Р Е Ш Е Н И Е
№
17
гр.
Варна, 19.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, Гражданско
отделение, в съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ
МАРИНОВА
при участието на секретаря В.T., като разгледа докладваното от съдия М. Славов
в.гр.д. № 599 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба на Е.Ш.Х.,
Н.Х.И. и С.Х.И. и трите от с.
Голямо Йонково, общ. Разград, подадена чрез общия им процесуален представител
адв. Ем. С. и насочена против решение № 175/09.10.19г., постановено по гр.д. №
189/19г. на ОС-Разград, с което е отхвърлен предявеният от
въззивниците иск за поставянето
под запрещение на ответника Х.И.Х., на основание чл. 5, ал. 1
ЗЛС. Счита се, че решението е немотивирано, необосновано, неправилно и
постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон, вкл. и като
постановено при неизяснена фактическа обстановка. Сочи се, че съдът е лишил
ищците от възможността да ангажират гласни доказателства за доказване на
твърденията си. Освен това, въпреки оспорването на изслушаното по делото
заключение на експертизата, съдът не е назначил нова или комплексна експертиза,
което е довело до неправилни изводи. В противоречие със съдебната практика е
било прието, че въпреки развитието и последиците от болестите на лицето, същото
не следва да бъде поставено под запрещение. Недопустимо е била кредитирана
издадена медицинска характеристика, която няма характера на експертно
заключение. В нарушение на процесуалните правила е бил отказан разпита на
лекуващия лекар-психиатър д-р Вълканов. Неоснователно не е било уважено и
искането на ищците за прилагане на всички подадени от тях жалби срещу
ответника, както и за разпит на полицейските служители, присъствали и
съдействали за настаняването на ответника в медицинско заведение. Счита се, че
експертното заключение, изслушано по делото е било изготвено от експерт, който
е признал, че няма съответната компетентност за определени въпроси, а освен
това отговорите му били в пълно противоречие със съдебната практика и медицинските
документи относно хода и последиците на заболяванията. Поради всичко това се
претендира отмяна на решението и уважаване на предявения иск. В с.з. на
15.01.20г. въззивната жалба се поддържа чрез процесуален представител.
В предвидения срок не са депозирани отговори на
въззивната жалба от ответника Х.И.Х. и от представител на контролиращата
страна.
В с.з. въззиваемият претендира „да се отхвърли желанието“ на съпругата и децата му.
В с.з. участващият по настоящото дело прокурор от Апелативна прокуратура-Варна изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и претендира обжалваното решение да бъде потвърдено.
За
да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа
страна:
Производството за поставяне под запрещение на
ответника Х.Х. е образувано въз основа на подадената на 19.06.19г. от съпругата
му и двете му пълнолетни дъщери искова молба. В същата е изложено, че от
01.07.17г. ответникът е с поставена диагноза „Органично разстройство на личността“
и му е определена 70% намалена работоспособност. Изложили са, че от края на м.
март 2019г. състоянието му рязко се влошило, тъй като същият е станал много
агресивен, избухлив, непрекъснато крещял и повтарял, че го бият и ограбват
къщата му. На няколко пъти нанесъл побой на съпругата си, без повод заключвал
ищците в къщата, за да не излизат навън. В миг на ярост счупил бравата на
вратата и един от прозорците. Нощем обикалял безцелно из селото, а освен това
започнал да се съблича пред дъщерите си. На 12.06.19г. ответникът е подал молба
до РС-Исперих с искане за защита от домашно насилие срещу ищците. Същия ден
ответникът бил настанен за лечение в психиатричното отделение на МБАЛ „Св. Иван
Рилски“- Разград. При едно от посещенията на ищците той им обяснил, че е подал
молба за развод, а не за домашно насилие. Всичко изложено доказвало, че
ответникът не осъзнава извършваните от него действия и не е в състояние да се
грижи за себе си и за своите интереси.
С
отговор на исковата молба ответникът чрез процесуален представител е оспорил
допустимостта, евентуално основателността на предявения иск – поради липсата на
надлежна и изрична представителна власт за адвоката, подписал исковата молба и
поради липсата на доказателства, че ответникът страда от душевна болест или
слабоумие.
Въз основа на събраните пред
първоинстанционния съд доказателства се установяват следните факти:
Видно от представените заверени преписи
от удостоверение за сключен граждански брак и удостоверения за раждане, издадени
от Община Исперих, че първата ищца е съпруга на ответника, сключила граждански
брак с него на 10.05.1987г., а втората и третата ищци са негови дъщери, родени
съответно на 10.10.94г. и на 04.07.88г.
Видно от
издадената от „Многопрофилна болница за активно лечение - Исперих“ ЕООД
епикриза за осъщественото на ответника лечение от 18.07.16г. до 21.07.16г., че
същият е постъпил в неврологичното отделение с оплаквания от главоболие,
световъртеж, остро настъпила слабост в крайниците, залитане. При направен КАТ
на главен мозък не са налице данни за огнищни лезии в мозъчния паренхим при
нативно сканиране. Предприето е било медикаментозно лечение. Ответникът е бил
дехоспитализиран с диагноза „Епилепсия пристъп“, но без регистриран епилептичен
пристъп по време на престоя /л. 75/.
Въз основа
на издаден амбулаторен лист на 29.07.16г. ответникът е бил снабден с медицинско
направление за хоспитализация /л. 77/, която е била осъществена за периода от
31.07.16г. до 09.08.16г. в Психиатричното отделение на „Многопрофилна болница
за активно лечение - Търговище“ ЕООД, видно от епикризата на л. 74. В
последната е отразено, че ответникът е бил спокоен психомоторно, в ясно
съзнание и ориентиран. Налице е характеропатия, апсихотичен; памет и интелект –
със снижение по органичен тип. Предписани са медикаменти за лечението.
На
17.08.16г. ответникът е бил освидетелстван от комисия от Психиатричното
отделение на болницата в гр. Търговище, които са му поставили диагноза
„Органично разстройство на личността“.
Във връзка с отправената на
08.06.17г. до ответника покана от ТЕЛК при „МБАЛ-Кубрат“ ЕООД /л. 70/, същият
се явил и му е било извършено психологическо изследване на 14.06.17г. от
психолог. Резултатите от изследването на краткосрочната памет сочат на 32 % -
резултат, определен като тежко нарушение; репродуктивната памет – 25 %, също
резултатът е определен като тежко нарушение; ретенционната памет – 30 % - също
тежко нарушение. Относно интелекта е посочено, че освидетелстваният разбира и
спазва инструкцията, работи с бавен темп, с усилие. Показал ниво на
психометричен интелект 66, което не кореспондира с образователния ценз и
жизнения опит /л. 78/.
От представеното копие от Експертно
решение № 0749 / 069 от 01.07.2017г., издадено от ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ
„Кубрат“ ЕООД, се установява, че на ответника е била определена 70% трайно
намалена работоспособност, със срок за 3 години, при посочена водеща диагноза и
общо заболяване – Органично разстройство на личността. В мотивите към
медицинския документ е отбелязано, че е налице неврологично заболяване, както и
настъпили след това органично-мозъчни промени на личността с когнитивни
нарушения, смущение на подтици и настроението и ограничаване на социалните
контакти /л. 69/.
От
издадената от МБАЛ „Св. Иван Рилски - Разград“ АД епикриза се установява, че ответникът
е постъпил за лечение на 12.06.19г. и е бил изписан на 19.06.19г. с окончателна
диагноза: Органично разстройство на личността. Бил е доведен в болничното
заведение от органите на реда, тъй като променил драстично поведението си и от
около 2 месеца станал видимо агресивен – счупил прозорци, ударил съпругата си.
Отбелязано е, че е бил хоспитализиран в НО с диагноза „Хорея на Хънтингтън“.
Описано е психичното състояние на пациента - бил вътрешно напрегнат, ориентиран
задоволително. Емоционално лабилен, променена речта темпово – обстоятелствен.
Мисловният процес протича забавен, с продължително реактивно време,
невъзможност за планиране на комплексни задачи. Без афазия, агнозия и апраксия.
С афиктивни колебания. Липсва инсайт. В резултат на проведеното лечение е
налице успокоение на болния и хармонизиране на поведението му. Предписано е
било медикаментозно лечение /л. 81/.
Видно от
депозираната на 12.06.19г. молба, подадена от ответника чрез упълномощен за
целта процесуален представител, че същият е отправил искане до РС-Исперих за
постановяване на мерки по ЗЗДН срещу съпругата и двете му дъщери, сочейки за
извършен от тях спрямо него акт на домашно насилие на 11.06.19г. в дома им в с.
Лудогорци, изразяващ се в нанасяне на
удари и отправяне на закани, че ще го убият. Освен това е предоставена и
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която е посочено още, че от около 1 месец
от страна на ответниците се упражнява психическо и физическо насилие спрямо
молителя. На 13.06.19г. е била издадена заповед за незабавна защита по
образуваното гр.д. № 455/19г. на РС-Исперих, с която съпругата и дъщерите на
настоящия ответник са били задължени да се въздържат от извършването на домашно
насилие спрямо него; ответниците по делото са били отстранени от съвместно обитаваното
с Х.Х. *** до приключване на производството по делото; постановена е забрана за
ответниците да приближават пострадалия Х. на по-малко от 100 метра от жилището
и местата за социални контакти /л. 107-109, л. 112/. Заповедта за незабавна
защита е била връчена на съпругата и дъщерите на ответника на 13.06.19г. /л.
121/.
Пред
първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства чрез разпита като
свидетел на брата на ответника – И.И.Х.. Последният сочи, че къщите, в които живеят двамата
братя са една срещу друга в с. Лудогорци. Същият се грижи за брат си, който се
храни и си почива през деня в дома му, а вечер ответникът се прибира в дома си,
за да нощува. Свидетелят сочи, че съпругата и дъщерите му тормозят ответника,
не му дават да яде. Здравословното състояние на брат му се влошило преди около
година и половина и същият изглежда като да е пиян. Въпреки това брат му си
общува нормално с хората от селото, сам се пере и се храни. Свидетелят сам си
готви и предоставя и храна на брат си. Сочи, че не е бил свидетел брат му да се
е събличал гол пред дъщерите си, нито пък се е събличал пред самия него. Не е
виждал брат си да обикаля нощем из селото. Излага още, че брат му сам си
пазарува със собствени пари хранителни стоки като хляб, салам и други такива
продукти и по този повод ходи до магазина и се връща. Един ден ответникът
споделил на свидетеля, че дъщеря му го хванала за гушата, а голямата скачала
върху гърдите му. По този повод е била подадена жалбата в гр. Исперих. Свидетелят
знае, че брат му притежава къща, кола, микробус и ниви, но не знае ответникът
да е имал намерение да ги прехвърля на някого. Свидетелят готви на брат си и му
пуска пералнята, тъй като той постоянно трепери и не е в състояние сам да върши
тези дейности. Жалбата за домашното насилие е била изготвена по искане на
ответника, а свидетелят го е придружавал и му е съдействал. Отрича брат му да е
проявявал агресия. Пенсията си ответникът получавал по банкова сметка ***, но
сега тя била блокирана и поради това свидетелят издържал брат си, плащайки му
тока и водата. Свидетелят сочи, че понастоящем банковата карта на брат му е у
него. Излага още, че с такова заболяване е била и майка им, а дядо им имал
същите симптоми. Свидетелят сочи, че за заболяването на брат си са посетили
невролог, но той е казал, че не е за него, тъй като се касае до друго
заболяване. В деня, в който е била написана жалбата за домашно насилие, брат му
дошъл и крещял, а пред къщата дошли жена му, която била агресивна и също
крещяла и викала. Свидетелят твърди, че брат му е в ясно съзнание и няма
халюцинации.
Пред
първоинстанционния съд е изслушано заключението на назначената по делото съдебно-психиатрична
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и дадено въз основа на
проведения на 26.08.19г. преглед на ответника. Психично освидетелстваният е
описан като психомоторно леко забавен, с неволеви хореиформни движения на
лицевите мускули, ръцете, раменете, походката. Дизартричен говор. В ясно
съзнание, ориентиран за собствена личност и приблизително за време и място.
Емоционално лабилен, астенен. Волево хипобуличен. Забавен по темп мисловен
процес. Отрича сетивни измами и налудности. Интелектуално-мнестично с данни за
известно снижение по органичен тип при клинично изследване. Вещото лице сочи,
че ответникът боледува от Хорея на Хънтингтън от около 2014-2015г. и Органично
разстройство на личността. Неволевите хореиформни движения, обикновено на
лицевите мускули, ръцете, раменете или походката са съпътствани от личностни изменения
и предшестват деменция, развиваща се като част от широкообхватен мозъчен
дегенеративен процес. Органичното разстройство на личността се характеризира
със значителна промяна в обичайния преморбиден начин на поведение, засягаща
дълбоко израза на емоциите, потребностите и подтиците. Същото може да бъде
остатъчно или съпътстващо, следва или придружава мозъчно заболяване, увреда или
дисфункция /в случая такова е Хорея на Хънтингтън/. Характеризира се с
устойчиво снижена способност за изпълнение на целенасочена дейност, променено
емоционално поведение – емоционална лабилност, лесни преходи към
раздразнителност и краткотрайни изблици на гняв, агресивност, като изразяването
на потребностите и подтиците става без съобразяване с последствията или
социалните норми, когнитивни нарушения под формата на мнителност, промяна в
темпа и потока на речта с черти като обстоятелственост, вискозност и т.н.
Изхождайки от проведения преглед на ответника и придобитите непосредствени
впечатления, експертът сочи, че при него се наблюдават и са описани някои от
цитираните по-горе характерови промени като известно снижение на
интелектуалните способности, запазено е ядрото на неговото личност – годността
за адекватно преживяване за себе си и за отношението към близките и към света.
Няма регистрирана към момента и психотична продукция като налудности и сетивни
измами. Степента на изява на влошените паметови функции и известното
интелектуално снижение не са такива, че да ограничи на този етап способността
на ответника да се грижи за своите работи. Вещото лице сочи, че с оглед
характера на заболяването, чието влошаване обикновено е с бавна прогресия, е
уместна преоценка на дееспособността на лицето при регистриране на значително
влошаване на интелектуално-мнестичните функции и задълбочаване на характерови
промени в бъдеще. Счита в заключение, че установените психопатологични промени
при ответника не ограничават способността му да се грижи за своите работи.
В с.з.
вещото лице сочи, че снетите от брата на ответника показания не водят до промяна
на даденото от нея заключение. Оказало се, че неврологичното заболяване, от
което страда ответника /Хорея на Хънтингтън/, не е доказано чрез специфични
изследвания и не е лекувано в специализирана клиника. Органичното разстройство
на личността е следствие на тези мозъчни процеси на неврологичното заболяване.
Експертът счита, че при ответника няма данни за епилепсия, но тъй като
заболяването е започнало с неспецифична симптоматика, то в момента на
провеждане на лечението през 2016г. е била дадена произволна диагноза
/епилепсия/, която към момента няма основание да се защитава. Вещото лице не
може да отговори на въпроса дали неврологичното заболяване, от което страда
ответника е лечимо, но заявява, че същото е с дегенеративен ефект върху мозъка
и с възможност да се развие и деменция. Проявленията на неврологичното
заболяване са свързани с тиковите движения на крайниците и тялото, както и
снижаване на интелекта и паметта. Органичното разстройство на личността е
психичното заболяване с характерни промени в интелектуално-мнестичните функции.
Но на този етап вещото лице счита, че ответникът е дееспособен.
Настоящият състав на съда намира,
че не следва да се обсъжда медицинската характеристика от 29.07.2019г., изготвена от доц. д-р Н.А. – Б. д.м., /л.92-94/, тъй като същата
представлява експертно заключение, изготвено по искане на ответника и за
нуждите на настоящия процес, но не е събрано по предвидения в ГПК процесуален
ред.
Ответникът е бил разпитан пред
първоинстанционния съд и от закрепените в протокола от разпита му отговори на
зададените въпроси, може да се направи извода, че същият към 11.09.19г. е бил
ориентиран за собствената си личност, времето и пространството, за своите
близки и създадените с тях взаимоотношения, за имущественото си и финансово
състояние. Сочи, че при постъпването му на лечение при доктор Вълканов
/психиатър/ в гр. Разград са му давани само хапчета за сън. Болестта му се състояла в това че върви като
пиян, а друго му нямало. Сочи, че знае
защо е настоящото дело – „Защото ме изкарват луд“. Пие лекарство за сън
- Хедонин.
На осн.
чл. 337, ал. 1 от ГПК настоящият състав на съда също извърши разпит на
ответника по делото. От дадените пред съда отговори се установи, че същият е
със запазени паметови функции относно всички обстоятелства, свързани с неговата
личност и социално обкръжение – точно възпроизвежда имената си, а по негово
желание възпроизвежда и своя ЕГН; наличието на съпруга, две дъщери, внук от
голямата дъщеря /затруднява се само при произнасянето на името на внука си/,
брат . Описва точно местонахождението на селото, в което живее, размера на
финансовите си постъпления и имущественото си положение /къща в с. Лудогорци,
две ниви от по 4 дка, които отдава под аренда и сочи размера на получавана от
тях рента; два автомобила, за които посочва точно марките/. Сочи, че
понастоящем грижи за него полага голямата му дъщеря /в залата е съпроводен от
нейния съпруг, чийто имена ответникът назовава/. Излага, че са скарани
понастоящем с брат си, тъй като той уж щял да го гледа, а пък взел пари чрез
банковата му карта, която поради това ответникът си я е взел обратно от него.
Освен това поискал ответникът да му предаде и документите за управление на кола
и за трактор. Не споделя случаи, в които да е забравял и освен това, че е като
пиян /треперенето на тялото и крайниците/ не споделя други здравословни
проблеми. Излага, че приема лекарството „Хедонин“ всяка вечер преди лягане,
което е за успокоение. Обяснява и причините за влошените си взаимоотношения със
съпругата си и дъщерите си – тъй като те искали да вземат парите от банковата
му карта.
Следва
да се отбележи, че непосредствените впечатления на настоящия съд, придобити от
разпита на ответника, дадоха възможност да се установи, че абсолютно всички
отговори от него бяха дадени след кратки, но не дълги паузи, без нужда от
повтаряне и изясняване на въпросите.
Въз основа на така установената фактическа обстановка по делото се налагат
следните правни изводи:
Според ППВС №
5/1979г. предмет на иска по чл. 5 от ЗЛС е дееспособността на лицето, за което
се иска поставяне под запрещение, а основанието на този иск е наличието на
душевна болест или слабоумие (наричано в съдебната практика медицински
критерий) и невъзможността на страдащия от такава болест или от слабоумие да се
грижи за своите работи (наричана юридически критерий). Двете изисквания трябва
да са налице кумулативно, за да се постанови обявяване недееспособността на
лицето. Слабоумието е умствена недоразвитост от раждането, като идиотия, имбецилност, дебилност, олигофрения, а
душевната болест (психопатия) е страдание на умствено развито лице, което обаче
има за последица такова разстройство на съзнанието, което сочи на промяна на
личността и обуславя неадекватно поведение. Преценката за наличието на правния критерий /лицето да не може да се
грижи за своите работи/ се прави
от съда въз основа на това дали
лицето разбира предписанията на правните норми и съобразява поведението
си с тях, дали се
ориентира в социалната среда и може да ръководи постъпките си, като преценява
последиците от тях. Грижата за своите работи включва и отношението към
обществото и съобразяване с установения в него ред, т.е. лицето следва да се
държи нормално.
В настоящия случай чрез заключението на
съдебно-психиатричната експертиза, изслушано пред първата инстанция, и от
коментираните по-горе медицински документи, следва да се приеме, че ответникът
страда от неврологично заболяване, което по външните си белези /поради липсата
на проведени специфични медицински изследвания/ е определено като „Хорея на
Хънтингтън“ /така и в издадената от МБАЛ „Св. Иван Рилски - Разград“ АД
епикриза от 19.06.19г./. Това неврологично заболяване е с дегенеративен ефект
върху мозъка и с възможност да се развие и деменция. Същото има за последица
диагностицираното и от ТЕЛК и при експертното изследване по настоящото дело
психично заболяване, представляващо Органично разстройство на личността. Същото
е съпроводено с установените при ответника характерови промени като известно
снижение на интелектуалните способности, но при запазено ядро на неговата
личност – годността за адекватно преживяване за себе си и за отношението към
близките и към света. Вещото лице е посочило още, че няма регистрирана към
момента и психотична продукция като налудности и сетивни измами.
Поради това следва да се приеме, че е налице медицинският
критерий по чл. 5 от ЗЛС.
Настоящият състав на съда намира обаче, че
посоченото заболяване, от което страда ответника, не е намалило възможността му
да се грижи за своите работи, тъй като не е ограничило или изключило
способността му да извършва съзнателни действия и адекватно да насочва волята
си. Както се установи от разпита на самия ответник същият е изцяло ориентиран
за собствената си личност, времето и пространството, за социалното си обкръжение
и сложилите се взаимоотношения в тесния му социален кръг от роднини. От
показанията на неговия брат не се установява да е нарушена комуникацията на
ответника и с неговите съселяни или пък да е налице неадекватна преценка
относно необходимите действия за защита на неговите права и интереси /съвсем
друг е въпроса доколко е адекватна и обоснована предприета конкретна съдебна
защита от даден правен субект, тъй като това е въпрос, който стои и пред
напълно здрави физически лица/. В тази връзка съдът намира подкрепа в
разсъжденията си за годността на ответника да се грижи за своите работи и от
обосноваването от последния на причинно-следствената обусловеност на
предприеманите от него действия – желае да отстрани съпругата си и дъщерите си
от съвместно обитаваното жилище, тъй като те проявяват насилие спрямо него и
желаят да му вземат наличните парични спестявания; взел си е обратно банковата
карта, тъй като брат му се е възползвал от неговите парични средства. Освен
това при разпита му пред настоящия съд ответникът явно изрази разочарованието
си, че е трябвало да бъде съпроводен от органите на охрана на съдебната власт,
тъй като не е бил известен от адвоката си, че следва да се яви лично пред съда.
В тази връзка същият сподели и притеснението си, че до момента никога не е имал
лоши взаимоотношения с никого от своето село, което е израз на стремежа му да
се съобразява с установения в обществото ред. Липсват доказателства по делото
за проявена от ответника агресия или неадекватно поведение, каквото се твърди
от ищците в исковата им молба. Действително същият е бил съпроводен от органите
на реда при постъпването му в болничното заведение през м. 06.19г., но все още
не е изяснено кой е провокирал поведението на ответника, довело до проявата на
емоционална лабилност. След проведеното медикаментозно лечение от посочения
момент и понастоящем, не са налице данни за неадекватно поведение на ответника
в неговото ежедневие и социалните му отношения.
В обобщение съдът приема, че макар и да е налице
медицинския критерий по чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, понастоящем не е налице
юридическият такъв, поради което и предявеният иск е неоснователен и следва да
се отхвърли.
Ответникът не е отправил искане за присъждане на разноски
по настоящото дело, поради което и такива не следва да му се присъждат.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 175/09.10.19г., постановено по гр.д. № 189/2019г.
на Окръжен съд-Разград.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на главните страни и на контролиращата страна, при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: