№ 185
гр. Сливен, 06.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на шести юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. Х.
Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело
№ 20222200100486 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:40 часа се явиха:
Ищцата Е. Х. С., редовно призована, не се явява.
Ищецът Р. А. С., редовно призован, не се явява.
Ищцата Х. А. С., редовно призована, не се явява.
Всички ищци се представляват се от адв. Г. Р., надлежно упълномощен
от по-рано.
Ответното дружество ЗК „Л.И.“ АД, редовно призовано, се
представлява от юриск.Р. Ч., надлежно упълномощена от по-рано.
Вещото лице д-р А. В. А., редовно призован, се явява.
Вещото лице д-р Й. И. С., редовно призован, се явява лично.
Вещото лице доц. д-р инж.Х. В. У., редовно призован, се явява лично.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Съдът констатира, че назначената по делото съдебно-психиатрична
експертиза е изготвена в срока по чл. 199 ГПК.
ПРИСТЪПВА към разпит на вещото лице.
САМОЛИЧНОСТ на вещото лице:
Д-р А. В. А. – 52г., българин, български гражданин, с висше
1
образование, женен, неосъждан, без родство със страните и техните
пълномощници.
ПРЕДУПРЕДЕНО за наказателната отговорност по чл. 291 НК, вещото
лице ОБЕЩАВА да даде заключение по знание и съвест.
РАЗПИТАН КАЗА: Поддържам заключението. Психиатричното
медикаментозно лечение е възможно да излекува изцяло. Проблемите в
ежедневното функциониране на ищцата са, че тя не може да се зарадва на
живота както би могла, ако беше здрава. Това при всички полоЖ.я дава
отраЖ.е върху нейната концентрация, внимание, желанието, с което върши
дейностите си. Тя ги върши без желание, отпаднала е, по-трудно изпълнява
всякакви ежедневни роли. Другото е свързано с пътуванията, при нейните
пътувания в областта, където е станало ПТП, е свързано с посттравматични
преживявания стрес, плач, потиснатост, което също я ограничава в известна
степен.
Различните хора като характер, личностова структура реагират
различно при подобен род инцидент. Начинът, по който научава за смъртта на
съпруга си също е утежняващ. Научила го едва след като е бил погребан, т.е.
комплекс от фактори са довели до това й състояние. Говорено е с психолог,
но очевидно не са преценили добре. Не мога да знам какво са говорили, но
след като така е реагирала или не е могло изобщо да бъде подготвена по
някакъв по-добър начин, а дали е имало по-лесен начин да бъде казано, аз
също бих се затруднил да препоръчам начин, по който да й се каже за смъртта
на съпруга.
По принцип реакцията на скръб я приемаме за нормална около месец.
След този месец, ако симптомите продължават, ние вече поставяме други
диагнози, а в нейния случай те са продължили повече от няколко месеца, т.е.
извън всякакви общоприети културални норми за скръб. Освен това,
симптоматиката е доста тежка. Тя отговаря на критериите за поставяне под
по-сериозно заболяване, каквото е депресията. И в случая вече говорим за
една реактивна депресия, която може да има самостоятелно протичане.
Развила се е една болест, която макар да е пряко свързана с този инцидент, тя
вече има един собствен ход, който ако не бъде медикаментозно и
психотерапевтично повлиян, то е твърде вероятно да продължи цял живот.
Ако ищцата не се лекува, съществува опасност да продължи най-
2
малкото в същата степен на тежест, вместо да се оправи. Може теоретично да
се подобри от само себе си, но това са хипотетични варианти на протичане.
На тази възраст повече давам приоритет на хронично трайно протичане,
отколкото на подобрение, без лечение. С лечение вече шансовете са по-
големи.
Средно по тежест е състоянието на ищцата. За околните не е опасна, но
за себе си евентуално, доколкото има мисли, че не й се живее, но ако те
прераснат в суицидни, тогава може да има евентуална опасност и за самата
нея. След ПТП тя е развила остра стресова реакция, но тя няма степени.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към вещото лице. Да се приеме
заключението.
На основание чл.148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на съдебно-психиатричната експертиза.
На вещото лице д-р А. В. А. да се издаде РКО за сумата от 300 лева от
бюджетните средства на съда. /изд.РКО/
Съдът констатира, че назначената по делото комплексна експертиза е
изготвена в срока по чл. 199 ГПК.
ПРИСТЪПВА към разпит на вещите лица.
САМОЛИЧНОСТ на вещите лица:
Д-р Й. И. С. – 62г., българин, български гражданин, с висше
образование, неосъждан, без родство и отношения със страните по делото.
Доц. д-р инж. Х. В. У. - 54г., българин, български гражданин, с висше
образование, женен, неосъждан, без родство и отношения със страните по
делото.
Вещите лица, ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.
291 НК, ОБЕЩАВАТ да дадат заключение по знание и съвест.
В.л Д- р С.: Поддържам заключението.
В.л. У., РАЗПИТАН КАЗА: Поддържам заключението. На стр.13 от
заключението пояснявам, че в последния абзац, където е записано, че
автомобил „Нисан“ е бил на разстояние 40 м от мястото на удара и на 1-1,1 м
в ляво от разделителната линия, има се предвид в насрещната пътна лента.
3
Това е изобразено на скицата, на която е посочено точното разполоЖ.е на
двата автомобила към момента на възприемане на опасността от водача на
„Сеата“. Това е взаимно разполоЖ.е на двата автомобила към момента, в
който водачът на „Сеата“ възприема, че е опасност насрещно движещия се
автомобил. „Сеатът“ е бил в собствената лента, а „Нисана“, отразен в зелен
цвят на скицата, на 1-1,1м в насрещната лена. Аз вземам за контролна точка
момента, в който водачът на „Сеата“ е възприел опасността като опасност,
защото това е обективно и на база на времето за двиЖ.е на автомобила „Сеат“
до мястото на удара връщаме автомобила „Нисан“ назад във времето и
получаваме неговото полоЖ.е според това на „Сеата“. Имайки предвид, че
знаем известното полоЖ.е на „Нисан“ в момента на удара и линейното му
преместване назад във времето, получаваме полоЖ.ето му, което е на 1-1,1м в
насрещната пътна лента. Всичко това се получава с изчисления, но имаме
обективно разстояние. Това разстояние е полоЖ.ето на възприемане на
опасността от водача на „Сеат“, което е на разстояние 36 м.
Това е в този конкретен момент, защото имаме един по-ранен момент,
който е отразен в следващото полоЖ.е, по-предходно полоЖ.е на двата
автомобила. Ако върнем събитието още малко назад във времето, имаме
полоЖ.е от което „Нисана“ навлиза в насрещната лента. Това разполоЖ.е
отговаря на конкретно разполоЖ.е на „Сеата“. Тези две взаимни полоЖ.я на
двата автомобила също отговарят на обективен елемент, защото знаем
момента на възприемане на опасността от водача на „Сеата“.
Тук вече е юридическия въпрос: това ли е момента на възникване на
опасност?. Ние даваме вариантите, съдът преценя.
От техническа гледна точка, от момента, в който автомобила „Нисан“
навлиза в насрещната пътна лента, ако отчетете, че това е опасността за
водача на „Сеат“, е налице закъснение с реакцията с 1,36 секунди. Тук вече е
юридическият елемент, възникнала е опасността за водача и той е закъснял
спрямо този момент.
Ако отчетете, че е друг момент, в по-късен момент, то естествено това
време за закъснение отсъства, или имаме своевременно възприемане на
опасността.
Ако кажем, че първият момент е момента на възникване на опасност,
навлизането на „Нисан“ и двамата водачи предприемат спиране към този
4
момент, то двата автомобила биха спрели на определено разстояние един от
друг, без удар.
Има различни комбинации в зависимост от именно това двиЖ.е на
двата автомобила, дали водачът на „Сеат“ ще предприеме своевременно
спиране към момента на навлизане на „Нисан“, а водачът на „Нисан“ би
продължил двиЖ.ето си без спиране. Другият вариант е водачът на „Сеат“ да
предприеме спиране със закъснение, но пък водача на „Нисан“ не спира. Има
няколко възможни хипотези, но не съм разиграл всички варианти.
Необходимо е съответното изчисление.
Моментът е спрямо възприемане на опасността. Ударът е
непредотвратим, защото сборът от опасни зони е значително по-голям от
разстоянието, на което са се намирали двата автомобила.
Няма данни за наличие на ограничение на видимостта за водача на
„Нисан“. Аз съм участвал частично в огледите на мястото на събитието. След
събитието съм посетил мястото заедно с разследващ орган и сме обсъждали
някои от тези възможни варианти, но впоследствие друг колега извърши
експертизите и не съм запознат с наказателния процес. Нямаме обективни
находки в огледния протокол за наличие на други препятствия. Наклонът от
1,5 градуса е валиден за „Нисан“ във фазата на двиЖ.е след удара до
крайното полоЖ.е на покой. За „Сеата“ е друг, защото траекториите на
двиЖ.е са различни. Автомобилът „Нисан“ се движи косо по наклон при
спускане спрямо собствената посока, навлизайки в левия банкет, а „Сеатът“
се движи почти перпендикулярно, което е друг наклон, с различна стойност
на наклона. Говорим за ъгъла на наклона, в случая в т.нар. остатъчна скорост,
която е след навлизането в банкета. Това са двете жълти полета на стр.11 от
заключението. А ъгълът от 1,5 градуса е свързан с двиЖ.ето преди удара.
Преди удара обективните данни сочат, че водача на „Сеат“ е задействал
аварийно спирачната система, спирайки. За автомобилът „Нисан“ нямаме
конкретни данни, като в този случай се отчита равномерен ход на двиЖ.е
преди удара, имайки предвид, че няма фиксирани в протокола за оглед
спирачни следи.
На стр.19 от заключението е посочено, водачът на „Сеат“ е възприел
опасността, но дали е своевременно или не, зависи от момента на възникване
на опасността. Ако възникне опасността към момента, когато той я е
5
възприел, означава, че е своевременно, а ако опасността е възникнала по-рано
и той е закъснял с реакцията, тогава нямаме своевременно възприемане.
Имаме двиЖ.е преди удара със скорост 60 км/ч. За да достигне до мястото
на удара автомобилът при 60 км/ч, ще отиде за по-голямо време, естествено и
другия автомобил за по-голямо време. Ако приемем, че и двата автомобила са
се движили с 60 км/ч към момента на навлизане на автомобила „Нисан“ в
насрещната пътна лента, то те ще се движат до мястото на удара повече време
и вече говорим за друг механизъм на настъпване на ПТП, дори не при този
удар, защото е възможно да се разминат двата автомобила. Тук възникват още
хипотези. Основната причина за настъпване на ПТП е написана е на стр. 20 в
заключението. Говорим за това, че от гледна точка на навлизането на „Нисан“
в насрещната пътна лента и ако се приеме, че това е момента на възникване
на опасността, то има такъв случай, при който двата автомобила биха се
разминали, ако се предприеме спиране, а при 60 км/ч - в още по-голяма
степен. Затова е казано, че вече елемента на закъснението с реакцията от 1,36
секунди влияе върху евентуална предотвратимост на събитието. Затова е
извадено като акцент, че има значение закъснението с реакцията, ако се
приеме момент на възникване на опасност навлизането на „Нисан“ в
насрещното платно. Максимално разрешената скорост и в двете посоки в
участъка на ПТП е 60 км/ч. Към момента на удара „Сеатът“ се е движил със
скорост 53км/ч.
За денивелацията на пътя, отчетено е, че двата автомобила биха могли
да се възприемат на около 129 м един от друг. За по-ранен момент трябва
допълнително да се изследва. Говорим за значително деформиране на
автомобила „Сеат“ в областта на разполоЖ.е на водача. В случая силата на
удара е една и съща, дали ще е в челната или страничната част, ефектът на
деформиране на телата е различен, дали е в челото или отстрани. Тук имаме
обхващане на деформирани елементи в страничната част в областта на
предната лява колонка и вратата, където е водача и тази зона е със значително
по-малка коравина, отколкото челната част. Ние не бихме се ангажирали да
разсъждаваме, ако беше в друга област какви биха били травматичните
увреждания, но в случая имаме значително деформиране, което е допринесло
изцяло до уврежданията на тялото. Молим да ни бъдат увеличени
възнагражденията съобразно представените справки-декларации.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към вещите лица.
6
АДВ.Р.: Не възразявам да се приеме заключението, но оспорвам
фактическите констатации на вещото лице инж.У. в частта, в която сочи, че
има вариант, в който удара да е предотвратим за водача на „Сеат“, доколкото
сочи, че водача на „Сеат“ е имал възможността да предотврати настъпването
на ПТП. При преценка на възникване на опасността следва да се вземе
предвид точно варианта, при който няма как водачът на „Сеат“ да
предотврати удара. В другата си част заключението намирам за необосновано
и възниква съмнение за неговата правилност. Отправям заключението и
правя искане за повторна САТЕ.
ЮРИСК.Ч.: Извършени са всички необходими изчисления, дори вещото
лице посочи по-късен момент, който е най-благоприятен за страната, поради
което не считам, че има механизъм за друго заключение. Да се приеме
заключението.
На основание чл.148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на комплексната авто-техническа и съдебно-
медицинска експертиза.
На всяко от вещите лица доц.д-р инж. Х. В. У. и д-р Й. И. С. да се
издаде РКО за сумата от по 300 лева от внесения по делото депозит.
УВЕЛИЧАВА възнаграждението на вещото лице Д-р Й. С. от 300 лева
на 468 лева, т.е. със сумата от 168 лева съобразно представената справка-
декларация.
УВЕЛИЧАВА възнаграждението на вещото лице доц. д-р инж. Х. У. от
300 лева на 655 лева, т.е. със сумата от 355 лева., съобразно представената
справка-декларация.
ЗАДЪЛЖАВА страните в едноседмичен срок от днес, да довнесат по
сметка на СлОС допълнително възнаграждение за двете вещи лица в общ
размер на сумата 523 лева, от която: 87,17 лева - общо от ищците Р. С. и Х.
С. и 435,83 лева - от ответника.
Съдът намира за неоснователно искането за назначаване на повторна
комплексна авто-техническа и съдебно-медицинска експертиза, тъй като
изслушаното в днешното с.з. заключение бе подробно, обосновано и ясно, а
7
вещото лице- автоексперт даде изчерпателен отговор на всички въпроси на
страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖ.Е искането на ищците за назначаване на повторна
комплексна авто-техническа и съдебно-медицинска експертиза.
СТРАНИТЕ: Няма да сочим други доказателства.
Тъй като страните нямат други доказателствени или процесуални
искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.
ДАВА ХОД на устните състезания.
АДВ.Р.: Уважаема г-жо Председател, моля да уважите исковете на
доверителите ми по основание и размер в тяхната цялост, като оставите без
уваЖ.е защитните възраЖ.я на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат. Претендираме разноски. Представям списък с разноски.
ЮРИСК.Ч.: Уважаема г-жо Председател, моля за справедливо решение,
съобразно събраните по делото доказателства и присъждане на суми по
сходни казуси. Считам, че от комплексната автотехническа и медицинска
експертиза безспорно бе установено, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат. Моля да вземете предвид прилоЖ.ето на чл.51 ал.2 от
ЗЗД. Претендирам разноски в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
Представям списък с разноски. Моля за разноски в минимален размер на
ищците. Правя възраЖ.е за прекомерност на платеното от ищците адвокатско
възнаграждение.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение на 06.07.2023г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 14:25 часа.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
8
9