РЕШЕНИЕ
Номер 260570 11.06.2021 година Град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд
ХХІІ наказателен състав
На
тринадесети януари
2021 година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар:
Елена Ралчева
Като
разгледа докладваното от съдията
НАХ
дело номер 7155 по описа за 2020 г.,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 20-1030-009809 от 18.09.2020г. на Началник Група към ОДМВР - Пловдив, сектор
„Пътна полиция“, с което на Г.А.Г., ЕГН **********,***, на основание чл.178 ж,
ал.1, предл.2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание: „глоба” в размер на 1 000 лв. и “лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, за извършено административно
нарушение по чл.58, т.4 от ЗДвП и на основание Наредба N Iз-2539 на МВР
са отнети 10 к.т.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.
МОТИВИ:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-009809
от 18.09.2020г. на Началник Група към ОДМВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“,
с което на Г.А.Г., ЕГН **********,***, на основание чл.178 ж, ал.1, предл.2 от ЗДвП, е наложено административно
наказание: „глоба” в размер на 1 000 лв. и “лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 3 месеца, за извършено административно нарушение по чл.58, т.4 от ЗДвП и на основание Наредба N Iз-2539 на МВР са отнети 10 к.т.
Жалбоподателят
Г.А.Г., по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Претендира
разноските по делото. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, а се
представлява от процесуален представител – адв. Ш., който поддържа жалбата и
прави същото искане.
Въззиваемата
страна – Сектор Пътна полиция при ОД на МВР, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание. До съда е депозирана писмена молба-становище от Началника на Сектора, с
която иска да се потвърди обжалваното наказателно постановление. При евентуално
уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар
до минимума, предвиден в Наредбата.
Съдът, като прецени материалите по делото и
законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по
същество, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против
Г.А.Г., ЕГН **********, за това, че на
18.07.2020 г. около 15:00ч. в община Раковски, на път Автомагистрала „Тракия“ в
района на 150+500 км посока град Бургас, същият, като водач на лек автомобил
“Мерцедес МЛ“, с рег. № …, се движил в
платното за насрещно движение по лентата за принудително спиране, срещу
посоката на движение. Причината била образувала се колона, вследствие на
настъпил пътен инцидент на автомагистралата, при което автомобилите наоколо
започнали да обръщат посоката на движение и да се придвижват в посока гр. София
в платното за движение на АМ „Тракия“ предназначено за движение в посока към
гр. Бургас, в аварийната лента. Това сторил и жалбоподателят. Поведението на жалбоподателя Г. било забелязано
от свидетелите П. Д. и К. А., дежурен полицейски патрул в контролирания
участък по това време. Органите на реда спрели за проверка жалбоподателя и
впоследствие колегата им свид. Д.К.,
който поемайки случая на място, му съставил акт за установяване на
административно нарушение за допуснати нарушения на чл. 58, т. 4 от ЗДвП.
Жалбоподателят подписал съставения АУАН с възражение. В законоустановения срок
постъпили и писмени възражения срещу съставения АУАН, в които жалбоподателят
оправдал поведението си със заблуда от мнима реорганизация на пътя от
полицията, вследствие на катастрофата, както и от поведението на другите
участници в движението, които също обърнали посоката си на движение.
Наказващият орган счел възражението за неоснователно и въз
основа на съставения АУАН, издал процесното наказателно постановление.
Тази фактическа обстановка се установява от приложените по
административната преписка писмени доказателства, както и гласните
доказателства – от показанията на свидетелите Д.К. /актосъставител/, П.
Д. и К. А., както и частично от показанията на Д.Б. и И.Д..
В
показанията си п. с. К., Д. и А., потвърждават установената фактическа
обстановка и съответстват с писмените доказателства по делото, поради което
показанията им се оцениха от съда като достоверни, логични, последователни и
съответстващи на писмените доказателства по делото.
От
своя страна свид. Б. и свид. Д. сочат, че в процесното време и място също са
били част от конкретната „тапа от автомобили“ на автомагистралата, вследствие
на настъпилата катастрофа и че са обърнали посоката си на движение в посока
София, въпреки че първоначално са се движили в платното за движение в посока
гр. Бургас. Поясняват, че не са били уведомявани под каквато и да е форма за
промяна посоката, респ. реорганизация на движението по автомагистралата.
Свидетелите потвърждават, че заради поведението си, също са санкционирани и
обжалват наказателните си постановления. Съдът кредитира тези показания на
свидетелите, като съответстващи на събрания по делото доказателствен
материал. По изключая, показанията им в
частта, че същите се били заблудили от останалите участници в движението и от евентуална
реорганизация на пътя от полицаите, съдът ги оцени критично, отчитайки и
собствения им интерес от изхода на делото, предвид ангажираната им
отговорността в тази ситуация.
Нещо
повече, съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП АУАН
има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния
случай констатациите в АУАН, не само не са опровергани, но и изцяло се
подкрепят от събраните по делото доказателства.
Съдът
намира за безспорно установено от събрания доказателствен материал, преценяван
самостоятелно и в съвкупност, вмененото на жалбоподателя административно
нарушение по чл.58, т.4 от ЗДвП, като цени както кредитираните свидетелските
показания, така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като същите
са обективни, логични, подредени, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се.
Съгласно
разпоредбата на чл. 58 от ЗДвП са въведени следните забрани за водачите на МПС
при движението им по автомагистрала: 1. да спира пътното превозно средство за
престой или за паркиране извън специално обозначените за това места; 2. да
завива в обратна посока, да се движи назад, да навлиза в разделителната ивица
или да я пресича, включително и на местата, където тя е прекъсната; 3. да се
движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното
превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в
превозното средство; 4 да се движи в платното за насрещно движение. В
конкретния случай от доказателствата по делото се доказва категорично, че
жалбоподателят Г.Г. е управлявал на сочената дата и място лек автомобил в
посока гр. София, като се е движил в платното за гр. Бургас. Установи се, че
това управление е било в лентата за принудително спиране. При това положение е
необходимо да се съпоставят понятията лента за движение и платно за движение,
както и да се тълкуват законовите разпоредби на чл. 58, т. 3 и т. 4 от ЗДвП.
Дефиницията на понятията „лента за движение“ и „пътно платно“ е дадена в § 6,
т. 2 и т. 3 от ДР на ЗДвП. Според т. 2 „пътна лента“ е надлъжна част от пътя,
очертана или не с маркировка и осигуряваща движението на недвуколесни пътни
превозни средства в една посока едно след друго, а съгласно т. 3 „пътно платно“ е общата широчина на пътните
ленти. Пътят може да има няколко платна за движение, видимо отделени едно от
друго. От своя страна ЗДвП не дава дефиниция на „лента за принудително спиране
на автомагистрала“. Законът, обаче, третира този участък от автомагистралата
като място със специално предназначение -
при повреда на пътното превозно средство, при здравословни проблеми на водача
или пътниците в превозното средство, и същевременно притежавайки всички
критерии за лента за движение, като част от автомагистралата. По отношение на
маркировката на аварийната лента, страните не спорят. С оглед преценката за
правилно определена квалификация в случая, няма основание да се приеме, че
лентата за принудително спиране не е част от пътното платно, тъй като съгласно
дефиницията на понятието “пътно платно” това представлява общият сбор от ширината на
пътните ленти, т. е. пътното платно е обобщаващо понятие и съдържа имплицитно в
себе си понятието пътна лента. Отделно от това разпоредбите на чл.58, т.3 и т.4 от ЗДвП са в режим на
поглъщане от по-тежката от тях. Това е така, тъй като лентата за принудително
спиране на автомагистралата се явява пътна лента, която е също е част от
платното за движение, при което се допуска констатиране на нарушение на закона
и в този участък. На следващо място
очевидно платно за насрещно движение създава значително по-сериозна опасност за
движението от това в лента за принудително спиране, ако последното се
осъществява в посоката за движение указана за конкретното платно за движение.
Нещо повече лентата за принудително спиране е част от платното за движение и
същата не се изключва във всички случаи от приложното поле на чл. 58, т. 4 от ЗДвП, тъй като за да бъде квалифицирано деянието с такава правна квалификация
следва да се установят и управлението на МПС да е в насрещното движение, т. е.
срещу разрешената посока на движение, каквото впрочем безспорно се установи.
При това положение, съдът формира извод, че разпоредбата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП визира единствено нарушения касаещи управление на МПС в лентата за
принудително спиране, но в посоката указана за движение и не може да изключи
приложимостта на разпоредбата на чл. 58, т. 4 от ЗДвП.
Ето защо установеното нарушение е правилно
квалифицирано по чл. 58, т. 4, от ЗДвП и правилно наказващият орган е наложил
наказания по реда съответно на чл.178, ж, ал.1, предл. 2 от ЗДвП, като е определил кумулативно предвидените
наказания - фиксирани по размер и срок в закона наказания „глоба” в размер на
1 000 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца. Ангажираната отговорност на
жалбоподателя за вмененото му нарушение е безспорно установена, тъй като на
процесната дата и място, същият като водач на лек автомобил “Мерцедес МЛ“, с рег. № …, се движил в платното за насрещно
движение по лентата за принудително спиране, срещу посоката на движение. Наведените от негова страна твърдения за
заблуда в реорганизацията на пътя и следван пример от останалите участници в
движенинието по пътя, са неоснователни и следват единствено линията на защита,
целящи освобождаването му от отговорност. Потвърждение за това са и
кредитираните показания на свидетелите за липса на каквито и основания за
сигнализация под каквато и да е форма за това от органите на реда.
Описанието
на нарушението е в достатъчна степен пълно, точно и ясно, конкретизирано е и мястото и времето на
извършване, така че жалбоподателят да разбере за какво негово поведение е бил
наказан.
Настоящият
случай не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй
като обществената опасност на установеното административно нарушение не се
различава с по-ниска степен от тази на другите типични случаи. Нещо повече,
настъпилият пътен инцидент не само не се явява основателна причина за обръщане
посоката на движение на автомагистралата и движение в платното за насрещно
движение, но напротив- последното само отежнява вината на нарушителя, доколкото
при настъпил вече сериозен пътен инцидент биха се създали предпоставки за настъпването на още
такива инциденти, както и сериозно би се затруднило преминаването на спешна медицинска помощ и
оказването на такава на евентуално нуждаещи се пострадали лица.
При
извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и
издаване на атакуваното НП не са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на
нарушителя така, че той да не може да упражни същото в пълен обем. Както АУАН,
така и издаденото въз основа на него НП, съдържат законово определените
реквизити, като са съставени, респ. издадени в предвидените в закона срокове и
от компетентни лица.
По аргумент от чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539
от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията,
при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на контролни
точки. Ето защо съдът не следва да се
произнася по този въпрос.
Предвид всичко
изложено, настоящата съдебна инстанция намира,че Наказателно постановление №
20-1030-009809 от 18.09.2020г. на Началник Група към ОДМВР - Пловдив, сектор
„Пътна полиция“, с което на Г.А.Г., ЕГН **********,***, на основание чл.178 ж,
ал.1, предл.2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание: „глоба” в размер на 1 000 лв. и “лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 3 месеца, за извършено административно нарушение
по чл.58, т.4 от ЗДвП и на основание Наредба N Iз-2539 на МВР са отнети 10 к.т,
следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.
За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по
делото.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
С.Р.