№ 8777
гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110102553 по описа за 2024 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК: .. срещу Ц. Б. К., ЕГН: **********, в обстоятелствената
част на която се твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата за заплащане на сумата от
1311,12 лева, от които 1063,44 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020г. до м.01.2022г.,
ведно със законната лихва от 26.10.2023г. до изплащане на вземането, 203,07
лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 19.10.2023г., както и суми
за дялово разпределение: 35,69 лева - главница за периода от м.11.2020г. до
м.01.2022г., ведно със законната лихва от 26.10.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, и 8,92 лева - лихва за периода от 15.11.2020г. до
19.10.2023г. По така подаденото заявление било образувано ч.гр.дело №
58774/2023 г. по описа на СРС, 90 състав, но заявлението било отхвърлено с
влязло в сила разпореждане № 136342/01.11.2023 г., като с разпореждане от
18.12.2023 г. на кредитора е указано да предяви осъдителен иск за вземането
си по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК. В законоустановения едномесечен
срок кредиторът предявил осъдителния иск за вземането си. При така
изложените факти и като поддържа, че ответницата, като потребител на
топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, . е
1
потребявала топлинна енергия в периода м.05.2020г. - 01.2022г., която не е
заплатила, ищецът моли ответницата да бъде осъдена да заплати сумата от
1063,44 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020г. до м.01.2022г., ведно със законната лихва
от 26.10.2023г. до изплащане на вземането, 203,07 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2021г. до 19.10.2023г., както и суми за дялово разпределение:
35,69 лева - главница за периода от м.11.2020г. до м.01.2022г., ведно със
законната лихва от 26.10.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и
8,92 лева - лихва за периода от 15.11.2020г. до 19.10.2023г. Моли за уважаване
на предявените искове. Претендира разноски.
В исковата молба са налице твърдения, че ответникът - ползвател на
имота, описан в исковата молба, е и ползвател на топлинна енергия през
периода м.05.2020г. до м.01.2022г. и съответно е потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, поради което за
него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката, с оглед на което сумите за същия
са дължими от него. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия от ищеца, които се одобряват от ДКЕР към МС, с които се
регламентират търговските взаимоотношения между ищеца и потребителите
на топлинна енергия. В същите са определени редът и срокът, по които
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за
топлинна енергия, а именно - 45-дневен срок след датата на публикуването им
на интернет страницата на дружеството. В този смисъл, задължението на
ответника за заплащане на дължимите от него суми в посочените ежемесечно
получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ този
на доставка на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца,
същия изпада в забава за изплащането на съответната сума, съгласно чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД. Ответникът е ползвал доставяната от ищеца топлинна енергия
през исковия период, но задължението не е погасено. Сградата-етажна
собственост, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за
извършване на дялово разпределение на топлинна енергия „Бруната“ ООД,
съгласно закона, като сумите за топлинна енергия за процесния имот са били
начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
2
извършвала дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, поради
което и изготвените изравнителни сметки са на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение, в съответствие с действащата нормативна уредба.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Ц. Б. К., чрез особен
представител адв. С. Й. – САК е депозирала отговор на исковата молба, с
който оспорва основателността и допустимостта на предявените искове.
Оспорва наличието на договорно правоотношение между страните. Прави
възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице - помагач „Далсия“ ООД /с предишно наименование
Бруната ООД/ със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „.“ № 85,
не взема конкретно становище по исковете.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на
чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното гр.д. № 58774/2023 г. по описа на СРС, 90 състав,
от ищеца на 26.10.2023г. е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело суми
относно топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к., „.. По отношение на
собствеността на процесния недвижим имот е представен нот. акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от
19.12.1989 г. на нотариус ., от който е видно, че . и съпругата му ., които са
били собственици на имота като купувачи по договор за покупко – продажба
на държавен недвижим имот от 30.03.1985 г., са прехвърлили собствеността на
имота на дъщеря си .. Последната е майка на ответницата Ц. Б. К., като видно
от удостоверение за наследници изх. № 6605/22.10.2024 г. на СО, район
Кресна поляна, е починала на 21.08.2018 г., като единствения й законен
наследник е именно ответницата.
След процесния период, а именно на 10.02.2022 г., ответницата Ц. Б. К. е
продала процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к, „. на ., като според
споразумителен протокол от същата дата се е задължила да заплати всички
текущи задължения за консумативи, сред които и задълженията към ищеца по
делото „Топлофикация София” ЕАД. Затова съдът намира, че между страните
е било налице валидно договорно правоотношение при Общи условия между
страните за доставка от страна на ищеца на топлинна енергия през процесния
3
период м.05.2020г. до м.01.2022г.
От неоспорената съдебно – техническа експертиза и писмените
доказателства, представляващи главни отчети и индивидуални справки за ТЕ,
подписани от ответника, издадени от третото лице – помагач, които съдът
кредитира, се установява, че справката на фирмата за дялово разпределение –
„Далсия“ ООД /с предишно наименование Бруната ООД/, съдържа данни за
общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите за
имота, като изчисленията са правени съгласно нормативната уредба.
Изчислена е потребена топлинна енергия за отопление, сградна инсталация и
битова гореща вода, както и съответните изравнявания за периоди по ФДР. В
имота е имало 3 бр. отоплителни тела с поставени ИРРО с дистанционен
отчет, както и щранг – лира в банята и 1 бр. водомер за топла вода, като
топлинната енергия е начислявана по реален отчет на разпределителите.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, с уточнение в открито съдебно заседание, което съдът възприема
изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че ответникът не
е платил начислените суми за процесния период, като начислени от ищеца по
фактури и след корекции по изравнителни сметки са суми в размер на 1 070.31
лв. главница и лихви в размер на 196.50 лв., а при съобразяване с
тригодишната давност – 874.58 лв. за главница и 153.18 лв. за лихви.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Съдът, като прецени изложените в исковата молба и отговора
фактически твърдения и съобрази формулираните искания, намира, че
предявените осъдителни искове имат правната си квалификация в
разпоредбата на чл. 422 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Исковете са частично основателни.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
/чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
4
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е
било проведено успешно доказване, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че
ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ. Топлинното счетоводство на сградата, в която се
намира процесния недвижим имот е осъществявано от „Далсия“ ООД /с
предишно наименование Бруната ООД/.
В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по
несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период, предвид
липсата на оспорване от страна на ответника на основанието на иска и
дължимостта на претендираните вземания. Съдът кредитира неоспорените
счетоводни документи относно размера на дължимите суми. Същите са в
размер на 1 070.31 лева за процесния период м.05.2020г. до м.01.2022г., но
доколкото ищецът претендира по – нисък размер – 1063,44 лв., съдът намира,
5
че иска следва да бъде разгледан за този размер. В тази насока съдът намира
за основателно възражението на процесуалния представител на ответника, за
това, че е налице изтекла погасителна давност, тъй като според разпоредбата
на чл. 111, б.в. от ЗЗД в случая давността е тригодишна и доколкото
заявлението по реда на чл. 410 от ГПК е подадено на 26.10.2023г. е видно, че
давността за вземанията преди 26.10.2020 г. е изтекла. По отношение на
размера на дължимите суми, които се отнасят за периода от три години преди
заявлението съдът кредитира неоспорената ССЕ, а именно 874.58 лв. Затова
съдът намира искът за основателен именно за този размер, а до пълния
предявен размер искът следва да бъде отхвърлен.
На следващо място от клаузите на Общите условия изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според нормата на
чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Т.е., ответникът следва да се
счита за изпаднал в забава на 1-во число на втория месец, следващ отчетния
период, за който се дължи месечната стойност на доставената топлинна
енергия. Ето защо съдът приема, че втората релевирана претенция се явява
установена в своето основание. Съдът кредитира неоспореното заключение на
вещо лице по ССЕ относно размера на дължимите суми. Същите са в размер
на 196.50 лв. за процесния период 15.09.2021 г. – 19.10.2023 г. В тази насока
съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител
на ответника, за това, че е налице изтекла погасителна давност, тъй като
според разпоредбата на чл. 111, б.в. от ЗЗД в случая давността е тригодишна и
доколкото исковия период е 15.09.2021 г. – 19.10.2023 г., а заявлението по реда
на чл. 410 от ГПК е подадено на 26.10.2023г. е видно, че давността не е
изтекла. В същото време и с оглед акцесорния характер на вземането за лихви
и с оглед извода за частична неоснователност на претенцията за главница,
съдът намира, че искът за лихва е основателен за сума в размер на 153.18 лв., а
до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По делото не се спори, а и от представените три броя изравнителни
сметки се установява, че в рамките на процесния период дяловото
разпределение в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира и
процесното жилище, се е извършвало от „Далсия“ ООД /с предишно
наименование Бруната ООД/, като в тази насока е и заключението на вещото
лице по СТЕ. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 139б, ал. 1 ЗЕ
6
клиентите в сграда - етажна собственост, избират лице, регистрирано по реда
на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение. От това следва,
че в тежест на ответника, както и на останалите етажни собственици е било
задължението след изтичане на срока на договора с третото лице – помагач, да
изберат друг топлинен счетоводител, за което не са налице данни, или да
сключат нов договор със същото дружество за дялово разпределение, което
също не се установява от доказателствата по делото. Неизпълнението на
посоченото законово задължение от страна на етажните собственици не е от
естество да ги освободи от заплащане на сумите, дължими за извършване на
дяловото разпределение в процесната сграда, но по конкретното дело в хода на
настоящото производство не се установи безспорно, че в рамките на
предявения с исковата молба период в СЕС е извършвано дялово
разпределение на доставената и потребена топлинна енергия именно от
„Далсия“ ООД /с предишно наименование Бруната ООД/, както и какъв е
размера на дължимото възнаграждение. По делото бяха представени и
отчетните документи от страна на това дружество. Предвид изложеното съдът
намира, че искът за заплащане на сумата от 35,69 лева - главница за периода
от м.11.2020г. до м.01.2022г.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че с оглед акцесорния
характер на претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва
и доколкото се установи наличието на главен дълг за дялово разпределение,
искът за заплащане на мораторна лихва в размер на 8,92 лева - лихва за
периода от 15.11.2020 г. до 19.10.2023 г. върху главницата за дялово
разпределение.
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане
на разноски, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 от ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 1 025 лв.,
представляващи държавна такса, депозити за особен представител и
експертизи и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, с
включени разноски по заповедно производство по ч.гр.д. № 58774/2023 г. по
описа на СРС, 90 състав.
7
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. Б. К. ЕГН: **********, със съд. адрес гр. София, ... чрез
особения представител адв. Й., да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, .., сумите 874.58
лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода от 26.10.2020г. до м.01.2022г., за недвижим имот в гр. София,
ж.к. „., аб. № 251631, ведно със законната лихва от 26.10.2023 г., до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 1063,44 лв., и за периода от 01.05.2020 г. – 25.10.2020 г., да
заплати сума в размер на 153.18 лв. лихва за забава за периода 15.09.2021 г. –
19.10.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 203.07 лв.,
както и да заплати цена за услугата „дялово разпределение“, представляващо
35,69 лева - главница за периода от м.11.2020г. до м.01.2022г., ведно със
законната лихва от 26.10.2023 г., до окончателното изплащане на вземането и
8,92 лева - лихва за периода от 15.11.2020г. до 19.10.2023г. върху главницата за
дялово разпределение, за които суми било подадено заявление по чл. 410 от
ГПК на 26.10.2023 г., по което било образувано ч.гр.дело № 58774/2023 г. по
описа на СРС, 90 състав, но заявлението било отхвърлено с влязло в сила
разпореждане № 136342/01.11.2023 г.
ОСЪЖДА Ц. Б. К. ЕГН: **********, със съд. адрес гр. София, ... чрез
особения представител адв. Й., да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.София, .., направените по
делото разноски в размер на 1 025 лв., с включени разноски по заповедно
производство по ч.гр.д. № 58774/2023 г. по описа на СРС, 90 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца
– „Далсия“ ООД /с предишно наименование Бруната ООД/ със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „.“ № 85.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8