Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, ……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в
публичното заседание на 28.05.2021 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………, като взе предвид
докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 794
по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ вр.
чл. 102 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „В.Б.д.” ЕООД /н/, ЕИК ******,
чрез назначения му синдик, твърди в ИМ и в уточнителна молба от 20.07.2020 г.,
че с Решение от 15.05.2012 г. по т.д. № 55/2011 г. Кюстендилският окръжен съд
открил производство по несъстоятелност по отношение на ищцовото дружество и че
решението било обявено в ТР на 22.05.2012 г. Сочи, че бил приет и утвърден План
за оздравяване на дружеството и производството по несъстоятелност било
прекратено, но с Решение от 14.10.2019 г. Кюстендилският окръжен съд възобновил
производството по несъстоятелност и дружеството било обявено в несъстоятелност.
Твърди, че решението било вписано в ТР на 15.10.2019 г., а с Определение от
18.10.2019 г. съдът възобновил правата му като синдик.
Поддържа, че при преглед и анализ на
търговските книги на несъстоятелното дружество установил сключването на
договор, по силата на който „В.Б.д.’’ ЕООД /н/ имал вземане към ответника „П.“
ЕАД, ЕИК ******. Твърди, че вземането на ищеца произтичало от неплатени суми по
множество фактури, издадени въз основа на сключен между ищеца (като продавач) и
„Т.“ ЕООД (като купувач) договор за покупко-продажба на енергийни въглища от
01.09.2011 г. и Анекси към него от 05.01.2012 г., от 01.08.2012 г., от
01.10.2012 г. и от 29.08.2016 г. Поддържа, че по силата на договора и анексите
към него неплатените суми от „Т.“ ЕООД към ищеца били в размер на
5 000 000 лв. Твърди, че с Договор за заместване в дълг от 20.09.2012
г. ответникът заместил „Т.“ ЕООД като длъжник на „В.Б.д.” ЕООД за посочената
сума от 5 000 000 лева, която не му била заплатена. Сочи, че с писмо до
ответника, получено от последния на 11.02.2020 г., поканил дружеството да
заплати на „В.Б.д.“ЕООД /н/ сумата от 5 000 000 лева, ведно с лихвата от датата
на забавата, но сумата не му била платена.
Поради изложеното моли да се
постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 5 000 000 лева - главница и 1 523 611,12 лева - законова лихва за периода от
22.04.2017 г. до датата на завеждане на исковата молба, както и законовата
лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до датата на
окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът „П.“ ЕАД е депозирал
отговор на исковата молба. Счита иска за неоснователен, като го оспорва по
основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на твърдените вземания от ищеца. Поддържа, че не ставало ясно дали
ищецът е предал на „Т.“ ЕООД твърдените количества енергийни въглища, т.е. не
били доказани извършени реални доставки на процесните стоки по сключения
договор за покупко-продажба, както и дължимостта на претендираната от ищеца
главница, респ. задължението за заплащането й в тежест на ответника. Моли за
отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Ищецът е депозирал ДИМ. Счита
за неоснователно направеното възражение за изтекла погасителна давност.
Поддържа, че през годините страните в настоящото производство си потвърждавали
счетоводни салда, като през 2017 г. и 2018 г. ответникът потвърдил салдата,
т.е. признал вземането на ищеца за главница в размер от 5 000 000 лв.
Ответникът е подал
допълнителен отговор. Намира, че в случая давността не била прекъсната, доколкото
представеното потвърждение от 16.02.2018 г. не било подписано от
представляващия дружеството, а потвърждението от 15.05.2019 г. въобще не било
подписано. Поддържа, че подписът в потвърждението от 16.02.2018 г. бил на лице,
действащо без представителна власт, поради което не обвързвало ответника във
връзка с признаване на задълженията към ищеца.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен договор
от 01.09.2011 г., по силата на който „В.Б.д.’’
ЕООД се е задължил да доставя на дълг „Т.“
ЕООД енергийни въглища на определена цена. Съдържанието на насрещните престации
определят договора като такъв за търговска
попупко-продажба.
Правната връзка е изменена с
множество Анекси към него от 05.01.2012
г., от 01.08.2012 г., от 01.10.2012 г. и от 29.08.2016 г. относно срока на
договора и цената на стоката.
С Договор от 20.09.2012 г.
ответникът е заместил в дълг при условията на чл.102 ЗЗД „Т.“ ЕООД за
посочената сума от 5 000 000 лева,
съставляваща продажната цена доставените въз основа на договора
енергийни въглища по отразени фактури.
Договорът, освен правната
промяна относно заместването, съдържа имплицитно и признание от страна на замествания
и заместващия относно доставените количества стоки и тяхната цена. Това
мотивира съда да приеме, че купувачът е получил енергийни въглища на отразените
във фактурите дати и с посочената там стойност.
Горното налага извода, че
ищецът е носител на парично вземане за продажна цена в размер на исковата сума,
като длъжникът е бил заместен от ответника в задължението си. Това налага да се
разгледа възражението му за погасителна давност.
Към момента на сключване на договора
за заместване в дълг, вземанията са съществували и са били изискуеми.
Следователно от този момент е започнала да тече погасителанат давност по чл.
110 от ЗЗД – 5 г., изтекла на 20.09.2017 г. Исковата молба е депозирана на
30.04.2020 г., т.е. след изтичане на давностния срок и вземането за главница е
погасено по давност. В този случай в съответствие с чл.119 ЗЗД се погасяват и
допълнителните вземания, каквито се явяват лихвите за забава.
Ищецът твърди, че давностният
срок е прекъснат при условията на чл.116, ал.1, б”а ЗЗД – с признанието на
вземането на длъжника, осъществено с 2 молби за потвърждение на вземания,
изходящи от ответника. Във връзка с възражение на последния относно авторството и при
представянето на оригиналите на документите ищецът е уточнил, че те носят
подписа само на главния счетоводител на дружеството (молба от 23.03.2021 г.) Тъй
като последният не е законен или упълномощен представител на дружеството,
изявлението му се явява действие без представителна власт. Търговецът се е противопоставил
при условията на чл.301 от ТЗ веднага след узнаването на обстоятелството,
въведено с допълнителната искова молба, посредством депозирания отговор на ДИМ. По
делото е била допусната ССЕ със задача да провери осчетоводяването на
признатите салда, която не е била изготвена поради невнасяне на депозит от
ищеца.
Така установеното
мотивира съда са приеме, че давността не е била прекъсната, налагащо извода за
неоснователност на предявените искове.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В.Б.д.” ЕООД /н/, ЕИК
******, гр.София, чрез Б.Л.Б.–
синдик, гр.Бобовдол, ул.”Г.Димитров”,
гр.София, ул.”******, срещу „П.“ ЕАД, ***, „Индустриална зона”, ул.”******искове
по чл. 79 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ вр. чл. 102 ЗЗД за заплащане на сумата 5 000 000 лв. главница по Договор от 01.09.2011
г., сключен между „В.Б.д.’’ ЕООД и „Т.“ ЕООД и Договор от 20.09.2012 г. за
заместване в дълг, както и 1 523 611,12 лв. мораторна лихва за забава за
периода 22.04.2017 г. – 30.04.2020 г. на осн. чл. 86 ЗЗД.
Осъжда „В.Б.д.” ЕООД /н/, ЕИК ******, гр.София, чрез Б.Л.Б.– синдик, гр.Бобовдол, ул.”Г.Димитров”,
гр.София, ул.”******, да заплати на Софийси градски съд държавна такса в размера на 260 944,44 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок срок от връчването му.
СЪДИЯ: