№ 685
гр. София, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Николай Николов
Членове:Силвия Б. Русева
Михаела П. Михова
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
в присъствието на прокурора Я. Н. Г.
като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно частно
наказателно дело № 20251100605102 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С определение от 18.06.2025 г., постановено по НОХД № 6121/2025 г.
по описа на СРС, НО, 17-ти с-в, първостепенният съд е одобрил споразумение,
с което е решено въпросното дело, като за извършването на престъплението по
чл. 343б, ал. 3 от НК на осъдения Е. Л. Щ. е определено наказание лишаване
от свобода за срок от осем месеца, изпълнението на което е отложено с
изпитателен срок от три години, глоба в размер от 200 лева, както и наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и два месеца.
С определение, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК,
първоинстанционният съд на основание чл. 343б, ал. 5 от НК, е осъдил Е. Л.
Щ. да заплати равностойността на управляваното от него при извършване на
престъплението МПС – лек автомобил „Хюндай“, модел „И 20“, с рег. №
********, в размер на 9 056 лева.
Срещу въпросното определение е постъпила въззивна жалба,
депозирана от защитника на осъдения Е. Л. Щ. – адв. В., в която се излагат
съображения за незаконосъобразност на първоинстанционния акт. Сочи се, че
неправилно първоинстанционният съд е осъдил на основание чл. 53, ал. 1, б.
„б“ от НК Е. Л. Щ. да заплати равностойността на управляваното от него при
извършване на престъплението МПС – лек автомобил „Хюндай“, модел „И
20“. Твърди се също, че разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК нарушавала
1
принципите на пропорционалност и равнопоставеност на гражданите.
Оспорва се и начинът на определяне на стойността на процесното МПС.
Моли се обжалваното определение да бъде отменено като неправилно
и незаконосъобразно. Алтернативно се моли обжалваният акт да бъде
изменен, като се намали стойността на МПС.
С въззивната жалба е депозирано и искане за назначаване на
оценителна експертиза.
В закрито заседание на 13.08.2025, въззивният съд по реда на чл. 327 от
НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата на делото не се налага
разпити на свидетели и осъдения Щ., както и назначаването на оценителна
автотехническа експертиза.
В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав, представителят
на СГП оспорва жалбата. Пледира, че определението на СРС е правилно и
законосъобразно като същото е съобразено с решението от 17.07.2025 г. на
Конституционния съд. Моли определението да бъде потвърдено.
Защитникът на осъдения Е. Щ. – адв. В., редовно призована, не се явява
като преди провеждането на съдебното заседание е депозирала молба в
деловодството на СГС, с която моли при наличието на необходимите
процесуални предпоставки да бъде даден ход на делото. Също така, моли да
бъде отменено процесното определение, а в условията на алтернативност
същото да бъде изменено като се намали присъдената равностойност на
управляваното от осъдения Щ. МПС.
Осъденият Е. Щ., редовно призован, не се явява за открито съдебно
заседание.
Въззивната частна жалба е процесуално-допустима, същата е подадена
в законоустановения срок от правнолегитимна страна.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както
и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в
съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваното определение, намира за установено следното:
Първоинстанционното производство по НОХД № 6121/2025 г. по описа
на СРС, НО, 17-ти с-в е приключило с протоколно определение от 18.06.2025
г., с което районният съд е одобрил споразумение между прокурор от СРС и
защитника на осъдения Е. Щ., с което осъденият Щ. се признал за виновен в
извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, като му било
определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца,
изпълнението на което било отложено с изпитателен срок от три години, както
и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок една година и два
месеца.
След одобряване на споразумението, първоинстанционният съд по реда
на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК с отделно протоколно определение, на основание чл.
343б, ал. 5 от НК е осъдил осъдения Щ. да заплати равностойността на
2
управляваното от него към момента на извършване на деянието МПС - лек
автомобил „Хюндай“, модел „И 20“, с рег. № ********, в размер на 9 056 лева.
В тази връзка определението, с което е било одобрено горепосоченото
споразумение има силата на влязла в сила присъда, поради което въззивният
съд не следва да изследва установената по делото фактическа обстановка и
съставомерност на деянието, а единствено приложението на чл. 343б, ал. 5 от
НК.
Видно от данните по делото лекият автомобил „Хюндай“, модел „И
20“, с рег. № ******** е собственост на И.Е.Б., поради което правилно
първоинстанционният съд е постановил присъждането на неговата
равностойност.
Стойността на лекия автомобил „Хюндай“, модел „И 20“, с рег. №
******** към датата на инкриминираното деяние се установява от
заключение на изготвената по делото оценителна експертиза, вещото лице по
която е приело, че същата възлиза на 9056.00 лева.
Следва да се отбележи, че осъденият в производството по чл.306 от НПК
изрично е дал съгласие да се присъди равностойността на моторното превозно
средство.
Инвокираните доводи от защитата, че липсва законова възможност за
присъждане на равностойността на автомобила в случай, че деецът не е
собственик са напълно неоснователни. В разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от
НК, законодателят изрично е посочил, че във всички случаи на установяване
на престъпление по чл. 343б, ал. 1–4 от НК автомобилът, който е бил
използван за извършването на престъплението, следва да бъде отнет в полза
на държавата, освен ако деецът не е негов собственик, като в този случай се
присъжда заплащането на неговата равностойност. В тази връзка, законът е
дал категоричен отговор за това как съдът следва да се разпореди с
процесното МПС след установяването на съставомерността на извършеното и
в зависимост от това кой е собственик на автомобила.
По повод възраженията на жалбоподателя относно правната природа на
мярката по чл. 343б, ал. 5 от НК и противоречието с разпоредбата на чл. 53, ал.
1, б. „б“ от НК, въззивният състав следва да посочи, че не съществува спор, че
първата посочена в разпоредбата мярка за отнемане на МПС не представлява
наказание, доколкото такова наказание не е предвидено в чл. 37 от НК, както и
в съвкупността от наказания в санкционните части на чл. 343б ал. 3 и чл. 343г
от НК. Преди всичко следва да се има предвид, че самият законодател чрез
използването на израза „моторно превозно средство, послужило за
извършването на престъплението“ изрично е приел, че същото се явява
средство на престъплението, поради което приравнява отнемането на МПС по
чл. 343б, ал. 5 от НК на мярката по чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК. В тази връзка
съдът намира за необходимо да посочи Решение №8/2025г. на
Конституционния съд, с което се отхвърля искането за обявяване на
противоконституционност на разпоредбата на чл.343б,ал.5 от НК, като във
3
въпросното решение Конституционният съд приема, че процесната норма не
противоречи на Конституцията, в частност заложените в нея принципи на
пропорционалност на наказанията и равнопоставеност на гражданите.
Така предвид съдържанието на гореописаната разпоредба, въззивният
съдебен състав счита, че материалният закон е приложен законосъобразно от
първоинстанционния съд.
Инвокираните от защитата доводи, че престъпленията по чл. 343б от НК
не са умишлени също са несъстоятелни. Диспозицията на разпоредбата на чл.
343б,ал.3 от НК описва състав на умишлено престъпление - достатъчно е да се
установи обективно употребата на наркотични вещества от дееца, от което се
извежда и умисълът за осъществяване на престъплението.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира определението на СРС
за правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАВА определение от 18.06.2025 г., по НОХД № 6121/2025 г. по
описа на СРС, НО, 17-ти с-в, с което на основание чл. 343б, ал. 5 от НК, е
осъдил Е. Л. Щ. да заплати равностойността на управляваното от него при
извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, МПС – лек автомобил
„Хюндай“, модел „И 20“, с рег. № ********, в размер на 9 056 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и неподлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4