РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. , 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Васко П. Петров
при участието на секретаря Магдалена В. Агова
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Васко П. Петров Административно
наказателно дело № 20231220200238 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба от Н. И.
П., ЕГН **********, от с.К., община Г., обл.Бл. против Наказателно
постановление № 94-00-1543 от 21.04.2022г., издадено от Министъра на
културата,с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер
общо на 7 000лв. ,за това ,че в периода от 07.11.2021 година до 26.11.2021
година в с.К. е извършил строеж в нарушение на Закона за културното
наследство/ЗКН/.
Иска се отмяната на обжалваното НП, излагат се съображения за допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на същото, за
недоказаност на нарушението и за наличието на основания за прилагането на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Алтернативно се прави искане за намаляване
на наказанието.
Административно наказващият орган чрез процесуалния си представител
застъпва становище за неоснователност на жалбата.
Правно основание чл.63 от ЗАНН .
Прилагат се писмени документи .
Разпитани са свидетели П. Т., П., Х. , Р.,последните трима служители на
Министерство на културата,Регионален инспекторат –Югозападен район .
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка.
Свидетелите П., Х. и Р. са служители на Министерство на
1
културата,Регионален инспекторат –Югозападен район. Във връзка с получен
сигнал в министерството за извършване на незаконно строителство,края на
м.11.2021г. първите двама извършили проверка в с. К.. В хода на проверката
проверяващите се легитимирали на лицето в имота, а именно Н. И. ,поискали
й документи за извършеното строителство ,но тя представила единствено
нотариален акт за собственост върху имота. На място контролните органи
видели и установили незаконен строеж в нарушение на Закона за културното
наследство на ЗУТ. Новостроящата сграда била на няколко етажа, без
инвестиционен проект одобрен по ЗУТ с изграден двускатен покрив, три
междуетажни плочи, долепена до съществуваща постройка. Строителството е
извършено в частен имот собственост на жалбоподателката Н. И.,без е
съгласувано с Министерство на културата по реда на чл. 83, ал.1 от ЗКН, тъй
като се извършвал на територията на групова недвижима културна ценност с.
Ковачевица, архитектурен резерват с категория от национално значение.
Инвестиционен проект и разрешение за строеж не били представени. При
проведения с жалбоподателката разговор се установило, че същата е наясно,
че обекта се намира в историко-археологически резерват. Тя показала на
свидетелите други строителни обекти в с. К. за които твърдяла, че са
извършени без нужната документация, както и такива за които тя знаела, че
собствениците имат нужните документи за съгласуване с Министерство на
културата. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол.С
оглед на извършеното нарушение на 28.01.2022 г., в офис на наказващия
орган в гр. София, свидетеля П. съставя акт за установяване на
административно нарушение в присъствието на нарушителката и свидетелите
Х. и Р..Акта е предявен на П., тя се запознала със съдържанието му ,пописала
го и получила препис от него. Възразила , че вече има издадено
удостоверение за търпимост от гл.архитект на община Гърмен и представило
такова по време на проверката. Актосъставителят се запознал с него и го
приел за нищожно. Поискано било разрешение за строеж, но такова не било
предоставено. Не се представят и по време на настоящото производство
доказателства за съгласуване с министерството.
В съдебно заседание бяха разпитани и свидетелите П. и Т.,първия е съсед на
процесния имот. От 27 години живее в с. К.а,познава жалбоподателката и
съпруга й. Твърди, че те са закупили имота през 2018 г. и след това
започнали строителна работа – ремонта.През 2019 г. съборили старите
греди,изгнилото и сградата били в състояние на грубстроеж. Свид.Т. също е
от с. К. и познава П. и семейството й. В края на 2019 г. те му поискали
тракторчето му , за да чистят там и да прекарват инертни материали за да
укрепят старата къща.Според тези свидетели семейството на нарушителката
със собствен труд са ремонтирали сградата.
В последствие в правния мир намира проявление атакуваното наказателно
постановление,с което на жалбоподателката е наложено наказание глоба в
размер на 7000 лв.-правно основание чл. 229, ал. 2 от ЗКН, във вр. с чл.
200,ал.1, предл. първо, чл.83,ал.1,т.2,буква“а“, за нарушение по чл. 83, ал. 1, т.
2, б. "а" от ЗКН, във вр. с чл.84,ал.1,т.1 и 2,т.1 от ЗКН и чл.200,ал.1,пр.1 от
ЗКН.
Недоволна от наложеното наказание П. сезира съда с искане за отмяна на
цитираното наказателно постановление. Предявената жалба е подадена в
срок, индиция за допустимостта й. Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН
административното нарушение е онова деяние, което нарушава установения
ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за
наказуемо с административно наказание, наложено по административен ред.
Съдът след като извърши проверка на атакувания административен акт и
обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на
страните, намира жалбата за неоснователна, поради следното:
Убежденията си настоящият състав изгради въз основа на показанията на
2
свидетелите П., Х. , Р.- служители на Министерство на културата,Регионален
инспекторат –Югозападен район. Показанията им са последователни и
кореспондират с описаното нарушение в АУАН. Не се доказва наличието на
личностно отрицателно отношение на свидетелите към нарушителя , което
да провокира проявлението на АУАН в правния мир, ангажират
наказателната си отговорност. Съдът приема, че жалбоподателката в случая е
нарушила чл. 83, ал. 1, т. 2, буква "а" от ЗКН, съгласно която
инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за
опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват
по реда на Закона за устройство на територията след съгласуване по реда на
чл. 84, ал. 1 и 2, както следва: визи за проектиране и инвестиционни проекти
по част архитектура за: ново основно и допълващо застрояване,
реконструкция, надстрояване, пристрояване, ремонти и преустройства с
промяна на външния вид на строежите, а при археологически недвижими
културни ценности - и проектите по част "конструкции". Както бе прието по-
горе, през посочения в НП период, нарушителката е извършила строителство,
без инвестиционен проект . При липсата на необходимите строителни книжа
за строежа, наказващият орган не е бил длъжен да конкретизира нито вида
строителни книжа и строителни дейности по чл.83, ал.1,т.2 ,б.“а“ от ЗКН,
нито хипотезите по чл. 84 от същия закон. В АУАН и НП достатъчно ясно са
описани строителните работи за които се води
административнонаказателното производство и се налага наказанието.
Обстоятелството, че в случая е нямало изобщо инвестиционен проект не
може да доведе до освобождаване от задължението за предварително
съгласуване и получаване на положително становище за извършените намеси
в защитени територии за опазване на културно наследство по реда на чл. 84 от
ЗКН. Село Ковачевица“, област Благоевград,е обявено с Разпореждане на МС
№89 от 02.09.1977 г. (обнародвано в ДВ, бр 73 от 1977 г.) за исторически и
архитектурен резерват от национално значение. Строителството е извършено
от жалбоподателката и нейното семейство и същата е била наясно, че преди
започването на последното е следвало да бъде извършено съгласуване с
министерството.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства ,ценени поотделно и
в тяхната съвкупност съдът приема, че са налице всички елементи от
фактическия състав на вмененото на П. нарушение .Тя същата е
осъществила състава на нарушението за което е наказана, както от обективна,
така и от субективна страна. От обективна страна през периода посочен в НП
е осъществила с извършените от нея фактически действия по осъщественото
строителство в с.Ковачевица, населено място от кръга на посочените в
нарушената законова норма, представляващо защитена територия за опазване
на културното наследство без съгласуване с Министерството на културата.
От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, доколкото
жалбоподателката е била наясно със задължението си, но въпреки това е
започнала и осъществила строителството без необходимата съгласуване.
Въз основа на така установеното от правна страна съдът намира следното:
Носителят на административно наказателната власт ,в случая – Министъра на
културата е издал наказателното постановление след като , е установено по
безспорен начин извършването на нарушението , самоличността на
нарушителя и неговата вина. Съставеният акт за установяване на
административно нарушение по делото от свидетеля П. служи като
предпоставка за издаване на друг акт - наказателно постановление. Той няма
презумтивна доказателствена сила, т. е. тежестта на доказване не стои върху
обвиненото лице, а обратно - тази тежест носи наказващата администрация.
Съгласно разпоредбите на чл. 52, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН се изисква
изложените в съставения акт обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат
доказани на общо основание.От показанията на разпитаните свидетели П. и
3
Х. може да се направи категоричен извод ,че жалващата се от обективна и
субективна страна е извършила вмененото й нарушение .
След извършена служебна проверка съдът не констатира съществени
нарушения на материалния закон и процесуалните правила, влечащи след
себе си отмяна на атукаваното наказателно постановление. Критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е единен в
процесуалната теория и практика - нарушението е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване правата на страните в която и да е фаза на
процеса. В случая нарушителят е узнал за съдържанието на акта ,
подписал и получил препис от него,т.е могъл е да отстоява своята
теза.Разбрал е за съществуването в правни мир на АУАН имал е възможност
да реализира в пълен обем правата си още от началото на образуваното
срещу него административнонаказателно производство.Не се ограничава и
правото му по чл. 44 ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи
писмени възражения по него, свързани с фактическото описание и правната
квалификация на деянието. При съставянето на АУАН и НП не са допуснати
такива нарушения и същите отговарят на изискванията на ЗАНН – чл.42 и
чл.57 за минимално изискуемо съдържание,съдържат достатъчно ясно и
пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е
извършено. Посочени са коректно нарушените законови норми.
Наказателното постановление и АУАН са издадени от компетентни лица.
Периодът на извършване на нарушението е посочен съобразно установеното
от служителите на наказващия орган – от датата на постъпилия сигнал със
съответните приложения доказващи започнало към този момент до датата на
проверката. Не са налице твърдените нарушения по чл.34 от ЗАНН. В тази
връзка следва да се има предвид, че късия – тримесечния срок по ал.1, от този
текст за съставяне на АУАН, започва да тече от момента в който е станал
известен нарушителя. За да се говори за нарушител, следва да има
нарушение. Нарушението е било констатирано при извършената проверка на
обекта. От този момент е бил известен и нарушителя и в този момент
нарушението все още се е извършвало. Като се има предвид това и датите на
съставяне на АУАН и издаване на НП, съдът приема, че и двата срока по
чл.34,ал.1 от ЗАНН са спазени. Посочването в обстоятелствената част на НП
,т.IV на чл. 83, ал. 2, т.1, буква "а" от ЗКН, съдът приема, че се дължи на
техническа грешка, доколкото в другите части на постановлението
разпоредбата е коректно посочена. Възраженията свързани с
характеристиките на самия строеж и несъответствието между констатациите
по настоящото дело и Заповед за премахване на стоежа, според съда нямат
връзка със законосъобразността на обжалваното НП. По настоящото дело
строителството е достатъчно подробно описано в АУАН и НП, същото бе
потвърдено и от показанията на разпитаните по делото свидетели.
По аргумент на чл. 200, ал. 1 ЗКН, който реализира инвестиционен проект
или извършва намеса в защитени територии за опазване на културното
наследство без съгласуване в нарушение на чл. 83, се наказва с глоба в размер
от 5000 до 10 000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага
имуществена санкция в размер от 15 000 до 30 000 лв., ако деянието не
съставлява престъпление. Тази разпоредба освен санкцията съдържа и
правилото за поведение което следва да бъде спазено. В случая наказанието е
наложено в размер между минималния и средния предвиден в закона.
Липсват данни за извършени други нарушения от жалбоподателката,до
известна степен допринася за разкриване на обективната истина и с оглед
особеностите на случая следва да се приеме, че тя е с относително ниска
степен на обществена опасност. Наказанието определено от закона според
съда е достатъчно високо и в минималния си размер, поради което и като се
има предвид материалното състояние на нарушителката и семейството й , и
това че строежът е извършен предимно с личен труд, не е наложително да
4
бъде налагано наказание над минимума определен от закона.Съдът приема ,че
наказание в размер на 5 000 лв. би изигралото ролята на коректив в
поведението на нарушителката и околните.
По отношение на приложението на чл.28 от ЗАНН- Когато се касае за
нарушения на законодателството уреждащо опазването и закрилата на
културното наследство на Република България не може да се говори за
маловажен случай и малозначителност на деянието. След като законодателят
е предвидил, че при осъществяването на обективните признаци на едно
конкретно административно нарушение следва да бъде ангажирана
отговорността на определен правен субект, всякакви доводи в обратна
насока са без значение.Предвиденият контрол е засилен, съответно и
отговорността за нарушения по Закона е по-строга, нарушението е с по-
висока степен на обществена опасност на деянията, изразяващи се в
нарушаване на неговите норми. В съответствие с тази отчетена от
законодателя висока степен на обществена опасност са и предвидените
относително високи размери на наказанията - глоба и имуществена санкция,
високият минимален праг на същите, както и императивът този размер да
бъде налаган като наказание. Следователно, специфичният характер на
извършеното деяние, не може да го определи, като маловажно. Преценявайки
по този начин извършеното административно нарушение в конкретната
хипотеза,настоящият състав счита, че не е налице "маловажен случай" по
смисъла на чл.93 т.9 от НК, във връзка с чл.11 от ЗАНН,индиция за липсва
на основание за прилагане на института на чл.28 от ЗАНН .
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 94-00-1543 от 21.04.2022г., издадено
от Министъра на културата, с което на Н. И. П., ЕГН **********, от с.К.,
община Г., обл.Бл. е наложено административно наказание "глоба" от 7000
лева на 5000лв.
Осъжда Н. И. П., ЕГН **********, от с.К., община Г., обл.Бл. да заплати на
Министъра на културата София разноски за юрисконсулт в размер на 150 лв.
Решението на съда подлежи на обжалване пред Благоевградски АС в 14 -
дневен срок от деня на получаване на съобщението от страните по делото.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
5