Р Е Ш Е Н И Е № 21
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 17.01.2020 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от тринадесети декември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Нели
Богданова, като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг.дело №621 описа на
ПАС за 2019 г.,
намери следното:
Производство по чл.258 от ГПК,
образувано в резултат на подадени две въззивни жалби срещу постановеното
решение №124 от 06.03.2019 г. по търг.дело №66/2016 г. по описа на Окръжен съд
Стара Загора.
С обжалваното решение е признато за установено по отношение на
страните по делото, че Т.К.9. и Т.К.2 не са правоприемници на ТПК К., прекратена и
преминала към ДПП М.о., съгласно ПМС №16 от 03.07.1970 г., както и е признато,
че М.Т.г. ООД е собственик по силата на покупко-продажби, обективирани в
нотариални актове, на недвижими имоти-търговски обекти, описани и
индивидуализирани в диспозитива на решението.
Недоволни от това решение са
останали жалбоподателите Т.К.9. и Т.К.2.
По първата въззивна жалба, жалбоподателят
Т.К.9. представляван от председателя М.К.и чрез процесуалния си пълномощник
адвокат В.Ц. ***, счита, че решението е недопустимо, евентуално неоснователно.
Моли да се обезсили и прекрати
производството по делото, поради недопустимост на предявените искове, тъй като
се пререшават т.д.№302/2013 г. на
Окръжен съд Стара Загора и гр.д. №1796/2996 г. на Районен съд Стара Загора за
делба на имотите. В тази връзка се позовава на нарушения на чл.126,чл.130 и
чл.299 от ГПК, както и чл.297 и чл.298 от същия закон, като счита, че въпросът със собствеността на процесните
имоти е разрешен със сила на пресъдено нещо. Евентуално - моли да се отхвърлят
предявените искове, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, по
подробно изложени във въззивната жалба аргументи, вкл. и че не са
разгледани възраженията срещу исковете. Претендира
направените разноски.
По втората въззивна жалба, жалбоподателят Т.К.2.
представляван от председателя Д.Р.и чрез процесуалния си пълномощник адвокат Д.К.
***, също счита, че решението е недопустимо, евентуално неоснователно по
подробно изложени съображения, като моли да се обезсили и прекрати
производството по делото, евентуално - да се отхвърлят предявените искове. Моли
да се присъдят направените разноски –
адвокатско възнаграждение и платена ДТ.
Ответникът
М.т.г. ООД, представлявано дружество от
П. Т. Р., чрез процесуалния си
представител адвокат М.А., счита въззивните
жалби за неоснователни по подробни съображения. Моли да се оставят без уважение и се потвърди решението.
Претендира направените разноски за настоящата инстанция.
Съдът, след като се запозна с акта предмет на
обжалване, наведените оплаквания, както и
след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Обжалваното решение е връчено на
жалбоподателите на една и съща дата – 29.03.2019 г. Въззивните жалби са
подадени съответно на 09.04.2019 г. и по пощата на 12.04.2019 г. При подаването
им е спазен законово определения
двуседмичен срок и следователно подлежат на разглеждане, като първо се разгледа
допустимостта на предявените искове, а след това и основателността им в
съответствие с изложените оплаквания и петитум на жалбоподателите.
С исковата молба са предявени установителни
претенции. Ищецът М.т.г. ООД
моли да се признае за установено спрямо ответниците Т.К.9. и Т.К.2. че е собственик на описаните недвижими
имоти, обективирани в нотариални актове №….
Евентуално, ако не се уважи този главен иск, моли да се признае за установено
спрямо ответниците, че е придобил имотите на основание давностно владение.
Предявява и инцидентен установителен иск, по който моли да се признае с решението, че ответниците не са
правоприемници на прекратената ТПК К. през 1970 г.
Ищецът
твърди, че е собственик по силата на
покупко-продажби на описаните в исковата молба пет недвижими имоти-търговски
обекти, находящи се в сграда на бул. Ц.С.В. №76 в гр.С. З.. Първите четири
имота закупил от А.т.ООД, последният – от Л. г. ЕООД.
Тези
дружества придобили имотите от ТПК К., възстановена кооперация, правоприемник
на ТПК К., прекратена през 1070 г., по отношение на която е приключило
реституционно производство по възстановяване на собствеността върху недвижими
имоти.
Твърди,
че срещу кооперацията е било образувано
делбено производство – гр.дело №1796/1996 на Районен съд Стара Загора, заведено
от Т.К.9. за делба на процесните имоти. Ищецът, както конституираната във
въззивното производство Т.К.2. също са имали претенции за правоприемство от ТПК
К., прекратена през 1970 г. Със съдебно решение №103 от 25.04.2007 г. по
гр.д.№661/2002 г. е допусната делба
между трите кооперации при дялове, съответстващи на броя на членовете на ТПК К.,
прекратена през 1970 г. Посоченото решение е отменено от ВКС с решение №909 от
29.08.2008 г. по гр.д.№3963/2007 и е отхвърлен искът за делба.
Твърди,
че ТПК К., като единствен собственик с признати права в реституционно
производство върху същите имоти, е продала на
А.т. ООДи Л.г. ЕООДпроцесните пет
недвижими имота. С тези сделки собствеността е преминала в купувачите. При
условие на евентуалност, твърди, че е придобил процесните имоти на основание
давностно владение. Той, ищецът, е добросъвестен купувач. Считано от влизане на
решение №909 в сила, а именно от 29.08.2008 г. праводателите му и той са упражнявали владение, продължило повече от
пет години. Едва на 03.02.2015 г. е конституиран като страна в делбеното дело във втората му фаза в качеството
му на частен правоприемник на ТПК К., която междувременно е заличена.
Посочва,
че след придобиване на собствеността върху имотите, решение №909 от 29.08.2008
г. по гр.д.№3963/2007 е отменено на основание чл.303,ал.1,т.5 от ГПК, тъй като Т.К.2
не е бил надлежно представлявана страна в производството пред ВКС. След
отмяната делото е върнато за ново касационно разглеждане, като е образувано
гр.д.№438/2011 г. на ВКС. Делото е прекратено в откритото с.з. на 20.10.2011 г., тъй като касаторът ТПК К. е
прекратена и заличена кооперация през 2009 г. и няма правоприемник.
Счита,
че от датата на придобиване на собствеността върху процесните имоти, те са били
изнесени от делбената маса и сделките са вписани в имотния регистър. Към датата на даване ход на
производството гр.д.№438/2011 г. на ВКС
- 20.10.2011 г. е възобновена висящността по отношение на делбените имоти.
Съгласно закона и съдебната практика, до делба се допускат имоти, които са
съсобствени към момента на постановяване на решението. Към този момент той
добросъвестно е придобил процесните
имоти и следователно те не е следвало да се допускат до делба. Фактически с
прекратяване на производството по
гр.д.№438/2011 на ВКС се допуска делба по силата на решение №103 от
25.04.2007 г. по гр.д.№661/2002 г., което е между други различни страни и по отношение на имоти, които вече не са
съсобствени между страните.
Счита, че има правен интерес от завеждането на
иска, тъй като ответните кооперации претендират право на собственост на свое
основание – правоприемство от ТПК К., има съдебно решение по втора фаза на
делбата, по което процесните имоти са предоставени в дял на Т.К.9.
Счита и, че има интерес да
установи инцидентно в рамките на производството, че ответниците не са правоприемници на ТПК К.,
прекратена през 1970 г. и не притежават качеството възстановени кооперации, тъй
като поради неучастието си в първа фаза на делбата, не е имал възможност да
направи това възражение.
Ответниците
са подали отговори, като оспорват исковата молба. Възразяват, че производството
по подадената искова молба е недопустимо, а ако се приеме, че е недопустимо,
считат, че исковата молба е неоснователна.
В отговора си Т.К.9. е изложил подробни съображения за недопустимостта
на исковата молба. Позовава се на чл.299,ал.2 от ГПК, като счита, че делото
е повторно заведено дело срещу един и
същи съдебен спор, както и т.д.№302/2013, прекратено, поради недопустимост на
същите искове с влязло в сила съдебно определение. Счита и, че процесните искове са недопустими на
основанията, на които първоначално делото е било прекратено, тъй като между
страните има влязло в сила съдебно решение №103 от 25.04.2007 г. по
гр.д.№661/2002 г. относно първа фаза по допускане на делба и обосновава
наличието на противоречиви определения на ВКС в делбеното производство.
Позовава се и на нарушения на чл.276 от ГПК.
При условие на евентуалност, прави възражение за нищожност на сделките,
обективирани в приложените нотариални актове. По времето на извършването
им е имало висящ процес за делба, но и влязло в сила решение, с което е прието,
че праводателят не е собственик на тези
имоти и следователно той не е можел да прехвърли права, които валидно не
притежава. Няма данни да е извършено плащане на продажна цена. Сделките са
привидни и противоречат на закона. Възразява и, че ищецът не е добросъвестен
владелец и, че не може да се ползва от кратката придобивна давност. В тази
връзка е изложил подробни аргументи за заграбване на делбено имущество от единия съделител с
минимален брой дялове, до явно ощетяване на останалите съделители.
Завладяването на процесните имоти през 2008 г. винаги е било оспорвано от другите съделители и държавата. Посочва, че
понастоящем владее процесните имоти въз основа на извършен въвод във владение с
протокол от 22.07.2016 г. по изп.дело №5225/2013 г. на ДСИ при РС Стара Загора.
Посочва, че още през 2008 г. е наложена
възбрана върху всички делбени имоти с обезпечителна заповед от
03.12.2008 г. за бъдещ иск по ч.т.д.№563/2008 на ОС Сара Загора, след което е
заведено т.д.№41/2009 от Държавата за процесните имоти. По делото е главно
встъпило лице, като молбата за това е вписана
в Агенция по вписванията през 2009 г.
По отношение на инцидентния иск, че не е правоприемник на одържавената и прекратена през 1970 г. ТПК К.
счита, че по този въпрос има произнасяне
на ВКС, който е посочил начинът на правоприемство.
В отговора си Т.К.2 е изложил същите подробни съображения за
недопустимостта на исковата молба. По отношение на основателността – счита, че
искът за собственост по отношение на процесните пет имота е неоснователен. Не е
налице добросъвестно владение в продължение на пет години, тъй като сделките са сключени
при висящ исков процес и вписана искова
молба за делба, което означава, че са закупени
спорни права и то чрез търговски дружества, притежавани и управлявани от
идентични физически лица. Сделките за покупко-продажби да привидни, сключени
при пълна симулация с цел увреждане на делбеното имущество и останалите съделители. Няма плащане по тях.
Също се позовава на т.д.41/2009 за собственост върху процесните имоти, като
счита, че със завеждането му се прекъсва давността, ако се приеме първоначално
съществуваща добросъвестност, както и на
решение №38 от 27.01.2011 г. по гр.д.№1343/2010 г. на ВКС, с което се възстановява висящността на
делбата. Възразява, че е налице необезпокоявано владение повече от пет години. Счита,
че е предприел решителни действия за
влизане във владение ,първо, за привременно
ползване и управление, а впоследствие и за въвод във владение,
осъществен през м.юли 2016 г. Възразява, че
делбените имоти са изнесени от делбената маса по силата на сделките за
покупко-продажби.
По отношение на инцидентния иск, че не е
правоприемник на одържавената и
прекратена през 1970 г. ТПК К. счита, че по този въпрос има произнасяне на ВКС, който е посочил
начинът на правоприемство.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа
твърдението си, че имотите не са придобити по време на висящ делбен процес, не
е съгласен с възраженията на ответниците.
В допълнителните отговори ответниците
поддържат възраженията си.
Първият въпрос по настоящото дело е относно
допустимостта на исковата молба. Видно от приложеното т.д.№302/2013 г. на ОС
Стара Загора, производството по което е прекратено като недопустимо с влязло в
сила определение, по делото не се разрешава спор със сила на пресъдено нещо. Ето защо, в случая не е налице хипотезата на
чл.299 от ГПК. Настоящото дело не е повторно
заведено дело след разрешаване на
повдигнатия между страните спор с решение по същество по т.д.№302/2013 г. и не
следва да се прекратява на основание чл.299,ал.2 от ГПК. То не следва да се
прекратява и на посочените от ответниците други основания – наличието на дело
за делба и влязло в сила решение по първа фаза на делбата, както и на
процесуални нарушения, свързани с връчване на искови молби и жалби. По този
въпрос е постановено влязло в сила определение от 14.06.2016 г. по
ч.т.д.№1248/2016 г. на ВКС, което е във връзка с първоначално прекратяване на
производството по настоящото дело. С определението е постановено разглеждането
на исковата молба, тъй като фактите и обстоятелствата, на които се позовава в
нея ищеца, не са преклудирани по подробно изложени съображения. Ето защо,
настоящата инстанция не следва да излага допълнителни съображения по
допустимостта на исковата молба във връзка с делбеното дело и следва да
пристъпи към разглеждането и по същество.
От доказателствата по делото се установява, че ищецът М.Т.г. ООД е закупил
процесните пет недвижими имота през 2008 г. чрез покупко-продажби, обективирани в нотариални актове 1.№, всички на Нотариус с рег.№.П. И.. Продавач на имотите е дружеството А.
Т. ООД. Представляващият продавача и купувача е едно и също физическо лице С.Д.
А..
Дружеството А.т. ООДе закупило първите четири имота от ТПК К. с
нотариални актове, както следва:1.№….. Праводателят му се е легитимирал като
собственик със заповед на Министерство на промишлеността по пар.1 от ЗК и заповед на Областен
управител за деактуване на имотите. Петият имот е закупил от Л.г. ООД с нотариален акт №.., който пък е закупил от ТПК К. с нотариален
акт №.., всички дела по описа на Нотариус П.И..
Установява се, че между ТПК К. и кооперациите ответници е образувано
дело за делба – гр.д.№1796/1996 на Районен съд Стара Загора. С решение №103 от 25.04.2007 г. по
в.гр.д.№661/2002 на Окръжен съд Стара Загора е допусната делба между трите
кооперации при дялове, съответни на броя на член кооператорите на всяка една
кооперация спрямо общия брой на членовете на старата кооперация ТПК К., прекратена през 1970 г.
Решението е постановено в резултат на
задължителните указания на ВКС в решение №307 от 08.07.2002 г. по
гр.д.№163/2002 на основание чл.231,ал.1,б.а от ГПК/отм./.
Впоследствие с решение №909 от 29.08.2008 г. по гр.д.№3963/2007 на ВКС е
отменено решението за допускането на делба и е отхвърлен искът за делба. Това
решение е отменено с решение №38 от 27.01.2011 г. по гр.д.№1343/2010 на ВКС,
тъй като една от страните не е била
надлежно представлявана в касационното производство. Образувано е ново
касационно дело №438/2011, прекратено в с.з. на 20.10.2011 г., тъй като
касаторът ТПК К. е заличен преди две години
и няма правоприемник.
Така се е стигнало до
продължаване на делбата. Пристъпило се е към втората и фаза, като в това
производство ищецът М.Т.г. ООД е бил
конституиран като частен правоприемник в производството на 03.02.2015 г. Постановено е решение на
08.01.2016 г., по силата на което процесните имоти са възложени в дял на Т.К.9. Решението е потвърдено с въззивно решение №204 от
19.06.2017 г. по в.гр.д.№1340/2016 г. Не е допуснато до касационно обжалване по гр.д.№834/2018 на ВКС.
Въз основа на така установените
факти следва да се приеме, че по време на висящото дело за делба и преди
влизане в сила на решението за отхвърляне на делбата от 29.08.2008 г. една от
страните в делбеното производство – ответникът ТПК К. се е разпоредила с
процесните имоти, включени в делбената маса. Това е станало на 13.06.2008 г. и
на 05.08.2008 г.
След 29.08.2008 г. и до отмяна на решението от 29.08.2008 г. на
27.01.2011 г. тези имоти са придобити от ищеца – на 28.10.2008 г. и на
19.11.2008 г. През този период ТПК К. е заличена, а след това ищецът е
конституиран във втората фаза на делбата като частен правоприемник. Към момента
на придобиването от ищеца на процесните имоти - 28.10.2008 г. и 19.11.2008 г.
не е налице висящо производство по делба и искът за делба е отхвърлен. След
отмяна на решението за отхвърляне на делба и прекратяване на касационното
производство е в сила решението по първа фаза за допускане на делба.
В съдебната делба участват като страни съсобствениците на делбените
имоти към момента на предявяване на исковата молба за делба и към вписването и.
Когато прехвърлянето на делбени имоти е
извършено по време на висящото делбено производство, приложение намират правилата
на чл.226 от ГПК. Делото следва своя ход между първоначалните страни.
Приобретателят може да встъпи или замести своя праводател със съгласието на
останалите страни. Постановеното решение във всички случаи съставлява сила на
пресъдено нещо и спрямо приобретателя, като се има предвид действието на
вписването. Съгласно чл.298,ал.2 от ГПК,
влязлото в сила решение има действие за правоприемниците на страните.
В случая праводателят на ищеца е придобил процесните имоти във висящото
производство по делба. Ето защо и по силата на разпоредбите на чл.226 и
чл.298,ал.2 от ГПК решението по първа
фаза за допускане по делба ще има
значение за него, съответно за неговите правоприемници. При положение, че през 2011 г. е прекратено касационното
производство и е възникнала силата на пресъдено нещо с решение №103 от
25.04.2008 г. по в.гр.д.№661/2002, това решение ще има действие за
правоприемниците на заличената кооперация, вкл. и за ищеца от влизането му в
сила. ТПК К. не е могла да се разпорежда с цялото си имущество, а само със
съответната идеална част в съответствие с
решението по допускане до делба.
Ето защо се явява основателно възражението на ответниците, че
съделителят ТПК К. не могъл да прехвърли права, които не притежава. В тази
връзка следва да се отбележи, че реституционното производство със заповед
№РД-25-57 от 29.07.1993 г. на Министерство на промишлеността в полза на ТПК К.
предхожда делбеното дело, коментирано е в делото, че не създава право на
собственост, след което е постановено решението по допускане на делбата, имащо
последиците на чл.298,ал.2 от ГПК с влизането му в сила.
Що се касае до останалите възражения на ответниците за нищожност на
прехвърлителните сделки, поради привидност, сключени при пълна симулация с
цел увреждането на делбената маса и
съделителите, както и безвъзмездни, сключени без да е заплатена
покупко-продажна цена, същите са неоснователни. Привидна е сделката, при която
страните са направили волеизявления, че я приемат, но в същото време не желаят
настъпването на нейното правно действие. При нея има несъответствие между
изразената воля и желаното действие,
което несъответствие е съзнателно. Сключването и се извършва по реда ,
предвиден за действителните сделки, но следва да има и писмен документ/обратно
писмо/ относно желаните последици. Ответниците не твърдят и не представят този писмен документ, поради което не се
установява възражението им за привидност и пълна симулация. Назначена по делото
е и съдебно-счетоводна експертиза за счетоводното отразяване на сделките и
постъпилите плащания по тях. Видно от констатациите на вещото лице, в
счетоводството на А.т. ООДса
осчетоводени сумите по нотариалните актове, с които е закупил имотите. От
продавача ТПК К. са издадени фактури, които са отразени по съответните
аналитични сметки. Купувачът А.т. ООДе заплащал цената по фактурите по банков
път, като е осчетоводявал по дебита на
счетоводна сметка 401/1 – Доставчици, с което е закривал задължението по
доставката срещу кредитирането по сметка 503-Разплащателна сметка в лева. При
последващото прехвърляне на ищеца установено е осчетоводяване на сумите по
нотариалните актове, отразено е плащане извършено в брой, не са представени
първични счетоводни документи за плащане в брой с изключение за последния пети
имот. Тези констатации са
непротиворечиви и на база счетоводни документи. Установяват счетоводни
отразявания, както и плащанията на А.т.
ООД, и плащането на ищеца за петия имот. Фактът на неплащането на цената при покупко-продажба на
недвижими имоти обаче няма отношение към нищожността на сделките, обективирани
в нотариалните актове.
Направено е и възражение за нищожност на
сделките, поради противоречие със закона. За да е налице тази хипотеза,
необходимо е да е налице противоречие между сделките и конкретна императивна
правна норма или правен принцип. В случая не се установява посочената хипотеза.
Без значение за нищожността е и обстоятелството, че при сключването на
процесните сделки купувачът и продавачът
са представлявани от едно и също лице. Страни по сделките са юридически лица,
които имат един и същ органен
представител. Той не
изразява своята воля, а тази на юридическото лице. В случая представителят А. е
изразил волята на всяко едно дружество по процесните сделки. Няма предвидена
забрана в закона за това. Ограниченията за сключване на сделки при сключване на
сделки са във връзка с конфликт на интереси при публични дружества,
каквито купувачът и продавачът не са.
Другото основание за собственост върху процесните имоти, на което се
позовава ищецът при условие на евентуалност, е придобивна давност, поради
добросъвестно владение, продължило повече от пет години. Владението е упражняване на фактическа власт върху
вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Правото на собственост се
придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Ако
владението е добросъвестно, се придобива по давност с непрекъснато владение в
продължение на 5 години. В чл.70 от ЗС е дадено легално определение за добросъвеството владение. Владелецът е
добросъвестен, когато
владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае,
че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била
опорочена. Достатъчно за добросъвестността е да
съществувала при възникване на правното основание. В случая ищецът твърди, че е добросъвестен
купувач, както и че считано от влизане в сила на решението за отхвърляне на
делба №909 от 29.08.2008 г. праводателите му и той са упражнявали владение, продължило
повече от пет години.
Следва да се прецени дали, считано от 29.08.2008 г. до 28.08.2013 г. в
продължение на пет годишен период той и ищецът са упражнявали фактическата
власт и са държали имотите като свои. В тази връзка са разпитани свидетели. От
показанията на свидетеля Т. Т. се установява, че е бил служител при ищеца –
продавач консултант, че имотите били закупени през 2008 г., че имало строителни
работи по тях, че имал зор със задачите по тези магазини. От човека, който се
занимавал с тях М. Ж.разбрал, че през 2016 г. се появили претенции от някого и
имало залепени обявления по вратите на магазините. От показанията на
свидетеля Г.Т. се установява, че знаел
за закупуването на имотите през 2008 г. от ищеца, че ищецът и досега ползвал
имотите, че ги отдавал под наем. Не знаел за други дела за имотите. От М. Ж. разбрал за проблемите през 2016 г. Свидетелят
е съсед на процесните имоти, както и е прокурист в дружество, свързано с П.А. От показанията на свидетеля М. Ж. се установява, че работил като охрана при
ищеца и събирал наемите от имотите. Спомнял си, че те са закупени през есента
на 2008 г., защото тогава започнал да събира наемите. През 2016 г. получил
обаждане от наемателите, че има залепени листовки по магазините, където пишело,
че съдия изпълнител ще отнема собствеността. От 2008 до 2016 г. не бил
чувал някой да е оспорвал собствеността
на имотите на ищеца. През това време той
ги отдавал под наем.
От приложения протокол за въвод във владение по изпълнително дело
№5225/2013 г. на ДИС при Районен съд Стара Загора е видно, че процесните имоти
са отнети от ищеца на 22.07.2016 г. Изпълнителното дело е приложено като
доказателство. То е образувано на
03.06.2013 г. по молба на Т.К.9. от 30.05.2013 г. срещу Т.К.2 и частните
правоприемници на ТПК К., вкл. ищеца въз основа на изпълнителен лист от
30.07.2007 г. във връзка с определение от 25.04.2007 г. по гр.д.№661/2002 г. и
определение от 23.07.2007 г. по ч.гр.д.№1207/2007 на ВКС. В молбата иска да бъде въведен във владение
върху процесните имоти в съответствие с правата му в делбеното производство и
да ги ползва до окончателното свършване на делбата. Поканата за доброволно
изпълнение е връчена на ищеца на 11.06.2003 г. в хипотезата на чл.50,ал.2 от ГПК. Същият ден той е подал възражение с вх.№5132 по делото. Към този момент
той знае за делбеното дело, за претенциите на Т.К.9. срещу неговия праводател и
срещу него за процесните имоти.
От представените доказателства се установява, че с определение от
03.02.2015 г. по гр.д.№1796/1996 г.
ищецът по настоящото дело е конституиран като страна в делбеното
производство, като частен правоприемник на заличената ТПК К., и е участвал в
делото в това му качество.
Установява се, че в полза на държавата е издадена обезпечителна
заповед от 03.12.2008 г., с която е
допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.108 от ЗС относно
процесните имоти срещу трите кооперации,А.т. ООДи Л.г. ООД чрез налагане на
възбрана вкл. и върху процесните недвижими имоти.
Образувано е и т.д.№41/2009 по описа на Окръжен съд Стара Загора с ищец
Областен управител срещу трите
кооперации,А.т. ООДи Л.г. ООД, съгласно приложена деловодна справка от
електронната система на съда.
При така събраните доказателства свидетелските показания следва да се
преценяват с писмените документи по делото. Несъмнено показанията и на тримата
свидетели, свързани с ищеца, са непротиворечиви и посочват периода на ползване на процесните имоти от ищеца. Показанията им
съвпадат и с данните по изпълнителното
дело и по протокола за извършване на въвод във владение. Следва да се зачетат
обаче и данните по изпълнителното дело, както и другите писмени доказателства,
като допълващи свидетелските показания. Именно
от изпълнителното дело се установява, че
с подаване на възражение на 11.06.2013 г. ищецът е знаел за претенциите
на Т.К.9. за процесните имоти. Възразил е срещу тях. Той е знаел, че правото му
на собственост се оспорва. Това е станало
в процеса на течение на петгодишния давностен срок, считано от
29.08.2008 г. Дори и в процеса на течение на този срок, считано от придобиване
на имотите от праводателя на ищеца на 13.06.2008 г. и на 05.08.2008 г. Не е
налице необезпокоявано владение в определения в закона срок. Ето защо не може
да се приеме, че е изтекъл определеният в закона давностен срок за
придобиване на правото на собственост
върху процесните имоти от ищеца на твърдяното от него добросъвестно давностно
владение, а при този извод не следва да се обсъждат и останалите условия в чл.70 от ЗС.
С оглед гореизложеното, не се установява
ищецът да е придобил правото на собственост върху процесните недвижими имоти на основанията, посочени от него. Затова
предявеният положителен установителен
иск за собственост се явява неоснователен и недоказан. Следва да се отхвърли.
По отношение на предявения инцидентен установителен иск, че ответните
кооперации не са правоприемници на ТПК К., прекратена през 1970 г., този иск
също е неоснователен. По делото са приложени съдебни решения за вписване на
трите кооперации ТПК К. по ф.д.№4446/1991, Т.К.2 по ф.д.№1227/2001 и Т.К.9. по
ф.д.№147/1998, правоприемник на ТПК К. 45, по ф.д.№866/1994 в надлежния
регистър, ведно с протоколи от учредителните събрания и приети устави. Приложени са книга за
регистрация на член кооператорите на ТПК К. по ф.д.№4446/91 г., ведно със
списък на член кооператорите, необходимите документи за заличаването на кооперацията,
както и документи за придобиване на процесните имоти от ТПК К., прекратена през
1970 г., и за одържавяването им.
Въз основа на тези доказателства следва да се приеме, че след 1991 г. са
създадени и вписани в надлежния регистър посочените три кооперации. По силата
на пар.27 от ЗК тези кооперации могат да имат правата на възстановени кооперации при положение, че в
тях членуват най-малко седем член-кооператори, които са членували към момента на одържавяване на кооперативното
имущество, или техните наследници. Този въпрос е изследван и обсъден в
решението по допускане на делбата, като е
установена идентичност на членския състав между новите кооперации и прекратената през 1970 г. ТПК К.. Силата на
пресъдено нещо по това решение има
действие по отношение на
правоприемниците, в т.ч. и за ищеца на
основание чл.266 и чл.298,ал.2 от ГПК.
С оглед гореизложеното, предявените искове
се явяват неоснователни и недоказани. Следва да се отхвърлят. Не до този извод
е стигнал първоинстанционният съд. Ето
защо, обжалваното решение следва да бъде отменено, като се отхвърлят
претенциите на ищеца, като неоснователни и недоказани.
По разноските-с оглед горния резултат на
ответниците се дължат направените разноски пред първата и въззивната инстанция.
Т.К.9. е представила списък по чл.80 от ГПК, в който са посочени направените
разноски пред двете инстанции в общ размер
12 601 лв. Приложени са и разходооправдателни документи. Т.К.2 е
представила списък по чл.80 от ГПК за настоящата инстанция, от който се
установява, че е направила разноски в размер на 5 980 лв. През първата
инстанция е приложен договор за правна защита, от който се установяват разноски
в размер на 3000 лв., или общо 8980 лв.
Водим от гореизложеното,
Пловдивският апелативен съд,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ остановеното решение №124 от
06.03.2019 г. по търг.дело №66/2016 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено по отношение на М.Т.г. ООД, ЕИК.., че Т.К.9. ЕИК.., и Т.К.2. ЕИК .., не са
правоприемници на ТПК К., прекратена и преминала към ДПП М.о., съгласно ПМС №
16 от 03.07.1970 г.
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено по отношение на Т.К.9. ЕИК ..,
и Т.К.2. ЕИК .., че М.Т.г. ООД, ЕИК .., е собственик по силата на покупко-продажби,
обективирани в н.а. № …. всички на нотариус П. И.с № .по списъка на Нотарилната
камара, и по силата на придобивна давност, поради добросъвестно владение,
продължило повече от пет години, на следните недвижими имоти:
на
обект за търговска дейност с
идентификатор …, попадащ в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор .., съставляващ ателие за услуги, находящо се в град С. З., бул.Ц. С. В., № 74, представляващ магазин № 1,
на партерен етаж, състоящ се от търговска сграда и санитарен възел, със застроена площ от 115,31 кв.м и магазин № 2,
състоящ се от търговска площ със застроена площ от 50,94 кв.м, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж няма, под обекта - няма,
над обекта: ….;
на обект за търговска дейност с идентификатор .., попадащ в сграда №4, разположена в
поземлен имот с идентификатор …, съставляващ ателие за услуги, находящо се в град С.. З.., бул. Ц. С.. В… № 76, в партерния етаж на
масивна сграда, построена 1963 г., с
разгъната застроена площ от 39,08 кв.м. кв.м, както и със съответните идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж …, …, под
обекта: няма, над обекта: няма;
на обект за търговска дейност с идентификатор …, попадащ в сграда №4, разположена в поземлен имот с
идентификатор .., съставляващ ателие за услуги, находящо се в град С.. З.. , бул. Ц.С.В.№ 76, ет.1, в партерния
етаж на масивна сграда, построена 1963 г.
с разгъната застроена площ от 73,68 кв.м, заедно със съответните идеални части от общите
части на сградата и
правото на строеж, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж …,
под обекта: няма, над обекта …;
на
обект за търговска дейност с
идентификатор .., попадащ в сграда № 4, разположена в поземлен имот с
идентификатор .., съставляващ ателие за
услуги, находящо се в град С..З.., бул. Ц. С. В.. № 76, в партерния етаж на масивна сграда, построена
1963 г., с разгъната застроена площ от 19,74 кв.м. кв.м, както и със съответните
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж …, под обекта: няма, над обекта: няма,
на обект за търговска дейност с идентификатор …, попадащ в сграда № 4, разположена в поземлен имот с
идентификатор .., с предназначение ателие за творческа дейност, находящо се в гр. С. З., бул. Ц. С.В., № 76, в партерния етаж на масивна сграда, построена 1963 г., с разгъната застроена площ от 49,50
кв.м, заедно със съответните идеални части от общите
части на сградата и
от правото на строеж, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж …, под обекта: няма, над обекта няма.
ОСЪЖДА М.Т.г. ООД да заплати направените
разноски за две инстанции, както следва: на
Т.К.9.- сумата от 12 601
лв., на Т.К.2 - сумата от 8 980 лв.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.