Р
Е Ш Е Н И Е
№
16
гр. Разград, 15.02.2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на девети февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА
КОВАЛАКОВА - СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ, като разгледа докладваното от съдия
Робева КАНД № 2 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е
касационна жалба от Р. С. К. от гр. В. против Решение № 386/30.10.2020 г.,
постановено по АНД № 469/2020 г. по описа на Районен съд – Разград, с което е
потвърдено наказателно постановление № Р-10-348 от 03.07.2020 г., издадено от
зам. - председателя на Комисията за финансов надзор. С потвърденото наказателно
постановление на основание чл. 221, ал. 5 от Закона за публично предлагане на
ценни книжа на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 20 000 лв. за
нарушение по чл. 114, ал. 1, т. 2, пр. 3 във вр. с т. 1, б. „б“ във вр. с ал.
7, пр. 5 във вр. с т. 1, пр. 1 във вр. с ал. 6 от същия закон. В жалбата се твърди,
че решението е неправилно и постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, за което се излагат подробни съображения. Иска се решението да бъде
отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
въззивния съд, или да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното
постановление.
Ответникът счита жалбата за
неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила.
Разградската окръжна прокуратура дава
заключение, че решението е законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.
Разградският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на
касационен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От фактическа страна по делото е установено, че през периода от 06.12.2013
г. до 16.04.2019 г. жалбоподателят Р. С. К. е бил изпълнителен директор на
„Дружба”АД – Разград. Дружеството е вписано под № РГ-05-411 в Регистъра на
публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, воден от КФН, и е адресат
на разпоредбите на Закона за публично предлагане на ценни
книжа /ЗППЦК/.
„Фаворит Холд” АД – София притежава 48,93 % от гласовете в общото събрание
на акционерите на „Дружба” АД и като притежаващо над 25% от тях по смисъла на
чл. 114, ал. 7, пр. 5 ЗППЦК се явява заинтересовано лице при сключване на
сделки с „Дружба” АД.
На 16.08.2018 г. между „Дружба” АД, представлявано от жалбоподателя Р. К.,
и „Фаворит Холд” АД е сключен договор за предоставяне на заем в национална
валута, по силата на който „Фаворит Холд” АД отпуска на „Дружба“АД заем в
размер на 120 000 лв. за доплащане на доставки алуминий, със срок за
погасяване до 30.09.2018 г.
С допълнение към договора от 25.10.2018 г. били отпуснати допълнителни
средства от 120 000 лв. за плащане на доставка на алуминиева сплав.
С допълнение към договора от 29.11.2018 г. били отпуснати допълнителни
средства от 300 000 лв. за плащане на доставена алуминиева сплав, ел.енергия
и природен газ.
В изпълнение на това допълнение „Дружба“ АД е получило следните суми: 100
000 лв. на 30.11.2018 г., 100 000 лв. на 14.12.2018 г. и 100 000 лв. на
19.12.2018 г.
Съгласно чл. 114, ал. 1, т. 2 ЗППЦК лицата, които управляват и
представляват публично дружество, без да бъдат изрично овластени за това от
общото събрание на публичното дружество, не могат да извършват сделки, в
резултат на които възникват задължения към заинтересовани лица над стойността
по т. 1, буква „б“, която е 2 на сто от по-ниската стойност на активите
съгласно последните два изготвени счетоводни баланса на дружеството, поне един
от които е одитиран, и които са разкрити публично по реда на чл. 100т.
Съгласно чл. 114, ал. 6 ЗППЦК сделки, в резултат на които възникват
задължения за дружеството към едно лице или към свързани лица, всяка една от
които е под праговете по ал. 1, т. 1 – 3, 6 и 7 и ал. 3, но в съвкупност водят
до имуществена промяна, надвишаваща тези прагове, се разглеждат като едно цяло,
ако са извършени в период три календарни години и в полза на едно лице или на
свързани лица, съответно ако страна по сделките е едно лице или свързани лица.
При извършена проверка от КФН е установено, че с получаване на сумата
100 000 лв. на 30.11.2018 г. задължението на „Дружба“ АД към „Фаворит
Холд“ АД възлиза на 340 000 лв. Към 30.11.2018 г. сумата на активите на
„Дружба” АД съгласно последния одитиран счетоводен баланс на дружеството към
30.12.2017 г. е 13 455 000 лв., а съгласно последния изготвен счетоводен баланс
към 30.09.2018 г. сумата на активите възлиза на 12 675 000 лв. По-ниската от
двете стойности е тази по счетоводния баланс към 30.09.2018 г. и 2 на сто от 12
675 000 лв. се равнява на 253 500 лв. Самостоятелно преведената на 30.11.2018
г. сума на стойност 100 000 лв. не превишава този праг, но при прилагане на чл.
114, ал. 6 ЗППЦК съвкупната стойност на задълженията към „Фаворит Холд“ АД
достига до 340 000 лв. Съпоставянето на стойността от 340 000 лв. с определения
праг от 253 500 лв. сочи, че с превода на 30.11.2018 г. за „Дружба” АД възниква
общо задължение в размер на 2,68 % от общата сума на активите на дружеството по
баланса му към заинтересовано лице - „Фаворит Холд” АД.
От наличната в КФН и ТР информация е установено, че не е налице изрично
овластяване от страна на общото събрание на акционерите на „Дружба” АД изпълнителният
му директор да извърши сделката, в резултат на която за публичното дружество са
възникнали задължения към заинтересовано лице над прага, определен в чл. 114,
ал. 1, т. 1, б. „б” ЗППЦК.
На жалбоподателя е бил съставен Акт № Р-06-07/10.01.2020 г. за установяване
на административно нарушение по чл. 114, ал. 1, т. 2, пр. 3 във вр. с т. 1, б.
„б” във вр. с ал. 7, пр. 5 във вр. с т. 1, пр. 1 във вр. с ал. 6 ЗППЦК. Срещу акта са постъпили писмени
възражения, че сделките са близо до минималния праг за допустимост, извършени
са за посрещане на производствени разходи, при крайна необходимост, при
овластяване от Съвета на директорите на дружеството, че се касае до кредитиране
на дъщерно от холдингово дружество, при което забраната по чл. 114 ЗППЦК е
неприложима, и че АУАН не съответства на целта на закона.
Административнонаказващият орган е счел възраженията за неоснователни и е
издал обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което на
основание чл. 221, ал. 5 ЗППЦК наложил на жалбоподателя глоба в размер на 20
000 лв.
С оспореното по касационен ред решение въззивният съд е потвърдил
наказателното постановление по съображения, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на
процесуалните правила. АУАН и НП са издадени от компетентни органи по
предвидения в закона ред и форма. По същество районният съд е приел, че
жалбоподателят е осъществил констатираното нарушение, случаят не е маловажен и
е наложено съответното наказание в предвидения минимален размер.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Въззивният
съд е потвърдил наказателното постановление при правилно приложение на
материалния закон. Доказано е извършването на административното нарушение по
чл. 114, ал. 1, т. 2, пр. 3 във вр. с т. 1, б. „б” във вр. с ал. 7, пр. 5 във
вр. с т. 1, пр. 1 във вр. с ал. 6 ЗППЦК.
„Дружба“АД е публично дружество по смисъла на чл. 110, ал. 1 ЗППЦК, което
през периода 16.08.2018 г. – 30.11.2018 г. е било представлявано от изпълнителния
директор - жалбоподателя Р. К. На 16.11.2018 г. жалбоподателят е сключил договор
за заем с „Фаворит Холд” АД, което има качеството на заинтересовано лице по смисъла
на чл. 114, ал. 7, пр. 5 ЗППЦК, тъй като притежава над 25% от гласовете в
общото събрание на акционерите на „Дружба” АД - 48,93%. В чл. 114, ал. 1, т. 2,
пр. 3 ЗППЦК е установена забрана за представляващия публично дружество без
изрично овластяване от общото събрание на публичното дружество да извършва
сделки, в резултат на които възникват задължения за дружеството към
заинтересовани лица над стойността по т. 1, б. „б“. А съгласно чл. 114, т. 1,
б. „б“ ЗППЦК тази стойност е 2 на сто от по-ниската стойност на активите
съгласно последните два изготвени счетоводни баланса на дружеството, поне един
от които е одитиран, и които са разкрити публично по реда на чл. 100т, когато в
сделките участват заинтересовани лица. Разпоредбата на чл. 114, ал. 6 ЗППЦК
определя, че сделки, в резултат на които възникват задължения за дружеството
към едно и също лице се разглеждат като едно цяло, ако са извършени в период
три календарни години и в полза на едно лице.
В разглеждания случай задължението по договора за заем и допълненията към
него към 30.11.2018 г. е било в общ размер на 340 000 лв., което представлява
2,68% от стойността по чл. 114, т. 1, б. „б“ ЗППЦК. Жалбоподателят е поел задължение,
надвишаващо този праг, към едно и също заинтересовано лице, в рамките на пет
месеца, без да има съответно решение на общото събрание на акционерите на
публичното дружество.
По този начин е осъществил
фактическия състав на констатираното нарушение и правилно му е наложено
наказанието глоба по чл. 221, ал. 5 ЗППЦК.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за незаконосъобразно
изчисляване на процентното съотношение между поетото задължение към
заинтересованото лице „Фаворит Холд” АД и стойността на активите на „Дружба“АД.
Наказващият орган е взел предвид данните от два счетоводни баланса на дружеството,
които са разкрити публично по реда на чл. 100т ЗППЦК – от неодитирания
счетоводен баланс към 30.09.2018 г., който е последният изготвен преди паричният
превод от 30.11.2018 г., и от одитирания годишен счетоводен баланс за 2017 г.
По-ниската стойност на активите в размер на 12 675 000 лв. е съпоставена
с размера на задължението към 30.11.2018 г. от 340 000 лв., при което
вярно е изчислено, че задължението е 2,68% от стойността на активите по
последния баланс.
Неоснователно е и искането на жалбоподателя за прилагане на института на
крайната необходимост по чл. 8 ЗАНН. Поемането на задължение в нарушение на
императивни норми на закона не може да постави жалбоподателя в състояние на
крайна необходимост. Такова по смисъла на чл. 13 НК е налице, когато деянието е
извършено при спасяване на държавни или обществени интереси, както и свои или
на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е
могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко
значителни от предотвратените. Правната доктрина и съдебната практика са
еднопосочни в разбирането, че опасността трябва да е внезапно възникнала,
непредвидима, пряка - стихийно или обществено бедствие, което да бъде
преодоляно посредством вредоносно действие и това да изключва обществената
опасност на същото действие като престъпление или административно нарушение.
Фактите, които твърди жалбоподателят – спешната нужда от средства за заплати и
за производство не са непредвидима и непреодолима опасност, а преодоляването на
стопанските рискове е било обективно възможно по правомерния начин.
Касационната инстанция не споделя довода
на жалбоподателя, че с чл. 21, ал. 1, т. 11 от Устава на „Дружба“АД съветът на
директорите е овластен да приема решения за инвестиционни кредити и след като
уставът е приет от общото събрание на акционерите, това е решение на този
орган.
В чл. 114а ЗППЦК е предвиден
специален ред, по който общото събрание взема решение за сключване на сделки по
чл. 114, ал. 1 ЗППЦК. На управителния орган е възложено да представи пред
общото събрание мотивиран доклад за целесъобразността и условията на сделките
по чл. 114, ал. 1 ЗППЦК, който да е част от материалите, предоставяни на
акционерите при свикване на общото събрание. Определени са кворуми при различните
видове сделки, начина на гласуване и съдържанието на решението. Законът поставя
ясни изисквания преди да се пристъпи към
поемане на задължение към заинтересовано лице над прага по чл. 114, т. 1, б.
„б“ ЗППЦК да се свика общото събрание, което да обсъди предварително предоставения
му мотивиран доклад за конкретната сделка, след което да приеме изрично решение
за извършване на сделката. В чл. 19, ал. 1, т. 10 от Устава на „Дружба“ АД е прието,
че общото събрание овластява съвета на директорите за извършване на сделки при
условията на чл. 114 ЗППЦК. Овластяването се дава след изпълнение на процедурата
по чл. 114а ЗППЦК и не може да бъде заместено от решение на съвета на
директорите или да се извежда от обща разпоредба в устава. Неуместно е
позоваването на Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. №
5/2014 г., ОСГТК, което касае необходимото съдържание на пълномощното за
разпореждане с недвижим имот. Но дори и по този повод ВКС е отбелязал, че
когато правна норма изрично установява определени изисквания относно
необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тях.
Неоснователно е възражението, че забраната на чл. 114, ал. 1 ЗППЦК е
неприложима при кредитиране от холдингово дружество и предоставяне на депозити
на дъщерно дружество съгласно чл. 114, ал. 10, т. 3 от закона. Понятието „дъщерно
дружество“ по смисъла на ЗППЦК, а не по смисъла на Търговския закон или Закона
за счетоводството, е определено в § 1, т. 10 и т. 14 от ДР на ЗППЦК. В
наказателното постановление са изложени подробни и аргументирани съображения,
че „Дружба“АД не е дъщерно дружество на „Фаворит Холд” АД в смисъла, употребен
в ЗППЦК. Следователно, случаят не попада в изключенията по чл. 114, ал. 10
ЗППЦК.
Правилно въззивният съд е преценил, че не са налице предпоставките на чл.
28 ЗАНН. Случаят не е маловажен по критериите, посочени в чл. 93, т. 9 НК, тъй
като деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Посочените от жалбоподателя
смекчаващи отговорността обстоятелства са неотносими към констатираното
нарушение. Нарушението е формално и извършването му не се свързва с имуществени
последици. Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗППЦК целта на този закон е осигуряване защита
на инвеститорите в ценни книжа, включително чрез създаване на условия за
повишаване на тяхната информираност за капиталовия пазар; създаване на условия
за развитието на справедлив, открит и ефективен капиталов пазар; поддържане на
стабилността и на общественото доверие в капиталовия пазар. Нарушението
съществено накърнява обществените отношения – обект на специалната защита по ЗППЦК, което изключва
квалифицирането му като маловажно. Не може да се приеме тезата на
жалбоподателя, че в случая не са засегнати интересите на акционерите, след като
те са били лишени от възможността сами да преценят целесъобразността и
условията на сделката, както изисква законът.
Касационната инстанция не констатира да е допуснато нарушение по чл. 34 ЗАНН относно срока за съставяне на АУАН. Административнонаказателното
преследване се изключва по давност, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Откриването
на нарушителя означава установяване на
субекта на извършеното нарушение при изясняване на участието му в деянието с
оглед конкретните фактически обстоятелства. Горната преценка е била възможна
след постъпване в КФН на изисканите от нея документи, което е станало на
11.10.2019 г. АУАН е съставен на 10.01.2020 г., при което тримесечният срок по
чл. 34 ЗАНН е спазен.
Не е налице и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.
При събирането и оценката на доказателствата въззивната инстанция не е
допуснала процесуални нарушения. Фактите по делото са правилно установени,
доказателствената наличност е достатъчна и не е било необходимо попълването й с
допълнителни доказателства. Не представлява процесуален порок отказът на
въззивния съд да допусне събирането на доказателства за движението на сумите по
заема, за нарастването на производствените разходи и за възможните рискове от
спиране на производствената дейност. Тези обстоятелства са неотносими към
предмета на делото, поради което не подлежат на установяване и на обсъждане. Поради
това липсата на мотиви във въззивното решение по част от доводите на
жалбоподателя не съставлява процесуално
нарушение по чл. 339, ал. 2 НПК.
При касационната проверка не се установяват основания за отмяна на
оспореното решение, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН във вр. с чл. 37
от Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение за тази инстанция в размер на 100 лв. Претенцията за разноски,
заявена пред въззивния съд, следва да бъде разгледана от него.
Предвид изложеното и на основание чл. 63,
ал. 1, пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 386/30.10.2020 г.,
постановено по АНД № 469/2020 г. по описа на Районен съд – Разград.
ОСЪЖДА Р. С. К. да заплати на Комисията за
финансов надзор сумата 100 лв., представляваща разноски в касационното
производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/