РЕШЕНИЕ
№208/21.03.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и трети февруари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова ….…..…………………………………. и в присъствието на прокурор …….……………………………………………………………. като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 492 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.197, ал.2 – ал.4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/.
Образувано е по жалба от С.И.С. ***, с посочен съдебен адрес ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 149/20.04.2022г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилно Директорът на ТД на НАП – Пловдив потвърдил оспореното пред него постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки. Пренебрегнати били императивните разпоредби на ДОПК и КСО относно несеквестируемостта, както и задължителните указания, дадени в ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Публичният изпълнител бил длъжен да извърши проверка относно произхода на запорираните вземания и да събере допълнителна информация за това. Преценката за несеквестируемост била в служебните правомощия на публичния изпълнител, поради което същият бил длъжен да предприеме всички необходими действия и мерки за изясняване на произхода на сумите. В случая това не било сторено, а и след това неправилно Директорът на ТД на НАП – Пловдив потвърдил обжалвания пред него акт.
По изложените съображения се иска отмяна на оспорения акт. Претендират се и разноски по делото.
Ответникът –
Директора на ТД на НАП – Пловдив, чрез пълномощник, в писмено становище и в
съдебно заседание, навежда доводи за неоснователност на жалбата. Моли същата да
бъде отхвърлена и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. В случай на уважаване
на жалбата, моли в полза на оспорващия да бъдат присъдени разноски в минимален
размер.
Съдът, въз
основа на събраните по делото доказателства, намира за безспорно установено от
фактическа страна следното:
От Заповед
за възлагане на ревизия №Р-16002621004990-020-001/31.08.2021г. се установява,
че на ревизиращ екип на НАП, ТД – Пловдив, е било възложено да извърши ревизия
на жалбоподателя С.И.С., която да обхване отговорност за задължения за
корпоративен данък, ДДФЛ, данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на
местни и чуждестранни физически лица, и отговорност за задължителни
осигурителни вноски – ДОО, ЗО и УПФ.
На
28.02.2022г. от орган по приходите в ТД на НАП – Пловдив до Директор на
дирекция „Събиране“ в ТД на НАП – Пловдив, е било адресирано Искане за предварително
обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ №Р-16002621004990-039-001/28.02.2022г.,
за налагане на предварителните обезпечителни мерки на С.И.С. с цел
предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното
лице, вследствие на които събирането на задълженията щяло бъде невъзможно или
значително щяло да се затрудни. В искането са изложени факти и обстоятелства,
установени в хода на извършваната ревизия, като е посочено, че съзнателно
лицето е намалило наличността на касата на дружеството „МЦ Хипоталамус“ ООД,
вместо да бъдат погасени данъчни и осигурителни задължения. С. лишил умишлено
предприятието от парични средства в своя полза в размер на 198 143.96 лв.
и като се разпоредил с тях, довел до резултат невъзможност на предприятието да
плати задълженията си, заради което се търси отговорност от физическото лице.
Задълженията
към бюджета не били погасени към момента на подаване на искането. Посочени са в
искането размерите на дължимите и невнесени данъчни задължения и ЗОВ от „МЦ Хипоталамус“
ООД по вина на С..
С
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ), изх. №С220026-023-0000682/08.03.2022г.,
издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, на
основание чл.121, ал.1 от ДОПК, на С.И.С., е наложен: запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори,
включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително
управление или върху налични и постъпващи суми но платежни сметки, открити при
доставчик на платежни услуги в: ТБ/доставчик на платежни услуги „БАНКА ДСК“ АД,
за сумата от 58 440.48 лв.; запор върху лек автомобил марка Volkswagen, Пасат, peг.№ *******, рама ******************,
двигател №********, година на производство 1997г., мощност 66kw, със
застрахователна оценка 0.00 лв.
В
постановлението е посочено, че налагането на предварителни обезпечителни мерки
е с цел максимално да бъде защитен интереса на държавата при спазване правата
на ревизираното лице. Взет е предвид извършен подробен анализ от органите по
приходите на наличната информация за очаквания размер на публичните задължения,
които ще да бъдат допълнително установени, както и наличието на други неплатени
към момента публични вземания, а така също и имущественото състояние на
ревизираното лице. Прието е, че запорът върху банкови сметки и МПС се явява
възможност да бъде обезпечен предполагаемия размер на задължението, като по
този начин се гарантира интереса на публичния взискател, както и това, че е
налице имущество, което може да послужи за погасяване на задълженията при
евентуално бъдещо неизпълнение на установените задължения.
ПНПОМ изх.
№С220026-023-0000682/08.03.2022г. е било връчено на С. по електронен път на
16.03.2022г. Същото е било оспорено пред Директора на ТД на НАП – Пловдив с
жалба вх.№220026-000-0142808/25.03.2022г., подадена на 23.03.2022г.
След
издаване на ПНПОМ, до ОДМВР – Хасково и „БАНКА ДСК“ АД, са били изпратени
запорни съобщения, в последното от които изрично е посочено, че не се запорират
суми по чл.213, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 от ДОПК.
С оспореното
Решение №149/20.04.2022г. Директорът на ТД на НАП – Пловдив потвърдил ПНПОМ
като правилно и законосъобразно. В мотивите на акта административният орган е
приел, че изводите на органа по приходите за възможно затруднение при събиране
на вземането са обосновани. Извършена била преценка на въпросните обстоятелства
и бил взет предвид очакван особено голям размер на публичните задължения, и
наличните активи на лицето. На следващо място, с оглед възражението за
несеквестируемост на паричните средства е посочил, че не било в
компетентността на органа по приходите да изследва произхода на средствата,
постъпващи по декларираните банкови сметки на името на лицето. В случая в
рамките на дължимата преценка и съобразявайки обстоятелствата по преписката,
публичният изпълнител наложил процесната обезпечителна мярка, съответстваща на
обезпечителната нужда, ограничена до предполагаемия размер на задълженията,
съобразно принципа за съразмерност. Отбелязал е , че обезпечението е наложено
въз основа на искане на органа по приходите. В този смисъл публичният
изпълнител бил в условията на обвързана компетентност по отношение на предполагаемия
размер на бъдещите задължения, както и относно мотивите, обуславящи налагането на
предварителните обезпечителни мерки, и се ползвал от преценката на ревизиращия
орган. На последно място , административният орган е обсъдил предвидената в
закона възможност за замяна на обезпечителната мярка, от която жалбоподателят
не се възползвал.
Решението е било получено от жалбоподателя на 10.05.2022г., чрез пълномощник. Жалбата срещу него е подадена на 17.05.2022г., чрез Директора на ТД на НАП – Пловдив, видно пощенското клеймо на плика, с който е била изпратена.
При така установената фактическа обстановка се налагат средните правни изводи:
Жалбата изхожда от лице с правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване административен акт, като е подадена в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Разпоредбата на чл.197, ал.1 от ДОПК предвижда, че постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от връчването му пред директора на компетентната териториална дирекция, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок, а в случаите на налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121 - в 7-дневен срок от получаването на жалбата. Оспореното решение е издадено в предвидения в кодекса срок и от компетентен орган – Директор на ТД на НАП – Пловдив, част от чиято структура несъмнено е и публичният изпълнител от ИРМ – Хасково, издал оспореното ПНПОМ. Предвид нормата на чл.195, ал.3 от ДОПК, ПНПОМ също е издадено от компетентен орган.
Оспореният акт е издаден в писмена форма и съдържа изискуемите от закона реквизити, вкл. фактически и правни основания. ПНПОМ също съдържа изискуемите реквизити предвидени в разпоредбата на чл.196, ал.1 от ДОПК.
Не се установява в хода на производството по издаване на решението и ПНПОМ, да са били допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените.
Решението и постановлението съответстват на материалния закон.
Съгласно чл.197, ал.3 от ДОПК, съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 и чл.195, ал.5. В случая потвърденото от ответника ПНПОМ е издадено на основание чл.121, ал.1 от ДОПК. Съгласно текста на правната норма, в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Процесната хипотеза е именно такава. В чл.121, ал.2 от ДОПК е предвидено, че предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл.195 с постановление на публичния изпълнител, а в ал.3 е посочено, че предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето, а ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност.
Визираните нормативно хипотези са съобразени в случая. Предварителните обезпечителни мерки са наложени в хода на възложена със ЗВР ревизия на физическото лице, въз основа на мотивирано искане от орган по приходите, като публичният изпълнител се е позовал на предвиденото в чл.121, ал.1 от ДОПК условие. Посочването в ПНПОМ на реализирано фактическо основание – мотивирано искане от орган по приходите, и позоваването на разпоредбата на чл.121, ал.1 от ДОПК, са достатъчни да се разбере какви са причините за постановяване на предварителното обезпечаване.
Запорите върху движими вещи и на сметките на длъжника са допустими обезпечителни способи, които изрично са предвидени в чл.198, ал.1, т.2 и т.3 от ДОПК, поради което предвид конкретните обстоятелства по случая, правилно са били приложени от публичния изпълнител. Публичният изпълнител е обосновал налагането запор върху паричните суми, постъпващи в банкови сметки и върху МПС на жалбоподателя като е взел предвид очаквания голям размер на задълженията. Отчел е евентуално затруднено или невъзможно събиране на задълженията, което се подразбира както от изложеното в искането за налагане на мерките, така и от постъпилата в ТД на НАП, ИРМ – Хасково информация от „БАНКА ДСК“ АД за запори на банковата сметка на жалбоподателя, наложени преди издаването на процесното ПНПОМ. Също така, следва да се отбележи, че в хода на административното и съдебното производство не са ангажирани доказателства, установяващи финансово и имуществено състояние на жалбоподателя, достатъчни да покрият стойността на очаквания голям размер задълженията му по ревизионното производство. В случая, след като публичният изпълнител е извършил преценка на вероятността събирането на предполагаемото задължение да се затрудни или да е невъзможно, правилно е приел, че следва да издаде ПНПОМ, с което е наложил описаните в него запори.
Доводите за неизвършена преценка за несеквестируемост на произхода на сумите по банковата сметка на жалбоподателя, са неоснователни. Изводите на решаващия административен орган в тази насока са правилни и обосновани. В тази връзка следва да се отбележи, че в Запорно съобщение изх.№С220026-003-0011000/08.03.2022г., изрично е посочено от публичния изпълнител какви видове суми по сметката на жалбоподателя в „БАНКА ДСК“ АД не следва да се запорират, като са цитирани разпоредбите на чл.213, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 от ДОПК. Изрично е записано, че при изплащане на суми на лицето, банката е длъжна да са убеди по безспорен начин за посочените обстоятелства по чл.213 от ДОПК т.е. да прецени кои видове постъпили суми по сметката са секвестируеми и кои не, съответно кои може да бъдат запорирани и кои не може. Следователно, съобразени са правилата за несеквестируемост на имуществото, регламентирани в разпоредбата на чл.213, ал.1 и 2 от ДОПК. Това е намерило израз, както в изпратеното до банката запорно съобщение, с изрично дадени указания в тази насока, така и при преценката върху какво имущество да бъдат наложени обезпеченията. В тази насока следва да се има предвид също, че потвърденото от ответника ПНПОМ е акт, в който не се разглежда разпределението на вече постъпили по банкова сметка ***. Ето защо, не може да се говори за липса на преценка за несеквестируемост и в тесен смисъл.
Според т.13 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. на ВКС по т. д. №2/2013 г., ОСГТК, несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по пълно несеквестируеми вземания и/или вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение. В настоящия случай не се установява по запорираната банкова сметка ***двидено да постъпват само посочените видове суми. Ето защо следва да се приеме, че в случая приложима е хипотезата, разгледана в мотивите на Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. на ВКС, съгласно която „Когато по сметка на длъжника, наред с постъпленията от несеквестируеми вземания и вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, постъпват и плащания по други (секвестируеми) вземания, изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо само над общия размер на другите (секвестируеми) постъпления.“.
Законосъобразно е правното действие на публични изпълнител, наред с наложения запор върху налични постъпващи суми по банкови сметки, да наложи и запор на МПС, след като е било установено, че същото е било собственост на С. към момента на издаване на ПНПОМ. Това обстоятелство се доказа и по делото чрез представените от ОДМВР – Хасково данни за МПС марка Фолксваген, модел Пасат, peг.№ *******, рама ******************, двигател №********, дата на първа регистрация 1997г., мощност 66kw.
Предвид горното, изложените в оспореното решение аргументи, че към момента не е нарушена забраната на чл.213, ал.1, т.3, т.5 и ал.2 от ДОПК, се споделят от съда.
Съдът счита, че не са нарушени правата на жалбоподателя, а и той има възможност по силата на чл.199 от ДОПК да изиска замяна на наложените обезпечителни мерки, като предложи друго равностойно обезпечение, както и без съгласието на публичния взискател да представи безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа.
При избора на вида обезпечителни мерки публичният изпълнител е мотивирал преценката си, като обосновано е приел, че обезпечението чрез налагане запор върху паричните суми, постъпващи в банкова сметка ***, са подходящи мерки с оглед изложените в искането за налагане на обезпечителни мерки обстоятелства. Този извод е направен в защита на публичния интерес и с оглед най-ефективното удовлетворяване на взискателя, поради което следва да бъде споделен.
В оспореното решение Директорът на ТД на НАП – Пловдив е изложил подробни мотиви и правилно е приложил материалния закон.
По изложените съображения жалбата срещу оспорения акт следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя същото в размер на 100 лева, предвид фактическата и правна сложност на делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.268, ал.2 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. И.С. ***, с посочен съдебен адрес ***, срещу Решение №149/20.04.2022г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив.
ОСЪЖДА С. И.С. ***, ЕГН **********, да заплати на ТД на НАП – Пловдив разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: