Р Е
Ш Е Н
И Е № 645
27.10.2017 год., гр.
Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският районен съд
на двадесет и осми септември през две хиляди и седемнадесета година
в публичното заседание в
следния състав:
СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр. д. № 1585 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
„ПроКредит Банк /България/“ ЕАД е предявила против Е.Р.Х.,***, иск с
правно основание чл.59 от Закона за задълженията и договорите за сумата в
размер на 10 000 лева /предявен като частичен иск от 45 738 лева, след
допуснато изменение на иска в съдебно заседание на 22.06.2017г./.
В исковата молба се твърди, че “Прокредит Банк /България/“ ЕАД е собственик на следните
имоти, придобити на публична продан по изп. д. № 574/13г. по описа на ЧСИ
Захари Запрянов,рег. № 875, гр.Хасково, съгласно две постановления за възлагане
от 19.02.2014г. на същия ЧСИ,вписани в АВ гр.Хасково под акт № 80, том IX от 24.04.2014г. и акт № 81, том IX от 24.04.2014г., а именно: 1. Поземлен имот с
идентификатор 77195.129.6, гр.Х******, с площ от 10 255 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана, с
начин на трайно ползване – нива; 2. Поземлен имот с идентификатор 77195.129.33,
гр.Х******, с площ от 3 147 кв.м., с
предназначение – урбанизирана, с начин на трайно ползване – за друг вид
застрояване. Имотите били придобити от банката съответно за 115200 лева с ДДС
за имота с идентификатор 77195.129.33 и 220 950 лева за имота с идентификатор 77195.129.6. Бивш
собственик на имотите бил длъжникът по посоченото изп. д. № 574/13г. – „К и А“
ЕООД, гр.Хасково, ЕИК *********, спрямо когото било открито производство по
несъстоятелност с Решение № 94/24.10.2013г. по т.д. № 33/2013г. по описа на
Окръжен съд-Хасково. Постоянен синдик на длъжника „К и А“ ЕООД-гр.Хасково бил адвокат
Александър Комсийски. Още по време на извършване на описа на имотите от ЧСИ
Захари Запрянов било констатирано, че същите се ползват без правно основание от
трето лице – Е.Р.Х.. Фактът на ползване на имотите без основание се установявал
по категоричен начин от протоколите за опис на недвижими имоти и протоколите за
въвод на ЧСИ Захари Запрянов, както и от кореспонденцията,водена между ищеца и
ответника. След придобиването на имотите банката водила дълги и безрезултатни
преговори чрез срещи на място и в клон на банката в гр.София, както и писмена кореспонденция с ответника, с
цел същият да освободи доброволно собствените на ищеца имоти. Ответникът
отказвал да извърши това доброволно, като твърдял, че ползва имотите от много
години по договорка с предишния собственик и че имотите му носят основния му доход,
тъй като ги използвал за съхраняване на коли и други машини на скрап. Посочва
се още, че на 29.01.2016г. ищецът изпратил
Писмо-покана, изх. № 382 до ответника, с което го канел в 30-дневен срок от получаването на
писмото да предаде доброволно владението върху имотите, като ги освободи от
всички находящи се вътре вещи. Със същото писмо ищецът предявил покана до ответника да заплати за неоснователното
ползване на имотите обезщетение в размер на 7000 лева от момента на придобиването им от банката - 24.04.2014г. до 29.01.2016г. Видно от представената
обратна разписка, писмото било получено от ответника на 03.02.2016г. Но както се установявало от протокола за опис на ЧСИ Захари Запрянов и
последващите протоколи за въвод във владение, имотът
се държал от ответника Х., който нямал подписан договор за наемане на
имотите, нито какъвто и да било друг договор, което било ясна индикация, че държи имотите без правно основание,
като ги ползва и извлича доходи от тях и в същото време лишава ищеца от ползването им и реализиране на доходи, като по този начин ответникът се
обогатявал неоснователно за сметка на ищеца-собственик. Това твърдение се потвърждавало и от изпратеното от ответника до ищеца писмо, в отговор на писмо на ищеца от 29.01.2016г. В писмото си ответникът потвърждавал, че ползва имотите без правно
основание и предлагал да закупи същите, като посочвал цени, но и споделял, че не притежава реални средства за закупуването им, а тепърва щял да ги събира чрез разфасоване и предаване на скрап на около
900 бр. бракувани автомобили, находящи се в имота. Поради това, че не притежавал предложените суми в брой, предлагал също така да закупи имотите чрез лизинг и изплащане на месечни вноски. В
отговор на изпратеното от ответника писмо, ищецът изпратил до него отговор на 17.03.2016г.,
с което писмо категорично заявявал, че не проявява интерес от
предложението и отново канел ответника да предаде доброволно имотите, както и се посочвало, че ще бъдат
предприети принудителни действия за въвод на имотите чрез
ЧСИ. В отговор на това писмо на ищеца от 17.03.2016г. и предприетите действия от ЧСИ Захари
Запрянов за осъществяване на въвод във владение, ответникът депозирал ново писмо до ищеца с вх.№ 1327/18.04.16г., с което искал да му бъде даден срок за изнасяне на вещите от имота. Ищецът отново не се съгласил на това предложение и предприел
действия по осъществяване на въвод във владение на
посочените имоти чрез ЧСИ Захари Запрянов. Съгласно приложените протоколи
за въвод във владение на ЧСИ Захари Запрянов, банката
направила опити да влезе във владение на собствените си имоти на дати -
07.03.16г., 04.04.16г„ 11.04.16г., 18.04.16г., 25.04.16г., 25.05.16г., 28.06.16г. и на 04.07.16г., но винаги безрезултатно, тъй
като ответникът не освобождавал имотите от огромното
количество метали и скрап, които се съхранявали в тях и поради това ЧСИ не можел да извърши реалното предаване владението на имотите на представителите на
банката-ищец. Видно било от изложената фактическа обстановка, че е налице състава
на неоснователното обогатяване съгласно чл.59 от ЗЗД. В конкретния случай ответникът ползвал имотите, собственост на банката, без правно основание и
реализирал доходи и увеличавал своето имущество без
основание, като по този начин лишавал собственика от възможността да
ползва имота си, било лично, било чрез трето лице, като извлича доходи от него. Също така ответникът си спестявал разходи, като не плащал наем за имота и по този начин също се обогатявал неоснователно, от което произтичало и обедняването на собственика,
тъй като не можел да реализира доходи от имота,
отдавайки го под наем или продавайки го на
трето лице. При това, доколкото липсвало правно основание за това
спестяване на разходите от страна на ответника, то било неоснователно и за него се дължало обезщетение по чл.59 от ЗЗД до размера на обедняването
на ищеца. Друг важен момент бил, че неоснователното ползване на имотите от ответника затруднявало изключително много продажбата
на имотите от страна на банката. Видно от приложените 2 бр. постановления за
възлагане от 19.02.2014г. банката била придобила имотите общо за сума
в размер на 336 150 лева, като целта на придобиване на тези имоти по изп.д.№ 374/13г. била намаляне
на дълга на длъжника и предишен собственик „К и А“ ЕООД към „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД. Следвало да се има предвид, че банката не е търговско дружество,
което да осъществява дейност по покупко-продажба на имоти с цел реализиране на
печалба, а дружество със специална цел да осъществява влогово-кредитна дейност.
Придобивайки имотите на цена общо от 336 150 лева с единствената цел да се намали вземането на банката към
длъжника „К и А“ ЕООД и невъзможността вече
повече от две години да бъдат продадени тези имоти, лишавало банката от възможността да
ползва ресурс от 336 150 лева, с който да осъществява една от основните си дейности, а именно:
кредитиране, като по този начин я лишавало от бъдещи доходи под формата
на лихви. Безспорен бил фактът, признат в писмата от ответника до банката, че последният държал в имотите повече от 900 коли на скрап, което правело имотите изключително неатрактивни за
потенциални купувачи. Видно от горното налице било основание за банката да иска от ответника, ползващ имотите и реализиращ доходи от тях без правно
основание, да заплати обезщетение за времето на ползването без основание на
имотите, равняващо се на месечните наеми, които би получила банката като
доходи. В конкретния случай от придобиването на имотите от
банката от датата на вписване на постановленията - 24.04.2014г.
до 24.07.2016г. (датата на която бил заведен иска/, били минали 27 пълни месеца, което предвид размера и местоположението на имотите, лишило ищеца от доходи в размер общо на 100 000 лева за двата имота общо. Ищецът посочва и конкретни суми за двата имота поотделно
от общата сума от 10 000 лева – цена на иска, а именно: за ПИ с
идентификатор 77195.129.6, гр.Х******, с площ от 10 255 кв.м. – цена на
иска 6 571.82 лева и за ПИ с идентификатор 77195.129.33, гр.Х******, с
площ от 3 147 кв.м. – цена на иска 3 428.18 лева. Предвид изложеното, моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева, /предявена като
частичен иск от 45
738 лева, след допуснато изменение на
иска в съдебно заседание на 22.06.2017г./, от които 6 571.82 лева за ПИ с идентификатор
77195.129.6 и 3 428.18 лева за ПИ с идентификатор 77195.129.33,
представляваща обезщетение на основание чл.59 от ЗЗД под формата на наем за
периода от 24.04.2014г. до 24.07.2016г., ведно
със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
Ответникът оспорва
иска по основание и размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
С Постановление от 19.02.2014г.
на ЧСИ Захари Запрянов,рег. № 875, с район на действие – Окръжен съд-Хасково,
по изп. дело №574/2013г., след проведена публична
продан, е възложен върху „Прокредит Банк /България/ ЕАД недвижим имот, представляващ: Поземлен
имот с идентификатор 77195.129.33 по кадастралната карта на гр.Хасково от
2006г., с адрес: гр.Х**, местност ******, площ 3 147 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг
вид застрояване; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: 129033,при
граници и съседи: 77195.129.6, 77195.129.12, 77195.129.34, 77195.129.37, който
имот е собственост на „К и А“ ЕООД. Постановлението е влязло в сила на
04.03.2014г. и е било вписано в Служба вписвания при Районен съд-Хасково на
24.04.2014г.
С
Постановление от 19.02.2014г. на ЧСИ Захари Запрянов,рег. № 875, с район на
действие – Окръжен съд-Хасково, по изп. дело №
574/2013г., след проведена публична продан, е възложен върху „Прокредит Банк /България/ ЕАД
недвижим имот, представляващ: Поземлен имот с идентификатор 77195.129.6 по
кадастралната карта на гр.Хасково от 2006г., с адрес: гр.Х***, местност ******,
площ 10 255 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин
на трайно ползване: друг вид нива; стар идентификатор: няма; номер по предходен
план: 129006,при граници и съседи: 77195.129.39, 77195.129.51, 77195.129.23,
77195.129.41, 77195.129.12, 77195.129.33, 77195.129.37, който имот е
собственост на „К и А“ ЕООД. Постановлението е влязло в сила на 04.03.2014г. и
е било вписано в Служба вписвания при Районен съд-Хасково на 24.04.2014г.
Представени
бяха като писмени доказателства по делото Протоколи за въвод
във владение по изп. д. №574/2013г. на ЧСИ Захари
Запрянов, от дати: 07.03.2016г., 04.04.2016г., 11.04.2016г., 18.04.2016г.,
25.05.2016г., 28.06.2016г. и 04.07.2016г., от съдържанието на които се
установява, че на посочените дати частният съдебен изпълнител по писмено искане
на купувача „Прокредит банк
/България/“ ЕАД е посетил процесните имоти –
поземлени имоти с идентификатор 77195.129.33 и 77195.129.6, но не е въвел във
фактическо владение купувача, тъй като на място в имотите е констатирано наличие
на движими вещи – излезли от употреба автомобили /скрап/. В протоколите
частният съдебен изпълнител е посочил, че имотите не са освободени от трето
лице – Е.Х., на когото са и движимите вещи, намерени в тях.
С Уведомление, изх. № 382/29.01.2016г.
ищецът по делото „Прокредит Банк
/България/“ ЕАД е поканил ответника Е.Р.Х. в 30-дневен срок от получаване на
уведомлението да предаде доброволно владението върху имотите, като ги освободи
от всички, находящи се в тях движими вещи. В случай, че не предаде владението
на имотите в посочения срок, следва да счита уведомлението за покана за плащане
на обезщетение за лишаването от ползване от момента на придобиването му –
24.04.2014г. до 29.01.2016г. в размер на 7 000 лева. Уведомлението е било
получено от адресата Е.Р.Х. на 03.02.2016г., видно от Известие за доставяне №
ИД PS 4018 0020VW N.
Ответникът по делото е отправил
Предложение до ищеца за закупуване на процесните
недвижими имоти за сумата от 225 000 лева за имот с идентификатор
77195.129.6 и за сумата 115 000 лева с ДДС за имота с идентификатор
77195.129.33, като е посочил, че средствата, необходими за изплащане на сумата,
ще осигури от негови събрани средства,от продажба на имот, къща и парцел и
разфасоване и продажба като скрап на автомобилите, негова собственост, намиращи
се в двата имота. Тъй като не разполагал с цялата сума в брой, предложил
продажбата да стане на лизинг за оптимален брой на лизинговите вноски, която
продажба на лизинг щяла да му даде възможност да разфасова и реализира продажбата като скрап на събраните
автомобили, както и да продължи дейността си за осигуряване на доходи за живот
и изплащане в срок на задълженията му. В отговор на отправеното предложение, „ПроКредит Банк /България/“ ЕАД е
изпратила до ответника Е.Р.Х. – Уведомление от 17.03.2016г., в което са
посочили, че е било обсъдено предложението от ръководството на банката, но не
проявяват интерес към него. Напомнено му е било, че на 03.03.2016г. е изтекъл
срокът за доброволно освобождаване на имотите, както и че в този случай ще
бъдат предприети предвидените в закона съдебни действия за принудителното въвеждане на банката във
владение на собствените й имоти. С писмото ответникът е бил уведомен и че за
извършване на тези принудителни действия ще бъдат направени редица съдебни
разходи, които ще бъдат изцяло за негова сметка.
Ответникът е депозирал до ищеца Молба,
вх.№1327/18.04.2016г., с искане за сключване на срочен договор за временно
ползване под наем на недвижимите имоти с идентификатор 77195.129.33 и
77195.129.6, за срок от 6 месеца, считано от 27.04.2016г. до 27.10.2016г. В молбата е посочил, че в имотите, освен
бракуваните автомобили, негова собственост, предназначени за разфасоване и
предаване за скрап – около 900 броя, се намирали и сграда – навес метална
конструкция, сграда битова метална конструкция, сграда склад метална
конструкция, всички трайно свързани със земята, както и 4 метални павилиона с
квадратура от 15 кв.м. – 25 кв.м. и други едрогабаритни метални вещи.
По делото съдът назначи н изслуша
заключение на съдебно-икономическа експертиза, което възприема изцяло. От същото
се установява, че размерът на наема на поземлен имот с идентификатор
77195.129.6 в гр.Х******, с площ от 10 255 кв.м., с трайно предназначение
на територията: Земеделска, за периода 24.04.2014г. – 24.07.2016г., възлиза на
30 456 лева. Наемът на поземлен
имот с идентификатор 77195.129.33, в гр.Х******, с площ от 3 147 кв.м., с
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, за периода 24.04.2014г. до
24.07.2016г. възлиза на 15 282 лева.
При така установената фактическа
обстановка съдът достига до следните правни изводи досежно основателността на
предявения иск:
По категоричен начин се установи,
че ищецът е собственик на процесните поземлени имоти
с идентификатори № 77195.129.6 и № 77195.129.33 по кадастралната карта на
гр.Хасково, намиращи се в м.“******“. Съдът намира за установено по категоричен
начин и обстоятелството, че ответникът е ползвал процесните
имоти през периода, посочен в исковата молба. Казаното се установява по
неоспорим начин от събраните по делото писмени доказателства, като особено
категоричен извод в тази насока обосновават представените Протоколи за въвод във владение. От същите е видно, че при посещенията
на място в имотите, съдия-изпълнителят не е могъл да осъществи реални действия
по въвод на собственика „ПроКредит
Банк /България/“ ЕАД, тъй като същите не са били
освободени от третото лице - ответникът по делото Е. Р. Х., който е ползвал тези имоти като депо за
скрап и стари автомобили. В подкрепа казаното от съда е и заключението на
вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, което при посещението
на място е констатирало, че имотите са незастроени и се ползват общо за склад
за стари коли и отпадъчни материали за скрап.
С оглед гореизложеното следва
извода, че ответникът, ползвайки имотите без основание, е лишил ищеца от
възможността да отдава под наем същите на трети лица, поради което съдът
приема, че е налице неоснователно обогатяване за сметка на обедняването на
ищеца. Следователно следва да се ангажира отговорността на ответника, като бъде
осъден да заплати на ищеца обезщетение за пропуснатите ползи, определени на
база месечен наем за подобен вид недвижими имоти.
С установеното по делото, съдът
намира, че следва да кредитира изцяло и заключението на вещото лице инж. Т.М.,
от което е видно, че средната месечна пазарна наемна цена на ПИ с идентификатор
77195.129.33 в исковия период възлиза на 566 лева, или за исковия период от
24.04.2014г. до 24.07.2016г. /27 месеца/
- 15 282 лева. За ПИ с идентификатор 77195.129.6 средната месечна
пазарна наемна цена в исковия период възлиза на 1 128 лева, или общо за
исковия период от 24.04.2014г. до 24.07.2016г. /27 месеца/, вещото лице я
определя на сумата 30 456 лева.
От друга страна съдът намира
обаче, че задължението за заплащане на обезщетение за имот, който се ползва от
несобственик, възниква от деня на писменото поискване. В случая се събраха
данни, че ищецът е поканил ответника с Уведомление, изх. №382/29.01.2016г.,
получено от последния на 03.02.2016г., като в същото ищецът-собственик на имотите
е поканил ответника в 30-дневен срок от получаването на уведомлението, да
предаде доброволно владението върху имотите или, ако не ги освободи в този
срок, да му заплаща обезщетение в размер на 7 000 лева за периода от
24.04.2014г. /момента на придобиването на имотите/ „до момента“, както е било
посочено в писмото. В този смисъл съдът счита, че искът се явява основателен и
доказан до размер на сумата от 7 963.50 лева общо, от които 2 661.90 лева
за имот № 77195.129.33 и 5 301.60
лева за имот № 77195.129.6 и за периода от 04.03.2016г. /т.к. на 03.03.2016г. е изтекъл 30-дневеният
срок, даден на ответника с уведомлението-покана/
до 24.07.2016г. / така, както е искането на ищеца, макар исковата молба да е
подадена не на тази дата, а на 01.08.2016г./. В останалата част иска до пълния
предявен размер от 6 571.82 лева за имот № 77195.129.6 и 3 428.18
лева за имот № 77195.129.33/ и за периода от 24.04.2014г. до 04.03.2016г., като
неоснователен ще следва да се отхвърли.
На ищеца не следва да бъдат
присъждани разноски, въпреки изхода на делото, тъй като няма направено искане в
тази насока.
На ответника следва да се
присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, платими от ищеца - в размер на 203.70 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Е.Р.Х., ЕГН **********,***, да
заплати на „ПроКредит Банк
/България/“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София,
Община Столична, Район „Възраждане“, бул. “Т. Александров“ № 26, сумата от 7 963.50
лева /предявена като частичен иск от 45 738 лева/, представляваща
обезщетение на основание чл.59 от ЗЗД под формата на наем за периода от 04.03.2016г.
до 24.07.2016г. /от които 2 661.90 лева за имот № 77195.129.33 и 5 301.60 лева за имот № 77195.129.6/,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска –
01.08.2016г. до окончателното й изплащане,
като иска в останалата му част до пълния предявен размер от 6 571.82
лева за имот № 77195.129.6 и
3 428.18 лева за имот № 77195.129.33 и за периода от 24.04.2014г. до
04.03.2016г., като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „ПроКредит Банк /България/“ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, Община Столична,
Район „Възраждане“, бул. “Т. Александров“ № 26, да заплати на Е.Р.Х., ЕГН **********,***, направените по
делото разноски в размер на 203.70 лева, съразмерно с отхвърлената част от
иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ
Вярно с оригинала!
Секретар: Г. Д.