Р Е Ш Е Н И Е
Номер 28.10.2021г. Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 30 състав
На петнадесети октомври Година 2021
В публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и секретар ДИАНА БОРИСОВА
като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 458 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцaта А.И.П. твърди в исковата молба,
че е претърпяла подробно индивидуализирани в обстоятелствената част на
молбата неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 19.03.2020г. в гр. София, на
паркинга на магазин Билла на бул. „*********. Ищцата била блъсната от
движещия се на заден ход лек автомобил „Фолксваген пасат“ с рег. № *******,
управляван от Г.В.. Поддържа,
че деликвентът е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника – ЗК „Б. И.“ АД, поради което предявява
частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата 60 000 лв. – част от сумата 130 000 лв., съставляваща обезщетение
за неимуществените вреди от процесното ПТП,
ведно със законната лихва за забава от 06.08.2020г.,
като и за сумата от 4 329,44 лв.
– обезщетение на претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на последния разход – 19.10.2020г. В хода на делото, на осн. чл.214 от ГПК, е допуснато увеличение в размера на предявения иск за обезщетяване на
неимуществените вреди от процесното ПТП, като същият се счита предявен за
сумата от 100 000 лева – частична претенция от пълния размер на
иска за сумата от 130 000 лева.
В рамките на преклузивните срокове по ГПК, ответникът подава
писмен отговор, в който оспорва изцяло предявените искове. Оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба и наличието на вина у застрахования при него водач, като твърди, че вина за настъпилото ПТП има изцяло пострадалата, която е
пресичала на необозначено за това място и при червен сигнал на светофарната
уредба, или се е движела на паркинг между спрели превозни средства, без да се
увери в собствената си безопасност и без да съобрази разстоянието до
приближаващото се МПС, както и неговата скорост на движение. Релевира
евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата
ищца на същите основания. Оспорва настъпилите за ищцата неимуществени вреди и
причинната им връзка с ПТП. Оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер,
като я счита за несъобразена с принципа за справедливостта.
В допълнителна искова молба ищцата поддържа първоначалната и оспорва подадения отговор, а в допълнителния
отговор ответникът поддържа възраженията си.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:
За установяване
механизма на процесното ПТП по делото са събрани писмени доказателства,
неоспорени от страните, разпитан е свидетел и е изслушано заключение на съдебна
автотехническа експертиза на вещо лице М. М.. В хода на делото е приключило с
влязло в сила решение и нахд №9725/2021г. по описа на СРС, 94-ти състав,
образувано срещу Г.И.В., като по делото е приет заверен препис от решението.
От същото се
установява, че Г.И.В. е признат за виновен в това, че на 19.03.2020г. около 12
ч. в гр. София, кв. „Връбница“, на паркинг на магазин „Била“, находящ се на
кръстовището на бул. „Ломско шосе“ и бул. „Бели Дунав“, при управление на МПС –
лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № ***** при извършване на маневра
„движение на заден ход“, с посока на движение от бул. „Бели Дунав“ към сградата
на магазин Била със завиване надясно към бул. „*****“ , нарушил правилата за
движение, а именно – чл.40, ал.1, чл.40, ал.2 и чл.116 от ЗДвП, като реализирал
ПТП с намиращата се зад автомобила пешеходка А.И.П. и по непредпазливост й
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в следното: пертрохантерно
счупване на лявата бедрена кост и счупване на лъчевата кост на лява предмишница
– престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК,
поради което и на осн. чл. 378, ал.4, т.1 от НПК е освободен от наказателна отговорност
с налагането на административно наказание „глоба“ в размер на 1 500лв.
При разпита в
съдебно заседание свидетелят В. заявява, че си спомня за процесното ПТП през
2020г. Бил паркирал на паркинг пред магазин „Била“, който посетил с дъщеря си.
Когато си тръгвали, първоначално потеглил назад с ляв завой, за да излезе от
очертаното място за паркиране, след което потеглил напред, за да излезе от
паркинга. Не е видял, нито усетил удар. Изминал около 300 метра, когато го спрели
двама таксиметрови шофьори и му казали да се върне, защото е ударил жена.
Казали му, че самия удар не са видели, но след като автомобилът му се отместил,
я видели, че лежи на земята. Свидетелят отрича да е имало съприкосновение между
автомобила му и ищцата. Мястото, където бил паркирал, се намирало на повече от
10 метра от мястото, където тя лежала след падането си. Счита, че не е възможно
да е изминал толкова голямо разстояние при извършването на маневрата по
излизане на заден ход от очертаното място за паркиране. Сочи, че полицията
установила белег на задния му капак, който счита, че може сам да е направил при
отварянето на багажника или някой друг случайно да го е одраскал.
В заключението
на САТЕ е посочено, че мястото на процесното ПТП е паркинга на магазин „Била“,
намиращ се на бул. „******* в гр. София. След анализа на приетите по делото
писмени доказателства и подробно обсъждане на същите /поради което съдът не ги
обсъжда отделно/, вещото лице приема, че ударът е настъпил между тялото на
ищцата и задна дясна част на лекия автомобил. За ориентир вещото лице е
посочило левия тротоар на паркинга с посока на огледа срещу магазин Била. Така,
мястото на удара се определя на 15.80 м. вдясно от избрания ориентир, а по
дължината на паркинга на около 5.50 м. след края на десния бордюр, в избраната
посока на огледа. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице допълва,
че от мястото, където е бил паркиран автомобилът до мястото на удара, той е
изминал разстояние от около 10 метра, като маневрата е извършена на заден ход
със скорост около 5 км/ч. На мястото на удара няма пешеходна пътека, нито светофарна
уредба. Според проверените от вещото лице снимки, налични в приложението „Гугъл
мапс“ и приложени към експертизата, в близост до мястото на удара има пешеходна
пътека. Вещото лице отрича да е установило с категоричност, че тази маркировка
в била налична към датата на ПТП. Заявява, че не е установила датата на
снимките, а в протокола за оглед е изрично записано, че на мястото няма налична
маркировка.
Трайно и
безпротиворечиво в съдебната практика се приема, че на осн. чл.300 от ГПК влязлото
в сила решение по чл.78а НК е задължително за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца. Ето защо, и като обсъди събраните по
делото доказателства, съдът намира за доказано от фактическа страна, че
процесното ПТП е настъпило на посочената дата, по описания по-горе начин и по
вина на Г.В., който с действията си е нарушил посочените в решението по нахд
№9725/2021г. на СРС, НО, 94 с-в законови
разпоредби и е причинил на ищцата описаните в същото телесни повреди. В тази
връзка, съдът не кредитира показанията на свидетеля В., които са в противоречие
с установеното в задължителното за гражданския съд решение и са заинтересовани.
От фактическа страна също така, съдът приема, че по делото не е доказано
наличието на маркировка, обозначаваща място за пресичане /пешеходна пътека/ в
близост до мястото на удара, като в тази връзка кредитира огледния протокол,
доколкото заключението на САТЕ в различен смисъл е основано на снимки на
местопроизшествието, за които и самото вещо лице признава, че не знае кога са
направени и дали маркировката е била налична към момента на ПТП. Съдът не
кредира заключението на САТЕ и в частта относно отговора на въпрос 1.2,
поставен с отговора на исковата молба – по отношение на приноса на ищцата за
настъпилото ПТП, който въпрос ще бъде подробно изяснен по-долу при
разглеждането на направеното от ответника възражение за съпричиняване. В
останалата си част заключението е компетентно изготвено и не е оспорено от
страните, поради което съдът го кредитира.
От процесното
ПТП ищцата е претърпяла следните травматични увреждания: закрита пертрохантерна
фрактура на лявата бедрена кост и закрита фрактура на лявата лъчева кост в
областта на китковата става. Това се установява, като от влязлото в сила
решение на наказателния съд, така и от многобройната медицинска документация и
заключението на СМЕ, в което същата е обсъдена подробно, поради което съдът не
я обсъжда отделно. Заключението е компетентно изготвено, пълно и неоспорено от
страните, поради което съдът го кредитира изцяло. Вещото лице д-р Б. е
посочило, че при падането след контакта с автомобила първоначално ищцата е
опитала да намери опора върху лявата си ръка, но от удара в областта на дланта тя
е получила фрактура на лъчевата кост в областта на китковата става. След като
опората се е оказала неефективна, ищцата е паднала върху лявата си тазобедрена
става, което е довело до фрактура на лява бедрена кост. Спешна медицинска
помощ, болнично и оперативно лечение пострадалата е получила в УМБАЛ „Св. Анна“,
София. След извършване на редица изследвания и консултации, под локална
анестезия било извършено наместване на счупената лъчева кост и обездвижване на
фрактурата с гипсова имобилизация. Пострадалата е била приета на стационарно
лечение и поставена на директна екстензия на левия крак, поради установеното
видимо скъсяване и външно ротиране на крайника. На 24.03.2020г. била извършена
операция на фрактурата на бедрената кост. Било извършено открито наместване и
стабилизирането й чрез интрамедуларен F-nel пирон с дължина 240 мм. и застопоряващ винт. Включени
били инфузионна, антибиотична, антикоагулантна, седативна и обезболяваща терапии.
След гладко
протекъл постоперативен период, пострадалата е била изписана от болницата на
28.03.2020г. и лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни
прегледи, предписан режим и поддържащи терапии. Ищцата не е трябвало да
натоварва оперирания крак за срок от 2 месеца. Фрактурата на ръката е зараснала
за около 30 дни, а общо възстановителният период е продължил около 2 месеца. Фрактурата
на бедрената кост е зараснала за срок от около 5 месеца, а с продължителното
раздвижване и постепенно натоварване, общо възстановителният период за ищцата е
продължил около 1 година.
През посочения период ищцата е търпяла болки и
страдания, които през първите 30 дни след злополуката са били интензивни. В
началото на втория месец болките са намалели по интензитет и са се проявявали
само при обща преумора и рязка промяна на времето. През тези периоди ищцата е
била принудена да ползва обезболяващи и седативни средства. За в бъдеще също е
възможно ищцата да изпитва болки в местата на фрактурите при рязка промяна на
времето, както и при студено и влажно време.
При извършения
личен преглед на ищцата, 1г. и 3 месеца след ПТП, вещото лице е констатирало леко
оточна и деформирана киткова става, с видима девиация. Лъчевата кост е
зараснала порочно, с оформено изпъкване навън на главичката на лакътната кост.
Движенията са почти изцяло възстановени, с изключение на екстензията, която е в
трайно намален обем от 10 градуса и отвеждането на ръката навън, което е
намалено с 15 градуса. Счупената бедрена кост е зараснала окончателно, като
металният пирон е все още имплантиран. Налице са два оперативни белега.
Установена е хипотрофия на лявото бедро и силно намалени възможности за
отвеждане встрани на тазобедрената става – до 15 градуса. Коленната става е в състояние на контрактура и
флексия е възможна само до 45 градуса. Ищцата се придвижва с патерици и
придружител, а вкъщи – с проходилка.
Общото
здравословно състояние на ищцата е било предмет на освидетелстване от ТЕЛК,
който със свое ЕР №3058/150 от 11.09.2020г. за съществуващи заболявания от общ
характер – „Органично разстройство на личността. Серебрастения“ и травматично
увреждане – „Състояние след оперативно лечение по повод пертрохантерно счупване
на лява бедрена кост“ е постановил преосвидетелстване на ищцата и определената
отпреди 90% трайно намалена работоспособност е била завишена на 95% за срок от
3 години – до 01.09.2023г. Само за процесните фрактури на ищцата са били
определени 50% трайна загуба на работоспособност.
Установява се също така, че още при приемането си в УМБАЛ „Св. Анна“ ищцата е имала придружаващо заболяване „артериална хипертония“, което обаче не е повлияло на лечението на получените травми, което е приключило в срок, обичаен за подобна комбинация от фрактури.
По делото са приети като писмени доказателства
документи за извършени разходи, както следва: фактура и касов бон от
23.03.2020г. за закупуване на медицинско изделие на стойност 2 430 лв.
/вещото лице д-р Б. сочи, че става въпрос за металния пирон, имплантиран на
ищцата при извършената операция на бедрената кост/, фактури и фискални бонове
за закупени лекарствени средства и хигиенни материали, ползвани транспортни
услуги и домашен патронаж на обща стойност 1 899,44 лв.
Вещото лице
сочи, че разходите, за които ищцата е представила доказателства по делото, са
целесъобразно извършени, т.к. без тях не е било възможно да се проведе
навременно и правилно лечение на получените травми.
От показанията на свидетелката Десислава Панева, сестра
на ищцата, ценени при условията на чл.172 от ГПК, се установява следното:
През м. март 2020г. ищцата претърпяла ПТП, при
което била блъсната от кола на паркинга на „Била“ и била приета в болница.
Поради обявената в страната към този момент извънредна епидемична обстановка
свидетелката не могла да я посети в болницата, но я посрещнала веднага след
изписването. Ищцата била в много тежко състояние, със счупени крак и ръка. Не
можела да се изправи, поради което от линейката с инвалиден стол я преместили
директно в леглото. Тъй като то било ниско, свидетелката донесла допълнителен
матрак, за да се опитва ищцата да се изправя, но това изобщо не могло да се
случи през целия първи месец, т.к. поради едновременното счупване на крака и ръката, ищцата нямала опора, за да
повдигне торса си, пазейки счупения крак. Свидетелката подсигурила човек, който
да гледа сестра й, но поради тежестта на задачата, три поредни жени се
отказали. Накрая се обърнали към специализирана фирма, която предлага услугата
домашен патронаж и я ползвали три месеца – оттам идвал човек, за да я гледа,
т.к. тя била на легло и не можела да се обслужва. От здрав човек, в движение,
след ПТП ищцата била на памперси. Чак към третата или четвъртата седмица успели
да я повдигнат на проходилката, която ползва и до момента вкъщи за придвижване.
Не може да излиза от вкъщи, защото въпреки, че е на първия етаж, имало стълби,
които не може да преодолее дори с чужда помощ. Ръката й зараснала накриво и в
началото изобщо не можела да си помага с нея. Всичко това много зле се отразило
на психическото й състояние. Много тежко преживяла затварянето вкъщи и
промяната в начина си на живот. Получавала кризи на страх и паника, изпадала в
депресивни състояния, за които личният й лекар й давал успокоителни. Не може да
спи добре и вдига високо кръвно. Продължава да изпитва болки в крака и ръката,
за които приема лекарства. Свидетелката не живее със сестра си, работи и гледа
болен родител, поради което не се виждат ежедневно, но поддържат контакт по
телефона, а в началото дори ходела в дома на ищцата през ден. Преди
катастрофата ищцата била напълно здрава двигателно, на 57 години. Не работела,
т.к. през 1999г. преживяла катастрофа с мозъчна травма и травма на окото, за
които имала ТЕЛК. Свидетелката заявява, че след процесното ПТП ищцата не е
провеждала рехабилитация.
Показанията на свидетелката съдът цени, вземайки
предвид възможната й заинтересованост от изхода на делото, предвид близката й
родствената връзка с ищцата, но им дава вяра доколкото почиват на преки лични
впечатления и кореспондират с доказателствата по делото.
По делото е изслушано заключение на
съдебно-психологична експертиза, от което се установява следното:
При ищцата е налице изразена тревожност в резултат
на преживяното, което е довело до промяна в начина й на живот – трудности при
извършване на ежедневни дейности, свързани със самообслужване и зависимост от чужда
помощ. Ищцата е силно притеснена дали ще се възстанови – реагира емоционално,
опитва се да сдържи сълзите си. Има неспокоен сън, емоционално травмирана е, с
депресивни и суицидни мисли. Изключително тежко преживява фактите за
безпомощност и безперспективност. Вещото лице установява високи нива на
личностна и ситуативна тревожност, както и лека депресивна симптоматика.
Преобладават мъчителни псохологични последици от претърпения инцидент, които
причиняват емоционален дискомфорт. Симптомите включват емоционална лабилност,
безсъние, оплаквания от главоболие, тревожност, страхови опасения.
Психологически травмата не е преработена, според вещото лице, необходима е психотерапия с цел сваляне на психичното
напрежение. При изслушването в съдебно заседание вещото лице пояснява, че по
делото няма данни нито преди, нито след ПТП ищцата да е страдала от психично
заболяване.
Заключението на експертизата е пълно и компетентно
изготвено, неоспорено от страните, поради което съдът го кредитира изцяло.
Установява се, че на 05.05.2020г. ищцата е
предявила пред ответника извънсъдебна застрахователна претенция, като по делото
няма данни застрахователно обезщетение да е било изплатено.
Безспорно между страните в процеса е
обстоятелството, че водачът на увреждащия автомобил е застрахован при ответника
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, обхващаща
временастъпването на процесния деликт.
При тази
фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединение искове с пр. осн., чл. 432, ал.1 от КЗ.
Увреденият от деликт, причинен от
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска
обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне субективното право по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и
застрахователя и на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия
фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя. При
процесното ПТП, осъществено по вина на застрахования при ответника водач, са
налице всички посочени по - горе елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане. С действията си, водачът е допуснал нарушение на правилата за движение по
пътищата – чл.40, ал.1 и ал.2 и чл.116 от ЗдвП, в причинна връзка с което е възникнало процесното ПТП. Налице е и валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между
деликвента и ответника към момента на непозволеното увреждане, поради което
застрахователят - ответник дължи на основание чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с
чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди, които са пряка и
непосредствена последица от ПТП. Претърпените неимуществени вреди от процесния
деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените травматични
увреждания от ПТП от ищцата, посочени по – горе
при излагане на фактическата страна по спора, а претърпените имуществени вреди – в извършените
разходи за лечение и възстановяване след получените от ПТП травматични
увреждания.
Размерът на
обезщетението за неимуществените вреди, определен от съда в съответствие с
правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на
ВС, при съобразяване със: тежестта и броя на получените травматични увреждания
– закрита пертрохантерна фрактура на лявата бедрена кост и закрита фрактура на
лявата лъчева кост в областта на китковата става; силата, продължителността и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на спора от фактическа страна; общата продължителност на лечебния и
възстановителен период от една година; неудобството от продължителния постелен
режим и нуждата от чужда помощ за елементарни ежедневни дейности, продиктувана
от едновременното счупване на горен и долен крайник; възрастта й – 57 г. към
датата на ПТП; продължаващите и към момента спорадични болки, налагащи
употребата на лекарства;непълното възстановяване в обема на движенията, особено
в лявата тазобедрена и колянна става; установената промяна в емоционалното
състояние на ищцата и значителната психологична травма, съгласно заключението
на СПЕ, която не е преодоляна и към момента, както и социално-икономическите
условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент, възлиза на 70 000 лева. Според съда тази сума е достатъчна да
компенсира търпeните болки и страдания от вредите, причинени от процесното ПТП.
Претенцията за законна лихва е основателна. В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност» в застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя. На осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. В конкретния случай, извънсъдебната претенция на ищцата е предявена пред застрахователя на 05.05.2020г., като по делото не се твърди, нито се доказва ответникът да изплатил застрахователно обезщетение. Ето защо, законна лихва върху определеното обезщетение, се дължи от същата дата, но предвид диспозитивното начало в процеса следва да се присъди, както е поискана – от 06.08.2020г.
Искът за
имуществени вреди е основателен за целия предявен размер, доколкото от
неоспореното от страните заключение на вещото лице се установява причинната връзка
между установените разходи и лечението на травмата от процесното ПТП.
Останалите предпоставки за уважаване на иска съвпадат с вече посочените по
отношение на иска за неимуществени вреди, поради което съдът не ги сочи
повторно. Претенцията за мораторно обезщетение върху стойността на цялото
обезщетение за имуществени вреди в размер на законната лихва, считано от датата
на последния извършен разход – 19.10.2020г., съдът намира за неоснователна,
както е предявена. Съобразно изложеното по-горе становище относно съдържанието
на застрахователната сума в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност» и като взе предвид, че в
извънсъдебната претенция пред застрахователя е била включена само сумата от
2 430 лв. /разходи за закупуване на имплантирания метален пирон/, съдът намира, че застрахователят
дължи да покрие мораторното обезщетение от датата на сезирането /05.05.2020г./
си само върху тази сума. Съобразно диспозитивното начало в процеса, законна
лихва върху същата следва да бъде присъдена, както е поискана – от 19.10.2020г.
За останалите разходи следва да се приеме, че застрахователят е бил уведомен и
приканен да плати едва с исковата молба, поради което и законна лихва върху
сумата от 1 899,44лв. следва да се присъди от тази дата – 13.01.2021г.
Заявеното от
ответника възражение за съпричиняване на врeдоносния резултат от ищцата,
поради нарушаване на правилата за
движение на пешеходците, изразяващо се в пресичане на необозначено за това място и при червен сигнал на светофарната уредба,
или в движение на паркинг между спрели превозни средства, без да се увери в собствената
си безопасност и без да съобрази разстоянието до приближаващото се МПС, както и
неговата скорост на движение, съдът намира за
неоснователно.
Съпричиняване е налице, когато със своето
поведение на пътя, пострадалият, като участник и в нарушение на правилата за
движение, е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Изводът за
наличие на съпричиняване на вредата не
може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт по правилата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия
или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за
настъпването на вредите. От заключението на приетата по делото САТЕ се
установи, че ПТП е настъпило на паркинг на голям хранителен магазин,
предназначен за спиране и престой на автомобили. Няма данни в зоната на ПТП
движението на пешеходци да е регулирано с пътна маркировка – пешеходна пътека
или светофарна уредба, поради което придвижването в тази зона е позволено от
закона, както за пешеходци, така и за автомобили. Съдът намира са основателно
оспорването на САТЕ от ищцовата страна в частта й, в която е прието, че от
техническа гледна точка предприетото от ищцата пресичане на платното за
движение на място без наличие на пешеходна пътека, е в причинна връзка с
настъпването на ПТП. Предвид обстоятелството, че на паркинга няма точно
определени и обособени места за пресичане на пешеходци, а такова е нормално да
се очаква пред голям хранителен магазин най-малкото, защото дори управляващите
автомобили след тяхното паркиране следва да се придвижат до входа на магазина,
преминавайки през същата тази зона, е необходимо водачите на МПС да проявяват повишено
внимание и предпазливост. След като в процесния случай деликвентът не се е
съобразил с това и не е подсигурил маневрата си на заден ход, то съдът намира,
че вина за настъпилото ПТП има единствено той. Не може да се приеме, че ищцата
не е съобразила посоката и скоростта на движение на лекия автомобил, предвид
факта, че ударът е настъпил на разстояние от около 10 метра от мястото на
потегляне на автомобила – тоест ищцата се е намирала на достатъчно да осигури
безопасното й преминаване разстояние от автомобила, а не в непосредствена и
неочаквана за водача близост зад него. Поведението й не е неправомерно, дори и
да се приеме, че мястото, на което е настъпило произшествието, е част от
лентата за движение на автомобили. Пресичането на пътното платно не е
забранено, а ищцата е предприела същото, съобразявайки движението на останалите
участници в движението. По изложените съображения възражението за
съпричиняване е неоснователно.
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.38, ал.2 от ЗА,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. К.П. от САК, сумата 3 104лв., съставляваща адвокатски
хонорар, съобразно уважената част от исковете.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Видно от доказателствата по делото ответната страна е направила разноски за експертизи в размер на 300 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв. Следователно, ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответника общо сумата от 840 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
поради освобождаване на ищцата от задължението за
внасяне на държавна такса и разноски по делото на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС, държавна такса в размер на 2 973,18
лв. и разноски в размер на 420 лв., или общо сумата от 3 393,18 лв.
На основание
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Б. И.“ АД с ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.И.П., ЕГН ********** *** следните суми:
- 70 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 19.03.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от 06.08.2020г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 70 000 лв. до пълния му предявен размер от 100 000 лева като частичен иск от 130 000лв;
- 2 430 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото ПТП /разходи за закупуване на феморален пирон и заключващ винт/, ведно със законната лихва върху сумата от 19.10.2020г. до окончателното плащане;
-
1 899,44лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото ПТП /разходи за
лекарствени средства, хигиенни материали, транспорт и домашен патронаж/, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба – 13.01.2021г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА
ЗК „Б.И.“
АД с ЕИК ******, на основание чл.38, ал.2 от ЗА да
заплати на на адв. К.А.П.
от САК, сумата 3 104 лв.,
съставляваща адвокатски хонорар, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А.И.П., ЕГН ********** *** да заплати на ЗК „Б. И.“ АД с ЕИК *******, сумата от 840 лв., представляваща направени по делото разноски за адв. възнаграждение и депозити за експертизи, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА
ЗК „Б. И.“
АД с ЕИК ******да заплати по сметка на СГС държавна
такса и разноски по
делото в размер на 3 393,18 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.