№ 239
гр. София, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Капка Павлова
Михаил Малчев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20251001000116 по описа за 2025 година
С решение № 1609 от 20.11.2024г., постановено по т.д.№ 576/2024г. по описа на СГС
Столична община е осъдена да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК
*********, със седалище в гр.София на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ сумата от 42 681,85
лв. – застрахователно обезщетение за вреди от ПТП на 12.08.2023 г., от което е увреден
автобус „Ман“ с рег.N ********, ведно със законната лихва от 25.03.2024 г. до окончателното
плащане, както и съдебни разноски от 7251,27 лв.
Недоволна от така постановеното решение е останала ответната страна в
производството- Столична Община като в законоустановения срок е подала въззивна жалба
против същото. Моли се първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен и вместо него
да бъде постановен друг, с която предявеният иск да бъде отхвърлен.
Поддържа се, че е невъзможно всяко препятствие, което се е появило на пътното
платно, да бъде незабавно отремонтирано или обезопасено от администрацията,
управляваща пътя. Счита, че за да бъде осъществено бездействие е необходимо същото да е
продължило определено време. Не можело да се приеме,че е налице бездействие в момента,
в който се появи неизправност при затварянето на шахтата,тъй като правно и фактически е
невъзможно такова препятствие да бъде обезопасено или отремонтирано веднага след като
се е появило. В случая не било изследвано дали се касае за бездействие или за обективна
невъзможност да бъде узнато от служителите на общината за твърдяната неизправност на
пътното платно и съответно – да бъдат предприети действия за нейното отстраняване. По
1
отношение на процесната шахта нямало никакви индикации, че е налице проблем с тази
шахта. Това обстоятелство се установявало и от показанията на разпитания по делото
свидетел, който е управлявал увредения автобус.
Не било съобразено, че въпросната шахта е ревизионна, а не водооприемателна, тъй
като в средата на пътя е невъзможно да има водоотвеждаща шахта. Кръглите шахти в
центъра на пътното платно били ревизионни и се стопанисвали само и единствено от
„Софийска вода“ АД, защото били предадени с концесионния договор, сключен с това
дружество. Съдът неправилно приел, че отговорността е на Столична община след като
тяхното поддържане се осъществява от „Софийска вода“ АД и именно това дружество
носело отговорност при тяхното неправилно затваряне и монтаж.
На следващо място жалбоподателят счита за неправилни изводите на съда, че
Столична община няма право да прави възражения досежно обстоятелствата по сключване
на застрахователния договор. Последният бил формален и се сключвал в писмена форма
като в съдебния процес застрахователното правоотношение следвало да бъде доказано
именно със застрахователната полица. Съществуването на застрахователно правоотношение
между ищцовото дружество и собственика на увреденото МПС не можело да бъде обявено
от съда за факт, който не се нуждае от доказване.
Излагат се подробни доводи в подкрепа на тезата на жалбоподателя, че не е било
налице валидно застрахователно правоотношение, тъй като не е налице предвидената в
закона писмена форма поради липса на задължителен реквизит- подписи на страните по
договора, което означавало , че въобще липсва волеизявление.
Поддържа, че застрахователят е изплатил обезщетението за въпросното увреждане
само и единствено поради факта, че е бил уверен, че ще бъде удовлетворена неговата
регресна претенция.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който
жалбата се оспорва. Тази страна счита, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено следното:
Пред СГС е предявен иск с правно основание с правно основание чл.410 ал.1, т.2 КЗ.
Ищецът обосновава претенцията си с твърдението, че между него и „Столичен
електротранспорт“ ЕАД е бил сключен договор за имуществено застраховане по риска
„Каско“ като покритието включвало увредите върху автобус „Ман“, с рег.N ********. Това
МПС претъпяло ПТП на 12.08.2023г. Произшествието настъпило поради попадане на
автобуса в несигнализирано и необезопасено препятствие на кръстовище на ул.“Поручик
Георги Кюмюрджиев“ и ул.“Станислав Доспевски“ – уличен канал- шахта, капакът на който
се е извадил при преминаването на автобуса през него.
По заявление на представител на собственика в дружеството е била заведена щета и
2
след извършен оглед и опис на щетите, същите били отстранени в доверен сервиз.
Стойността на същите възлязла на 42 681,85 лв. като тя била заплатена от застрахователя.
Поддържа се, че отговорност за настъпилите вреди следва да носи ответната страна,
защото не е изпълнено задължението й да поддържа пътния участък и да отстранява
препятствията по него или да ги сигнализира. Тъй като ищцовото дружество встъпило в
правата на увреденото дружество срещу ответника, то се моли Столична община да бъде
осъдена да заплати сумата от 42 681,85 лв. – застрахователно обезщетение за вредите от
процесното събитие.
Ответната страна в производството е подала писмен отговор, с който оспорва
предявения иск. Релевират се възражения за недължимост на претендираната сума, тъй като
не било възникнало регресно право в полза на застрахователя.
На първо място се излага твърдение, че не е платена застрахователната премия по
застрахователния договор, от който ищецът черпи права и това поставяло под въпрос дали е
налице застрахователно покритие. Освен това се сочи, че застрахователният договор, както
и Общите Условия към същия не са подписани.
Уличният канал – шахта представлявал част от водоснабдителната мрежа, която
следвало да бъде поддържана от „Софийска вода“ АД по силата на сключен между
Столична община и това дружество договор за концесия. Със същия на „Софийска вода“
АД била предоставена за експлоатация цялата водоснабдителна мрежа в гр.София с всички
прилежащи съоръжения. С отговора са оспорени и твърденията на ищеца за мястото на
настъпване на ПТП и причината за увреждането, стойността на ремонта, както и че част от
подменените детайли от автомобила не са увредени от процесното събитие. Прави
възражение за принос на водача на застрахования автобус, който не е съобразил пътните
условия и се е движел с несъобразена скорост.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявения иск.
Заявява,че е страна по валиден застрахователен договор, по който е изплатено
застрахователно обезщетение след увреждането от процесното събитие, настъпило поради
бездействие на служители на ответника относно задължението за поддръжка на пътния
участък. Във връзка с възраженията на ответника навежда довод за приложение на чл.293
ал.3 ТЗ, доколкото от страна на застрахования не са направени възражения за нарушение на
формата на застрахователния договор, то ответникът като трето лице също не можел да де
позовава на нищожност. Изразява становище, че в конкретния случай не било необходимо да
се съставя протокол за ПТП, тъй като случаят не попада в никоя от хипотезите, предвидени в
чл. 125 от ЗДвП. Оспорва се шахтата да е включена в активите на „Софийска вода“ АД, а
освен това чл.5 и пар.1, т.3 от ДР на Закона за пътищата предвиждал, че водоотвеждащите
устройства и пречиствателните съоръжения са пътно съоръжение и част от пътя.
Отводнителната шахта е част от пътя, а не канализационна система, поради което
ответникът следва да отговаря за вредите от събитието.
Ответникът от своя страна е депозирал отговор на допълнителната искова молба, с
3
който поддържа оспорванията и възраженията срещу иска. Сочи се, че има право да оспорва
валидността на застрахователния договор и неговото влизане в сила, както и че последващо
плащане в полза на застрахования не може да заздрави пороците на застрахователния
договор. Навежда се довод, че липсата на протокол за ПТП и посещение на
местопроизшествието от полицейски служители е пречка за доказване на събитието. Сочи
че, процесната шахта е включена в активите на „Софийска вода“ АД, поради което това
дружество следва да отговаря за вредите от събитието.
Привлеченото като трето лице-помагач на страната на ответника „Софийска вода“ АД
е депозирало писмено становище, в което се оспорват твърденията на ищеца относно
начина ,по който е настъпило ПТП и причината за същото. Поради това не следвало да се
ангажира отговорността на дружеството. Оспорва да е собственик на шахтата.
С обжалваното решение е прието,че са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника.
По отношение на валидността на застрахователния договор е посочено, че макар
същият да е формална сделка и предвидената в закона форма за валидност да не е спазена,
в случая страните по застрахователния договор не могат да се позовават на липсата на
подписи върху процесната застрахователна полица, защото по аргумент от противното на
чл.293, ал.3 ТЗ, същата е породила валидно застрахователно правоотношение. Счетено е, че
на по-силно основание следва да се приеме, че ответникът, който не е страна по процесната
търговска сделка, няма право да оспорва нейната действителност поради нарушение на
изискването за форма, защото едно трето лице неможе да има повече права от страна по
сделката и да е в по-благоприятно положение от нея. Като аргумент в подкрепа на този
извод е посочено обстоятелството, че от заключението на ССЕ е установено, че първата
вноска от застрахователната премия, която е дължима на разсрочено плащане, е била
платена на 26.05.2023 г., а този факт на основание чл.351 ал.3 КЗ води до започване на
застрахователното покритие. Крайният извод на съда е, че между ищеца и „Столичен
електротранспорт“ ЕАД е възникнало застрахователно правоотношение, по което ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“,е поело задължението да носи през периода 20.03.2023 г. –
20.03.2024 г. риска от увреждане на автобус „Ман“ с рег.N ********, а застрахователното
покритие е започнало от 26.05.2023г.
На следващо място първоинстанционният съд е приел, че ПТП е станало по описания
в исковата молба начин , както и че е установена причинна връзка между това
произшествие и вредете, които са обезщетени от застрахователя. Счетено е, че ответната
страна следва да носи отговорност за причинените щети, тъй като по закон отговаря за
поддържане на уличната мрежа в града в изправност, да сигнализира незабавно за
препятствия или други опасности и да го отстранява в най-кратък срок.
За безспорно установен е приет и фактът на заплащане от страна на застрахователя
на претърпените от застрахования вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
4
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на
правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от
страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването
на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение.
В случая обжалваното решение е валидно и допустимо.
Преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно
правилата на чл.235,ал.2 от ГПК настоящият състав намира, че обжалваното решението е и
правилно.
Тъй като въззивната инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд,то на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите, изложени
в обжалвания съдебен акт като по този начин същите стават част от настоящото решение.
Във връзка с наведените с жалбата оплаквания следва да се отбележи, че пред
настоящата инстанция са спорни единствено въпросите дали е налице валиден
застрахователен договор, по който е заплатено застрахователното обезщетение, предмет на
регресния иск и дали ответната страна носи отговорността за поддръжката на процесната
шахта.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението, че не е налице
застрахователен договор, тъй като застрахователната полица не е подписана. Макар
изискуемата съгласно чл. 344, ал. 1 КЗ писмена форма да е такава за действителност,
важното в случая е, че са налице доказателства за постигнато съгласие между страните по
застрахователния договор и за съдържанието на самия договор. Следва да се вземе предвид,
че самият договор е абсолютна търговска сделка и доколкото чл.343,ал.2 от КЗ препраща
към разпоредбите на ТЗ и ЗЗД , в конкретния случай ще бъде приложимо общото правило
на чл. 293, ал.4 от ТЗ.
На следващо място съдът намира, че на недействителност на полицата поради
липса на съгласие, изразяващо се в липса на подпис на страната, може да се позовава само
страната по застрахователния договор, тъй като липсата на форма може да бъде санирана с
конклудентно приемане на договора от съответната страна, каквото в случая е налице.
Страните са изпълнявали договора и това означава, че заплатеното застрахователно
обезщетение не представлява недължимо платена сума. Това от своя страна обуславя
правото на застрахователя, предоставено с нормата на чл.410 от КЗ да встъпи в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата.
Ето защо възраженията на ответника за липса на валидно възникнало
застрахователно правоотношение между ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, и
„Столичен автотранспорт“ ЕАД се явява е неоснователно.
Също неоснователно се явява и възражението, че Столична община не следва да
отговоря за причинената вреда, тъй като въпросната шахта като част от водопроводната
мрежа трябва да бъде поддържана от съответния ВиК оператор. По делото не са
5
ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията на Столична община, че шахтата е
ревизионна такава и че същата е част от водоснабдителната система , която подлежи на
поддръжка от ВиК оператора. Самото местоположение на същата – средата на уличното
платно не е достатъчно, за да се приеме това твърдение за вярно. Съдът няма специални
знания относно това къде се разполагат водоотвеждащите шахти на пътя, с какъв наклон се
изгражда пътното платно и каква е функцията на шахтите, които се намират в средата на
същото. Страната, която черпи изгода от установяването на определени факти следва да
докаже същите. В случая ответната страна не ангажира доказателства в подкрепа на
горните твърдения, поради което се налага извода, че като част от пътното платно,
процесната шахта е следвало да бъде поддържана в изправност от собственика на
общинската пътна мрежа, който в случая е Столична община.
Неоснователни са и доводите, че не може да се приеме, че е налице бездействие на
собственика, в момента, в който се появи неизправност при затварянето на шахтата, тъй като
правно и фактически било невъзможно такова препятствие да бъде обезопасено или
отремонтирано веднага след като се е появило. Собственикът на една вещ е длъжен да я
поддържа в такова състояние, че тя във всеки един момент да не застрашава сигурността и
целостта на имуществото и здравето на всички трети лица, които имат досег до нея. Това
означава да се полага такава грижа, която да не допуска неизправности. След като
неизправност е била налице, то това води до извода, че е било налице бездействие на
служителите, които са отговорни за поддръжката на вещта / в случая общинската пътна
мрежа/.
С оглед на всичко изложено, подадената въззивна жалба с явява неоснователна, а
обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
Въззиваемата страна представя доказателства за заплатени 3048лв. адвокатски
хонорар, които претендира да й бъдат присъдени.
Столична община е направила възражение за прекомерност на уговореното
възнаграждение.
Апелативният съд намира, че същото е неоснователно предвид размера на
претенцията и обстоятелството, че уговореният размер е по-нисък от този, посочен в
Наредба №1 за възнаграждения за адвокатска работа, която служи като ориентир за съда при
съобразяване какъв е адекватният размер на цената на адвокатския труд.
Водим от гореизложеното,Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1609 от 20.11.2024г., постановено по т.д.№ 576/2024г. по
описа на СГС.
6
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ 000696327с адрес гр.София, ул.“Московска“
№33 да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Позитано“ №5 сумата 3048 лв. направени разноски пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7