Решение по дело №12449/2017 на Софийски градски съд

Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

гр. София,08.10.2018 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и осемнадесета година,  в  състав:

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

 

при секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното съдията гр.д. №12449/ 2017 г., за да постанови решение, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Прилагат се разпоредбите на общото исково производство при отчитане на спецификите на специалния закон – ЗОДОВ.

ИЩЕЦЪТ- А.Й.Д., ЕГН ********** с настоящ адрес: *** , чрез адв.Д.Д.Н. - ЛАК, ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, твърди, че с постановление на прокурор при Районна прокуратура - гр.Т. от 15.08.2008г. е била образувана пр. преписка № 1195/2008г. срещу неизвестен извършител и в хода на досъдебното производство той е бил многократно разпитван и в крайна сметка привлечен като обвиняем  за извършването на  престъпление по чл. 235, ал. 1 вр. чл. 26, ал.1 НК. Въз основа на внесен от Прокуратурата обвинителен акт е образувано наказателно производство № 126/2012 г. по описа на РС-Т., което се развило в периода от 04.05.2012 г. до 09.09.2013 г., в общо 8 съдебни заседания, като той е присъствал на всяко едно от тях.  С присъда №42/ 09.09.2013 г. по НОХД № 126/2012 г. Т.ския районен съд го признал за виновен по повдигнатото обвинение и го осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба от 5 000 лв. Наказанието било отложено на основание чл. 66, ал.1 НК с изпитателен срок от три години и  шест месеца от влизането на присъдата в сила. Бил осъден да заплати и имуществени вреди в размер на 10 565 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, 422,60 лв. държавна такса и 475 лв. разноски по делото. Недоволен от така постановената присъда, ищецът я обжалвал пред Ловешкия окръжен съд, който от своя страна отменил присъдата с решение от 22.11.2013 г., постановено по ВНОХД № 388/2013 г. на Окръжен съд гр. Ловеч поради допуснати съществени процесуални нарушения. Делото е върнато на Районна прокуратура –гр. Т. и прекратено с постановление на прокурора. Ищецът излага, че характерът и тежестта на престъплението, в което е бил обвинен, са се отразили значително на неговата психика. Изпитвал страх, безпокойство, че може да бъде осъден за нещо, което не е извършил, особено след като първата инстанция постановила осъдителна присъда. Било накърнено и личното и професионалното му достойнство- имал психическа депресия, неудобства и притеснения, причинени от задържането и периодичното явяване в поделенията на МВР. Допълнително неудобство създавал и фактът, че част от процесуалните действия с негово участие се провеждали в друго населено място. Незаконното обвинение го злепоставило пред близки, познати и колеги. Настъпило отчуждение, ограничил социалните си контакти, станал затворен, стеснителен и притеснен. Разследването добило публично, тъй като по делото били разпитани над сто свидетели  и те го познавали и започнали да странят от него. Всички хора в мястото, в което живее започнали да имат отрицателно отношение към него. Всичко това продължило близо четири години и половина. Освен посочените неимуществени вреди ищецът твърди и наличие на имуществени такива, тъй като в рамките на наказателното производство бил защитаван от адвокат, на който заплатил възнаграждение в общ размер от 800 лв. С оглед изложеното моли настоящия иск да осъди ответника да му заплати обезщетение за воденото срещу него незаконосъобразно наказателно производство в размер на 30 000 / тридесет хиляди / лева - главница за нанесени неимуществени вреди, ведно със законнна лихва, начиная от 12.07.2014г. до пълното изплащане на сумата, както и 360 /триста и шестдесет/ лева - главница за нанесени имуществени вреди /заплатени адвокатски хонорар на адв. Ваня Кривошиева/ ведно със законната лихва, ститано от 12.07.2014г. Претендира и разноски в настоящото производство.

ОТВЕТНИКЪТ- П.НА Р.Б., гр. София, бул. ********, оспорва иска по основание и размер.  Излага възражения за нередовност на исковата молба, евентуално твърди нейната неоснователност както по отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за твърдени неимуществени вреди, така и досежно тази за имуществени вреди.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени доказателствата по делото в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира от фактическа страна следното. 

С представените по делото, неоспорени и приети писмени доказателства, съдържащи се в изисканите  и приобщени ДП № 160/2009 г. по описа на РУ на МВР Т., пр.пр. № 1195/2008 г. по описа на РП-Т., НОХД № 126/2012 г. по описа на РС- Т. и ВНОХД №388/2013 г. по описа на ОС- Ловеч, се установяват фактическите твърдения, изложени от ищеца в ИМ, свързани с воденото срещу него наказателно преследване.

За установяване на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства.

Свидетелката Д.П.Д.,  съпруга на ищеца, твърди, че още от лятото на 2011 г. съпругът й от време на време ходел да дава показания в полицията в гр. Т.. В обектите, в които работел, се водели непрекъснато проверки. На 23 декември пак го извикали, мислели си, че пак е за някаква справка, но като се върнал бил прежълтял, тъй като му повдигнали обвинение. Ставало дума за обект, който е изработен, приключен, освидетелстван без нарушения, гаранцията възстановена и изведнъж се оказало, че го съдят за нещо, което звучало невероятно, затова, че в този обект са незаконно добити определени количества и че той има вина за това. Оказало се след това от наказателното производството, че няма такива неща. Редували се периоди, в които съпругът й мълчал и гледал в точка, след това рязко си сменял настроенията, ставал избухлив, не можел да си върши работата, не можел да мисли за нищо друго, освен за това. Ходели на дела през известно време и това, което било най-неприемливо за него било, че той знаел как стоят нещата, твърди, че той е бил абсолютен професионалист в тази дейност и изведнъж там се говорят неща, които очевидно не са така, но просто няма как да бъдат обяснени. Той предполагал най-различни неща за причините, поради които е  наказателно преследван, считал че това е на политическа основа, защото еднотипни действия вървяли и срещу брат му, те двамата са с еднакви фамилии. Съдружникът на брат му бил привърженик на ДПС. Другото предположение било, че още по време на следствието излязли нарушения на Горско стопанство Т.. Оказали се страхотни несъответствия, които са били от преди 10 години. Предполагал, че се опитват да прикрият старите нарушения и един вид да си измият ръцете с него, да го използват като изкупителна жертва. Наказателното производство продължило около две години, като през това време съпругът й ставал все по- зле. Не можел да работи, защото ставал избухлив, нервен, циничен и не можел да контактува нормално със служителите от Горското стопанство. По другите обекти отивал уж да води нормален разговор, обаче не успявал. Нощем ставал и обикалял из селото. Не бил в кондиция да си върши работа. Променило се отношението на хората към него, като разбрали, че е подсъдим, оронил се авторитетът му в обществото. Преди това в гр. Т. идвали ученици от Горския техникум на техни обекти да си водят производствени занятия, поканили го на награждаването на 100-годишнината, но той не отишъл, защото хората започвали да го гледат все едно е заразно болен.

Съдът преценява показанията на свидетеля при условията на чл.172 ГПК, кредитира ги,  доколкото същите кореспондират с доказателствения материал по делото.

Доказателства за други факти от значение по делото не са събирани.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното.

Искът  за неимуществени вреди срещу Прокуратурата с правно основание чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ е основателен.

От приложените по делото  писмени доказателства, съдържащи се в изисканите  и приобщени ДП № 160/2009 г. по описа на РУ на МВР Т., пр.пр. № 1195/2008 г. по описа на РП-Т., НОХД № 126/2012 г. по описа на РС- Т. и ВНОХД №388/2013 г. по описа на ОС- Ловеч, се установяват фактическите твърдения, изложени от ищеца в ИМ, свързани с воденото срещу него наказателно преследване.

Тези фактически констатации са достатъчни да ангажират отговорността на  посочения ответник, който дължи да обезщети  ищеца, срещу който нак. преследване е било прекратено на основание  чл.243, ал.1, т.2 от НПК.

Възраженията срещу размера на претенцията на ищцата са основателни. За съда обаче остава задължението да съобрази критерия по чл.52 от ЗЗД, защото в ЗОДОВ няма разпоредба, дерогираща общото правило, че размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. За прилагане на този критерий съдът съобразява от една страна доказаните по делото неимуществени вреди и от друга – общото икономическо състояние в държавата, което осигурява в най-общ план /тъй като еквивалентността при обезщетяване на неимуществени вреди е изключена/ съпоставката между страданията и парите. По делото се установи от свидетелските показания, преценени при условията на чл.172 от ГПК, че ищецът  тежко преживял воденото срещу него наказателно производство, което е продължилото  две години. Всичко това, както и обстоятелството, че нак. преследване срещу ищеца му е нанесло психически щети, мотивира съда да приеме, че справедливо по размер обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би било 5 000 лв., в който размер искът следва да се уважи, а за разликата – да се отхвърли като неоснователен.

Относно претенцията за имуществени вреди- съдът намира, че тя основателна. Съдът следва да присъди на ищеца направените от него разноски  по воденото наказателно производство. Сумите за адвокатски хонорар в наказателното производство като имуществени вреди, понесени от ищеца, не са му присъдени в наказателното производство, защото не съществува такава процесуална възможност /вж. чл.189 и чл.190 от НПК/, поради което са дължими именно по реда на предявения по реда на  ЗОДОВ. Видно от съдържащите се в наказателното производство договор за правна защита и съдействие размерът на изплатеното адв. възнаграждение е  800 лв., поради което искът за имуществените вреди следва да се уважи изцяло.

При този извод за съществуването на главното задължение основателна е и претенцията за обезщетение за забавено изпълнение от  18.07.2014г. – на тази дата е  приключило нак. преследване, а според нормата на чл.2, т.3 от ЗОДОВ  прекратяването е елемент от състава, от който възниква правото на обезщетение. От моментта на влизане в сила на  определението за прекратяване и предвид характера на отговоронстта по ЗОДОВ – деликтна/ длъжникът е в забава по правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД и дължи обезщетение в размер законната лихва – чл.86, ал.1 от ЗЗД.

По разноските:

Ищецът е заплатил държавна такса в настоящото производство в размер на 10лв., поради което и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ същата следва да му бъде възстановена от ответника.

Видно от данните по делото, размерът на адвокатското възнаграждение не е определен - на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът, като се съобрази с чл.7, ал.2, т.2 от Н №1 за размера на адв. възнаграждение, както и с уважената част от иска, приема, че  адв. възнаграждение на пълномощника на ищеца е в размер  580лв. 

По изложените съображения съдът

        

                                                Р      Е      Ш       И:

 

          ОСЪЖДА П.НА Р.Б., представлявана от Главния прокурор, гр.София, бул.”********, Съдебна палата, като представител на държавата, да заплати на А.Й.Д., ЕГН ********** с настоящ адрес: *** , чрез адв.Д.Д.Н. - ЛАК, ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, от  Закона за отговорността на държавата и общините за вреди сумата 5 000лв./пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума от 18.07.2014г. до окончателното й изплащане,. като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата  над 5000 лв.(пет хиляди лева) до пълния предявен размер от 30 000лв.(тридесет хиляди лева).

ОСЪЖДА П.НА Р.Б., представлявана от Главния прокурор, гр.София, бул.”********, Съдебна палата, като представител на държавата, да заплати на А.Й.Д., ЕГН ********** с настоящ адрес: *** , чрез адв.Д.Д.Н. - ЛАК, ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, от  Закона за отговорността на държавата и общините за вреди сумата 800лв./ осемстотин лева/, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума от 18.07.2014г. до окончателното й изплащане.

          ОСЪЖДА П.НА Р.Б., представлявана от Главния прокурор, гр.София, бул.”********, Съдебна палата, като представител на държавата, да заплати на А.Й.Д., ЕГН ********** с настоящ адрес: *** , чрез адв.Д.Д.Н. - ЛАК, ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,  направените разноски по делото в размер на 10 лв.(десет лева).

ОСЪЖДА П.НА Р.Б., представлявана от Главния прокурор, гр.София, бул.”********, Съдебна палата, като представител на държавата, да заплати на адв.Д.Д.Н. - ЛАК, ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адвокатско възнаграждение в размер на 580 лв.(петстотин и осемдесет лева).

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

,