор за установени по несъмнен начин. Съдът
е счел, че не са налице основания за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН. Намерил
е жалбата е основателна единствено досежно приложената санкционна разпоредба и определеното
наказание. В тази връзка е посочил, че в акта и в наказателното постановление
не се твърди установеното административно нарушение на чл.118 ал. 4 от ЗДДС,
във връзка с чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, да е довело до
неотразяване на приходи, поради което, предвид императивния характер на
правилото по чл.185 ал.2 изречение второ от ЗДДС, поради което жалбоподателят е
следвало да бъде санкциониран с имуществена санкция в размер, съобразен с
границите по чл.185 ал.1 от ЗДДС- от 500 до 2000 лева, което не е било сторено
от административнонаказващият орган. Посочил е също, че установената материална
незаконосъобразност не е основание за цялостна отмяна на наказателното
постановление, а само за неговото изменение, поради което е преквалифицирал
деянието по чл.185 ал.2 изречение второ във връзка с ал.1 от ЗДДС, и е намалил
размера на наложената санкция от 3000 лева до установения в ал.1 на чл.185 от ЗДДС минимален размер от 500 лева, приемайки, че такъв размер на санкцията се
явява адекватен на извършеното нарушение, справедлив и достатъчен за постигане
на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административното наказание.
Според настоящия касационен
състав, решението е правилно.
От фактическа страна по
делото е установено, че касационният жалбоподател „ЕС ДЖИ ЕЛ ГРУП 2012“ ЕООД е стопанисвал
през м.юли 2018 г. търговски обект- ресторант „Беатрис“, находящ се в курортен
комплекс „Слънчев бряг“, хотел „Беатрис“. При извършена на 10.07.2018 г. проверка
от служители на НАП е било констатирано, че в обекта е монтирано и надлежно
въведено в експлоатация фискално устройство, свързано с НАП, притежаващо
функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. При проверка на
фактическата наличност в касата била установена сумата от 390 лева, при
отразена в паметта на фискалното устройство наличност от 338.64 лева. В
обясненията си пред проверяващите лица присъстващата по време на проверката С.В.-
сервитьор в обекта разяснила, че в касата се съхранява и полученият бакшиш и
отделила същия (сумата от 50 лева), за което бил съставен протокол.
В разпоредбата на чл.
33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите е
предвидено задължение търговците да регистрират във фискалното устройство всяка
промяна на касовата наличност извън случаите на продажби (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата), чрез операциите „служебно
въведени“ или „служебно изведени“ суми. Несъмнено в случая това задължение не е
било изпълнено от касатора. Въведената в касата сума от 51.36 лева (разлика
между регистрирания оборот и установената касова наличност) не е била
регистрирана във фискалното устройство чрез посочените операции, при техническа
възможност за това.
За нарушение по чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане е предвидено в нормата на чл.
185, ал.2 от същия закон административно наказание имуществена санкция в размер
от 3000 до 10000 лева за юридическите лица и едноличните търговци, а когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1-
имуществена санкция от 500 до 2000 лева (изречение второ). В обстоятелствената
част на обжалваното наказателното постановление се съдържа констатация, че установените
суми не са от продажби и следователно неизпълнението на задължението по чл. 33
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. не води до неотразяване на приходи. При тези
данни правилно районният съд е приложил нормата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Неоснователни
са доводите на касатора за допуснато в административнонаказателното
производство съществено процесуално нарушение. В съобразителната част на
наказателното постановление е описано с всички съставомерни признаци
нарушението, за което е ангажирана отговорността на касатора- неизпълнение на
задължението да отрази чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно
изведени“ суми промяната в касовата наличност.
Касаторът счита, че в
случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.28, б. „а” от ЗАНН,
поради маловажност на извършеното административно нарушение. Тези доводи са
неоснователни и правилно първоинстанционният съд не е намерил основание да
приеме така предложената квалификация на деянието. С оглед данните по делото,
не би могло да се приеме, че е налице маловажен случай на административно нарушение,
доколкото деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други нарушения от този вид. Доколкото деянието е формално, изложените
в касационната жалба доводи за липса или незначителност на вредните последици
не може да бъде обсъждан. Ето защо обжалваното решение, като постановено в
съответствие с материалния закон, следва да се остави в сила.
Мотивиран от горното,
Бургаският административен съд, четиринадесети състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 218 от
27.08.2019 г. по НАХД № 515/2019 г. по описа на Районен съд- Несебър.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.