О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1731
гр. Сливен, 21.12.2023 год.
Административният съд -
Сливен - I състав, в закрито
заседание на двадесет и първи декември две хиляди и двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ:
СЛАВ БАКАЛОВ
Като разгледа докладваното от съдия СЛАВ
БАКАЛОВ административно дело № 20237220700459/2023 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 127ж, вр. чл. 41, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуалния кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „Био нутс 2021" ЕООД
гр.Сливен, чрез адв.Д.
Б. САК, против действията на органи по приходите при дирекция "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП, обективирани в Протокол
№ 201402861176-3 от 04.12.2023 г., потвърдени с Решение № 88/07.12.2023 г. на
Директор на ТД на НАП гр.Бургас..
В жалбата се твърди
незаконосъобразност на оспорваните действия за обезпечаване на доказателства. Посочва
се, че не се налице данни, обосноваващи направения извод по чл.
121а, ал. 3, вр. с, ал.
2 от ДОПК, че при последващо разпореждане със стоката събирането на
дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. В тази
връзка се твърди, че органите по приходите са действали на основание на
предположения, което е довело до постановяване на акт в нарушение на
материалния закон. Излагат се доводи, че действията по обезпечаване на
доказателствата са в несъответствие с целта на закона. Твърди, че обезпечението
е незаконосъобразно и тъй като на основание чл. 127а, ал.З от ДОПК на фискален
контрол не подлежи движението на стоки под митнически режим по смисъла на
приложимото митническо законодателство. Заявява, че пазарната стойност на
иззетите стоки била определена по неясен начин, което водило до
незаконосъобразно определяне размера на изисканото обезпечение. Действията по
протокола за извършена проверка на стоки с висок фискален риск, с който на
основание чл. 121а ал. 3 във връзка с ал. 2 от ДОПК е определено обезпечение в
размер на 30% от стойността на стоката били нищожни, тъй като правомощията на органът
по приходите в рамките на чл. 121а ал. 3 от ДОПК се свеждал до обезпечаване на
доказателства чрез изземване на стоката и/или документите за нея, но не включвали
правомощието по налагането на обезпечение. За това компетентен бил публичният
изпълнител и нормата на чл. 121а ал. 3 от ДОПК не въвеждала изключение в тази
връзка. Моли съда да отмени изцяло действията на органите на дирекция „Фискален
контрол" при ЦУ на НАП, обективирани в Протокол
№201402861176-3/04.12.2023 г. и потвърдени с Решение № 88/07.12.2023 г.,
издадено от Директора на ТД на НАП Бургас. Претендира присъждането на разноски
по делото - заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна с
изложените в искането доводи и приложените към делото писмени доказателства,
намира за установено следното от фактическа
страна:
На 04.12.2023 г. в 18:23 часа от
инспектори по приходите при дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП
е била извършена проверка в село Самуилово, община Сливен, база на „БИО НУТС
2021" ЕООД мястото на разтоварване на стоки с висок фискален риск -
товарен камион, марка Волво с peг.
№ ******** и на ремарке с рег.№ ********. Товарът на камиона по документи е
бруто 21 100 кг - „Други черупкови плодове, пресни
или сушени, дори без черупките им или обелени: Обикновени орехи: С черупки.,
включени в Списък на стоки с висок фискален риск, утвърден със Заповед №
3МФ-543/02.08.2023 г. на Министъра на финансите.
При проверката е установено
съответствие между данните за превозваната стока и вида и количеството на
стоката на мястото на получаване.
Предприети са действия за
обезпечаване на доказателствата с протокол № 201402861176-3 от 04.12.2023 г.,
като в същия са описани извършените действия по реда на чл. 40
от ДОПК и са указани правните възможности за освобождаване на стоката. От
страна на органите по приходите е прието, че събирането на дължимите данъци,
включително на тези, които биха възникнали във връзка с търговията със стоките
с висок фискален риск, обект на настоящия фискален контрол, ще бъде невъзможно
или значително затруднено. Налице била необходимост от предоставяне на
обезпечение, с което ще се гарантира събираемостта на дължимите данъци, които
ще възникнат след последващото разпореждане със
стоката.
За да обоснове този извод, органът по
приходите е посочил, че е ползван данъчен кредит от доставчик включен в БД
„Рисков масив“. Декларирани в отчетните регистри по ЗДДС покупки на стоки
значително надвишаващи стойността на продажбите. Риск от недеклариране и
укриване на приходите и отклонение на данъчното облагане. Деклариране на ДДС за
внасяне в малък размер спрямо декларираните облагаеми oбороти.
При тези мотиви на основание чл.121а,
ал. 3 във връзка с чл.121а, ал. 2 от ДОПК (установяване, че при последващо разпореждане със стоката събирането на
дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни), органите по
приходите са предприели предварително обезпечаване при фискален контрол, като
са определили обезпечение в размер на 53613.00 лв., представляващи 30% от
стойността на стоката 21000 кг. орехи по
8.51 лв. или 178710 лв. Пазарната стойност е определена въз основа на протокол,
изготвен от орган по приходите от отдел „Анализ и последващ
контрол“ в дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП при прилагане на
разпоредбата на Наредба № Н-9 oт 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане
на методите за определяне на пазарни цени.
Предприели действия за обезпечаване
на доказателствата по чл. 40 от ДОПК със срок на действие 72 часа, като иззели
стока c висок фискален риск: 21 000 кг - „Други черупкови
плодове, пресни или сушени, дори без черупките им или обелени: Обикновени
орехи: както и придружаващи стоката документи: Оригинални документ: ЧMP,
митнически документи - 3бр., сертификат за произход и качество - 5 екземпляра,
фактура - 4 екземпляра, ф-ра за доставка - 2
екземпляра.
Срещу протокола за извършена проверка
на стоки с висок фискален риск, в предвидения в чл.
41, ал. 1 от ДОПК срок, е подадена жалба с вх.№ ИТ-00-11449/06.12.2023г. В
срока по 41, ал.
1 от ДОПК директорът на ТД на НАП - Бургас се е произнесъл по подадената
жалба с решение № 88/07.12.2023 г., с което жалбата на дружеството е оставена
без уважение.
В решението си решаващият орган е
приел, че от извършена проверка в регистър „Рисков масив" е установено, че
дружеството е ползвало данъчен кредит от рисков доставчик, включен в регистъра.
При по нататъшно изследване на данните около начисляването на ДДС по
търговските сделки на дружеството е установено, че декларираните в дневника му
за покупки стойности на стоките значително надвишават стойностите декларираните
в дневника му за продажби. С други думи според декларираното от самото
дружество закупените от него стоки се продават на по-ниска цена от
придобивката. Така изкуствено се намалявал размера на начисляваното при
продажбата ДДС. При допълнителен преглед на СД по ЗДДС, дневниците за
продажбите и покупките е установено съща така, че при значителни обеми на
сключени сделки като количество и стойност размера на внесения ДДС бил малък. С
други думи при голяма стойност на сделките за данъчния период, крайния резултат
бил нелогично малък. Като се забелязвала тенденция към това, а не случайно
изключение продиктувано от конюктурни пазарни
сътресения.
Посочените данни водили до изводи за
умишлено занижаване на дължим ДДС, редуциране на резултатите за съответни
периоди по изкуствен начин - сключване на съмнителни сделки с рискови
доставчици, изкуствено занижаване на продажната цена на стоките и др. с цел
намаляване на дължимия ДДС. Установените сделки с рискови лица били индиция за риск от неправилно определяне и/или манипулиране
на данъчната основа и от там намаляване на дължимите в последствие данъци. Данни
за манипулиране на данъчната основа се намирали във факта, че при някой сделки
продажната цена била по-ниска от покупната.
При така установените данни, органите
по приходите били направили обосновано предположение, че с оглед наличието на
резултати при начисляването и внасянето на ДДС, които издават системни
целенасочени действия, определено в посока към намаляване на дължимия ДДС, при
всяка сделка на дружеството се създавал риск за събирането на бъдещите
задължения, които ще възникнат при реализацията на конкретната стока. С оглед
на установените факти, по време на проверката, се налагал извода, че събирането
на дължимите данъци, които ще възникнат при реализацията на новата стока ще
бъде невъзможно или значително затруднено.
При горната фактическа обстановка,
съдът формира следните правни изводи:
Депозираната пред съда, чрез
административния орган жалба е подадена от надлежната страна, при наличието на
правен интерес, в законоустановения срок по чл.
41, ал. 3 от ДОПК, поради което същата се явява допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е
основателна по следните съображения:
В разпоредбите на чл. 40 и
следващите от ДОПК са уредени правомощията на органите по приходите,
касаещи обезпечаването на доказателствата, а в глава 15 "а" от
кодекса е регламентиран контрола върху стоките с висок фискален риск.
Съдът намира, че оспореният протокол
е издаден от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.
12, ал. 2, т. 9 от ДОПК в приложимата му редакция, орган по приходите, оправомощен да извършва фискален контрол върху движението
на стоки с висок фискален риск, при спазване на разпоредбите на този кодекс освен
правомощията по ал. 1 има и правомощието да изисква обезпечение при условията
на този кодекс.
Посочената норма определя материалната компетентност на органа по приходите,
извършил оспорваните действия по обезпечаване на доказателствата, като в
разглеждания случай не е спорно, че се касае за стоки, за които съществува
висок фискален риск, и на превозващото ги ППС е било поставено техническо
средство за контрол, съгласно легалното определение в § 1,
т. 26 от ДР на ДОПК.
Съгласно чл.
121а от ДОПК органът по приходите има оперативна самостоятелност при
извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск,
да поиска от публичния изпълнител незабавно да наложи предварителни
обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване
на вземанията за данъци, които биха възникнали, в размер не по-малко от 30 на
сто от пазарната стойност на стоката в изрично изброените в, ал. 1 и 2
хипотези. Наред с това правомощие същият съгласно, ал. 3 в тези случаи органът
по приходите предприема и действия по чл. 40 за обезпечаване на доказателства
със срок на действие до 72 часа без разрешение на съда и определя размер на
обезпечението, като стоката и документите за стоката се изземват. В този случай
забраната за разпореждане по чл. 13, ал. 3, т. 4 продължава своето действие, а
стоката се освобождава след представяне на обезпечение в пари или безусловна и
неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не по-малък от 6 месеца, в
размер 30 на сто, съответно 10 на сто от пазарната стойност на стоката и след
заплащане на разноските по изземването и съхранението й. Обезпечението,
предоставено в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция, се
освобождава от компетентната териториална дирекция по чл. 8.
Един от спорните между страните
въпроси е относно наличието на основания за предприемане на действия по
обезпечаване на доказателства чрез определяне на обезпечение във връзка с
бъдещо налагане на предварителни обезпечителни мерки.
Органите на Дирекция "Фискален
контрол" се позовават на хипотезата на чл.
121а, ал. 2 от ДОПК, а именно - е ползван данъчен кредит от доставчик
включен в БД „Рисков масив“. Декларирани в отчетните регистри по ЗДДС покупки
на стоки значително надвишаващи стойността на продажбите. Риск от недеклариране
и укриване на приходите и отклонение на данъчното облагане. Деклариране на ДДС
за внасяне в малък размер спрямо декларираните облагаеми oбороти.
В решението на ответника се отбелязва
и че е налице умишлено занижаване на дължим ДДС, редуциране на резултатите за
съответни периоди по изкуствен начин - сключване на съмнителни сделки с рискови
доставчици, изкуствено занижаване на продажната цена на стоките и др. с цел
намаляване на дължимия ДДС..
Според посочената норма на чл.
121а, ал. 2 от ДОПК мерките по ал. 1 могат да се наложат и когато органът
по приходите установи, че при последващо разпореждане със стоката събирането на
дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, като тук
законът има предвид обезпечителните мерки, които има право да наложи публичният
изпълнител.
Очевидно е че възникването на
обезпечителната нужда за налагане на обезпечителни мерки е приравнена от
законодателя на обезпечителната нужда при обезпечаването на доказателства.
Както е посочено в самата норма на чл.
121а, ал. 1 от ДОПК, наличието на обезпечителна нужда не всякога води до
налагане на обезпечителни мерки, тъй като органът по приходите, извършващ
фискалния контрол, има оперативна самостоятелност по въпроса дали да поиска от
публичния изпълнител налагането на такива мерки. Обратно, от редакцията на
нормата на чл.
121а, ал. 3, изр. първо на ДОПК следва, че при обезпечаването на
доказателства чрез изземане на документи и на стока, тези органи действат в
условията на обвързана компетентност.
При това положение, за да са
законосъобразни действията, извършвани при тези условия, следва предпоставките
на процесуални закон от една страна да са стриктно спазени, като от друга
страна мотивите за предприемането на действието следва да са ясни и
недвусмислени и подкрепени с релевантни доказателства за сочените факти.
Съдът намира, че изискването за форма
на процесният протокол, установяващ съответното действие на органите по
приходите не е налице, респ. това компрометира законосъобразността на
процесуалното действие, представляващо обезпечаване на веществени доказателства
- изземане на стока и документи за нея.
Преди всичко заслужава да се
отбележи, че нито в протокола, нито в потвърждаващото решение на ответника е
отразено какъв именно данък няма да може да бъде събран, респ. ще е затруднено
да се събере, и за кой данъчен период такъв данък би възникнал. От изложените
лаконични мотиви не става ясно и какъв би бил размерът на такъв данък и
дължим/изискуем ли е той. От тези мотиви не става ясно как последващото
отчуждаване на стоките, иззети първоначално като веществено доказателство,
обективно ще доведе от една страна до възникване на конкретно по вид и
предполагаемо като размер данъчното задължение, и от друга, до затрудненост на
събирането му, респ. до невъзможността изобщо да се събере - арг. за по-силното основание от чл.
127а, ал. 5 от ДОПК. Напротив от изложените доводи за налагането на
обезпечението става ясно, че за органа по приходите са възникнали съмнения при
определянето на данъчните основи на извършените от жалбоподателя доставки, но
не са изложени никакви обстоятелства, че същият е некоректен платец на публични
задължения, от което да се направи извод за опасност от събирането на
евентуални публични задължения.
В процесния казус, липсват каквито и
да е обективни находки, сочещи че дружеството не разполага с необходимия
финансов ресурс, което създава риск от невнасяне на задълженията, които ще
възникнат при реализацията на стоката, предмет на извършваната проверка. Направените
от органите по приходите изводи относно наличието на висок данъчен риск по
отношение на проверяваното дружество са необосновани, тъй като не се подкрепят
от конкретни данни, които да могат да кореспондират с такива изводи и да ги
обосноват. Изтъкнатите от решаващия орган съображения, освен че са твърде общи,
дори и в съвкупност не обосновават по един аргументиран начин индикация за
неплащане на задължения във връзка с търговия на стоките с висок фискален риск.
Не се твърди, а и не се установява по делото липса на реална икономическа
дейност на дружеството, данни, сочещи на данъчни измами, умишлено натрупване на
загуби, както натрупване на задължения. Предвид това не може органа да се
позова на анализи, без нужната конкретика.
Същевременно ответникът не оспорва, че дружеството няма изискуеми задължения,
като доказателство за това е представеното удостоверение за липса на
задължения, издадено на основание чл.
87, ал. 6 от ДОПК, актуално към 08.12.2023 г.
Посоченото означава, че обжалваното
действие е немотивирано и процесуално незаконосъобразно само на това основание.
В обобщение, не се установява
наличието на основание за предприемане на действията по чл.
121а, ал. 3, във вр. ал.
2 от ДОПК и следователно същите са извършени в противоречие с материалния
закон. Жалбата следва да се уважи, като оспорените действия за обезпечаване на
доказателства се отменят като незаконосъобразни.
С оглед изхода на делото, съдът
намира, че на жалбоподателя, следва да бъдат присъдени и разноските по делото,
съгласно представени доказателства за заплащането им, а именно 50.00 лв. за
заплатена държавна такса и адвокатски хонорар, който в случая е 6000 лв.,
заплатен на 12.12.2023 г. по банков път.
Така мотивиран и на основание чл.
127ж, вр. с чл.
41, ал. 3 от ДОПК от ДОПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ действията по обезпечаване на
доказателства, обективирани с Протокол за извършена
проверка на стоки с висок фискален риск № 201402861176-3 от 04.12.2023 г.,
изготвен от инспектори по приходите при Главна дирекция "Фискален
контрол" към ЦУ на НАП, потвърдени с Решение № 88/07.12.2023 г. на Директор на ТД на НАП – Бургас.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да
заплати на „БИО НУТС 2021" ЕООД - с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Сливен, ул. „Петко Каравелов“, бл.2, вх.Б, ап.15, деловодни
разноски в общ размер 6050 лева (шест хиляди и петдесет лева).
Определението не подлежи на
обжалване, съгласно нормата на чл.
41, ал. 3, пр. последно, вр. с чл.
127ж от ДОПК.
Препис от определението да се изпрати
на страните.
СЪДИЯ: