Решение по дело №57/2021 на Административен съд - Шумен

 

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№.............

град Шумен, 27.04.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                           Административен съдия: Маргарита Стергиовска

 

при секретаря Св. Атанасова, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 57 по описа за 2021 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. във вр. с чл.144 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на жалба   от М.Р.П.  ЕГН ********** с адрес *** против Решение №1 с изх. № 94-М-25/29.01.2021г., на  директор на дирекция „ОА“ при Община Смядово, с която са потвърдени действията на лицата по чл.4, ал.1 от ЗМДТ по отношение на определянето на данъчно задължените лица по партида 7708Н8197. В жалбата се изразява  несъгласие с издаденото решение, като оспорващата счита, че същото е незаконосъобразно, тъй като административният орган приел обстоятелството, че щом имотите са били лична собственост на починалия Н.В.Н., съгласно чл.20, ал.1 от СК, то собствеността на същите би следвало да остане в неговите възходящи, съгласно чл.6 от ЗН. Сочи, че неоснователно административният  орган не е приложил чл.10а от ЗН, като не е съобразил  обстоятелствата, посочени в  приложените  удостоверения за наследници. Счита, че действията на административния орган   по заличаването на оспорващата и съпруга ѝ П.Г.П.като данъчно задължени лица са незаконосъобразни, доколкото същите са наследници на съпругата и децата на Н.В.Н..

Твърди се и нарушение на  задължението, произтичащо от разпоредбата на чл.26, ал.1 от АПК, доколкото липсва извършено уведомяване за започналото производство. С оглед всичко изложено е отправено искане  до съда за отмяна на оспореното решение, тъй като същото е в противоречие с материалния закон, както и е постановено при допуснати нарушения на административно производствените  правила. Отправено е искане до съда за цялостната му отмяна и решаване на спора по същество. 

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.

Ответникът – директор на дирекция „Обща администрация“  в Община Смядово не се явява и не изпраща представител.

Съдът, след като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

С декларация по чл.14 ал.1 от ЗМДТ №18/13.01.2020 г., В.Н.В.декларирал придобиване на имот по наследство - недвижим имот съставляващ земя и сгради, находящи се в гр. Смядово ул. Акация № 10. Декларила и, че заедно с Т.Ж.В.са наследници на Н.В.Н..

Последвало е подаването на коригираща декларация №47/03.02.2020 г. от М.Р.П., в която по отношение на същият недвижим имот е декларирано придобиване по наследство заедно с П.Г.П., В.Н.В.и Т.Ж.В., всички наследници на Н.В.Н., поради което била извършена корекция по данъчната партида на имота, като същите са вписани като данъчно задължени лица.

Видно от Заявление вх. № 94-Т-38/01.09.2020 г., подадено от Т.Ж.В., имотът, предмет на облагане е придобит от страна на наследодателят им чрез дарение, което от своя страна изключва семейната имуществена общност между страните, съответно единствени наследници на същият се явяват възходящите на г-н Н.В.Н.. Сочи се, че нейният съпруг е починал и моли като данъчно задължени лица да се впишат г-жа Т.В.и г-жа М.В.П.. В подкрепа на твърденията си представила Нотариален акт № 68, том 1, дело 73 от 2002 г., Удостоверение за наследници №65/04.06.2020 г. на В.Н.В.и Удостоверение за наследници №1637/25.10.2019 г. на Н.В.Н..

Въз основа на представените доказателства било прието, че процесният недвижим имот е придобит от Н.В.Н., чрез дарение, поради което имота е негова лична собственост предвид разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от СК. Съгласно представеното удостоверение за наследници изх. № 1637 от 25.10.2019 г., наследници на Н.В.Н. са г-жа Т.Ж.В.и г-н В.Н..В., като е счетено, че чл.10 от ЗН е неприложим.

Видно от удостоверение за наследници № 65 от 04.06.2020 г., наследодателят В.Н.В.е оставил за наследници г-жа Т.В.и М. П., като отново било прието неприложимост на чл.10 от ЗН.

С оглед на така представените документи служителят по чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ е извършил корекция, като е определил като данъчно задължени лица по отношение на недвижимите имоти г-жа Т.В.и г-жа М. П..

На 04.01.2021 г. е депозирана жалба от М.Р.П., в която се възразява за извършената корекция по данъчната партида на недвижимите имоти и моли да се извърши проверка. Представено е удостоверение за наследници №39/07.01.2021 г. с отразени наследници на Н.В.Н. Л.П.Н., В.Н.В., П.Н.В.

С решение №1 изх. № 94-М-25/29.01.2021 г. директор на Дирекция „Обща администрация“  потвърдил извършените от страна на служителите по чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ действия, като приел, че на база представените със Заявление № 94-Т-38 от 01.09.2020 г. документи - Нотариален акт № 68, том I, дело 73 от 2002 г., Удостоверение за Наследници на В.Н.В.и Удостоверение за наследници на Н.В.Н., може да се направи извод, че Т.Ж.В.и М.В.П. са собственици по наследство на процесния имот, респективно са данъчно задължени лица.

По отношение на представеното с молба от 07.01.2021 г. ново Удостоверение за наследници № 39 на Н.В.Н. в което фигурират и имената на М.Р.П. и П.Г.П., е счетено, че имота е бил лична собственост на г-н Н.В.Н., съгласно чл. 20, ал. 1 от СК, поради което собствеността преминава върху неговите възходящи, съгласно чл. 6 от ЗН.

Прието е, че отдел Местни данъци и такси не би могъл да приложи разпоредбата на чл. 10а от ЗН, тъй като не е изяснена невъзможността за установяване на последователността на смъртта на низходящите и съпругата на наследодателят Н.В.Н.. Това обстоятелство следва да се докаже по съдебен път по реда описан в Закона за собствеността.

Решението било съобщено на оспорващата на 02.02.2021 г., която недоволна депозирала жалба до ШАС чрез Общинска администрация Смядово на 12.02.2021 г.

Въз основа на изложените фактически данни, съдът достигна до следните правни изводи.

Подадената жалбата срещу решение №1 изх. № 94-М-25/29.01.2021 г., издадено от директор на Дирекция „Обща администрация“е депозирана в законоустановения срок, от активно процесуално легитимирано лице, срещу акт, засягащ правата и законните интереси на оспорващата, доколкото липсва издаден предходен акт АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК (предварително установяване) или с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК (след проведено ревизионно производство), който подлежи на оспорване, с оглед на което, съдът приема, че правото на жалба е надлежно упражнено и депозираната жалба е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК, в настоящото производство съдът преценява законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, като съобразява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

Съдебната проверка за валидността на акта обхваща единствено и само съществуването на правоизключващи юридически факти спрямо разпоредените с акта правни последици. Следователно предмета на доказване включва онези факти и обстоятелства, които могат да релевират наличие на съществени пороци на административния акт, обуславящи неговата невалидност. В действащото българско законодателство няма легална дефиниция и нормативно установени критерии за разграничаване на незаконосъобразните административни актове като нищожни и унищожаеми. Според константната  съдебна практика основание за обявяване /прогласяване/ на нищожност са такива съществени, основни недостатъци на административните актове, които ги дисквалифицират  като правопораждащи юридически факти за разпоредените с тях правни последици. На първо място такова основание би било издаването на акта от некомпетентен орган, т.е в нарушение на нормативните изисквания за материална, териториална или по степен компетентност. Нищожни са и актовете, постановени при неспазване на изискуемата от закона съществена форма, издадените без каквото и да е нормативно основание или при грубо нарушение на императивни норми с характер на правни принципи.

В случая е налице подадена декларация по реда на глава тринадесета от ДОПК, на осн. чл.14 ал.1 от ЗМДТ №18/13.01.2020 г. от В.Н..В., който декларирал придобиване на имот по наследство - недвижим имот съставляващ земя и сгради, находящи се в гр. Смядово ул. Акация № 10, както и, че заедно с Т.Ж.В.са наследници на Н.В.Н..

Последвало е подаването на коригираща декларация №47/03.02.2020 г. от М.Р.П., в която по отношение на същият недвижим имот е декларирано придобиване по наследство заедно с П.Г.П., В.Н.В.и Т.Ж.В., всички наследници на Н.В.Н., поради което била извършена корекция по данъчната партида на имота, като същите са вписани като данъчно задължени лица.

В Заявление вх. № 94-Т-38/01.09.2020 г., подадено от Т.Ж.В.е обективирано твърдение, че имотът, предмет на облагане е придобит от страна на наследодателят им чрез дарение, което от своя страна изключва семейната имуществена общност между страните, съответно единствени наследници на същият се явяват възходящите на г-н Н.В.Н.. Сочи се, че нейният съпруг е починал и моли като данъчно задължени лица да се впишат г-жа Т.В.и г-жа М.В.П.. В подкрепа на твърденията си представила Нотариален акт № 68, том 1, дело 73 от 2002 г., Удостоверение за наследници №65/04.06.2020 г. на В.Н.В.и Удостоверение за наследници №1637/25.10.2019 г. на Н.В.Н..

  Съдът намира, че задълженията за данък върху недвижимите имоти представляват публични общински вземания съгласно чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК във вр. с чл.1, ал.1, т.1 ЗМДТ. В разпоредбата на чл.166, ал.1 ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху недвижимите имоти приложимият ред е регламентирания в ДОПК такъв, доколкото съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл. 4, ал.5 във вр. с ал.1 от ЗМДТ и чл. 152, ал.2 от ДОПК, кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите (НАП). Правата и задълженията на органи по приходите във връзка с установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци по ЗМДТ по реда на ДОПК се възлагат от Кмета на Общината на изрично посочени служители /чл. 4, ал.4 от ЗМДТ/.

Способите за установяване на данъци и такси са уредени в глава ХІV на ДОПК, озаглавена „Установяване на данъците и задължителните осигурителни вноски“. За определяне на задължения по Закона за местни данъци и такси са приложими два способа, както следва: с АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК (предварително установяване) и с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК (след проведено ревизионно производство). В случая, процесното решение се явява преждевременно подадено, доколкото липсват доказателства за прилагането и реализирането на процедурата по един от двата способа, като по делото не е налице спор, че не е издаван нито акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал.3 от ДОПК, нито е проведено ревизионно производство, приключило с издаването на ревизионен акт, съгласно изискванията на чл. 108 от ДОПК.

Настоящият съдебен състав приема, че в случая е образувано производство по реда на глава тринадесета от ДОПК, по повод подадена декларация по чл.14 ал.1 от ЗМДТ. На основание чл. 104 от ДОПК е била подадена коригираща декларация от оспорващата и заявление от Т.Ж.В., които по реда на глава четиринадесета, са били предпоставка за издаването на нарочен акт по един от двата способа посочени по-горе и  едва след оспорване по административен ред, съответният орган дължи произнасяне с решение, който ред в случая не е спазен.

В случая органът по приходите е приел, че оспорващата няма качеството наследник, без да образува нарочно производство за това, съобразно чл.104 от ДОПК и чл.106 от ДОПК, без да издаде съответен акт, и без да изчака влизането в сила на този акт, като по този начин е постановил нищожен акт.

С процесното решение издателят му е иззел функциите на компетентния орган във връзка с произнасяне по спорните обстоятелства, тъй като с него за първи път е разгледан спора и е налице произнасяне по същество, с каквото правомощие издаделят на акта не разполага.

Като критерий за нищожност на акта съдът приема засягане на установената от закона форма - нарушението е толкова съществено поради липса на обективирано по надлежния начин и в предвидената от закона форма волеизявление.

При така изложените мотиви съдът намира, че Решение №1 с изх. № 94-М-25/29.01.2021г., на  директор на дирекция „ОА“ при Община Смядово следва да бъде обявено за нищожно, като преписката се върне за произнасяне, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на решението.

Мотивиран от горното, Шуменският административен съд в настоящия си съдебен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Решение №1 с изх. № 94-М-25/29.01.2021г., на  директор на дирекция „ОА“ при Община Смядово

и

ВРЪЩА преписката на органа по приходите при Община Смядово за произнасяне с нарочен акт, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на решението.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на РБ.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137, във вр.с чл.138, ал.1 от АПК.

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: