№ 941
гр. Варна, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20223110200725 по описа за 2022 година
Производството е образувано на основание чл.59 от ЗАНН въз основа на жалба предявена от
М. Г. К. с ЕГН ********** от гр.Варна, представляващ ДЗЗД "Светлина 15", против
Наказателно постановление № 604062- F 322088/05.10.2021 г. на Директора на Дирекция
"Обслужване " при ТД - НАП гр. Варна.
С жалбата се иска отмяна на НП, като се изразява становище, че при издаването на НП са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което води до неговата
незаконосъобразност и се иска присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание въз. К., редовно призован, се явява лично и с надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено и да се
присъдят сторените разноски.
Въззиваемата страна – Директор на Дирекция Обслужване в ТД на НАП Варна , редовно
призована се представлява от юк А., която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.
Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа страна следното:
ДЗЗД "Светлина 15" било учредено на 28.04.2015 г. в гр. Варна, като съгласно
дружественият договор страните обединявали усилията си за организиране и извършване на
съвместна дейност с цел законно изграждане, ползване и бъдещо развитие на В и К
инфраструктура и изграждане, достъп и развитие на електро-преносна мрежа, в обитаваното
от тях С. О "Ментеше". За председател бил избран въз. К..
1
На 25.03.2017 г. дружеството било регистрирано по ЗДДС. Предвид горното за всеки
данъчен период за регистрираното лице следвало да се подава справкадекларация до 14-о
число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася.
На 07.06.2017 год. св.В. Д., на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП Варна
извършила проверка в информационния масив и установила, че М. Г. К. с ЕГН **********
в качеството му на представляващ ДЗЗД Светлина 15 ЕИК 176 861 002 като регистрирано
по ЗДДС лице не е изпълнило задължението си да подаде справка-декларация по ЗДДС за
отчетен период 01.04.2017 год. -30.04.2017 год. в териториалната дирекция по регистрацията
си – ТД на НАП Варна в установения в чл.125,ал.5 от ЗДДС срок до 15.05.2017 год..
До дружеството била изпратена покана за явяване в ТД на НАП-Варна за съставяне на акт.
Поканата била върната в цялост с отбелязване, че адресът е необозначен.
На 10.08.2017 г., при условията на чл.40,ал.2 от ЗАНН , св. Д. съставила против въз. К. акт
за установяване на административно нарушение № F 322088 за нарушение по чл.125, ал.5 от
ЗДДС. В последствие до въз. К., но на адреса на дружеството, в с. о. "Ментеше" № 1824,
била изпратена покана за явяване за връчване на акта, но поканата се върнала в цялост,
невръчена.
Били предприети действия актът да бъде връчен и от служители на
ТД на НАП-Варна, които посетили домашния адрес на въз. К. в гр. Варна, за което били
изготвени съответните протоколи № 57004/06.10.2017 год.№ 57304/13.10.2017 год., в които
било отбелязано, че не са били открити както въззивника, така и друго лице, на което да
бъде връчен акта.
С протокол от 13.10.2017 г. производството било спряно на основание чл.43,ал.6 от ЗАНН,
за което в акта било направено съответното отбелязване.
Актът бил връчен на въз. К. на 29.09.2021 г., който тогава не направил възражения. В срока
по чл.44,ал.1 от ЗАНН той депозирал писмени възражения, в които посочил, че
сдружението, създадено единствено с цел да се прекара ток и вода в с. о. "Ментеше" ,не
извършва никаква търговска дейност, както и че доста след учредяване на дружеството е
разбрал, че поради промени в закона ако член на дружеството е регистриран по ЗДДС, то и
дружеството автоматично се регистрира. В заключение формулирал молба от имено на
всички членове на сдружението за снизходителност.
Въз основа на съставеният акт било издадено и атакуваното наказателно постановление, в
което административно-наказващият орган изцяло възприел описаната в акта фактическа
обстановка, както и правната квалификация на нарушението и на основание чл.179,ал.1 от
ЗДДС наложил на жалбоподателя административно наказание " Глоба" в размер на 500 лв.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя
В.Д., която потвърждава изложеното в акта за административно нарушение.
Съдът кредитира показанията и, като ги намери за обективни, безпристрастни,
последователни и непротиворечиви.
2
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на св.Д. , дадени в хода на съдебното следствие, и
от приложените по делото писмени ,прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
Наказателното постановление е издадено в компетенциите на административно наказващият
орган – Директора на Дирекция "Обслужване" при ТД на НАПгр. Варна, съгласно
приобщената по делото заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 год. на изпълнителния директор на
НАП, като акта също е съставен от компетентно лице.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване
или установяване на нарушението.
Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере
какво е обвинението и срещу какво следва да се организира защитата. Посочени са
нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано. С направените възражения срещу АУАН, не са били наведени спорни
обстоятелства, нуждаещи се от разследване.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че ДЗЗД" Светлина 15", чийто
представляващ е въз. К. е било регистрирано по ЗДДС лице, като дружеството е било
учредено на 28.04.2015 г., което е видно от приложения по делото договор. В този смисъл,
съобразно разпоредбата на чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС, за дейността на дружеството е
следвало да бъдат подавани съответните данъчни декларация. За периода от 01.04.2017 г. –
30.04.2017 г. това задължение не е било изпълнено до 15.05.2017 г. и безспорно е било
допуснато нарушение на чл.125,ал.5 от ЗДДС.
Съдът намира, че правилно е била ангажирана отговорността на въз. К. в качеството му на
представляващ ДЗЗД " Светлина 15". Това дружество е неперсонифицирано и е създадено
по ред, предвиден в ЗЗД. Дори в някой данъчни закони като ЗКПО и други,
неперсонифицираните дружества да се приравняват на юридическите лица, то това се прави
за целите на съответния закон. В случая, в ЗДДС няма такава изрична разпоредба, поради
което и правилно е било прието, че представляващият дружеството е следвало да бъде
привлечен към административнонаказателна отговорност за неподаването на дължимите
декларации в срок. Поради това и възраженията в тази насока са неоснователни.
Правилно е била определена и санкционната норма –чл.179 от ЗДДС, която предвижда
санкция за физическо лице, което не е търговец, но което като е длъжно, не е подало
справка-декларация по чл. 125 в предвидените срокове, каквото нарушение в случая
3
безспорно е извършено.
Въпреки горното, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено,
тъй като в хода на производството са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, а именно че постановлението е било издадено след изтичане на
срока по чл.34,ал.3 от ЗАНН, както и че неправилно е била приложена разпоредбата на
чл.40,ал.2 от ЗАНН. От приложената по преписката покана с изх. № 152-334/07.06.2017 г. е
видно, че същата е била изпратена до ДЗЗД "Светлина 15" в с. о. "Ментише" № 1824, която е
била върната в цялост поради необозначен адрес. Само въз основа на тази покана, която не е
била изпратена до въз. К. в качеството му на представляващ дружеството, е било прието, че
са налице основанията на чл.40,ал.2 от ЗАНН в нарушение на законовите предпоставки, тъй
като до въззивника в качеството му на ФЛ не е била изпратена покана, на която той да не се
е явил, за да се приеме, че актът за установяване на нарушение може да се състави в негово
отсъствие. Едва след съставяне на акта до въз. К. е изпратена покана за явяване в ТД на
НАП за връчване на акта и то отново на адреса на дружеството, а не на този на въззивника.
На следващо място съдът съобрази, че разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН допуска
административно-наказателното производство да бъде спряно, само тогава, когато след
щателно издирване нарушителят не е открит. В случая в преписката се съдържат два
протокола съответно от дата 06.10.2017 г. и от 13.10.2017 г., с които е удостоверено, че
адресът на жалбоподателя е бил посетен с цел връчване на акт, но на него не било открито
лицето или друго упълномощено лице. Според настоящия състав на съда двукратно
посещение на домашния адрес на въз. К., в никакъв случая не покрива изискването за
щателно издирване. От протоколите изобщо не става ясно по кое време от денонощието е
посещаван адреса и защо е било прието, че нарушителя е бил издирван щателно. От
приложените по преписката писмени доказателства е видно, че изпратените от ТД на НАП
покани, касаещи явяване на представител на дружеството за съставяне и връчване на акта,
са били върнати в цялост с отбелязване, че адресът е необозначен или непълен. В този
смисъл, съдът намира, че актът, който е бил съставен в отсъствието на нарушителя, е
следвало да му бъде връчен по реда на чл.43, ал.4 от ЗАНН, което в случая не е сторено.
Следва да се отбележи, че редът за връчване на съобщения предвиден в глава IV от ДОПК в
това число и връчване на съобщения в съответствие с изискванията на чл.32 от ДОПК ,
касае административните производства, но не и административно- наказателните такива,
които се развиват по реда на ЗАНН. При тях е приложимо тълкуването, дадено от
Върховният съд, а впоследствие и от ВКС в редица решения във връзка с чл.269,ал.3,т.2 от
НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Според него "щателното издирване
представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни,
систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на
издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини, както и
че тази активност следва да се осъществява продължителен период от време.
Издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до
един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там. В издирването следва да бъдат
4
ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито
с положителност са общинските администрации и органите на МВР. " В случая актът е
следвало да бъде изпратен на поделение на МВР /"съответната служба" по см. на чл.43,ал.4
от ЗАНН/, като служителите на МВР имат задължението по чл.43,ал.4 от ЗАНН в 7-мо
дневен срок да връчат акта на нарушителя. След като изобщо не са били предприети
действия за връчване на акта по реда на чл.43,ал.4 от ЗАНН, то не са били налице и правни и
фактически основания да се пристъпи към спиране на административно-наказателното
производство по реда на чл.43,ал.6 от ЗАНН. В този смисъл наказателното постановление е
било издадено след изтичане на шестмесечния срок, визиран в чл.34,ал.3 от ЗАНН, а именно
на 05.10.2021 г., което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.
Предвид горното съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл.63,ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на
издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. Разпоредбата на чл.63,ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП.
Нормата на чл.143,ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на
чл.144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК .
В настоящия случай АНО е представляван от надлежно упълномощен процесуален
представител-юрисконсулт. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно,
но предвид изхода на спора е неоснователно.
От страна на процесуалния представител на въззивника също се претендират разноски, като
се представя договор за правна защита и съдействие, където е посочено, че е договорено
адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева, платено в брой. Искането за присъждане
на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено
своевременно и предвид изхода на спора е основателно.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.2,т.1 от ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 604062- F 322088/05.10.2021 г. на Директора на Дирекция "Обслужване "
при ТД - НАП гр. Варна, с което на М. Г. К. с ЕГН ********** от гр.Варна е наложено
административно наказание " Глоба" в размер на 500 лв. на основание чл.179,ал.1 от ЗДДС
5
за нарушение на чл.125,ал.5 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Директора на Дирекция „ Обслужване” при ТД на НАП – Варна да заплати на
Георгиев К. с ЕГН ********** от гр.Варна сумата от 250 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6