Протокол по дело №1753/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2078
Дата: 3 май 2023 г. (в сила от 16 май 2023 г.)
Съдия: Христина Михайлова
Дело: 20231100201753
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 22 март 2023 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 2078
гр. София, 28.04.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Христина Михайлова
при участието на секретаря Мария Дж. Шамси Пур
и прокурора Ж. Андр. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Христина Михайлова Частно
наказателно дело № 20231100201753 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА , редовно призована,
изпращат представител, явява се прокурор М..

ЗА ЗАТВОРА СОФИЯ СЕ ЯВЯВА инспектор Г..

ОСЪДЕНИЯТ А. А. П. – редовно призован, се явява, доведен от
Затвора София.
В ЗАЛАТА се явява АДВ. Т. договорен защитник.

СЪДЪТ докладва постъпил текущ доклад за лишения от свобода А. А.
П., доклад за пробационен надзор, което е изготвено във връзка с
разпореждане на СГС, НО, VI състав по НЧД № 1753/2023 г.; както и справка,
относно изтърпяната част на наказанието с остатъка към днешна дата.
ИЗИСКА СЕ СТАНОВИЩЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.
СТРАНИТЕ /общо становище/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуалните пречки за даване ход на
делото, в каквато насока е и становището на страните, поради което и водим
от горното
1
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Осъденият е със снета самоличност и разяснени права от предходно
съдебно заседание, проведено на 19.04.2023 г.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Нямаме искания за отводи на състава на съда,
прокурора и секретаря.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
АДВ. П.: В допълнението към молбата ни инициирана по чл. 437, ал. 2
от НПК сме предоставили на Вашето внимание допълнителни
доказателствени искания, по които съдът се произнесе. Към настоящия
момент ще твърдим, че осъденият от преди два дни е назначен на по-висока
длъжност на основание заповед на началника на общежитието издадена по
реда на чл. 166 от ППЗИНС, като от 25.04.2023 г. е назначен за отговорник на
хранителен склад.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания. Не се
противопоставям да се приемат така представените нови доказателства.
ИНСПЕКТОР Г.: Нямам доказателствени искания.

СЪДЪТ, като съобрази заявеното становище, че не желаят събиране на
допълнителни доказателства, с оглед докладваните по-горе и изискани от
съда с предходно протоколно определение, намира че така постъпилите
писмени доказателства следва да бъдат приобщени към доказателствата по
делото като относими към предмета на делото, поради което и водим от
горното
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИОБЩАВА събраните доказателства по делото.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ. Т.: С оглед процесуална икономия и да пестим ценното Ви
2
време, както обявих преди малко сме предоставили допълнение към
инициираната молба на осъдения, във връзка с чл. 437, ал. 2 от НПК.
Депозираното допълнение акцентира върху доброто и позитивно поведение
на осъденото лице и изтъква на преден план устойчивата му линия на
поведение ведно с честното му отношение към труда по време на изтърпяване
на наложеното му наказание. Допълнението акцентира на факта, че рискът от
рецидив, както е видно и от представения текущ доклад за днешното съдебно
заседание, е в размер на ниските зони, на ниските стойности. Тоест, числово
изражение от 27 точки. И нещо по-важно, същият е снижен с 14 пункта от
оценката на риска за рецидив в размер на 41 точки отразено при постъпване
на осъденото лице в затвора. Съществено обстоятелство, което се извлича от
оценката на риска от рецидив, е от съществено ниският и не непосредствен
риск за вреди към обществото, което е основното доказателство, че в случай,
че спрямо осъденото лице бъде приложен института на условно предсрочно
освобождаване, обществена сигурност, общественото равновесие,
общественото спокойствие нито ще бъдат засегнати, нито нарушени.
По отношение на изготвения доклад за днешното съдебно заседание от
страна на инспектор А., изразява пълното си съгласие и подкрепа по
отношение на по-голямата му част. Но, считам за целесъобразно да изразя
своето несъгласие по отношение на факта, че в доклада е детерминирано
извършеното престъпление противообществен характер, като това
обстоятелство защитата счита, че не следва да се кредитира по отношение на
постановяването на института на условно предсрочно освобождаване. Считам
че изразеното становище не следва да се кредитира поради обстоятелството,
че тези фактори свързани с противообществената проява са били значими при
определяне на самото наказание. Детерминирането на същите обстоятелства
посочени при индивидуализацията на наказанието, не следва да бъдат
повторно отчитани и от настоящия съд състав. Априори, ако същите бъдат
отчетени, това би означавало, че изводът по настоящото производство би бил
винаги еднакъв. По отношение на визираното становище, посочено в доклада
на ИСДВР А., че Заповедта за награда № 25/16.01.2023 г. е отменена, като
същата се намира и в кориците на затворническото досие, считам за
релевантно да обърна внимание на настоящия съдебен състав резолюция на
прокурор от СГП, по пр. пр. № 153/2022 г., която се съдържа в последните
страници на досието на осъденото лице. Именно в нея се сочи, че процесната
3
награда е законосъобразна, целесъобразна и не следва да бъде отменяна. Буди
недоумение фактът, че този несъобразен от затворническата администрация
акт със становището на прокуратурата е в противоречие на чл. 5, ал. 4, т. 2 от
ЗИНЗС, според който актовете и разпорежданията на прокуратурата са
задължителни от страна на затворническата администрация.
В настоящото съдебно заседание искам да акцентирам и на
противоречивото и бланкетно становище на началника на Затвора София,
вероятно отнасящи се за ен на брой случаи. Многократно подобни становища
са коментирани в решения на СГС и същите, видимо от представените
становище за настоящото съдебно заседание, не са променяни. Считам
същото за издадено в съществени противоречия с представени по делото
факти и доказателства, като също считам, че същото е издадено при
превратно тълкуване на представените доклади от страна на инспекторите
социална дейност и възпитателна работа, които са непосредствено преки
наблюдатели на корекционни процес, свързан с поправянето на осъденото
лице в рамките на пенитенциарното заведение. Намирам приложеното
становище по делото за формално и декларативно. Същото е неубедително и
недоказано, доколкото в него липсват данни за обективност и данни за преки
лични възприятия, свързани с корекционния процес по време на изтърпяване
на наказанието „Лишаване от свобода“ от страна на осъдения П.. Конкретно
ще цитирам съгласно становището на началника на Затвора София – „не са
налице достатъчно данни за поправяне на лицето, в рамките на
пенитенциарното заведение, съгласно 36 от НК.“. Именно това изречение в
становището категорично противоречи на доказателствената съвкупности и
доказателствената маса представена както в затворническото досие, така и в
допълнението към молбата ни за условно предсрочно освобождаване.
Вероятно становището на началника на затвора почива и е изградено на
основата на други различни от представени източници на информация, които
остават неупоменати и непотвърдени по делото. Считам че становището не
намира подкрепа и в представените по настоящото производство текущ
доклад и пробационен доклад. Същото не намира подкрепа и в представените
в кориците на делото доклади от инсп. С. А., инсп. Е.П., както и в изготвените
и изпълнени планове на присъдата на осъденото лице от страна на инсп. С. и
инсп. С.. Представеното становище от страна на началника на затвора е в
категорично противоречие и на позитивните становища на гл. инсп. Й., гл.
4
инсп. Д., инсп. П.Н., които са свързани с промяната на режима на лишения от
свобода в по-лек и нещо по-важно - в промяна на системите за контрол и
въздействие, като видно от кориците на делото, че осъденото лицето
първоначално е бил настанен в система от закрит тип затворническо
заведение за лишаване от свобода и в последствие на база позитивното
поведение и позитивните становища на затворническата администрация, е
преместен в система от открит тип.
Считам че изготвеното становище за настоящото съдебно заседание от
страна на началника на затвора, противоречи и със заключението на
експертното психологическо мнение, подписано от психолог И.. Именно в
тази връзка считам за необходимо да се отчете ноторния факт, че изготвилите
въпросното становище, вероятно служителите на затворническата
администрация при Затвора София, от името на началника на затвора, не са
контактували пряко с осъдения. Не са имали непосредствено поведение над
неговото поведение и корекционен процес. Известно е, че такива наблюдения
и опит имат само служителите на затворническото общежитие, в което
осъденото лице изтърпява наложеното му от съда наказание.
Като последно, считам че изготвеното становище се дължи изцяло на
субективен подход, а дадената оценка за не поправяне и не настъпила
промяна, е фрагментирана, порочна и неправилна.
По отношение на другия съществен елемент, свързан с остатъка от
наложеното наказание, който е отразено в становището на началника на
затвора, че е значителен, в тази връзка ще изразя хипотезата на чл. 439а, ал. 3
от НПК. В него е посочен, че размерът на неизтърпяната част на наказанието
не може да бъде основание за отказ за постановяване на условно предсрочно
освобождаване, без да бъде изследвано цялостното поведението на осъденото
лице по време на изтърпяване на наложеното наказание. В тази връзка ще
посоча, че цялостното поведение на осъденото лице сочи за трайна,
устойчива, положителна, личностова и поведенческа промяна.
Във връзка с цифровото изражение на остатъка следва да се отбележи,
че същият към днешна дата видно от представената справка от
затворническата администрация, е в размер на 2 години. Съпоставен към
цялостния размер на наказанието от 7 години, той по никакъв начин не се
явява прекомерен, нито значителен, тъй като цифровото му изражение, на
5
база тази съпоставка, е около 27 процентни пункта от цялото наказание, което
обективно сочи за ниска величина.
По отношение на обстоятелството описано в становището, че П. не
упражнява трудова дейност, считам същото за ирелевантно на база
предоставената заповед в миналото съдебно заседание № 35/17.03.2023 г. и на
база нашите данни към днешна дата, че осъденото лице дори е повишен на
по- висока длъжност, считано от 25.04.2023 г. - като управител на хранителен
склад. В тази връзка ще посоча, че недопустимо нормите на НПК, визирайки
чл. 439а от НПК, да се тълкуват изолирано една от друга, считам че е
необходимо същите да се зачитат и взаимните им връзки между тях да бъдат
съпоставени като се ръководим от принципа на наказателно-изпълнителното
право и процес.
Действително много неща могат да бъдат изложени по отношение на
настоящото съдебно заседание и предметът му, но считам, че от особена
важност в случая е, че осъденото лице намира и хомогенна постоянна връзка
със своите близки. Същите не са изпуснали нито ден да бъдат на свиждане на
осъденото лице по времето когато е бил в закрития тип, а към момента и
съпругата му присъства в настоящото съдебно заседание.
П. е баща на непълнолетен син, който разчита на неговата помощ и
закрила.
Именно в анонса на всичко гореизложено и на основание цялостната
доказателствена маса представена по делото, най-вече и на основание
вътрешното Ви убеждение, моля да постановите определение, с което да
освободите предсрочно условно осъдения А. А. П. от останалата част от
определеното му общо наказание в размер на 7 г. „Лишаване от свобода“,
измежду НОХД №855/2014 г. по описа на СПНС и НОХД №9427/2020 г. по
описа на СРС, като на осн. чл. 70, ал. 6 от НК да определите изпитателен срок
в размер на неизтърпяната част на наказанието, който размер съгласно
представената справка е 2 години и 9 дни. На осн. чл. 70, ал. 6, пр. 2 от НПК и
определите адекватен набор от мерки за пробационен надзор от визираните в
чл. 42а НК, който ще способства за по-плавен преход от живот в
пенитенциарното заведение към живот на свобода и наскоро четох един труд
на доц. д-р. М., която е преподавател по наказателно право, публикуван в
“Сиела“, която казва следното: „Докато не открием смислени отговори на
6
въпросите, относно наказанието и неговите цели, при това такива
гарантиращи справедливост за жертвата и справедливост за престъпника, не
бива да спираме да ги задаваме, защото съм убедена, че тези отговори
предопределят в какво общество искаме да живеем – наказващо, такова на
съдници мислещи се за безгрешни, самоуверено и безприсъдно правещи се на
Господ или на човеци – добри, лоши, грешни, състрадателни или не толкова,
съмняващи се или винаги убедени в правотата си, но човеци.“.

ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите молбата на лишения от свобода А.
А. П., за условно предсрочно освобождаване, като неоснователна и
преждевременна.
Без съмнение първата формална предпоставка на закона, съгласно
разпоредбите на чл. 70 от НК, е налице изтърпяно е повече от половината от
наложеното му наказание.
По отношение на втората предпоставка, намирам че не са налице
достатъчни и убедителни доказателства за неговото поправяне. Такива
черпим от затворническото досие, представените справки от затвора,
пробационен доклад, доклад от ИСДВР. Администрацията на затвора е дала
отрицателно становище по молбата. Независимо че законът не поставя като
изискване за условното предсрочно освобождаване вида и квалификация на
извършенените престъпления и съответно тежестта на наложените наказания,
както и размера на търпимия остатък, считам че тези факти не могат да се
пренебрегнат и да не бъдат взети предвид при разглеждане на цялостното
поведение и обсъждане личността и промяната на осъдения по време на
престоя му в затвора.
П. е осъждан на едно общо наказание - 7 години „Лишаване от свобода“,
без да е увеличено същото по силата на чл. 24 от НК. За първи път е в затвора
и изтърпява такова наказание, като наказанието е за извършени общо четири
престъпни деяния, за различни по вид престъпления против собствеността и
общоопасни престъпления, наложени с два отделни съдебни акта. Остатъкът,
който е малко повече от 2 г. „Лишаване от свобода“, считам че е свързан с
представянето на доказателства за неговото поправяне и колкото по-голям е
остатъкът, толкова по-категорични и безспорни следва да са представените
доказателства. Установява се, че П. има добро поведение в затвора, работи
7
като има положително отношение към труда. Не е наказван, а е награждаван.
В допълнителното изложени на защитата към молбата се счита за прекомерно
изискването за поведение над дължимото, което мнение аз не споделям, тъй
като правилата както в местата за лишаване от свобода, така и извън тях, се
създават с оглед тяхното спазване и е нормално при нарушаването им да бъде
наложена санкция, а при спазването им, това се счита за нещо нормално и
обичайно. Наградите обикновено се дава за резултати и за поведение, които
са в повече над изискуемото поведение.
Следва да се отбележи, че от изтърпяното наказание, което е намалено с
работни дни над 10 месеца, П. е бил задържан в следствения арест, като по
това време не е провеждан корекционен процес. Отразено е в докладите, че
стойностите на риска от рецидив и вреди са понижени значително от
началото на престоя му в затвора и понастоящем са с ниски стойности.
Променен е типът на затворническото заведение от закрит тип. В момента П.
се намира в открит тип затворническо заведение. Режимът е променен от
строг на общ, но не е променен в лек, което означава, че не са преминати
всички етапи на прогресивната пенитенциарна система, чиито завършващ
етап е условното предсрочно освобождаване. Посочено е в докладите, че
индивидуалният план по присъдата не е изпълнен и предстои допълнителна
работа, както по затвърждаване на достигнатите постижения, така и в
дефицитите на определени области, които са били диагностицирани.
Относно документите които са представени за неговото здравословно
състояние и тези на близките, намирам че не са относими към настоящото
производство и не бива да бъдат вземани под внимание.
Считам че корекционната дейност следва да продължи и както при
доказано постигнато поправяне на лишения от свобода, нецелесъобразно би
се явил по-нататъшния престой в местата за лишаване от свобода, така и при
едно прибързано освобождаване се губи смисълът на генералната и специална
превенция на разпоредбите на чл. 36 от НК за постигане на целите на
наказанието. Поведението, това са външните видими резултати от
поправителния процес, но считам, че по-важно е вътрешното осъзнаване на
лицето, преосмисляне на неговата досегашна дейност и ясни перспективи за
бъдещото му развитие, основно когато бъде освободен от затвора и неговата
ресоциализация в обществото. Считам че все още не е постигнат един траен и
8
необратим процес на поправяне, поради което моля да оставите молбата без
уважение, с оглед продължаване на корекционната дейност и изпълняване до
край на индивидуалния план на присъдата.
ИНСПЕКТОР Г.: Уважаема г-жо съдия, началникът на затвора със
своето становище оспорва молбата на А. П. за условно предсрочно
освобождаване на този етап, тъй като той счита, че доказателствата за
поправяне на лицето към настоящия момент не са категорични, единствено и
само положителни и достатъчно убедителни. Мотивира се с това на първо
място, че А. П. изтърпява едно общо наказание от 7 години „Лишаване от
свобода“ от началото на месец март - 2020 г. и рискът от рецидив при него е
намален и в ниски стойности, не се счита за категорично преодолян, тъй като
това би следвало да счита тогава, когато рискът от рецидив спадне под 20
точки. Остатъкът, който се коментира от 2 години към настоящия момент по
присъдата, администрацията на затвора ще използва действително в посока
цялостно изпълнение на пенитенциарната система и преминаване от общ към
лек режим на изтърпяване на присъдата му. Корекционният процес при А. П.
определено дава задоволителен резултат. Няма регистрирани дисциплинарни
нарушения, получел е множество поощрения, трудово ангажиран е и това
действително е наистина нещото което следва да се случва с всеки един
лишен от свобода, за да дава доказателства за неговото поправяне и
осмисляне на свободното време и гонейки целите на наложеното наказание, за
да бъдат те изпълнени. Именно заради тези обстоятелства началникът на
затвора счита, че данните за поправянето на А. П. към момента не са
категорични, тъй като все още има очаквания и поставени цели за водения
при него корекционен процес.
Считам че целите на наказанието все още не са постигнати и към
настоящия момент моля да оставите молбата без уважение.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА: Съжалявам за извършеното
престъпление. Моля да ми бъде даден шанс да се грижа за сина си и
семейството си. Присъдата ми върви положително и моля да бъда освободен.


СЪДЪТ, с оглед приключване изложенията на страните и на основание
чл. 297 от НПК,
9
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ЛИШЕНИЯ ОТ СВОБОДА.

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА /последна дума/: Моля да се уважи
молбата ми и да бъда освободен. Ще изтърпя пробационния план и да си
подобря начина на живот.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ.
След проведено тайно съвещание, като съобрази изразеното
становище на страните в процеса и събраните доказателства по делото,
приема за установено следното:
Настоящото производство пред СГС е по реда на чл. 437 от НПК и е
образувано по молба от А. П. чрез адв. Т., с правно основание чл. 437, ал. 2 от
НПК и чл. 70 от НК и искане за условно предсрочно освобождаване на
осъдения П.. Към молбата е внесено допълнение, в което се доразвиват
съображенията на молещата страна.
По делото в съдебно заседание се приеха множество писмени
доказателства, а именно доклад за лишения от свобода А. А. П.; един брой
епикриза по отношение на И. А.а; заявка за образно изследва; препис-
извлечение от акт за смърт; втора епикриза ведно с 3 бр. амбулаторен листа.
Допълнително са изискани и приобщени текущ доклад по отношение на
лишения от свобода; доклад за пробационен надзор; справка относно
изтърпяното наказание от осъдения, с остатък към днешна дата;
затворническо досие, както и служебно изискана от съда справка за съдимост.
В съдебно заседание защитникът – адв. Т., в подробни и аргументирани
доводи заявява своята позиция по отношение на подзащитното му лице, в
случая осъденият А. П., че според неговия прочит на доказателствената
съвкупност по делото са изпълнени законовите предпоставки, а именно, че са
налице безспорни данни осъденият П. да е изтърпял повече от ½ от
наложеното му наказание, както и от всички коментирани доказателства от
него може да се направи извод за безспорни доказателства, че лицето се е
поправило, изпълнени са целите на наказанието и по отношение на него може
да бъде допуснато условно предсрочно освобождаване.
10
Представителят на СГП е на становище, че не следва да бъде уважавана
внесената молба, като в тази връзка също аргументирано и задълбочено
поставя на вниманието на съда, че в случая е налице само първата
предпоставка, а именно осъденият П. е изтърпял повече от ½ от наложеното
му наказание, но от съвкупния прочит на събраните по делото доказателства,
намира че корекционната дейност следва да продължи, поради което намира,
че и на този етап не следва да бъде постановено условно предсрочно
освобождаване.
Представителят на затвора - инспектор Г. заявява становище, че
началникът на затвора оспорва внесената молба. Намира че не са налице
категорични и достатъчно убедителни доказателства по отношение на
осъдения П., поради което и също след доводи в тази насока, намира че
молбата на същия, чрез неговия защитник, не следва да намери уважение при
нейното разглеждане.
Настоящият съдебен състав като се запозна и анализира приложените и
приобщени по делото доказателства, приема за установено следното:
Осъденият А. П. изтърпява наказание „Лишаване от свобода“ от 7
години, постановено по НОХД №855/2014г., по писа на СпНС. Начало на
наказанието е 04.03.2020 г., което е било с първоначално изтърпяване при
„строг режим“, който в последствие е заменен с „общ“.
Следва да бъде отбелязано, че в настоящото производство съдът
подлага на преценка не само формалните основания заложени в закона, тъй
като това е една правна възможност, а не задължение обусловена от цялостна
оценка за изпълнение на целите на наказанието, наред с което се оценяват и
данните за личността на осъдения, както и действителните доказателства за
неговото поправяне и личностно развитие.
Съгласно представената справка, лишеният от свобода П., както бе
посочено, е постъпил в затвора на 04.03.2020 г., по отношение на когото е
приведено в изпълнение едно общо наказание от 7 години „Лишаване от
свобода“, общо за четири деяния представляващи общоопасни престъпления
и такива по Глава пета „Престъпления против собствеността“.
Съгласно представената справка към 28.04.2023 г. фактически П. е
изтърпял 4 години, 3 дни. От работа 11 месеца и 12 дни, всичко 4 години, 11
месеца и 15 дни, остатък 2 години и 15 дни.
11
От доказателствените източници обсъдени и взети предвид при
изграждания извод, а именно 2 бр. доклади, заключение, затворническото
досие на осъдения, доклад на пробационния надзор се установява, че същият
е награждаван, констатира се, че не е наказван, рискът от вреди е понижен и е
в границата на ниските стойности. Първоначалният режим на изтърпяване на
наказанието е претърпял промяна от „строг“ на „общ“, като в хода на
изтърпяване на наказанието, освен положителната промяна до констатираните
по-ниски стойности, редукция са претърпели и зоните на управление на
финансите и доходите и умения за мислене.
Относно данните за изтърпяната част на наказанието е видно, че същият
фактически е изтърпял 4 години. В тази връзка следва да се отчете, че по
отношение на същия е налице предварително задържане, което е било в срок
от 10 месеца и 9 дни, а от работата е налице изтърпяване срок в размер от 11
месеца и 15 дни. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че
заложеният от Законодателя смисъл в чл. 70, ал. 1 от НК, е такова фактическо
изтърпяване на наказанието, през което деецът да осъзнава, че търпи
наказание „Лишаване от свобода“, прилагат се мерките и целите и същото е
насочено към реализиране на целите законодателно визирани в чл. 36 от НК.
В конкретния случай, от събраните към настоящия момент доказателства,
макар осъденият да е изтърпял повече от половината от наказанието си и да
са налице положителни тенденции за неговото поправяне – посочените данни
за награждаване, то съдът намира, че същите не са достатъчни. Макар да е
констатирано снижаване на стойностите от риска, съдът намира, че
изпълнението на прогресивната система не е завършено. Обстоятелството че
осъденият има дължимо поведение, спазва правилата, не води на
задължителен извод, че осъденият П. се е поправил и, че процесът при него е
завършил изцяло и напълно приключил. Съдът намира, че индивидуалната
работа с него следва да продължи, за да се постигнат в пълна степен целите
на наказанието „Лишаване от свобода“.
Във връзка с горното съдът отчасти споделя твърденията на защитата,
че данните по делото сочат осъденият да е сторил усилия да изгради
приемлив модел на поведение. При прочита на доказателствените източници
за поведението на осъдения П. в пенитенциарното заведение към оценявания
времеви период сочи на това, че въпреки констатираните положителни
12
промени в поведението му, то корекционния процес при него не е приключил.
Не на последно място, независимо че остатъкът към настоящата днешна
дата е в размер на малко повече от две години и формално е изпълнена
първата законова предпоставка, а именно същият да е изтърпял повече от ½
от наложеното му наказание, то не следва да не бъде отчетено и
обстоятелството, че по отношение на същия почти около една година е имало
предварително задържане, време в което не е бил изпълняван планът на
присъдата. Успоредно с това, отчитайки високата степан на обществена
опасност на конкретните деяния, едно от които за държане с цел
разпространение на високорискови наркотични вещества – кокаин с тегло
повече от два килограма, независимо че в присъдата която търпи към
настоящия момент, е определено едно общо наказание и конкретиката по нея
е била обект на внимание, включително и на инстанционен контрол, всичко
това не може да не бъде взето предвид, успоредно с размера отчетен като
остатък към днешна дата.
Относно приложените документи от медицинско естество, касателно
близки на осъдения П., съдът намира, че същите не следва да бъдат предмет
на обсъждане в настоящото производство, тъй като относно здравословното
състояние конкретно на осъдения или на негови ближни не касаят
разглеждането им, каквото стои и е дължимо в други наказателни
производство. Администрацията на затвора е в правомощията и задълженията
в случай на влошено здравословно състояние на осъденото лице, да
предприеме съответни действия в тази насока.
При всички изложени доводи, съдът намира, че молбата на осъдения А.
П. следва да бъде оставена без уважение, поради което и водим
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от лишения от свобода А. А. П. с
ЕГН **********, чрез адв. Т. да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му едно общо наказание от
7 години лишаване от свобода по НОХД № 9427/20 г. на СРС с остатък от 2
години и 15 дни.
Определението подлежи на обжалване и протестиране по реда на Глава
13
22 в 7-мо дневен срок пред САС.

Съдебното заседание приключи в 11:40 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
14