Р Е
Ш Е Н
И Е260087/19.2.2021г.
гр. ЯМБОЛ.19.02.2021.г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на .........21.01.2021г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................Й.П.….................................…................и
в присъствието на
прокурора.....................................................................................……като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА……………….…...гр.дело N .1793 ..
по описа
за 2020 год.
и за да се произнесе взе предвид
следното.....................................................................
Производството по делото е образувано по молба на Ж.И.П. против „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с
която желае да се признае за установено, че по отношение
на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД-гр.Я., че не дължи задължения по фактура № ***
съответно, главница в размер на 403,68 лв. и лихва в размер на 337,35 лв., за
периода от 01.07.2012 г. – 21.12.2020 г., по фактура №*** главница в размер на 478,50 лв. и лихва
в размер на 395,83 лв., за периода от 31.07.2012 г. – 21.12.2020 г., по фактура
№ ***главница в размер на 563,76 лв. и лихва в размер на 461,43 лв. за периода
от 31.08.2012 г. -21.12.2020 г. и по фактура № *** главница в размер на 247,08
лв. и лихва в размер на 200,07 лв. за периода от 01.10.2012 г. – 21.12.2020 г. , поради погасяването им по
давност. Твърди, че тази задължения представляват натрупани задължения по
партида на имот, бивша негова собственост, находящ се в с.Т., общ.С., датиращи
от 2012г.
Позовава се на Тълкувателно решение №3/2011год от 18.05.2012г. на
ОСГТК на ВКС, което определя, че плащанията за доставена вода представляват по
своя характер периодични платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен
интервал от време с определяем размер на плащанията, поради което същите са
погасяват с изтичане на кратката тригодишна давност. Посочва, че е подал молба
за погасяването на задължението, в която се позовава на изтеклия срок, но
същата не е уважена от ответното дружество. Твърди, че от страна на ответника не
са предприети никакви действия по събиране на дължимата сума, липсват и
действия, които да се смятат, че прекъсват и давността.
Поради това ищецът счита, че налице и правен интерес
от водене на настоящото производство.
В хода на производството искът се поддържа .
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от юрисконсулта на
ответника, с който оспорва иска по основание и размер. В с.з. оспорването се
поддържа.
След преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
С исковата молба ищецът е представи писмо изпратено му
от ответното дружество изх.№ ***г., с което го уведомяват по повод подадена от
него молба, в която се позовава на чл.111 от ЗЗД, че са предприели действия по
отношение на принудителното събиране на задълженията за използване на
неплатената вода, поради което считат, че не може да се позовава на чл.111 от ЗЗД.
Според представената от ответното дружество справка за
задълженията на Ж.И.П. , същият има такива в общ размер на 3087.40, от които
1693.02лв. – главница и 1394.68лв. – лихва по 4 фактури: по фактура № по фактура № *** - главница
в размер на 403,68 лв. и лихва в размер на 337,35 лв., по фактура №*** главница в размер на 478,50 лв. и лихва
в размер на 395,83 лв., по фактура № ***главница в размер на 563,76 лв. и лихва
в размер на 461,43 лв. и по фактура № *** главница в размер на 247,08 лв. и
лихва в размер на 200,07 лв.
При така установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно осн. чл.124,ал.1 от ГПК.
Съдът
намира искът за допустим, т.к. за ищеца е налице интерес от това да се освободи
от задълженията си към ответника, доказвайки, че такива не дължи, поради
изтекла давност.
Не се спори, че ищецът е бил потребител
на питейна вода и отвеждане на отпадъчни води в имот, който е продал в с.Т.
От представените писмени
доказателства по делото безспорно се установи размерът на задължението и
периода за който се претендира.
Процесните главни
задължения касаят период на потребление и съответно начисляване от 31.05.2012
г. – 31.08.2012 г. В чл. 31, ал. 2 от ОУ е предвидено, че потребителите са
длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на
фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от
наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.
По делото
се установява, че за задълженията за главница от общо 1693,02 лева са издадени издадени 4 фактури с дати 31.05,
31.06,31.07. и 31.08.2012г.
Вземанията
за В и К услуги са такива за периодични плащания по смисъла на чл. 111, буква
„в” ЗЗД, защото касаят повтарящи се през определен период от време еднородни
задължения, без да е необходимо тези плащания да са с еднакъв размер, тъй като
същите зависят от консумацията на абоната /Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 год. на ВКС, ОСГК/. В случая, 30 – дневният срок след фактурирането
е изтекъл на 01.10.2012 г. Вземането е станало изискуемо и от тази дата до
предявяване на иска – 03.08.2020 г. – тригодишният давностен срок е изтекъл.
Ответникът не ангажира
доказателства за спирането и/или прекъсването му. Искът следва да бъде уважен
изцяло, като се признае недължимостта на търсените суми за главница и
обезщетение за забава – последното – освен поради погасяване по давност и като
акцесорно, съгласно чл. 119 ЗЗД.
При този изход на делото ответникът дължи на ищеца
направените от него разноски по делото, които са 500лв. – платено адвокатско
възнаграждение и 120.89 лв. – платена държавна такса, съгл. представения списък
по чл.80 от ГПК.
Ваден от гореизложеното , ЯРС
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ж.И.П.,
ЕГН ********** ***7НЕ ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.Я. ул.“Д-р П.Брънеков“ №20, представлявано
от ***.С. Р. задължения
по фактура № *** от главница в размер на 403,68 лв. и лихва в размер
на 337,35 лв., за периода от 01.07.2012 г. – 21.12.2020 г., по фактура №*** - главница в размер на 478,50 лв. и
лихва в размер на 395,83 лв., за периода от 31.07.2012 г. – 21.12.2020 г., по
фактура № *** - главница в размер на 563,76 лв. и лихва в размер на 461,43 лв.
за периода от 31.08.2012 г. -21.12.2020 г. и по фактура № *** - главница в размер на 247,08 лв. и лихва в
размер на 200,07 лв. за периода от 01.10.2012 г. – 21.12.2020 г., поради
изтекла погасителна давност.
ООСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД да заплати на Ж.И.П. направените по делото разноски в
размер на 500лв. – платено адвокатско възнаграждение и 120.89 лв. – платена
държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: