Решение по дело №188/2012 на Окръжен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 354

 

гр. Пловдив, 18.07.2013 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

    ПЛОВДИВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, ХVІІІ състав, в открито заседание на пети декември, две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:  ИРЕНА ПИСОВА

при секретаря  Б.К.

като разгледа докладваното от съдията търг.д. № 188/2012 г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Обективно съединени искове с правно осн. чл. 318 от ТЗ, чл.294 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.

            Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 149 262.08 лв. за извършени услуги по ф-ри, ведно с лихвите считано от датата на исковата молба, както и сумата от 63 374.17 лв. лихва за забава, считано от датата по всяка ф-ра, ведно с разноски.

            Ответникът не признава иска; прави възражение за прихващане.

            Пловдивският окръжен съд, като прецени доказателствата по делото намира за установено следното:

            Ищецът е обявен в несъстоятелност с влязло решение № 187/12.04.2011 год. по т.д. № 33/2011 год. на ПОС, обявено в ТР при АВ на 20.04.2011 год.

            Страните по делото не спорят, че между тях са съществували търговски отношения по силата на които ищецът доставил на ответника стоки и услуги по описани във фактурите по исковата молба на обща стойност 210 846.17 лв. Чрез плащане в брой на каса или с пл. нареждане ответникът платил общо 28 000 лв. Заедно с това страните са правили прихващания по три споразумителни протокола от 31.10.2008 год. за 8 148.60 лв.; от 05.11.2008 год. за 22 791.65 лв. и от 30.12.2008 год. за 2 643.84 лв. Като се приспадне от общодължимото по ф-рите 210 846.17 лв. платеното /28 000 лв. + 8 148.60 лв. + 22 791.65 лв. + 2 643.84 лв. = 61 584.09 лв./ неразплатеното задължение на ответника възлиза на 149 262.08 лв.

              Въпреки поканите до момента ответникът не се е разплатил.

              Поради това, синдикът на несъстоятелният предявява настоящия иск за сумата 149 262.08 лв., ведно с лихвите считано от датата на исковата молба.

              Ответникът счита, че не дължи сумите по фактурите, като ги оспорва по основание и размер; счита, че  са неправилно изчислени тъй като не са приспаднати плащания по тях.

               От заключението на ССЕ л. 210 и следващите се установява, ответникът изцяло е погасил задължението си по ф-ра № 211/17.10.2007 год., като е внесъл и 0.01 лв. повече;  частично: ф-ра № 248/07.11.2007 год., с остатък 3 321.94 лв. и ф-ра № 595/17.06.2008 год. с остатък 8 710.95 лв.   

                По ф-ра № 21.07.2008 год. е записана предадена стока за 17 446.38 лв., но в действителност същата е била на стойност 17 202.78 лв., с оглед количеството на доставката, като задължението по нея не е разплатено. Относно ф-ри от 21.07.2008 год. до 08.12.2008 год., същите са изцяло неразплатени. Или общо задължението по тях възлиза на 136 946.45 лв.

               От заключението на ССЕ следва, че признатото от ищеца погасяване на общото задължение в размер на 61 584.09 лв. фактически касае само ф-ра № 595/17.06.2008 год. – частично погасена. Ищецът не е отчел плащанията по ф-ра № 211/17.10.2007 год. и частично по ф-ра № 248/07.11.2007 год., 

              Съдът възприема изцяло заключението на ССЕ относно главницата, поради което счита, че иска за нея се явява основателен и доказан до размер на 136 946.45 лв.

               Ищецът претендира, че ответникът му дължи и лихва за забава считано от датата на продажбата и възникване на задължението за плащане по всяка фактура до момента в размер общо на 63 374.17 лв.

              Ответникът оспорва лихвата за забава, като счита, че тя не се дължи поради липса на покана за плащане. Заедно с това прави възражение за погасителна давност по отношение мораторните лихви по всички ф-ри. Оспорва и размера им съгл. плащанията

              Възражението за липса на покана е неоснователно. Съгл. чл.294 от ТЗ между търговци, а страните са безспорно такива, лихва  се дължи, освен ако не е уговорено друго. Доказателства да последното няма, поради което същата е дължима.

               Основателно е възражението обаче за 3 год. погасителна давност на лихвата съгл.  ЗЗД от датата на всяка ф-ра.

               С оглед на това, съдът счита, че размера на лихвата по всяка от ф-рите при отчитане на изтеклата давност за всяка от тях възлиза на сумата общо 44 878.37лв., а периода на обезщетението на лихва за забава е 13.02.2009 год. 12.02.2012 год.,

               На последно место ответникът прави възражение за прихващане задължението си към ищеца със задължението му по сумите по пет бр. фактури издадени на осн. сключен между страните Договор от 29.03.2010 год. по силата на които ответникът продал на ищеца бетонови смеси отразени  в двустранен протокол и ф-ра № **********/08.07.2010 год за 108 201. 20 лв. с ДДС и ф-ра № **********/31.05.2010 год. на стойност 15 691.20 лв.ДДС, както и услуги по: ф-ра № 2402825/16.09.2008 год. за 1 3 978.44 с ДДС, по ф-ра № 2402819/25.08.2008 год. за 3510.36 лв. с ДДС и ф-ра № 2402822/31.08.2008 год. за 4935.31 или на обща стойност 146 311.55 лв. и за сумата 31 818.20 лв. представляваща лихва за забава по цитираните фактури.

              Счита, че задължението на ищеца към него е по –голямо, поради което моли съда да направи прихващане до размер на по-малкото.

              Ищецът оспорва възражението за прихващане.

              Съдът прие за разглеждане същото, поради липса на доказателства дали вземането на ответника по посочените ф-ри е предявено и прието в производството по несъстоятелност по  т.д. 33/2011 год. на ПОС.

               Производството по настоящото дело бе многократно отлагано за да се представят доказателства от страна на ответника, че е предявил вземането си в производството по несъстоятелност.

               От страна на ищеца това обстоятелство бе оспорено.

                С оглед на липсата на доказателства, съдът приема, че ответникът не е предявил вземането си в сроковете по ТЗ в производството по несъстоятелност. Като не е направил това, то той е загубил правото да претендира същите и в това производство, под формата на възражение за прихващане.

                Ето защо искането за прихващане на ответника следва да се отхвърли.

                С оглед на изложеното до тук съдът счита, че следва да се уважат: иска за главницата в размер на 136 946.45 лв., като за разликата до пълния предявен размер, същият следва да се отхвърли. Касателно  иска за мораторната лихва, същата следва да се уважи по фактурите без първата, за периода 13.02.2009 год. 12.02.2012 год.  в размер на 44 878.37лв. За разликата до пълния предявен размер и началната дата, същият следва да се отхвърли, като погасен по давност.

                Ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски по в размер на 200 лв., а по сметка на ПОС за държавна такса в размер на 7273.40 лв.

                Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

                ОСЪЖДА „ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК **********, гр. София 1618, ул. „Лъчезар Станчев” № 13, ет.7 и 8, представлявано от Изп. директор П.Н.К., чрез юрисконсулт М.Д. да заплати на „БАУМАШ – 70” ЕООД /н/, с ЕИК *********, представлявано от синдика Г.Г.,***  ЮПИ Зона-Тракия, ул. „Нестор Арабаджиев” № 15, както следва: сумата 136 946.45 лв. произходяща от неразплатени фактури за периода 07.11.2007 год. до 08.12.2008 год., ведно със законната лихва, считано от 13.02.2012 год. до окончателното й плащане и сумата 44 878.37лв., представляваща лихва за забава, за периода 13.02.2009 год. 12.02.2012 год., съобразно възражението за изтекла погасителна давност, както и направените по делото разноски в размер на 200 лв., като

              отхвърля  исковете: за главницата за разликата от уважения й до пълния предявен размер и за лихвата за разликата между уважения и предявения размер и началната дата, по всяка фактура.

                ОСЪЖДА „ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК **********, гр. София 1618, ул. „Лъчезар Станчев” № 13, ет.7 и 8, представлявано от Изп. директор П.Н.К., чрез юрисконсулт М.Д. да заплати на Пловдивския окръжен съд държавна такса по делото в размер на 7273.40 лв.

               ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от „ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК **********, гр. София 1618, ул. „Лъчезар Станчев” № 13, ет.7 и 8, представлявано от Изп. директор П.Н.К., чрез юрисконсулт М.Д. възражение за прихващане на дължимите от него суми, с вземането му от „БАУМАШ – 70” ЕООД /н/, с ЕИК *********  за доставени му стоки и услуги  в общ размер на 146 311.55 лв. и за сумата 31 818.20 лв., представляваща лихва за забава върху нея, поради погасяване на вземането осн. чл.739, ал.1 от ТЗ.

               Решението може да се обжалва пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.

 

 

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: