РЕШЕНИЕ
№ 323
гр. ХАСКОВО, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Д. Й. Х.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско
дело № 20255600500796 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна
жалба, подадена от „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив.
С Решение № 211 / 26.06.2025 г., постановено по гр.д. № 388/2025 г.,
РС Д.град е признал за установено, че Г. К. Г., с ЕГН **********, от ***, не
дължи на „Електроразпределение ЮГ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” №37,
представлявано от А. А. Г.- юрисконсулт, сумата в размер на 1125,31 лева
/хиляда сто двадесет и пет лева и тридесет и една стотинки/, представляваща
стойността на начислена по фактура №********** от 04.02.2025г. ел.енергия
за периода от 01.12.2024г. до -09.01.2025г., по партида с клиентски №***, за
ИТН ***, за обект в ***.
Съдът е осъдил „Електроразпределение ЮГ” ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” №37,
представлявано от А. А. Г. - юрисконсулт, да заплати на Г. К. Г., с ЕГН
**********, направените по делото разноски в размер общо на 550 лева
1
/петстотин и петдесет лева/.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът
„Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив, който чрез процесуалният си
представител обжалва същото в срок. Навежда доводи за неправилност на
постановеният съдебен акт, поради неговата необоснованост и материална
незаконосъобразност. Въззивникът твърди, че е неправилен изводът на
решаващият съд,че не са налице предпоставки за корекция на сметката.
Твърди,че неправилно съдът приел, че след като не е доказано по надлежния
ред виновно поведение на потребителя, то не били налице и основания за
корекция на сметката. Този извод на съда противоречал и на константата
практика на ВКС. Твърди още,че с промяната на ПИКЕЕ правомощието да
извършва преизчисляване на количеството доставена енергия е предоставено
именно на „ Електроразпределение Юг“ , а не на „ ЕВН България
електроснабдяване“ ЕАД. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени на атакуваното решение и постанови друго по същество на спора, с
което да уважи предявените искове. Моли да бъдат присъдени направените
по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от
ответната страна разноски, представляващи платено възнаграждение на
адвокат.
В срок не е постъпил писмен отговор. В съдебно заседание
въззиваемият,чрез пълномощника си адв. Х. оспорва подадената въззивна
жалба. Счита,че постановеното от РС Димитровград решение е правилно и
моли то да бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените по делото
разноски. Представя за правна защита и съдействие от 06.09.2025 г. и списък
на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, констатира следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от
първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода спора на въззиваемия се дължат разноски за
въззивното производство. В срок въззивникът е направил възражение за
прекомерност на претендираните разноски, представляващи платено
възнаграждение на адвокат. Съдът намира това възражение за основателно.
2
Делото не е с фактическа и правна сложност, по въпроса е формирана трайна
съдебна практика, проведено е едно съдебно заседание, поради което и с оглед
направеното възражение, съдът намира,че следва да присъди по-нисък размер
на разноските в тази част, а именно в размер на 100 лв. Този размер е
определен под минималния предвиден в Наредба №1/2004 г. за адвокатската
работа, съобразен е с действително положения труд, фактическата и правна
сложност , броя на съдебните заседания и Решение от 25 януари 2024 г. по
дело C-438/22. В този размер въззивникът дължи разноски на въззиваемата
сторени пред въззивната инстанция.
РС Д.град е сезиран с иск с правно основание чл. 124 от ГПК, предявен
от Г. К. Г. против „ Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал
всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа
на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявения иск е
основателен и доказан, поради което е уважил същия. Пред настоящата
инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават основание да
се направи извод, различен от направеният от решаващия съд.
Основният спор по делото е относно възможността за едностранна
корекция на отчетените показатели за потребена електрическа енергия, както
и съответния размер на остойностяване на неотчетени количества. На този
въпрос нееднократно е даден отговор и той е, че ответното дружество не може
едностранно да коригира отчетените показатели на ел.енергия без да установи
,че измервателното устройство е манипулирано умишлено от потребителя, без
да бъде посочено изрично каква ел.енергия е била отчетена за съответния
период и заплатена от потребителя, какъв е времевия период на неправилно
отчитане и т.н. В трайно установената съдебна практика е отречена изцяло
възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция
въз основа на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи
потребителите Общи условия. Прието е, още, че поради неравноправния им
характер по смисъла на чл. 143 т. 6 и т. 18 от Закона за защита на
потребителите, подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146 ал. 1 от ЗЗД и
чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на
интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия.
3
Задължителната практика застъпва и разбирането, че коригирането на
сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на
обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната
ел.енергия, противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер
на договорната отговорност. Абсолютно противоречие със закона е въз основа
на обективно установено неправилно отчитане на ел.енергия от СТИ,
отговорността да се прехвърля върху потребителя. Ответното дружество е
собственик и оператор с единствен достъп до измерващото устройство,
поради което същия следва да полага необходимите грижи за правилното
функциониране на измервателното устройство, като констатираните
неизправности бъдат своевременно отстраняване и да не възлага тежестта за
тези неизправности на потребителя. В случая , при проверката извършена на
09.01.2025 г. е констатирана грешка извън допустимата, видно от
представения констативен протокол. Сигнал за отваряне на клемен капак
ответното дружество е имало още на 01.12.2024 г., видно от приложението
към протокола / л.15/. При констатираното задействане на аларма на
01.12.2024 г. ответното дружество е следвало да сигнализира компетентните
органи за нерегламентирания достъп и да извърши своевременно проверка и
да вземе мерки за отстраняване на неизправността, а не тази проверка да бъде
извършена месец по-късно и на база заложените правила,без реално да се
отчита потребената ел.енергия и съответно да става ясно дали за този период
има отчетена, в какъв размер и съответно заплатена ел.енергия, да се определя
задължение за заплащане на ел.енергия. Освен това при констатирано неточно
измерване на средството за техническа измерване на доставената електрическа
енергия ответникът в качеството си на оператор на електроразпределителната
мрежа следва на основание чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ да издаде на доставчика в
качеството му на ползвател на мрежата фактура за покриване на
технологичните му разходи по чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ заедно със справка за
преизчислените количества електрическа енергия, който пък следва да издаде
фактура на крайният клиент за неотчетената ел. енергия и за стойността на
мрежовите услуги. От изложеното се налага извод, че ответникът в качеството
си на оператор на електроразпределителна мрежа няма вземане срещу ищеца
като краен клиент за допълнително начислената ел. енергия, което вземане
принадлежи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД като продавач по
договора за продажба по чл. 15 ПТЕЕ и което изрично е предвидено в чл.98а,
4
ал.6 от ЗЕ.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 211 / 26.06.2025 г. на РС Д.град,
постановено по гр.д. № 388 по описа на съда за 2025 г.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” №37, да
заплати на Г. К. Г., с ЕГН **********, от *** направените във въззивното
производство разноски в размер на 100 лв. – платено възнаграждение на
адвокат.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5