РАЙОНЕН СЪД- ПЛОВДИВ, IV- ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
МОТИВИ
към РЕШЕНИЕ от 21.11.2019г. по АНД № 7335/2019г.
Производството се развива по реда на УБДХ.
Образувано е по
акт за констатиране проява на дребно хулиганство, внесен от 02- ро РУ при ОД на
МВР- гр. Пловдив, съставен на М. Ц. Т., ЕГН **********, за това че на 21.11.2019г.
в гр. Пловдив, на публично място- в сградата на 02- ро РУ при ОД на МВР-
Пловдив и пред намиращите се там лица, е извършил непристойна проява,
нарушаваща обществения ред и спокойствието на гражданите, изразяваща се в
отправяне на висок тон на обидни квалификации към служителите на 02-ро РУ при
ОД на МВР- Пловдив, като ги е нарекъл „корумпирани” и „хора, които за нищо не
стават”, което поведение представлява проява на дребно хулиганство по смисъла
на чл. 1, ал. 2 УБДХ.
Районна
прокуратура- Пловдив, редовно призована, не изпраща представител.
Нарушителят,
доведен от служители към 01- во РУ при ОД
на МВР- гр. Пловдив, явява се лично.
В рамките на
проведените съдебни прения, нарушителят заявява, че съжалява за стореното. Поднася
извинения за случилото се.
В своята
последна дума, моли съда за глоба в по- нисък размер.
По фактите:
Съдът, след като
се запозна с доказателствата по делото, счита за установено следното:
М. Ц. Т. е роден
на *** ***, ****, български гражданин, с висше образование, работещ, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
На 21.11.2019г.,
около 07.30ч., в гр. Пловдив, нарушителят Т. посетил сградата на 02- ро РУ при
ОД на МВР- Пловдив с цел да подаде жалба при началника на районното управление.
Твърдял, че предходния ден, спрямо него е упражнен полицейски произвол във
връзка със съставен срещу него акт. В приемната на районното управление се
намирал св. М., служител при ОД на МВР- Пловдив, който запитал Т. в каква
връзка е съставен твърденият от него акт. Т. отказал да му отговори, като
видимо афектиран, започнал да обяснява на висок тон, че полицаите от 02- ро РУ
при ОД на МВР- Пловдив били корумпирани и не си вършели работата. След това,
нарушителят си тръгнал. Към 08.08ч. на 21.11.2019г., Т. се върнал в сградата на
02- ро РУ и отново пожелал да подаде жалба по повод на полицейски произвол. Св.
М. докладвал за това на дежурния по управление- М.Н.. Последният се отзовал,
поговорил с нарушителя и го помолил да изчака. Това провокирало допълнително
нарушителя, който отново започнал на висок глас да твърди, че полицаите не са
си на работното място, не си гледат работата и са „хора, които за нищо не
стават”. Св. М. помолил нарушителя да се държи подобаващо, тъй като е на
публично място, а и полицейските служители с нищо не са го обидили. Нарушителят
Т. обаче, изобщо не се съобразил с това предупреждение и продължил на висок тон
да повтаря, че служителите при 02- ро РУ при ОД на МВР- Пловдив са хора, които
не стават за нищо и са станали полицаи единствено благодарение на протекциите
на горестоящи. Тези думи били възприети, както от М., така и от св. М. и
останалите, присъстващи във фоайето на 02- ро РУ при ОД на МВР Пловдив.
Предвид така
демонстрираното поведение, в сградата на районното управление на Т. бил
съставен акт за констатиране проява на дребно хулиганство. Същият му бил
предявен, като нарушителят го подписал и отбелязал, че ще посочи своите
възражения пред съда.
По доказателствата:
Гореописаната
фактическа обстановка съдът счита за установена по несъмнен начин от
приложените по делото писмени доказателства: Докладна записка, съставена от И.И.М.
/ л. 4/, Обяснение от Г. М. / л. 5/, Обяснение от И. М. ( л. 9), Акт за
констатиране проява на дребно хулиганство ( л. 3). Съдът счита за нужно да
посочи, че в гореизброените информационни източници не се съдържат съществени
противоречия- същите еднопосочно, последователно и безпротиворечиво установяват фактическата
обстановка отразена, както в обстоятелствената част на Акта за установяване на
дребно хулиганство, така и в настоящия съдебен акт. Предвид изложеното и по
аргумент на противното от чл. 305, ал. 3 НПК, не се налага по-детайлното им
обсъждане.
Трайно
установено в съдебна практика е положението, че обясненията на подсъдимия /в
случая обясненията на нарушителя/ имат двойствена правна природа- те са
едновременно средство за защита и годно доказателствено средство, чиято
доказателствена стойност не може да бъде „априори“ игнорирана при формиране
фактическите изводи на съда. Решаващият състав следва да ги подложи на
внимателна преценка с оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна
безпротиворечивост и житейска
издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото доказателствен
материал. Едва след извършването на всички тези процесуални действия, съдът
следва да реши дали да ги кредитира или
не. В процесния случай, обясненията на нарушителя, дадени в рамките на проведеното
на 21.11.2019г. ОСЗ кореспондират с изложеното в акта за установяване проява на
дребно хулиганство. Сам, нарушителят признава, че чакането в приемната на 02-
ро РУ при ОД на МВР- Пловдив го е изнервило, той се е афектирал и е отправил
посочените в акта изрази. В обясненията си, нарушителят посочва и че съжалява
за това, което е изрекъл.
От правна страна:
При така
установеното от фактическа страна, то съдът счита, че случилото се на 21.11.2019г.
в гр. Пловдив, в сградата на 02- ро РУ при ОД на МВР- Пловдив, в пълнота
осъществява от обективна и субективна страна съставомерните признаци на дребно
хулиганство по смисъла на УБДХ. На посочената дата, нарушителят Т., още в
момента, в който е влязъл в сградата на
02- ро РУ при ОД на МВР- Пловдив, е имал ясното намерение да се конфронтира със
служителите, намиращи се там. Нарушителят е бил афектиран от обстоятелството,
че предходния ден, спрямо него е бил съставен акт ( поводът за съставянето му
остава неизяснен по делото). Фактът, че срещу Т. е съставен акт, не може да
бъде валидна причина, която да обоснове конфликтното му поведение и изричането
на висок тон на обидната квалификация спрямо служителите при ОД на МВР, че са
корумпирани. Така създалата се ситуация е ескалирала допълнително заради
подчертано арогантното поведение, демонстрирано от нарушителя Т.. Последният е
преценил, че вместо да изпълни устно даденото предупреждение от св. М., то ще
продължи да се отнася неуважително и подигравателно твърдейки, че полицаите са
„хора, които за нищо не стават”. Съдът счита за нужно да посочи, че спецификите
на извършеното сочат за една упоритост в действията на извършителя, който освен,
че е нарекъл служителите при ОД на МВР- Пловдив „корумпирани” и „хора, които за
нищо не стават”, е продължил да изрича тези квалификации и след като му е
отправено предупреждение, като ситуацията е продължила около половин час.
В
демонстрираното от нарушителя поведение, описано по- горе, се наблюдава дързост
и явно незачитане на установените в обществото порядки и правила на общуване и
зачитане правата на останалите правни субекти. Всичко изложено дотук, води до категоричния извод, че нарушителят безпричинно
е инициирал пререкание със служителите на МВР. Това му поведение, разглеждано в
светлината на обстоятелството, че е извършено на публично място и без да е
налице поведение от страна на органите на реда, което да продиктува и провокира
такава реакция у нарушителя, ясно свидетелства за вече нескритото намерение на
дееца да наруши установения обществен ред и спокойствие, и да оскърби намиращите
се около него лица.
Доколкото
реализираната на 21.11.2019г. проява, е извършена на публично място ( гр.
Пловдив, в сградата на 02- ро РУ при ОД на МВР- Пловдив), представлява непристойно поведение и е израз
на оскърбително отношение към органите на властта, като в същото време
обществената й опасност е по-малка от типичния случай на престъпление по чл.
325 НК, то тя съставлява акт на дребно хулиганство, по смисъла на чл. 1, ал. 2
УБДХ, за който следва да се наложи санкция по същия нормативен акт.
По вида и размера на наказанието:
При определяне
на вида и размера на административното наказание, като отегчаващо отговорността
обстоятелство, съдът отчете насочеността на хулиганските действия, а именно, че
те са упражнени по отношение на лица, изпълняващи служебните си задължения по
Закона за министерството на вътрешни работи.
На следващо
място, като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът взема предвид факта,
че липсват предходни регистрации на дееца за извършени от него прояви по
смисъла на УБДХ, неосъждан е, в млада възраст и изразява съжаление за стореното.
В този порядък, съдът счита, че демонстрираното от нарушителя Т. деяние е
откъслечно и не е поредно проявление на трайно следвана, негативна линия на
поведение.
С оглед
гореизложеното, съдът счита, че целите на административно-наказателната
отговорност биха се постигнали с налагане на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 УБДХ,
на административно наказание „глоба“ в размер от 150 / сто и петдесет / лева. Съдът
счита, че този размер на наказанието в максимална степен ще спомогне за
превъзпитанието на нарушителя Т., като в същото време се спазва и принципът за
пропорционалност между обществената опасност на деянието и интензитета на
използваната репресия.
Така мотивиран,
съдът постанови решението си:
Районен
съдия:
Вярно
с оригинала! МК
