Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.В.Търново, 15.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесет и пети юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№2604 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правното основание чл.422 ал.1 вр чл.415
ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД и чл.92
ал.1 от ЗЗД.
Ищецът излага твърдения, че
сключил с ответника договор за мобилни услуги от 24.12.2016г., съгласно който
на ответника е предоставен мобилен телефонен номер*******, както и договор за мобилни
услуги №********* от 08.04.2013г., съгласно който на ответника е предоставен
мобилен тел.номер ****** и мобилно устройство Samsung C 3520 La fleur. Сочи се, че са сключени и допълнителни
споразумения за нови абонаменти планове, цитирани в исковата молба. Сочи се, че ответникът не е изпълнила
задълженията си по договора, начислени в три броя фактури, издадени за периода
м.февруари 2017г.-м.май 2017г., а именно фактура №**********/25.02.2017г.,
издадена за отчетен период 25.01.2017г.-24.02.2017г., включваща сумата
60,35лв.-месечна абонаментна такса и ползвани услуги, подробно посочени по вид
и стойност в исковата молба, като след приспадане на надвнесено плащане за
предходен отчетен период в размер на 6,54лв., претендираното вземане по тази
фактура е 53,81лв; фактура №*********/25.03.2017г., за отчетен период
25.02.2017г.-24.03.2017г. на стойност 56,18лв, включваща посочените в исковата
молба суми за абонаментни такси и услуги; фактура №**********/25.05.2017г. на
обща стойност 580,54лв., за неустойка за предсрочно прекратяване на договори,
като се претендира сумата 84,96лв. за неустойки. Сочи се, че изискуемостта на
вземанията настъпва 15 дни след издаване на фактурата. Ищецът твърди, че за горепосочените вземания
в общ размер 194,95 лв., представляваща претендирана стойност по горепосочените
фактури за абонаменти такси, услуги и неустойка се е снабдил със заповед за
изпълнение по частно гражданско дело № 757/2019 г. по описа на ВТРС, връчена на
длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което обосновава правния му интерес от
предявяване на настоящия иск. Предвид на изложеното отправя искане до съда да
приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 194,95лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното
изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело
№ 757/2019 г. по описа на ВТРС. Претендира разноски за исковото и заповедното
производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба, подаден от особения представител на ответника,
назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, в който исковите претенции са оспорени
като неоснователни, по съображения изложени в отговора. Прави и възражение за
погасяване по давност, с прилагане на тригодишната погасителна давност. Прави
искане за отхвърляне на иска.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен в заверен
препис договор за мобилни услуги, сключен на 24.12.2016г. между ищцовото
дружество в качеството оператор и ответника в качеството потребител, като предмет на договора е предоставяне от
страна на ищцовото дружество-оператор мобилни услуги, при стандартен месечен
абонамент в размер на 7,99лв., като договора
е с първоначален срок-24 месеца, считано от 24.12.2016г. до 24.12.2018г.
В договора е посочено, че в случай на
прекратяването му през първоначалния срок за която и да е СИМ карта/и, посочени
в него, по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти. Във всички случаи, когато е
предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно този договор,
потребителят дължи и разликата между цената на устройството без абонамент
съгласно последно актуалната ценова листа на оператора за съответното
устройство към момента на прекратяване на договора.
На 24.12.2016г. страните по
делото са подписали приложение към договор
за мобилни услуги за тел.номер******, при стандартен месечен абонамент 25лв., с
отстъпка-19,29лв.
По делото е представена
декларация-съгласие от ответника относно
получаване на екземпляр от ОУ на Т Б ЕАД, както и ценова листа от 24.12.2016г.
за абонаментни планове за частни лица.
По делото са представени три броя
фактури, по които ищецът претендира вземанията си по горепосочените договор и
приложение към него за два телефонни номера, а именно: фактура
№**********/25.02.2017г. за отчетен период 25.01.2017г.-24.02.2017г. на
стойност 60,35лв., представляваща сума включваща месечни абонаменти такси и
услуги, посочени в исковата молба, като от тази сума се претендира дължимостта
на 53,81лв. ; фактура №**********/25.03.2017г., издадена за отчетен период
25.02.2017г.-24.03.2017г. включваща месечни абонаменти такси и услуги на
стойност 56,18лв.; фактура №7257233578825.05.2017г. на стойност 580,54лв.
представляваща неустойка за предсрочно прекратявана на договори за процесните
телефонни номера*******, като
претендирана за дължима в настоящото производство е сумата 84,96лв. за
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите.
На 14.02.2019г. ищцовото дружество подало заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника И.П.. Въз
основа на заявлението е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 13.03.2019г. по
ч.г.гр.д.№757/2019г. на Великотърновски районен съд против длъжника И.П. за заплащане
на сумата в размер на 194.95
лв. (сто деветдесет и четири лева и 95ст.), представяваща потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги, индивидуализирани по размер и
основание в издадени от него фактури с № **********/25.02.2017г., № **********/25.03.2017г., № **********/25.05.2017г..;
ведно със законната лихва върху главницата от подаването на настоящото
заявление 13.02.2019год. до окончателно заплащане на дължимата сума, както и
направените по делото разноски за сумата
25 лв. /двадесет и пет лева/ - платена държавната такса и сумата 360лв. /триста и шестдесет лева/ - адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК
и след дадени от съда на заявителя указания, последният предявил настоящите
положителни установителни искове.
От приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422
ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД и чл.92 ал.1 от ЗЗД са
допустими - предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска
установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на
чл.47 ал.5 от ГПК.
Предявените положителни
установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата,
материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да
докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В настоящото производство ищецът предявава искови претенции за установяване дължимост на вземания за стойността на месечните
абонаментни планове, за стойност на предоставени услуги, извън абонаментния план за процесния период и за неустойки за предсрочно прекратяване на договорите.
Между страните не е спорно и от представените по делото доказателства се установява, че ищецът и ответника са били в облигационни правоотношения,
регулирани от Общи условия, като ответникът е имал качеството абонат и
потребител на услуги от мобилния оператор, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на
Закона за електронните съобщения. По силата на договора за мобилни услуги от 24.12.2016г. ищецът се е задължил да предоставя на
ответника, в качеството му на абонат и потребител на мобилни услуги, договорените
основни и допълнителни електронни съобщителни услуги по предпочетените тарифни
планове за предоставените телефонни номера. От своя страна,
ответникът е поел задължение да заплаща за срока на договорите съответната
месечна абонамента такса. Уговорената в договора
абонаментна такса представлява минималната цена, която абонатът следва да
заплаща всеки месец през действието на договора, за това, че операторът е
поддържал своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не
се възпрепятства достъпа на абоната до използването на предоставените услуги, поради което съдът приема, че същата се дължи независимо от това дали
абонатът реално ги е потребил. В настоящото производство от страна на ответника не оспори сключването на
договора за мобилни услуги, запознаването с общите условия, поради което съдът приема, че доколкото по делото не са ангажирани доказателства за
обратното, договорът за мобилни услуги валидно е обвързвал страните по него
и ответникът дължи заплащането на абонаментните такси по този договор за отчетните периоди, независимо дали е
ползвал мобилни услуги и независимо от техния обем. Падежът на тези задължения
е настъпил на посочените във фактурите дати. По
отношение на използваните услуги, извън месечния абонамент, ответникът не оспорва тяхното
предоставяне от страна на ищеца, поради което дължи заплащането им. В случая ищецът е изпълнил задължението си
да издаде процесните фактури, в които е посочил стойността на фиксираната
абонаментна такса, на използваните услуги, извън месечния абонамент, както и
стойността на съответните лизингови вноски, като към всяка от фактурите има
приложение с детайлна информация за всеки от посочените компоненти. Падежът на
тези задължения също е настъпил на посочените във фактурите дати, като по
делото не са ангажирани доказателства за заплащането
им, поради което
съдът намира, че ответникът дължи на ищеца сумата 109,99 лв.,включваща
абонаментни такси и предоставени услуги
извън абонаментния план, за процесния период. Възражението наведено от особения представител на ответника за погасяване
по давност на задълженията е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на
чл.111, б.”в”, предл. второ от ЗЗД, вземанията за наем, лихви и други
периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Според разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, когато вземането е станало изискуемо,
като в разпоредбата
на чл.116 б „б” от ЗЗД са изложени хипотезите, при които давността се прекъсва. В случая, доколкото се касае за периодични
плащания, съдът приема, че приложим е тригодишният давностен срок. В
разглеждания казус срокът на изпълнение задълженията на ответника е конкретно
уговорен- всеки месец на посочена във фактурата дата. В случая падежът на
задължението по фактурата от 25.02.2017г. е датата 12.03.2017г., а падежът на задължението по фактурата
от 25.03.2017г. е датата 09.04.2017г.,
т.е. погасителната давност за вземанията започва да тече от изискуемостта,
която е от падежа на задължението по всяка от двете фактури и изтича след три
години, ако не е прекъсвана или спирана. Видно е, че към датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК /14.02.2019г./ не е била изтекла давността за
вземанията и по двете процесни фактури, поради което тези вземания не са
погасени по давност.
С оглед основателност на иска за главница за сумата 109,99 лв. за ,включваща абонаментни такси и предоставени услуги извън абонаментния план , основателна и е акцесорната претенция за дължимост на законната лихва за забава върху тази главница, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане.
По иска за установяване дължимост на претендираната от ищеца неустойка в размер на 84,96лв.
Неустойката е форма на
договорна отговорност, която служи за обезщетяване на вредите от
неизпълнението, като предварително установява размера на тези вреди, без да е
необходимо кредиторът да ги доказва. Част от исковата претенция по
чл.422 от ГПК е и вземане в размер на 84,96лв.- начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги, съгласно ф-ра № **********/ 25/05/2017г. ,като за номер ********** се претендира
неустойка в размер на 19,98лв., а за номер ********** се претендира неустойка
64,98лв.
Съдът намира, че иска
за установяване дължимост
на вземането за неустойка в общ размер на 84,96лв. е
неоснователен по следните съображения:
Претенцията си ищецът
основава на сключения с ответницата договор за мобилни услуги, в който е включена клауза, според която в случай на
прекратяване на договора през първоначалния срок по вина на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната
програма/пакет месечни абонаменти за всяка една СИМ-карта/номер до края на този
срок. По своята същност това е неустойка за разваляне на договора поради
виновно неизпълнение на задължения по него. Дори и да се приеме, че ответникът е неизправна страна по
договора и не е изпълнила поетото по договора задължение да заплаща
ежемесечно дължимото на оператора възнаграждение за предоставените й услуги,
надлежното упражняване
на потестативното право за разваляне обаче е елемент от правопораждащия
фактически състав на вземането за неустойка, тъй като е уговорена именно за
този етап от развитието на облигационното правоотношение. Доколкото не е
уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на
разваляне се подчинява на общите правила на чл.87 ал.2 от ЗЗД. Писмените
договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. По делото не се
твърди и не се установява операторът да е отправял до абоната писмено
предизвестие, с което му предоставя подходящ срок за изпълнение и за
прекратяване на договора. По изложените съображения съдът намира, че ищецът не се е ползвал от правото си да
прекрати договора с ответницата, поради което в неговата правна сфера не е
възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на договора. В
допълнение следва се посочи, че неустоечната клауза, въз основа на която ищецът
претендира дължимост на сумата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите
нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Макар и да няма изрично направено възражение от ответника,
съгласно ТР №1/15.06.2010г по т.д. 1/2009 на ОСГТК на ВКС, съдът следи служебно
за недействителност на договора поради нарушаване на добрите нрави. В случая
неустоечната клауза при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги е уговорена без да са предвидени насрещни
права за потребителя, който от своя страна не може да прекрати договора, без
това да не води до задължение за заплащане на неустойка. В този смисъл,
неустойката излиза извън горепосочените функции и води до неравновесие в
правата и задълженията на оператора и абоната. След
като ищецът, чиято е доказателствената тежест не установи по безспорен начин,
че е прекратил по надлежен ред договора с ответника и след като не се
установиха основанията за начисляване на неустойка, съдът намира исковата
претенция за дължимост на неустойка в общ
размер на 84,96 лв. за неоснователна и недоказана.
С оглед
неоснователност на иска за дължимост на неустойка в размер на 84,96лв.,
неоснователна е и акцесорната претенция за лихва за забава върху главницата от 84,96лв.,
считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане
на разноски, като съдът в исковото производство съгласно т.12 на Тълкувателно
решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и за разноските в
заповедното производство. В конкретния случай разноските в заповедното производство,
включени в заповедта за изпълнение са 385лв., от които държавна такса в размер
на 25лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 360лв. В исковото производство
направените от ищеца разноски са 75лв. за държавна такса, 150лв. за
възнаграждение за особен представител и 360лв. за адвокатско възнаграждение.
При това положение общият размер на разноските на ищеца за заповедното и исково
производство възлиза на 970 лв., като с оглед уважаване на част от исковите претенции на основание чл.78
ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата общо 547,27
лв. за разноски в заповедното и в настоящото исково производство, изчислени
съразмерно на уважената част на исковите претенции.
Ответникът не е претендирала присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че И.П. К, ЕГН:**********, постоянен и настоящ адреси***,
ДЪЛЖИ на „Т Б” ЕАД, ЕИК*****, седалище и адрес на
управление гр***********, със законен представител****, сумата в размер на 109.99 лв.
(сто и девет лева и
деветдесет и девет стотинки/
представяваща стойността на месечните абонаментни планове и на предоставени услуги, извън абонаментния план, по фактури:
№**********/25.02.2017г. за отчетен период 25.01.2017г.-24.02.2017г. и фактура №7254545431825.03.2017г., издадена за
отчетен период 25.02.2017г.-24.03.2017г., по договор за мобилни услуги от
24.12.2016г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК /14.02.2019г/ до окончателното изплащане, за която суми е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК №291 от 13.03.2019г. по частно гр.дело 757/2019г
по описа на ВТРС, като ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Т Б” ЕАД срещу И.П.
К, ЕГН:********** иск за установяване дължимост сумата от 84,96лв. (осемдесет и четири лева и деветдесет и шест
стотинки/, представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 24.12.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК /14.02.2019г./ до окончателно изплащане на
вземането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №291 от 13.03.2019г. по
частно гр.дело 757/2019г по описа на ВТРС, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И.П. К, ЕГН:**********, постоянен и настоящ
адреси***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т Б” ЕАД, ЕИК: **********************сумата общо 547,27 лв./петстотин четиридесет и
седем лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен представител,
направени в заповедното производство по частно гр.дело 757/2019г по описа на
ВТРС и в настоящото исково производство, изчислени съразмерно на уважената част
на исковите претенции.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№757/2019г.
на ВТРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: