РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. Берковица, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241610100335 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, с която са
предявени от „А1 България“ ЕАД против К. И. И. кумулативно обективно
съединени искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т. 1 с правно
основание чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД –
установителни искове за признаване на установено, че ответницата дължи
суми в общ размер на 7992.93 лв. за периода 19.01.2023 г. до 15.08.2023 г., по
договор № .... със системен партиден номер ...., от която: 1365.82 лв. -
неплатени суми за предоставени и неплатени електронни съобщителни
услуги; 3727.21 лв. - неплатени суми за устройства по договор за продажба на
изплащане и 2899.90 лв. - общ размер неустойки, както и мораторна лихва в
общ размер на 607.84 лв. за периода 19.01.2023 г. - 11.03.2024 г., формирана
както следва: 124.95 лв., мораторна лихва върху сумата от 1365.82 лв.,
претендирана като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни
услуги., 273.80 лв., мораторна лихва върху сумата от 3727,21 лв.,
претендирана като неплатени суми за устройство по договор за продажба на
изплащане, 209.09 лв., мораторна лихва върху сумата от 2899.90 лв.,
претендирана като неустойки за прекратяването на рамковия договор №
1
*********., както и законната лихва върху сборната сума 7992.93 лв. за
периода от 12.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, което
задължение е предмет на Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 191/2024 г. на
РС-Берковица, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
191/2024 г. по описа на РС – Берковица.
Ищецът „А1 България“ ЕАД твърди в исковата си молба и
уточнителна молба с вх. № 1804/25.06.2024 г., че на 17.07.2020 г. между „А1
България“ ЕАД (предишно наименование „Мобилтел” ЕАД), в качеството на
мобилен оператор и ответницата, в качеството на абонат, е бил сключен
договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане
идентифициран с неговия уникален номер ********* със системен партиден
номер ....., към който са подписани анекси и приложения за предоставяне на
допълнителни услуги, подробно описани в исковата молба.
На 28.04.2023 г. ответникът е депозирал в магазин на А1 заявление за
пренос на национално значим номер ********** в мрежата на друг оператор.
На 02.05.2023 г. горепосоченият номер е пренесен в мрежата на другия
оператор, с което искането на ответника е изпълнено. В тази връзка, на
02.05.2023 г. договор №.... със системен партиден номер ....в частта му за
номер .... е прекратен предсрочно, по вина на ответника, поради преноса на
посочения номер в мрежата на друг оператор и съгласно т. 7 от Приложение
№ 1 за съответния номер е начислена неустойка.
За периода от 16.12.2022 г. – 15.06.2023 г. е било извършено изпълнение
от страна на дружеството. Ответницата не е заплатила съответно
възникналите си задължения в сроковете, съгласно договора и Общите
условия на „А1 България” ЕАД и е натрупала просрочени задължения за
неплатени електронни съобщителни услуги за посочения период. В тази
връзка договора е поради неплащане продължило повече от 124 дни съгласно
ОУ и е начислена неустойка.
Твърди, че ответницата дължи на ищцовото дружество суми в общ
размер на 7992.93 лв. за периода 19.01.2023 г. до 15.08.2023 г., по договор №
....със системен партиден номер ...., от която: 1365.82 лв. - неплатени суми за
предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги; 3727.21 лв. -
неплатени суми за устройства по договор за продажба на изплащане и 2899.90
лв. - общ размер неустойки, както и мораторна лихва в размер на 607.84 лв. за
2
периода 19.01.2023 г. - 11.03.2024 г., формирана както следва: 124.95 лв.,
мораторна лихва върху сумата от 1365.82 лв., претендирана като неплатени
суми за предоставени електронни съобщителни услуги., 273.80 лв., мораторна
лихва върху сумата от 3727,21 лв., претендирана като неплатени суми за
устройство по договор за продажба на изплащане, 209.09 лв., мораторна лихва
върху сумата от 2899.90 лв., претендирана като неустойки за прекратяването
на рамковия договор № *********., както и законната лихва върху сборната
сума 7992.93 лв. за периода от 12.03.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението, което задължение е предмет на Заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 191/2024 г. на РС-Берковица.
Поради неизпълнението от страна на длъжника ищецът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч. гр. д. № 191/2024 г. по описа на РС – Берковица, по което била
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника.
В хода на заповедното производство било подадено възражение от
длъжника срещу издадената заповед за изпълнение.
Поради което ищецът предявява правата си при условията на чл. 415 от
ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на
вземането в полза на „А1 България“ ЕАД против ответницата за
горепосочените суми, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
191/2024 г. на РС – Берковица.
Претендира разноски за исковото и за заповедното производство.
Ответната страна К. И. И. не е подала отговор и не взема становище
по допустимостта и основателността на предяения иск в дадения му по чл. 131
от ГПК едномесечен срок.
Същата редовно призована не се явява в първото по делото съдебно
заседание и не е направила искане за разглеждане на делото в нейно
отсъствие.
С нарочна молба, докладвна в първото по делото съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца е направил искане по чл. 238 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице законоустановените предпоставки за
3
постановяване на неприсъствено решение по делото при условията на чл. 238
и чл. 239 от ГПК:
Съгласно чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Според чл.239 ал.1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, при
кумулативното наличие на следните предпоставки:
Първо, когато на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание
/чл.239 ал.1, т. 1 ГПК/ и
Второ, когато искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства /чл.239 ал.1, т. 2
ГПК/.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответната страна са налице.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор на исковата молба в
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се е явявила в първото по делото заседание и
не е направила искане делото да се разглежда в нейно отсъствие.
Съдът е указал в разпореждането по чл. 131 ГПК, което е редовно
връчено на ответната страна, последствията по чл. 238 от ГПК /че ако не
представи в срок отговор и не се яви в първото по делото съдебно заседание,
без да е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение/. Същите са
повторно указани и с определението за насрочване на делото, което също е
редовно връчено на ответната страна.
Ищецът своевременно е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Искът е допустим, а от представените по делото доказателства, които не
са оспорени от ответника /представените с исковата молба писмени
доказателства/, може да се направи извод, че искът е вероятно основателен.
Неприсъственото решение съгласно чл.239 ал.2 от ГПК не се мотивира
по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието
4
на предпоставките за постановяването на неприсъствено решение.
Предвид това, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 239, ал.
1 от ГПК и следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което
предявените искове да бъдат уважени.
Относно разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство.
При този изход на делото предвид разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК
ищецът има право на направените от него разноски съобразно представения
списък както за заповедното, така и за исковото производство, а именно –
447.70 лева /297.70 лева ДТ на л. 117 и 150 лева юрисконсултско
възнаграждение/ и 322.02 лева за заповедното производство /172.02 лева ДТ
и 150 лева юрисконсултско възнаграждение./
Така мотивиран съдът и на основание на чл.239 във връзка с чл.238 от
ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по реда на чл.
422 вр. чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК с правно основание чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
във вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, че К. И. И. с ЕГН ********** от гр. Б.,
ДЪЛЖИ НА „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от Александър
Димитров и Младен Маркоски СУМАТА в общ размер на 7992.93 лв. за
периода 19.01.2023 г. до 15.08.2023 г., по договор № ....със системен партиден
номер ....., от която: 1365.82 лв. - неплатени суми за предоставени и неплатени
електронни съобщителни услуги; 3727.21 лв. - неплатени суми за устройства
по договор за продажба на изплащане и 2899.90 лв. - общ размер неустойки,
както и мораторна лихва в общ размер на 607.84 лв. за периода 19.01.2023 г. -
11.03.2024 г., формирана както следва: 124.95 лв., мораторна лихва върху
сумата от 1365.82 лв., претендирана като неплатени суми за предоставени
електронни съобщителни услуги., 273.80 лв., мораторна лихва върху сумата от
5
3727,21 лв., претендирана като неплатени суми за устройство по договор за
продажба на изплащане, 209.09 лв., мораторна лихва върху сумата от 2899.90
лв., претендирана като неустойки за прекратяването на рамковия договор №
*********., както и законната лихва върху сборната сума 7992.93 лв. за
периода от 12.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, което
задължение е предмет на Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 191/2024 г. на
РС-Берковица, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
191/2024 г. по описа на РС – Берковица.
ОСЪЖДА К. И. И. с ЕГН ********** от гр. Б., ДА ЗАПЛАТИ на „А1
България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от Александър Димитров и Младен
Маркоски СУМАТА 447.70 лева - разноски за исковото производство и 322.02
лева - разноски за заповедното производство.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението НЕ подлежи на обжалване съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК.
Ответната страна има право на защита срещу решението по реда на
чл. 240 ГПК.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
6