РЕШЕНИЕ
№ 7011
гр. София, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110165317 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, вр.
чл.49 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ от „ЗАД Алианц България“ АД (ищец)
срещу Столична дирекция на вътрешните работи (ответник) за заплащане на сумата от
4102.51 лева, представляваща суброгационно вземане на ищеца, възникнало с плащане на
обезщетение за вреди на л.а. „БМВ Х6“ с рег. № СВ 1144 РС по договор за имуществено
застраховане, които вреди са нанесени на 01.07.2020г. от паднала върху автомобила
бариера, стопанисвана от ответника, находяща се в гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 4.
Ищецът твърди, че на 01.07.2020 г. в гр.София, бариера, находяща на ул. „Лъчезар
Станчев“ № 4, пада и реализира пътнотранспортно произшествие с преминаващото в този
момент през бариерата МПС „БМВ Х6“ с рег. № СВ 1144 РС, който автомобил бил
собственост на „Райфайзен Лизинг България“ АД. Поддържа, че е заплатил причинените от
произшествието вреди в изпълнение на задълженията си по договор за застраховка „Каско“
по полица № 20-0300-303-5002484 от 2020г., валидна към датата на ПТП. Пояснява, че
вредите по автомобила са причинени от неподдържана и технически неизправна бариера, за
което отговорност носи ответника. Посочва, че за събитието била образувана щета при
ищеца № 0300-20-702-500801/2020г., бил изготвен опис на вредите и доклад, съответно било
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 4102.51 лева. Заявява, че е предявил
регресна претенция срещу ответника за платеното обезщетение, но ответникът отказал да го
заплати. С оглед на изложените факти, претендира сумата в настоящото производство,
ведно с лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателното плащане и разноски
1
по делото.
Ответникът не оспорва, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение по договор
за застраховка „Каско“ за вещта в размер на процесната сума. Оспорва механизма на ПТП,
вредите, пряката причинно-следствена връзка между тях и събитието, както и размера на
щетата. Твърди, че не се установява от приложените доказателства техническа неизправност
на описаната бариера, съответно причиняване на вреди на автомобила, поради падането й.
Навежда възражение, че вина за произшествието има водача на л.а. „БМВ“ с рег. № СВ
1144 РС, евентуално, че е съпричинил вредоносния резултат, тъй като е паркирал
автомобила на забранено място в непосредствена близост до бариерата, находяща се на
територията на КАТ-ОПП, СДВР, с което нарушил правилата по Закона за движение по
пътищата. Евентуално оспорва размера на претенцията като завишена. Претендира
разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна и
правна страна следното:
За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на пълно и
главно доказване наличието на застрахователно правоотношение между него и собственика
на увредения автомобил; застрахователно събитие, настъпило в срока на договора; вреди,
както и конкретен размер; изпълнение на задълженията по договора за застраховка –
плащане на застрахователното обезщетение; пряка и непосредствена причинна връзка
между вредата и неизпълнение на задълженията на ответника да поддържа в изправност
съоръжението – бариера пред КАТ - СДВР, в резултат на което същата е паднала върху
автомобила, както и размер на вредите.
В тежест на ответника е било, при установяване на горните обстоятелства от ищеца, да
докаже плащане на предявеното вземане, както и възражението си, че вина за ПТП има
водачът на лекия автомобил, евентуално, че същият е съпричинил вредоносния резултат.
По делото е приета полица № 20-0300-303-5002484 от 2020г. (л.11 от делото), от
която се установява валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за
имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на л.а. „БМВ Х6“ с рама №
BWAGT210009C47143, за което превозно средство от приложено свидетелство за
регистрация се установява, че е с рег. СВ 1144 РС и е собствен на „Райфайзен Лизинг
България“ АД. Застраховащ по полицата е именно това дружество.
Приет е Протокол за ПТП № 1762875 от 01.07.2020г. (л.10 от делото), съставен от
служител на ОПП на СДВР, в който е посочено, че на тази дата е настъпило произшествие с
участник застрахования автомобил, при което, докато автомобилът навлизал през входа на
КАТ за регистрация на превозни средства, поставената бариера на входа паднала и ударила
вещта. Отразено е, че падането на съоръжението е в резултат на неговата техническа
неизправност. Протоколът е подписан от съставителя и от Н. П. МЛ..
Приложено е уведомление от 02.07.2020г., с който събитието е било заявено пред
застрахователя за плащане на обезщетение за вредите. Видно от представената от ищеца
2
преписка по щета № 0300-20-702-500801/2020г., увреденото превозно средство било
отремонтирано в доверен сервиз, съгласно условията на застрахователния договор, а
ремонтът заплатен от ищеца. Стойността на вредите възлизала на търсената с иска сума –
4102.51 лева, а за заплащане на обезщетението е приложено платежно нареждане от
07.10.2021г. с опис към него (л.32-33 от делото).
Приложена е покана от ищеца до ответника за плащане на сумата по щетата, както и
писмо-отговор от 20.07.2021г., с което СДВР уведомява, че няма сключен договор за
застраховка на съоръжението.
Спорни са всички релевантни за възникване на отговорността на ответника
обстоятелства.
За изясняване им е прието писмо от СДВР от 02.03.2022г., в което е отразено, че Н.
П. МЛ. няма вина за така настъпилото и описано в протокола за ПТП събитие, тъй като
същото е произтекло поради падане на бариерата на входа на КАТ, което е станало по
неизяснени причини. С писмото се признават нанесените вреди на застрахованото при
ищеца МПС.
Изслушан е свидетеля Н. П. МЛ., който потвърждава, че вредите по застрахованата
вещ са в резултат на падане на бариерата на входа на КАТ-СДВР върху автомобила, който
той транспортирал с „Пътна помощ“ до КАТ за регистрация. Свидетелят уточнява, че
бариерата се вдига, съответно спуска с дистанционно управление, контролирано от
служител на ответника, като инцидентът се е случил след като вече е навлязъл през портала,
където се намира съоръжението, което било спуснато от служител, докато автомобилът още
престоявал там. Заявява, че служителят на КАТ се намирал на 7-8 метра от бариерата, но е
имал видимост към нея и не знае защо е спуснал бариерата. Указва, че за така настъпилото
произшествие е бил съставен протокол за ПТП, който подписал и който представил на
„Ауто Бавария“ за завеждане на щета пред застрахователя.
Приета е автотехническа експертиза, от заключението на която се установява, че
описаните увреждания, за които има представен снимков материал, могат да бъдат получени
от техническа гледна точка по описания в протокола начин и са в причинно -следствена
връзка с процесното ПТП. Стойността на щетите, съобразно средствата, необходими за
възстановяване на увредения автомобил към датата на произшествието, възлизат на 4102.51
лева, т.е. в размер на търсената от ищеца сума.
С оглед така събраните доказателства, съдът намира исковата претенция за доказана.
Ищецът е провел пълно и главно доказване на фактите, от които извежда правото си –
валиден договор за имуществено застраховане на вещта, настъпило застрахователно събитие
– ПТП, в резултат на което застрахованото МПС е било увредено, вида и размера на
вредите. Доказа се и обстоятелството, че отговорност за репариране на вредите носи
ответника като стопанин на съоръжението, от което са произтекли вредите, а
противоправното му поведение се изразява в това, че негови служители не са упражнили
необходимия контрол над това съоръжение и при неправилната му експлоатация са
3
допуснали падането на бариерата върху процесниия автомобил и увредата му.
Отговорността на ответника е обективна. В този смисъл, възраженията, че служителят,
оперирал със съоръжението, не е целят увреждане на превозното средство, са
неоснователни. Недоказани останаха и твърденията, че вина за произшествието има
свидетеля М., който паркирал превозното средство в нарушение на правилата за движение
по пътищата. Свидетелят е транспортирал автомобила с кола на „Пътна помощ“ и не се
събраха доказателства, че то е престоявало на забранен участък. Уместно е да се посочи, че
отговорността на ответника е заради допуснато от негов служител падане на бариерата на
входа на КАТ за регистрация на автомобили върху преминаващия по същото време л.а.
„БМВ Х6“ с рег.№ СВ 1144 РС, чието местоположение е следвало да бъде съобразено от
опериращия със съоръжението служител. В този смисъл е без значение за възникване
отговорността на ответника дали бариерата е паднала, поради неупражнен контрол или
поради техническа неизправност, каквато неизправност не се установи в процеса.
Предвид изложеното, исковата претенция следва да се уважи, като търсената сума се
присъди ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
плащане, тъй като ответникът, уведомен за събитието и претенцията с писмо, получено най-
късно на 20.07.2021г., когато е подписал отговор към ищеца, е следвало да определи и
изплати обезщетение в 30-дневен срок или най-късно до 19.08.2021г., но не е сторил това, с
което е изпаднал в забава по отношение на задължението си да репарира вредите (чл.412,
ал.3 КЗ), т.е. в забава е бил и към сочената от ищеца начална дата на законна лихва, която
претендира – 16.11.2021г.
По разноските
При този изход на спора по делото ответникът следва да заплати на ищеца сторените
от последния разноски по водене на делото, които възлизат на 1184.71 лева - 164.10 лева
държавна такса, 350.00 лева депозит за вещо лице, 50.00 лева депозит за призоваване на
свидетел и 620.61 лева адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства за
реално плащане и което не се явява прекомерно с оглед цената на иска, поради което съдът
не го намалява по направеното от насрещната страна възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.410, ал.1 КЗ вр. чл.49 ЗЗД, Столична дирекция на
вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „Антим I“ № 55, да заплати на „ЗАД Алианц
България“ АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна“ № 16,
със съдебен адрес: гр.София, ул. „Цар Асен“ № 2, ет.1, кантора 3 (чрез адв.Т.Г.), сумата
4102.51 лева, представляваща суброгационно вземане на ищеца, възникнало с плащане на
4
обезщетение за вреди на л.а. „БМВ Х6“ с рег. № СВ 1144 РС по договор за имуществено
застраховане, които вреди са нанесени на 01.07.2020г. от паднала върху автомобила
бариера, стопанисвана от ответника, находяща се в гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 4,
ведно със законната лихва от 16.11.2021г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Столична дирекция на вътрешните
работи, с адрес: гр. София, ул. „Антим I“ № 55, да заплати на „ЗАД Алианц България“ АД,
ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, сумата 1184.71
лева – разноски по делото.
УКАЗВА на ответника, че присъденото вземане може да заплати по следната банкова
сметка на ищеца: BG 16 BUIN 7444 1010 0020 91 при „Алианц Банк България“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5