№ 72
гр. Момчилград, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20225150100604 по описа за 2022 година
Производството е по чл.49 ал.1 от СК-развод по исков ред.
В своята искова молба ищецът заявява, че с ответницата са сключили
граждански брак на 24.05.1981г., за което е бил съставен акт за граждански
брак- посоченият акт. От брака са имали родени деца- посочените, които са
били пълнолетни.
След сключване на брака и първоначално отношенията им били
нормални. След известно време и съвместен живот между тях са възникнали
противоречия, дължащи се на различие в характерите, като те постепенно се
отдалечили един от друг. Постепенно всеки от тях е започнал да води свои
начин на живот, и противоречията между тях са довели до растройване на
бракът им и почти не се виждали като съпрузи. През последните десетина-
петнадесет години ответницата отсъствала от живота му като съпруга, и той е
загубил контакти с нея. Никой от тях не бил правил опити да задрави брака
им. Това дистанциране е довело до прекратяване на всякакви отношения
между тях от много години, и всеки е поел свой път в живота, затова бракът
им е бил изпразнен от смисъл и съдържание и съществуването му е било
безпредметно.
1
Ищецът заявява, че бракът им съществува формално, и продължаването
му безпредметно. Настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака,
което налагало неговото прекратяване.
Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им като
дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по вината за това. Не
посочва в исковата молба от брака да имат непълнолетни деца, и да се налага
произнасяне по въпроса за родителските права и издръжка. Не се сочи да са
придобили имущество, семейна общност, и не се налага произнасяне по този
въпрос. Не търси и претендира издръжка. Ищецът не прави и искане
ответницата да си променя фамилното име, и затова няма искане в тази
насока. Иска да се прекрати бракът без съдът да се произнесе по въпроса за
разстройството на същият. С исковата молба изрично се сочи, че не се
претендират направени по делото разноски.
В съдебно заседание, ищецът не се явява лично, и се представлява от
изрично упълномощеният представител адв.А. С. от АК- Кърджали,
поддържа предявената искова молба, така както е предявена.
Ответницата, редовно призована при условията на чл.47 ал.1-5 от ГПК,
се представлява от служебно назначен особен представител по реда на чл.47
ал.6 от ГПК- адв.Д. Х. от АК- Кърджали, който намира, че бракът на страните
е разстроен, и за това предлага същият да се прекрати без съдът да се
произнася по вината за това, като посочва, че описаните в исковата молба
обстоятелства са установени и не сочат за вина на някоя от страните по
делото. В тази насока е и отговорът.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното по делото удостоверение, изд. въз основа на акт за
сключен граждански брак № ****/ 24.05.1981г. общ.Елин Пелин,
обл.Софийска, се установява, че страните по настоящото производство, са
сключили граждански брак на 24.05.1981г., като ответницата е приела да носи
фамилното име Х. /на своят съпруг/- предбрачно име Билялова.
Представени са копие на лична карта на молителя, както и
удостоверение за идентичност на имена, с които се установява, че ищецът
носи настоящите си имена Н. Т. Х., а е носел и имената НИКОЛА ТОШЕВ
ХАРИТОВ, а със съвпадащият ЕГН и имената Н. Т. Х.- с последните е
2
записан в акт за сключен гр.брак.
Представени са удостоверение за съпруга, деца и родствени
отоношения, и копия на два броя удостоверения за раждане, издадени въз
основа на посочените актове, от които е видно, че съпрузите са родители на
пълнолетните С. Н. Х. с ЕГН- **********, и С. Н. Х. с ЕГН- **********.
Като свидетел са разпитани лицата АА.О. и Ш.Ш., познати на страните,
които в своите показания сочат, че ги познават, и страните от доста години не
са заедно- съпругът е бил в Белгия, а съпругата в Турция. Имали две
пълнолетни деца, а те самите от много години не живели заедно и нямали
връзка по между си. Не поддържали контакти, и свидетелите считали, че
нямало шанс да се съберат отново.
От изложеното е видно, че са налице предпоставките за допускане на
развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като
съдът не следва да се произнася по вината за разстройството на брака,
предвид искането на ищцовата страна в тази насока.
Посочените по-горе обстоятелства се подкрепят и от показанията на
свидетелите- описани по- горе, а именно, че съпрузите са във фактическа
раздяла от повече от 10 години, живеят в различни населени места и държави
/ответницата в Турция, а ищецът в Белгия/, и не са имали връзка във тези
години. Установи се, че в това време ответникът и ищеца не са поддържали
никакви контакти в тези години, и не се установи причината за раздялата на
страните, освен, че не се разбират, както и причината, поради която същите не
си контактуват. В своите показания свидетелите са категорични, че страните
са разделени от много години, и не поддържат никакви контакти, и че бракът
на страните не може да съществува повече.
Не се установиха причините за настъпилото отчуждение между
страните, което отчуждение е продължило повече от 10 години, в които
липсват нормални съпружески или други връзки между страните. По делото
не се установиха никакви брачни провинения на страните. Не се събраха
никакви доказателства за каквото и да е брачно провинение на ответника,
както впрочем и за ищцата.
Съдът приема за установено, че повече от 10 години страните по делото
живеят разделени, и в този период не са били като едно нормално семейство,
между тях е липсвал ежедневният диалог, налице е било едно отчуждаване
3
между тях. По делото не се установи със една категоричност наличието на
брачно провинение, като показанията на свидетеля не съдържат никакви
факти в тази насока. Съобразно това съдът намира, че липсва брачно
провинение на ответника. В това отношение не бяха ангажирани никакви
доказателства- налице са общи твърдения за наличие на дългогодишна
раздяла, през която липсва контакт между страните, но не е и че вина за това
носи ответника.
Т.Е., съдът намира, че страните са били прекалено дълго време
разделени, и в което време, не се установи да са предприети действия, от
която и да е страна, за съвместното им живеене. Т.е., по така описания начин,
те- като съпрузи са изразили своето сериозно и непоколебимо желание за
нежеланието си да бъдат едно семейство, както и че не поддържали помежду
си контакти в посочения по- горе период. Очевидно е, че съпрузите по
гореописания брак живеейки, по този начин повече от 10 години, не са
положили достатъчно усилия за запазването или възраждането на същия,
поради и към настоящия момент ще е обществено неприемливо запазването
му. Последното би означавало да се запази една конкретна брачно-правна
връзка, която е лишена от смисъл и съдържание- а от това никой няма нужда.
Предвид на това съдът намира, че са налице условията за прекратяване
на брака, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака без
да има вина и на двамата съпрузи, т.к. е налице от дезинтересованост на
същите от семейството и по-между си.
Съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за родителските
права на деца, тяхната издръжка и режим на лични отношения, поради липса
на предмет- страните по делото нямат родени от брака непълнолетни деца
/децата им са пълнолетни/. Ето защо съдът не се произнася по въпроса за
упражняване на родителските права, определяне на режим на лични
отношения между родители и деца, както и за присъждане на съответна
издръжка на децата.
Предвид липсата на искане от страна на ищеца за произнасяне по
въпроса със фамилното име на ответницата след брака, не следва да се
произнася и по този въпрос. Липсва искане и за определяне на издръжка
между съпрузите по делото, както и за някакви имуществени претенции, един
към друг, поради и което съдът не се произнася по такива. Съдът, предвид на
4
обстоятелството, че ищеца не прави изявления за ползването на семейното
жилище, то и съдът не се произнася по този въпрос.
От събраните по делото доказателства, обсъдени в предходните абзаци,
и предвид твърдо изразеното от страните поведение през последните 10
години- а именно продължителната фактическа раздяла, съдът намира, че
следва да бъде прекратен техния брак, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство, без да се произнася по вината за това. В този
период страните са били фактическо отчуждение, не са поддържали
съпружески контакти, което сочи на тяхното намерение за разделен живот.
Ето защо съдът следва да постанови развод без да се произнася по
вината, т.к. по делото не се установи някакво брачно провинение на която и
да е от страните- налице е настъпило обективно отчуждение, за което вина
носят и двамата.
При този изход на делото съдът определя като окончателен размера на
държавната такса на 25 лева, които ищеца е заплатил първоначално. При този
изход на делото страните следва да поемат разноските сами, така както са
били направени от тях /а и няма искане, като претенцията от ищцовата страна
за заплащане на сторени по делото разноски/. Дори и да има подобно искане,
същото не би се уважило, т.к. по делото не се установи брачно провинение на
ответницата, както и не се установи същата да е дала повод за завеждане на
делото.
Водим от изложеното , съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключения между Н. Т. Х. с ЕГН- **********, и Н. Б. Х.
с ЕГН- **********, граждански брак на 24.05.1981г., за което е бил съставен
акт за граждански брак № ****/ 24.05.1981г. на общ.Елин Пелин,
обл.Софийска, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без
съдът да се произнася по вината за това.
Съдът не произнася по въпросите за упражняване на родителски права,
режим на лични отношения на родител с деца и издръжка на деца, както и по
въпросите със семейното жилище, фамилно име на съпруга, и издръжка
между съпрузите, поради липса на предмет.
5
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен
съд- Кърджали.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
6