№ 9890
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110166784 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба от Л. Я. Б., с която е предявен срещу
ответника „Софекострой“ ЕАД иск с правно основание чл. 200 КТ вр. чл. 52
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на злополука от 22.09.2024 г., призната за трудова по реда на чл. 55
КСО с разпореждане № 35886/03.10.2024 г., ведно със законната лихва от
датата на трудовата злополука до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че страните са били обвързани от трудово
правоотношение, възникнало по силата на Трудов договор № 103/02.09.2020
г., съгласно който ищецът заемал длъжността „сметосъбирач , код по НКПД
96110001“ в ответното предприятие.
Сочи, че на 22.09.2024 г. в гр. София, пред бл. 112 в кв. „Красна
поляна“, в работно време и във връзка с извършваната от него работа –
подреждане на чували с боклук върху платформа на камион, при слизане от
платформата се подхлъзнал и паднал на земята.
Твърди, че с разпореждане № 35886 от 03.10.2024 г. на ТП на НОИ
София-град злополуката била призната за трудова по реда на чл. 55 КСО.
В резултат на настъпилата злополука, получил закрито счупване на
бедрената шийка на десен крак /скъсен и външно ротиран десен долен
крайник/. Допълва, че бил откаран в УМБАЛ Пирогов, където претърпял две
оперативни интервенции на 25.09.2024 г. и на 30.09.2024 г., при които му била
извършена остеотомия. Бедрената глава била екстирпирана и му била
поставена капсула Sunfit TH, фиксирана безциментно. Поставено му било и
бездиментно стъбло HIPE SCS. Наложила се двойна мобилна глава с
компоненти – полиетиленова капсула С1 55/28 Е и метална глава фи-28
1
мм/+0мм .
При втората интервенция била извършена закрита репозиция на
ставата.
Твърди, че болничното лечение продължило от 22.09.2024 г. до
03.10.2024 г., като след него и към датата на предявяване на исковата
претенция възстановителния процес продължавал.
Ищецът твърди, че изпитва силни болки в резултат на полученото
травматично увреждане. Нуждаел се от чужда помощ при обслужване на
ежедневните си нужди. Употребявал множество лекарства. Твърди да е
получил и тежка психотравма. Бил подтиснат, изпитвал постоянно чувство на
страх, тревожност, безпокойство, загуба на апетит . Страдал от безсъние и
кошмари. Често се стряскал и трудно се концентрирал. Често бил
раздразнителен, чувствал се откъснат от околния свят. Твърди да получавал
чести кризи, изразяващи се треперене, сърцебиене, главоболие, световъртеж
и потене. Трудно се справял с ежедневните си задължения.
Излага твърдения, че в резултат на настъпилото увреждане десният му
крак бил скъсен, а поради зрялата му възраст /62 г./ възстановителният процес
се развивал бавно и със затруднения.
Моли съдът да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден
да заплати претендираната сума, представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди в резултат на претърпяната
трудова злополука, както и сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Софекострой“ ЕАД е депозирал
отговор, с който оспорва иска както по основание, така и по размер.
Оспорва процесуалната си легитимация, като навежда възражение, че
искът следва да бъде насочен към застрахователя по застраховка „Трудова
злополука“, за което е представил необходимите документи на ищеца.
Не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните,
както и че претърпяната злополука е призната за трудова.
В случай, че съдът приеме иска за основателен, оспорва иска по размер,
като намира, че претенцията на ищеца е прекомерна и неотговаряща на
принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Прави искане за намаляване на размера на дължимото обезщетение с
аргументи за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат.
Твърди, че работникът е допринесъл за настъпване на злополуката с проявена
груба небрежност, изразяваща се в липса на елементарно старание и
внимание, пренебрегване на основните правила за безопасност. Допълва, че на
ищеца е проведен инструктаж за безопасност на 01.07.2024 г.
Излага твърдения, че ищецът е получил финансова помощ от
предприятието, което е заплатило операцията и лечението на работника.
С тези аргументи моли за решение при отхвърляне на исковата
претенция, евентуално, за присъждане на обезщетение в намален размер.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите и възраженията
2
на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
Безспорно е по делото, а и се установява от представения трудов
договор, че към датата на злополуката, ищецът е работил по трудово
правоотношение в ответното дружество, като е заемал длъжността
„сметосъбирач , код по НКПД 96110001“.
От представените и приети по делото декларация за трудова злополука
№ 16/25.09.2024 г., изходяща от работодателя, както и от влязлото в сила
разпореждане № 35886/03.10.2024 г. на ТП-София град на НОИ, се
установява, че настъпилата на 22.09.2024 г. злополука /подхлъзване и падане
на земята при слизане от платформата на камион за смет, вследствие на което
е падане Любо Б. получил счупване на бедрената шийка, закрито на десен
крак/ е призната за трудова на основание чл. 55, ал. 1 КСО.
Установява от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит
на свидетеля – очевидец М.М. /л. 321/, които съдът кредитира като
добросъвестно дадени, че инцидентът е настъпил на процесната дата
/22.09.2024 г./, когато бригада от работници, в която участвал и ищецът,
разчиствала от стари вещи общински имот и товарела боклука в камион с
малка каросерия /около 3 на 2 метра, с височина на преградните стени от
около 1 метър от земята/, паркиран пред блока. Свидетелят разяснява, че
каросерията на камиона има канати отстрани /подвижни метални страници/,
които се свалят, за да се качат тежките отпадъци. След като се вдигнат
обратно, служителите поставят отстрани допълнителни, по-високи от
плоскости, за да се събере повече отпадък във височина при товаренето на
боклука, тъй като камионите са малки /до 3 тона/. Сочи, че по принцип не е
необходимо да има човек вътре в каросерията по време на товаренето, тъй
като камионът е нисък.
В конкретния ден на инцидента, разчистването било към края си, като
останали за товарене само чували с дрехи. Свидетелят /на длъжност
„контрольор качество“ в ответното предприятие/ помолила да отидат да
разтоварят камиона и след това да се върнат за останалия боклук. Ищецът
обаче изявил желание да се качи на камиона и да преподреди вещите, за да се
събере всичко и да не се налага да се връщат за нов курс. Тъй като камионът
бил препълнен и й се струвало опасно, свидетелката неколкократно
настоятелно помолила ищеца да слезе, за да не падне, но той не я послушал.
Пренаредил чувалите и тръгнал да слиза от каросерията през задната каната
/преградната стена/, като прескочил канатата с единия си крак и, докато
прехвърлял втория си крак, подпорният му крак се подхлъзнал и той паднал от
височина около 1 метър. Свидетелят сочи, че ищецът се е държал с ръце за
преградата докато слизал, но кракът му се подхлъзнал и паднал въпреки това.
Свидетелят разяснява, че по принцип работниците не трябва да се качват
в каросерията на камиона /макар да няма изрична забрана/, тъй като това е
задължение на шофьора на камиона. Въпреки това, за да спестят
допълнителен курс за извозване на отпадъка, се случва да се качват, за да
3
преподреждат натоварените вещи.
Сочи, че е нейните задължения като „контрольор качество“ са да следи
за качеството на извършване на дейността, в случая - изчистването на
апартамента, като следи за крайния резултат, не за самия процес.
От събраните по делото писмени доказателства /медицински
документи/, от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, която
съдът кредитира изцяло като компетентно изготвена въз основа на
представените книжа и личен преглед на ищеца, както и от проведеното по
делото изслушване по реда на чл. 200 ГПК на вещото лице в открито
съдебно заседание се установява, че непосредствено след инцидента, ищецът
получава първа помощ, в УМБАЛСМ „Пирогов“, където след извършване на
необходимите рентгенови изследвания и консултации с хирург, вътрешни
болести и анестезиолог, е установено счупване на дясна бедрена кост в горния
й край в областта на шийката. Хоспитализиран е в 1-ва клиника по ортопедия
и травматология, където на 25.09.2024г. е проведено оперативно лечение на
счупването, изразяващо се в тотална смяна на дясна тазобедрена става.
Извършена е оперативна процедура с алопластика на тазобедрена и колянна
става, при която, чрез латерален достъп по Hardinge е проникнато в дълбочина
и е достигнато до дясна ТБС и след Т-образна капсулотомия е извършена
остеотомия през бедрената шийка. Екстирпирана е бедрената глава.
Ацетабулумът е обработен по типичен начин с римери до ример номер 51.
Поставена е капсула Sunfit TH, размер 5, която е фиксирана безциментно.
Трепаниран е бедреният канал и е обработен по типичен начин с пили.
Поставено е безциментно стебло HYPE SCS, размер 3. Наложила се е двойно-
мобилна глава с компоненти - полиетиленова капсула С1 55/28 Е, и метална
глава, "фи"28мм/+0мм. Репонирана е ставата. Извършини се тестове за
стабилност, Редон дренаж №12, Щателна хемостаза, Послоен шев. Назначена
и направена е контролна рентгенография. Изписан е от болничното заведение
на 03.10.2024 г.
На 19.12.2024 г. /л. 232/ постъпва по спешност в кабинета по съдова
хирургия по повод внезапна поява на болки, оток, тежест и напрегнатост в
десния долен крайник, съпроводена с промяна в цвета на крака. Поставена е
диагноза флебит и тромболабит на други дълбоки съдове на долните
крайници. Извършени са му рентгенографски и кръвни изследвания,
консултации със специалисти. Проведено е консервативно лечение,
съпроводено с елевация на крака и строг постелен режим. Пациентът е
изписан от лечебното заведение на 24.12.2024 г. с предписание за прием на
медикаменти за период от 1 година, компресивен чорап тип цял крак за поне 1
година, с препоръка за избягване на статично натоварване и умерена
двигателна активност.
На 12.02.2025 г. ищецът отново постъпва в 1-ва клиника по ортопедия и
травматология, УМБАЛСМ „Пирогов“, по повод възпаление в областта на
оперативната рана. Проведено е оперативно лечение по КП №198,
Хирургично лечение при животозастрашаващи инфекции на меките и костни
тъкани, изразяващо се в хирургично почистване на мястото от мъртви тъкани
и антибиотичен курс на лечение след антибиограма. Изписан е на 17.02.2025 г.
4
Вещото лице разяснява, че възстановителният период при такъв вид
увреждания и оперативно лечение, преминава през следните етапи-
оперативно лечение, раневи период и период за провеждане на рехабилитация.
При нормално протичане на лечебния процес, периода на възстановяване при
такъв вид увреждания и оперативно лечение е около 6 месеца, като след
лечението остава ограничен обем движение в тазобедрената става. Сочи, че в
случая възстановителния период протича с усложнения, основаващи се на
съпътстващи заболявания, от които страна ищецът и прием на лекарства.
След проведения личен преглед на ищеца през месец януари 2025 г. /4
месеца след инцидента/, вещото лице констатира, че се наблюдава ограничен
обем движение в дясна тазобедрена става и хипотрофия на бедрената
мускулатура.
В проведеното по делото ОСЗ експертът разяснява, че счупването на
костите е една от трите причини с най-висок интензитет на болка. Болките при
счупването на такава кост, като бедрената кост, са с висок интензитет. След
операцията се премахва този дразнител, защото счупването се генерира от
триенето на парчетата на кост. След като се премахне, остава болката, която е
от самата оперативна интервенция, която с течение на времето намалява. Най-
интензивните болки са до оперативното лечение и до около месец след това,
до оправяне на ранените проблеми, т.е. до сваляне на конци и раздвижване.
Сочи, че при нормален възстановителен процес, при новите импланти не се
налага задължителен постелен режим, като вертикализацията на пациента е на
следващия ден. Излага, че по делото няма писмени данни за използвани
помощни средства за предвижване, но при прегледа ищеца съобщава за
ползване на такива за период от 6 месеца
Сочи, че от медицинска гледна точка са налице основания да се приеме,
че получената травма, както и последващите медицински интервенции, се
намират в пряка причинно-следствена връзка със злополуката, като
последващите усложнения не представляват необичаен и неочакван развой на
заболяването.
Сочи, че при проведеното оперативно и рехабилитационно лечение,
възвръщането към обичайните дейности от ежедневния живот е очакваемо,
макар да остава ограничен обем движение в тазобедрената става.
От приетите по делото медицински документи – болнични листове, се
установява, че от датата на инцидента ищецът е нетрудоспособен, като от
последния представен амбулаторен лист от 29.04.2025 г. /л. 293/, се
установява, че към момента на прегледа ищецът ходи с куцане с леко
нестабилна походка, без помощно средство с леко ограничени по обем
активни движения в дясната тазобедрена става. Пациентът е насочен към
ТЕЛК за определяне на трайна нетрудоспособност.
Досежно претърпените от ищеца болки и страдания по делото са
събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Ани Л.ва
Л. - дъщеря на ищеца, които съдът кредитира при условията на чл. 172 ГПК ,
като добросъвестно дадени и доколкото се подкрепят от останалия събран по
делото доказателствен материал. Свидетелят сочи, че баща й е изпитвал
5
постоянни силни болки след инцидента, в началото лежал само на легло, а
след 2-3 месеца е започнал да ходи с помощта на проходилка, която закупили.
Не можел да се обслужва сам, имал необходимост от постоянна помощ. Сочи,
че болките продължават и понастоящем, като счита, че баща й не се е
възстановител напълно след инцидента. Споделя, че три пъти лежал за
лечение в болница, заради усложнения след операцията, пиел много
лекарства, в това число обезболяващи. Имал затруднения да заспи, будел се
нощем от болката, понякога плачел. Чувствал се потиснат и безполезен, че
вече не може да работи и да помага на семейството си, в това число
финансово. Преди бил ведър и често се шегувал, а след инцидента бил тъжен.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля, в частта им, в която се
сочи, че ищецът е използвал памперси в период от 2 месеца – такива
фактически твърдения не са изложени в исковата молба, липсват медицински
документи, които да сочат, че ищецът е бил в невъзможност да облекчава сам
физиологичните си нужди, такава невъзможност не е обоснована и от вещото
лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза.
От показанията на свидетеля С.Б., се установява, че свидетелката е
разговаряла с ищеца скоро след инцидента, докато е бил хоспитализиран в
Пирогов. Споделя, че е звучал много зле, едвам можел да говори. Разказва, че
го е видяла шест месеца след инцидента, навън в кв. Красна поляна. Ищецът
бил с проходилка, ходел много бавно, не можел да седне от болка и
предпочитал да стои прав. Сочи, че преди инцидента бил много весел,
майтапели с него по време на работа, а след случая вече не било така, говорел
тихо, ядосвал се за станалото.
По делото не са ангажирани други, релевантни за спора, доказателства.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, вр.
с чл. 52 ЗЗД.
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника
или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това,
дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената
вреда - неимуществена или имуществена, включително пропусната полза, и
обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване (ал. 3).
Неоснователно се явява направеното от ответника възражение за липса
на материална легитимация да отговаря по предявения иск. Наличието на
сключена застраховка „трудова злополука“ предоставя на увреденото лице
само правна възможност, но не и задължение, да насочи иска си за обезвреда
пряко срещу застрахователното дружество, поело да носи риска от настъпване
на вреда, вследствие на трудова злополука. Работодателят обаче остава
отговорен на собствено основание за обезщетяване на понесените от
работника вреди, като за него съществува възможност единствено да намали
6
размера на дължимото обезщетение с размера на получените суми по
сключените договори за застраховане на работниците и служителите /чл. 200,
ал. 4 КТ/.
За да възникне имуществена отговорност на работодателя за
обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник
или служител неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и
главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални
предпоставки: 1) наличие на трудово правоотношение между ищеца и
ответника; 2) злополука, претърпяна от работника или служителя в периода на
трудовото правоотношение, призната за трудова по законоопределения ред; 3)
вреда, водеща до неблагоприятни последици, изразяващи се в претърпени
болки и страдания от пострадалия; 4) причинно - следствена връзка между
злополуката и причинените вреди, тоест те да са закономерна, естествена
последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес
на предприятието.
Съгласно установената съдебна практика, имуществената отговорност
на работодателя по чл. 200 КТ за обезщетяване на работника за вреди от
трудова злополука има обективен характер. Работодателят носи риска от
травматично увреждане на работника дори и при липса на причинна връзка
между условията на труда и злополуката - съгласно чл. 200, ал. 2 КТ,
работодателят отговаря имуществено и когато злополуката е причинена от
непреодолима сила, както и когато е настъпила по време на почивка на
работника. Затова работодателят не може да бъде изцяло освободен от
задължението за обезвреда, освен когато пострадалият е причинил умишлено
увреждането - чл. 201, ал. 1 КТ.
В случаите, когато пострадалият е допринесъл за увреждането,
допускайки груба небрежност (чл. 201, ал. 2 КТ), размерът на обезщетението
може да бъде само намален, дори и при положена от работодателя дължима
грижа за осигуряване на безопасна работа. Това е така, тъй като отговорността
на работодателя по чл. 200 КТ е гаранционно - обезпечителна и има обективен
характер, т. е. тя е отговорност за обезщетение, за обезвреда, и не
представлява санкция за неправомерно поведение на работодателя (в
посочения смисъл - решение № 129/19.11.2020 г. по гр. д. № 516/2020 г. на
ВКС, III г. о.; решение № 290/18.11.2015 г. по гр. д. № 15/2015 г. на ВКС, IV г.
о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК).
В настоящия случай, съдът намира, че всички горепосочените
правопораждащи факти са доказани по делото.
Безспорно е наличието на трудово правоотношение между страните, в
срока на действие на което и в рамките на работното си време и по време на
изпълняването на работа в интерес на ответника ищецът е паднал при слизане
от каросерията на камион за отпадъци, в резултат на което е увредила
тазобедрената си става.
Не се спори между страните, че посочената злополука има характер на
трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, според която норма трудова
7
злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във
връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа,
извършена в интерес на предприятието, когато е причинило
неработоспособност или смърт. Надлежният ред за установяване на трудова
злополука като елемент от фактическия състав на обективната и безвиновна
отговорност на работодателя на основание чл. 200, ал. 1 КТ е нормативно
определен с разпоредбите на чл. 57 и сл. КСО и Наредба за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. След
извършване на проверка, по нормативно определен ред, длъжностното лице
по чл. 60, ал. 1 КСО издава разпореждане за приемане или за неприемане на
злополуката за трудова по утвърден от управителя на НОИ формуляр. От една
страна, то представлява индивидуален административен акт относно
наличието или не на трудова злополука, а от друга страна, то е официален
удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност за
наличието на трудова злополука като юридически факт, който е елемент от
фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя. Влязлото
в сила разпореждане има доказателствена сила за гражданския съд,
разглеждащ спора по чл. 200 КТ и е недопустимо да се преразглежда
въпросът, доколко увреждането е в причинна връзка с извършваната
работа по трудовото правоотношение (така решение № 1247/09.12.2008 г. по
гр. д. № 4465/2007 г. на ВКС, III г. о., решение № 319/ 22.06.2010 г. по гр. д. №
204/2009 г. на ВКС, III г. о., решение № 374/23.07.2014 г. по гр. д. № 3766/2013
г. на ВКС, IV г. о. и др.).
Получените в резултат на трудовата злополука от ищеца телесни
увреждания и претърпените душевни страдания са установени както от
изготвената СМЕ, която съдът кредитира изцяло като компетентно изготвена
и в пълнота отговаряща на поставените задачи, така и от приложената
медицинска документация и от показанията на свидетелите.
От експертното заключение на СМЕ се установява и причинно -
следствената връзка между злополуката и причинените неимуществени
вреди.
При така установеното, доколкото не се твърди /а не се установява/
увреждането да е причинено умишлено от ищеца, съдът приема, че
отговорността на ответника по чл. 200 КТ подлежи на ангажиране.
За определяне размера на дължимото от работодателя обезщетение,
съдът взе предвид следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД.
В ППВС № 4/23.12.1968 г. е разяснено, че понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът и степента на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
8
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди, каквито
са продължителността на лечението и извършените медицински манипулации,
перспективата и трайните последици, възрастта на увреденото лице и
възможността да продължи трудовата си кариера и да се социализира,
общественото и социално положение, икономическата конюнктура и др.
Изброяването не е изчерпателно и не може да бъде, доколкото във всеки
случай се касае за различни относими обстоятелства и различни проявления
на съответното увреждане и вредите от него.
При така установената по-горе фактическа обстановка, при определяне
размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, съдът взе предвид характера и тежестта на увреждането на здравето –
травматично увреждане под формата на счупване на дясна бедрена кост в
горния й край в областта на шийката, причинило на ищеца разстройство на
здравето, продължило повече от 6 месеца; характера и обстоятелствата, при
които са получени травматичните увреждания, в това число - необходимостта
от получаване на спешна медицинска помощ непосредствено след инцидента;
нуждата от провеждане на множествено медицински прегледи,
необходимостта от инвазивна медицинска интервенция – операция за пълна
смяна на дясна тазобедрена става, съпроводена с болничен престой от 10 дни;
последвалите инцидента, стоящия в причинна връзка с него и с претърпяната
операция, допълнителни усложнения, наложили още две хоспитализации,
всяка за по 6 дни; проведената втора операция под пълна анестезия за
отстраняване на възпалителни процеси в областта на оперативната рана;
продължителния период на болки, оток и затруднения в придвижването -
както преди, така и след операцията, в началото интензивни, а в хода на
възстановителния период, постепенно отслабващи, но проявяващи се и
понастоящем, наложили прием на болкоуспокояващи; необходимостта от
използване на помощни средства за придвижване, периода на
неработоспособност, продължаващ от датата на инцидента и понастоящем /7
месеца/, с дадена насока за освидетелстване от ТЕЛК за трайна
неработоспособност; обстоятелството, че макар ставата да е подменена, не
може да бъде постигната пълна възстановимост на движенията на крайника, а
походката е съпроводена с накуцване; останалият траен белег в областта на
оперативната рана; причинените неудобства в битов и личен план;
негативните емоционални изживявания като обичайни неимуществени вреди
от такъв вид увреждане - неудобство и притеснение, вкл. че се налага
ангажиране помощта на близки, състояние на потиснатост, нарушеното
чувство за себереализация, невъзможността на ищеца да полага труд и да
упражнява занятието си, както и да подпомага финансово семейството си.
Съдът съобрази възрастта, на която ищецът е претърпял злополуката -
62 г., все още трудоспособна възраст, макар и близка до пенсионната, при
която продължителната неработоспособност се отразява негативно на
личностната себеоценка, със съпътстващите негативни отражения на това
9
състояние върху психиката, върху неговата личностна, социална и
професионална реализация.
Съдът съобрази и обстоятелството, че възстановителният период при
ищеца протича забавено в сравнения с обичайния 6-месечен такъв и с
усложнения, причина за които се явяват други съпътстващи заболявания,
включително претърпян предходен инфаркт.
На последно място съдът съобрази и съществуващите в страната
обществено - икономически условия към момента на настъпване на
злополуката - 2024 г., както и съдебната практика по сходни казуси през
същия период.
При така извършената преценка, настоящият съдебен състав намира, че
с определянето на обезщетение в размер на 60 000 лв. ще бъде постигнат
справедлив баланс между претърпените вреди и паричното измерение на
нуждата от обезвреда, съобразно принципа, въведен в разпоредбата на чл. 52
ЗЗД.
По отношение на възражението за наличие на съпричиняване при груба
небрежност от страна на ищеца:
Съобразно установената съдебна практика, при трудовата злополука
обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за
увреждането си като е допуснал груба небрежност.
Небрежността в гражданското право не представлява психическо
отношение на дееца към извършеното, а се определя като неполагане на
дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена
категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и
условията за извършването й.
Грубата небрежност не се отличава по форма от обикновената, а по
степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според
различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният
човек, зает със съответната дейност при подобни условия.
При трудова злополука има съпричиняване, когато работникът извършва
работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Макар и налице обаче,
такова съпричиняване не може да доведе до намаляване на дължимото
обезщетение от работодателя.
Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при
съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основани технологични правила и
правила за безопасност. Поведението на работника следва да бъде окачествено
като груба небрежност, обосноваваща намаляване на дължимото обезщетение
на основание чл. 201, ал. 2 КТ, когато от обстоятелствата е било несъмнено
ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука,
увреждаща здравето му, но въпреки това са били предприети от работника в
нарушение с установените технологични правила и правилата за безопасност,
както и с проведените от работодателя инструктажи за работа, като
10
работникът е знаел, че с тези действия би допринесъл за вредоносния
резултат, но се е надявал, че ще ги предотврати - модел на поведение в
гражданското право, свързан с неполагане на дължимата грижа. Само
наличието на такова субективно отношение на работника, установяващо се от
обективните му прояви - неполагане на грижа, каквато и най - небрежният би
положил в подобна обстановка, би довело до прилагане на разпоредбата на чл.
200, ал. 2 КТ при установено нарушение на някое от правилата за безопасност
на труда /решение № 125/04.05.2016 г. по гр. д. № 4417/2015 г. на ВКС, ІV г. о.,
решение № 60/05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение
№ 45/08.04.2021 г. по гр. д. № 1580/2020 г. на ВКС, III г. о., решение №
268/25.03.2021 г. по гр. д. № 1030/2020 г. на ВКС, IV г. о. и др./
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, работодателят, въвел възражение за
съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, че трудовата
злополука е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност при
изпълнение на работата, т. е. при условията на пълно и главно доказване
работодателят трябва да установи не само, че работникът е допуснал
нарушение на правилата за безопасност на труда, но че е извършвал работата
при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и мерки за безопасност, че не е положил грижа, каквато
и най - небрежният би проявил при такива обстоятелства. Преценката за
положената грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е
настъпила злополуката, от поведението на работника, съпоставено с
доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои негови
действия е настъпила вредата. При липса на доказателства за точния
механизъм за настъпване на злополуката и за действията на работника, довели
до увреждането, възражението за съпричиняване поради проявена от
работника груба небрежност не може да се приеме за доказано /в този смисъл
решение № 62/24.02.2015 г. по гр. д. № 2798/2014 г. на ВКС, IV г. о./
Установеният по делото механизъм на настъпване на инцидента
мотивира настоящата инстанция да приеме, че от страна на ответника не се
установи при условията на пълно и главно доказване да е осъществена
работникът да е действал при груба небрежност.
В случая работодателят е релевирал възражение за съпричиняване по
смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ при заявено общо твърдение, че пострадалият е
действал в противоречие с проведени инструктажи, като е акцентирал, че
ищецът, като дългогодишен работник в предприятието, е могъл да предвиди,
че е възможно да се подхлъзне на металната лайсна и да падне от каросерията
на камиона.
По делото не са събрани доказателства за наличието на конкретни
правила за безопасност в предприятието, относими към забрана за качване на
работниците в каросерията на камиона, като наличието на такива писмени
правила не е известно и на разпитания по делото в качеството й на свидетел
служител в ответното предприятие на длъжност „контрольор качество“. Нещо
повече, свидетелят изрично сочи, че работниците не следва да се качват в
камиона, но не поради наличието на такава изрична забрана, а защото по
принцип това е задължение на самия шофьор. Не са представени по делото и
11
сочените в отговора на исковата молба проведени инструктажи за
безопасност.
Дори такива правила да бяха налице обаче, доколкото по делото се
установи, че представлява практика в предприятието служителите да се качват
в каросерията, за да преподреждат натрупаните отпадъци, трайна е практика
на съдилищата, че работодателят, допускащ отклоняване от правилата за
безопасност, не би могъл да черпи права от собственото си поведение.
Не би могло да се приеме също така, че служителят е предприел
действията си в нарушение на нареждане на негов висшестоящ, доколкото
самият свидетел Михайлова сочи, че тя има задължение да следи за
качеството на крайния резултат от свършената работа, но не и да ръководи
конкретния процес по нейното осъществяване.
Съдът намира на следващо място, че от анализа на показанията на
свидетеля-очевидец Михайлова се установява, че ищецът, макар и да е поел
известен риск с поведението си /доколкото камионът е бил препълнен/, е
положил грижа за запазване на здравето си, като се е държал с ръце по време
на преодоляване на преградата, не се е опитвал да скочи от камиона, а
прескочил канатата първо с единия, а после с другия си крак.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото не са ангажирани
доказателства от които да се направи категоричен извод за допусната груба
небрежност, поради което релевираното възражение за съпричиняване по чл.
201, ал. 2 КТ се явява неоснователно, а определеното обезщетение за вредите
от настъпилата злополука не подлежи на намаляване.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде
уважен в определения за справедлив размер от 60 000 лева, а за горницата над
тази сума до пълния размер на претенцията от 100 000 лева, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Във връзка с момента, от който се дължи лихва върху претенцията за
обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, съдът намира
следното:
Трайна е практиката на съдилищата, съгласно която, лихвата, като
обезщетение при неизпълнение на вземане за неимуществени вреди,
произтичащо от деликт, е дължима от момента на настъпване на
правопораждащия вредите юридически факт – увреждането, а не от момента
на влизане в сила на съдебен акт за определяне размера на обезщетението, т.е.
от момента на изискуемостта на вземането, а не от момента на ликвидността
му. Приема се, че с оглед компенсаторния характер на това обезщетение,
претенцията за периода, предхождащ исковата молба, не представлява отделен
иск с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Посочените правила намират субсидиарно приложение и при
отговорността на работодателя за неимуществени вреди, причинени на
работника/служителя вследствие на трудова злополука или професионално
заболяване, по силата на препращащата разпоредба на чл. 212 КТ. /Така в
решение № 217/25.07.2013 г. по гр. дело № 1038/2012 г. на ВКС, IV г. о.
решение Решение № 221 от 16.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3869/2019 г., IV г.
12
о., ГК/
С оглед на това, основателно се явява и искането на ищеца за
присъждането на законна лихва върху главницата от 60000 лева от датата на
настъпване на трудовата злополука до окончателното изплащане на
задължението.
Относно отговорността за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, право на
разноски имат и двете страни в производството, при съобразяване на следното
обстоятелство:
Производството по трудови дела е безплатно за работниците и
служителите независимо от тяхното процесуално качество - ищци или
ответници по трудов спор /чл. 359 КТ/. Безплатността се отнася за всички
държавни такси и други разноски по производството /за свидетели, вещи
лица и пр./и обхваща всички видове производства, както редовните, така и
извънредните, но касае задължението на работника или служителя към съда.
Тя обаче не го освобождава от отговорността за заплащане на разноските,
направени от другата страна по делото, когато тя го е спечелила и е била
представлявана от адвокат или юрисконсулт.
Заплащането на тези разноски при загубване на делото работникът или
служителя дължи на работодателя на общо основание /чл. 78, ал. 3 ГПК/. Към
тях не следва да се включват разноските за държавни такси и за
възнаграждение за вещо лице, заплатени от работодателя, тъй като такива не
се дължат от работника или служителя по силата на специалния закон./Така и
в определение № 101 от 24.02.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 555/2010 г., IV г. о.,
ГК/
В конкретния случай, ответникът е претендирал разноски в размер на
сумата от 8650 лева без ДДС /10380 лева с ДДС/, съгласно представения по
делото на л. 239 договор за правна защита и съдействия. В същото време
обаче, видно от самия договор, страните са постигнали съгласие адвокатското
възнаграждение да бъде заплатено по конкретно посочена банкова сметка. До
приключване на проведеното по делото открито съдебно заседание
ответникът не е представил доказателства за реалното заплащане на
договорения размер на адвокатския хонорар – платежно нареждане,
извлечение от банкова сметка или друго, поради което съдът намира, че
претенцията за разноски се явява недоказана и не следва да бъде уважавана. /В
този смисъл са и задължителните постановки на тълкувателно решение №
6/2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
Ищецът своевременно е претендирал присъждането по реда на чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. на разноски в полза на адв. П.Д. за оказаната от него безплатна
правна защита на ищеца в производството пред СРС, съгласно представения
на л. 243 от делото договор за правна защита и съдействие и списък на
разноските по чл. 80 ГПК /л. 317/.
С оглед на това, съдът, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, като взе предвид
13
фактическата и правна сложност на спора, обема от ангажирани
доказателства, извършената от адвоката работа и продължителността на
производството, определя размера на дължимото адвокатско възнаграждение
по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
сумата от 8600 лева.
С оглед на това, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, съразмерно на уважената
част от иска, в полза на адв. Дамянов следва да бъда присъдената сумата от
5160 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски районен съд и съответната част от дължимата
държавна такса, съразмерно на уважената част от исковете, както и
припадащата се част от сторените за сметка на бюджета на съда разноски, а
именно: 2400 лева - държавна такса и 360 лева – припадаща се част от
заплатения от бюджета на съда депозит за СМЕ.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд, 76 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СОФЕКОСТРОЙ“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Л.
Я. Б., ЕГН **********, на основание чл. 200, ал. 1 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД, сумата
от 60 000 лева - обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди
– болки и страдания, получени вследствие на злополука от 22.09.2024 г.,
призната за трудова с № 35886/03.10.2024 г. на ТП на НОИ – София град,
ведно със законната лихва от датата на трудовата злополука /22.09.2024 г./ до
окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения иск по чл. 200, ал. 1 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД за
разликата над 60 000 лева до пълния размер на претенцията от 100 000 лева.
ОСЪЖДА „СОФЕКОСТРОЙ“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 38, ал. 2 ГПК, на адв. П.Б.Д., ЕГН **********, сумата от 5160
лева - адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство на ищеца пред първата съдебна инстанция, съразмерно на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА „СОФЕКОСТРОЙ“ ЕАД, ЕИК *********, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати на Софийски районен съд, сумата от 2400
лева - държавна такса, съразмерно на уважената част от иска, както и сумата
от 360 лева – припадаща се част от заплатения от бюджета на съда депозит за
СМЕ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му с препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14