№ 31
гр. Ямбол, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:К.а В. Тагарева
Членове:Калина Г. Пейчева
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Ваня Д. Динева
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело №
20242300500413 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. Д. К. и С. Т. К., двамата от гр.*****,
против Решение № 69 от 30.09.2024 г. на Тополовградския районен съд, постановено по гр.д.
№ 27/2024 г. по описа на този съд, с което предявения от ЧСИ И. Х. от гр.**** иск е уважен,
като е прието за установено, че ответниците С. Т. К. и К. Д. К., в качеството им на длъжници
по изп. дело № 2015878400287 по описа на ЧСИ И. Х. дължат солидарно на ЧСИ И. Х.,
следните суми, присъдени с издадената срещу тях Заповед за парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д. № 20232330102558 по описа на ЯРС, а именно: 4343.99 лв.- съставляваща
такси по изп. дело № 2015878400287 по описа на ЧСИ И. Х., съгласно Тарифа за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, ведно със законната лихва считано
от 03.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата и 230.12 лв.- лихва за забава, считано
от 03.05.2023 г. до 02.10.2023 г., като с обжалваното решение ответниците са осъдени да
заплатят на ищцата разноски в исковото производство в общ размер 1439.88 лв. и разноски в
заповедното производство в общ размер 91.48 лв.
Оплакванията в жалбата са за недопустимост, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон и в противоречие с константната практика и тълкувателните решения на
ВКС. Според въвзивниците, ТРС се е произнесъл по недопустим иск, т.к. подсъдността на
делото е неправилно определена, като се счита, че обстоятелствата по чл. 23, ал.3 от ГПК не
могат да бъдат причина за нарушаване на правата на потребителите, които са обезпечени с
разпоредбата на чл. 113 от ГПК. Поддържа се, че ТРС е нарушил разпоредбите на чл. 131 и
чл.9 от ГПК, тъй като исковата молба не им е връчена в цялост- липсват части от нея ведно с
приложенията, а в същата няма изложени основания и петитум. Решението се счита за
недопустимо и поради това, че ТРС не се е произнесъл по искането на въззивниците за
обезсилване на издадената против тях заповед за изпълнение № 1348 от 2023 г. по ч.гр.д. №
1
2558/2023 г. по описа на ЯРС, с което е нарушил императивните разпоредби на чл. 411, ал.2,
т.2 и т.3 от ГПК. Според въззивниците ТРС не се е произнесъл и по влязлото в сила
Определение № 265/2015 г. по ч.гр.д. № 314/2015 г. на ЯОС за спиране на изп. д. № 287/2015
г. по описа на ЧСИ Ир. Х., представляващо обстоятелство по чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК по
отношение на вземането за разноски по ч.гр.д. № 2558/2023 г. и гр. д. № 27/2024 г. на ТРС,
като се твърди, че пороците на спряното изп. д. №287/2025 г., установени от ЯОС с
Определение № 265/2015 г. на ЯОС са идентични с нарушенията на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от
ГПК при издаване на заповед за изпълнение № 1348/2023 г. по ч.гр.д. №2558/2023 г. на ЯРС .
Изп. дело №287/2015 г. е образувано по договор за кредит с Пощенска банка, в който са
установени неравноправни клаузи с влязло в сила решение на АпС- София, потвърдено от
ВКС и същото изп. дело е образувано в противоречие със закона и на добрите нрави относно
вида валута, размера на вземането, съответно и начислените такси. Поддържа се от
въззивниците, че ЯОС е констатирал, че са създадени съмнения за наличието на цялото
вземане на взискателя и че в поканата за доброволно изпълнение се претендират суми,
различни от това, което е поискано от заявителя и не съответства на издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 843/2015 г. на ЯРС и при наличие на обстоятелство по чл.229, ал.1,
т.4 ГПК, съдът спира съдебното производство до решаване на спора по преюдициалното
дело – т.д. №40/2015 г. на ЯОС, по което няма произнасяне. Във въззивнага жалба се сочи, че
исковата молба по гр.д. № 27/2024 г. на ТРС е основана на разноските по изп. д.№ 287/2015 г.
на ЧСИ Х., образувано по заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.№
843/2015 г. на ЯРС. След възражението по чл.415 от ГПК, е образувано т. д. №40/2015 г. на
ЯОС, прекратено на основание чл.249 от ГПК, а заповедта за изпълнение и изпълнителен
лист, издадени по ч.гр.д. № 843/2015 г. на ЯОС са обезсилени по реда на чл.418 ГПК, с което
основанията за изпълнителното производство, включващо и такси, са отпаднали. Според
въззивниците, предварителното изпълнение по чл.418 ГПК, се различава от изпълнението
по чл.410 ГПК. По чл.418 ГПК съдът, ведно със заповедта за изпълнение издава и
изпълнителен лист, който влиза в сила веднага, докато по чл.410 заповедта за изпълнение
влиза в сила при неподаване на възражение или влязло в сила съдебно решение, съгласно
чл.416, ал.1 ГПК и едва тогава се издава изпълнителен лист. При спиране незабавното
изпълнение /какъвто е настоящия случай/, заповедта за изпълнение по чл.418 ГПК се
превръща в такава по чл.410 ГПК, и се привежда в изпълнение едва след влизане в сила на
съдебно решение. Такъв е случая и с изп. дело № №287/2015 г., което е спряно с
Определение № 265/16.09.2015 г. по в.ч.гр.д. №314/2015 г. на ЯОС. Разноските /такси/ по
изпълнителния лист по чл.418 от ГПК, издаден по изп. д. №287/2015 г. при отпаднало
предварително изпълнение, не се дължат от длъжника, а подлежат на доказване във всички
хипотези на чл.79, ал.1 от ГПК, по следните съображения, изложени от въззивниците:
изпълнителното производство по изп.д. № 287/2015 г. на ЧСИ Х. е прекратено по чл.433,
ал.1, т.3 ГПК, но не поради плащане /както твърдят ищеца и ТРС/, а поради отказ от иска по
чл.249 ГПК и обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. Приложеното
извънсъдебно споразумение към молбата по чл.249 от ГПК, не ангажира съда, поради което
той не я разглежда, т.к. това не е съдебно споразумение подлежащо на одобрение, няма
произнасяне и по разноски; изпълнителните действия са изоставени от взискателя с молбата
по чл.249 от ГПК, с която установителния иск по т.д. №40/2015 г. е оттеглен; изпълнителни
способи не са приложени, поради действащото Определение № 265 от 16.09.2015 г. по
в.ч.гр.д. №314/2015 г. на ЯОС. Поддържа се, че чл. 79, ал.2 от ГПК, на който се позовава
ЧСИ Х. в исковата си молба, не се прилага при допуснати пороци на предварителното
изпълнение по чл.418 от ГПК, установени с влязъл в сила и неотменен съдебен акт относно
основанието, размера на вземането и таксите, с който изпълнително производство по изп.
дело № 287/2015 г. на ЧСИ Х. е спряно; при отказ от иска по чл. 249 от ГПК, при който е
обезсилен изпълнителния титул и при наличие на обстоятелствата, посочени чл. 79, ал.1
ГПК, като при допуснато изпълнение по вземането и разноските при изброените
2
обстоятелства, съдът издава обратен изпълнителен лист на длъжника, по реда на чл.245, ал.3
ГПК. Отделно от това въззивниците считат, че допуснатата по делото експертиза е
необоснована и незаконосъобразно, т.к. на вещото лице са възложени задачи по правни
въпроси. По тези съображения, изложени във въззивната жалба, въззивниците настояват за
отмяна на обжалваното решение на Тополовградския районен съд като недопустимо,
необосновано и незаконосъобразно; за обезсилване на заповед за изпълнение №1348/2023 г.
на ЯРС, за прекратяване на съдебното производство пред ТРС и отхвъляне на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на ЧСИ Ир. Х.; за прекратяване на съдебното
производство по иска на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК във връзка с влязлото в сила
Определение № 265 от 16.09.2015 г., по в.ч.гр.д. №314/2015 г. на ЯОС, с което изп. д.
№287/2015 г. на ЧСИ е спряно, а по установителния иск по т.д.№ 40/2015 г. на ЯОС няма
произнасяне. В условията на евентуалност, ако делото бъде върнато на ТРС, въззивниците
настояват даване на указания на ТРС да извърши проверка относно допустимостта на
предявения иск по реда на чл.130 от ГПК; за прекратяване на исковото производството на
основание Определение № 260060 от 17.10.2022 г. на ЯОС по т.д. № 40/2015 г. на ЯОС, с
което заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, издадени ч.гр.д. №843/2015 г. са
обезсилени, а изп. д. №287/2015 г. на ЧСИ Х. е лишено от изпълнително основание,
включително за таксите.
Въззиваемата страна- ЧСИ И. Х., в подадения писмен отговор чрез
пълномощника си адв. Ив. С. от АК- Ямбол, оспорва въззивната жалба, споделяйки изцяло
изводите на първоинстанционния съд. Счита, че обжалваното решение не страда от
посочените във въззивната жалба пороци, постановено е в съответствие с материалния и
процесуалния закон и е обосновано. По изложените в отговора съображения, въззиваемата
настоява жалба да бъде оставена без уважение, а решението на ТРС като правилно,
законосъобразно и обосновано, да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на разноски
пред въззивната инстанция.
В о.с.з. въззивната жалба се поддържа от въззивника К.К., действащ лично и като
пълномощник на въззивницата С. К. по изложени в хода по съществото на делото и в
представени писмени бележки съображения.
Въззиваемата страна чрез пълномощника си адв. С. в о.с.з. поддържа направеното
с отговора на въззивната жалба становище за неоснователност на жалбата, счита
обжалваното решение за правилно и законосъобразно, нестрадащо от пороците, посочени в
жалбата и настоява за потвърждаването му. Поддържа искането за присъждане на разноски
във въззивното производство, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр.
чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.3 от ЗЧСИ, вр. чл. 78 от ЗЧСИ и чл. 86 от ЗЗД,
предявен от ЧСИ И. Х. против С. Т. К. и К. Д. К. за установяване съществуването на вземане
на ищеца в размер на 4343.99 лв.- главница, представляваща такси по изпълнително дело №
287/2015 г. по описа на ЧСИ И. Х., съгласно Тарифата за таксите и разноските към закона за
частните съдебни изпълнители, лихва за забава в размер на 230.12 лв. за периода от
03.05.2023 г. до 02.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.10.2023 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 2558/2023 г. по описа на ЯРС.
Исковата си претенция ищецът обосновал с това, че ответниците са солидарни
длъжници по изп.дело № 20158780400287 по описа на ЧСИ И. Х., по което дължат
солидарно такси в общ размер на 4343.99 лева съгласно Тарифата за таксите и разноските
към Закона за частните съдебни изпълнители по т.26 от Тарифата в размер на 3619.99 лева и
3
ДДС върху горепосочената сума в размер на 724.00 лева, за които суми е издадена фактура
№67284/25.07.2023 г. Изложил е, че изпълнителното дело е образувано по молба на
„Юробанк България“ АД против двамата ответници въз основа на изпълнителен лист от
21.04.2015 г., издаден по ч.гр.д.№ 843/2015 г. по описа на ЯРС. След образуване на
изпълнителното дело, взискателят е подал молба от 01.06.2022 г. с искане за прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК, поради постигнато споразумение
с длъжниците и извършено въз основа на него плащане на сумата от 120 000.00 лв. на
27.05.2022 г., с което задълженията към взискателя са били погасени. С подписването на
споразумението между страните по изпълнителното дело, ответниците са поели
задължението да заплатят и дължимите се по изпълнителното дело такси и разноски. С
уведомление- покана изх. № 20488/04.04.2023 г., длъжниците били уведомени, че дължат
пропорционална такса по ТТРЗЧСИ за извършено погашение по сметка на кредитора в
размер на 4343.99 лева, като са поканени да заплатят в двуседмичен срок посочената такса
по сметка на ЧСИ. Покана е била връчена на ответника К. К. първоначално при условията
на отказ на 05.04.2023 г. и лично на 19.04.2023 г. При извършена преценка, че втората дата
на връчване е по- благоприятна за ответниците, ЧСИ е приел, че на 03.05.2023 г. с изтичане
на 2- седмичния срок, е настъпил падежа на задължението. Поради липсата на плащане от
страна на ответниците, на 02.10.2023 г., ЧСИ И. Х. е депозирала пред ЯРС заявление по
чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 2558/2023 г. по описа на ЯРС и е
издадена заповед за изпълнение № 1348/03.10.2023 г. за претендираните със заявлението
суми: главница в размер на 4343.99 лева, лихви за забава в размер на 230.12 лева, считано от
03.05.2023 г. до 02.10.2023 г., ведно със законна лихва за забава, считано от 03.10.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и за направените в заповедното
производство разноски. Правният интерес от предявяване на иска ищцата е обосновала с
подадени от ответниците възражения по чл. 414 от ГПК срещу издадената в полза на ищеца
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Исковата молба е подадена в ЯРС и е образувана в гр.д. № 3239/2023 г. по описа
на този съд.
След отводи на всички съдии от ЯРС, производството по делото пред този съд е
прекратено и делото е изплатено на ЯОС на основание чл.23, ал.3 от ГПК за определяне на
друг равен по степен съд, който да го разгледа. С Определение № 26 от 16.01.2024 г. по
в.ч.гр.д. № 14/2024 г. на ЯОС делото е изплатено за разглеждане от Тополовградския районен
съд, където е образувано под № 27/2024 г.
В срока за отговор на исковата молба, с молба от 26.02.2024 г. ответниците са
направили възражение за местна неподсъдност на делото на ТРС, което с Определение № 73
от 28.02.2024 г. е оставено без уважение. Против това определение е постъпила частна
жалба от ответниците, разгледана по в.ч.гр.д. №131/2024 г. по описа на ЯОС, като с влязло в
сила Определение № 268 от 29.04.2024 г. обжалваното определение е потвърдено.
С отговора на исковата молба ответниците са оспорили иска като недопустим,
като са обосновали възражението си с твърдения за наличие на друго висящо производство,
а именно това ч.гр.д. № 843/2015 г. по описа на ЯРС, по което изпълнително дело №
287/2015 г. по описа на ЧСИ Ир. Х. е било спряно, както и с това, че по ч.гр.д. № 2558/2023
г. по описа на ЯРС тече процедура по обжалване на издадената заповед за изпълнение, което
обуславя спиране на производството, образувано по предявения иск с правно основание чл.
422 от ГПК.
Заявените от ответниците доводи за неоснователност на предявения иск са за
това, че изпълнителния лист, въз основа на който е било образувано изпълнително дело №
287/2015 г. по описа на ЧСИ И. Х. е бил обезсилен по т.д. №40/2015 г. по описа на ЯОС, като
делото е било прекратено на основание чл. 249 от ГПК. При прекратяването на т.д. 40/2015 г.
по описа на ЯОС липсва произнасяне от съда относно разноските, тъй като такова искане от
4
взискателя не е направено, а предявяването на такова в случая било и недопустимо, тъй като
молбата по чл. 249 от ГПК за прекратяване на делото по съществото си представлява отказ
от иска по смисъла на чл.233 от ГПК и се приравнява на неподаване на искова молба по чл.
415, ал.1 от ГПК. Ответниците са се позовали на разпоредбата на чл. 78, ал.9 от ГПК,
съгласно която при отказ от иска, разноските по изпълнението са за сметка на този, който ги
е направил, в случая взискателя по изпълнителното дело, а не ищцата И. Х. в качеството й
на ЧСИ.
След преценка на събраните по делото доказателства, ЯОС приема за установено
следната фактическа обстановка:
От материалите, съдържащи се в приложеното по делото копие от изпълнително
дело № 287/2025 г. по описа на ЧСИ И. Х., рег. № 878, район на действие ОС-Ямбол, се
установява, че същото е образувано на 25.05.2015 г. по молба на „Юробанк България“ АД
против длъжниците С. Т. К. и К. Д. К., двамата от гр.*****, за принудително събиране на
суми по изпълнителен лист от 21.04.2015 г., издаден на основание заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК № 524 от 20.04.2015 г. по ч.гр.д. 843/2015 г. по описа на ЯРС,
дължими по договор за потребителски кредит № HL 1694 от 17.12.2007 г. и допълнително
споразумение към него при условията на солидарност, както следва: 77 201.29 CHF-
главница; 23 092.71 CHF- договорна лихва за периода от 21.11.2011 г. до 15.04.2015 г.;
1 741.19 CHF- договорни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в размер на 7 967.87
лв.
След образуване на изпълнителното дело ЧСИ е извършил проучване на
имущественото състояние на длъжниците, като е изискал справки за притежаваното от тях
движимо и недвижимо имущество, за трудови договори на длъжниците, изпратил е покани
за доброволно изпълнение до длъжниците, наложил възбрана върху недвижими имоти на
длъжниците, насрочил опис на възбранените имоти, във връзка с които изпълнителни
действия събрал такси и разноски от взискателя в размер на 210.00 лв. с ДДС по фактура №
8976 от 18.06.2015 г. Извършил опис на възбранените имоти, за което събрал от взискателя
такса в размер на 2400.01 лв.
Поради постъпило възражение от длъжниците за недължимост на сумите по
издадената по ч.гр.д. № 843/2015 г. по описа на ЯРС заповед за незабавно изпълнение,
взискателят е предявил иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането си по издадената
заповед за незабавно изпълнение, който е разгледан в производството по т.д. №40/2015 г. по
описа на ЯОС.
С Определение от 16.09.2015 г. по в.ч.гр.д. № 314/2015 г. по описа на ЯОС е
спряно принудителното изпълнение по изп. дело № 287/2015 г. по описа на ЧСИ И. Х., на
основание чл. 420 от ГПК по молба на длъжниците.
След постановяване на Решение № 260002 от 14.02.2022 г. по т.д. № 40/2015 г. по
описа на ЯОС и преди влизането му в сила, от страните по това дело е постъпила молба, към
която е приложено Допълнително споразумение от 29.04.2022 г. към Договор за
потребителски кредит № HL 31694 от 17.12.2007 г., с което са уредили в пълен обем
отношенията си, по повод на които е било образувано делото и във връзка с което са
направили искане на основание чл. 249 ГПК постановеното решение да бъде обезсилено, а
производството по делото прекратено.
С Определение № 260036 от 21.06.2022 г. на ЯОС е обезсилено постановеното по
т.д. №40/2015 г. по описа на този съд Решение № 260002 от 14.02.2022 г. и е прекратено
производството по делото.
С Определение № 260060 от 17.10.2022 г. по т.д. № 40/2015 г. по описа на ЯОС, е
допълнен диспозитива на Решение № 260036 от 21.06.2022 г., като е обезсилена Заповед №
5
524/20.04.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК и изпълнителен лист от 21.04.2015 г., издадени по ч.гр.д. № 843/2015 г. по описа на
ЯРС.
На 01.06.2022 г. от взискателя по изпълнителното дело е постъпила молба до ЧСИ
с искане на основание чл. 433, ал.1, т.2 от ГПК за вдигане на наложените по изпълнителното
дело обезпечителни мерки и прекратяването му.
Молба с искане за прекратяване на изпълнителното дело е постъпила и от
длъжниците, като към същата освен копия от постановените по т.д. № 40/2015 г. по описа на
ЯОС Определение № 260060 от 17.10.2022 г. и Определение № 260036 от 21.06.2022 г.,
длъжниците са представили и издаденото от взискателя по изпълнителното дело „Юробанк
България“ АД Удостоверение от 30.05.2022 г., че към тази дата длъжниците С. К. и К. К. са
погасили задълженията си по кредит № № HL 1694 от 17.12.2007 г. и нямат други
задължения към банката. Длъжниците са направили искане изпълнителното производство да
бъде прекратено на основание чл.433, ал.1, т.3 от ГПК- поради обезсилване на
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело.
С Постановление от 07.03.2023 г. на основание чл. 433, ал.1, т.3 от ГПК съдебният
изпълнител е прекратил изпълнителното производство по изпълнително дело № 287/2015 г.
В същото е посочил, че длъжникът ще бъде уведомен за дължимите такси по ТТРЗЧСИ, за
заличаване на възбраната и пропорционалната такава, след влизане в сила на
постановлението в сили и получаване от взискателя на информация за заплатените суми.
С молби от 20.03.2023 г. и от 22.03.2023 г. взискателят е уведомил ЧСИ И. Х., че
длъжниците по изпълнителното дело са заплатили на 27.05.2023 г. по сметка на банката
сумата от 120 000.00 лв., с което плащане банката е приела, че всички задължения към нея са
погасени, като освен тази сума, други плащания по сметка на банката от длъжниците не са
постъпвали.
С ПКО от 03.04.2023 г. длъжникът К. К. е заплатил по сметка на ЧСИ такса за
заличаване на възбрана по изп. дело в размер на 29.50 лв., за която била издадена фактура №
63582 от 03.04.2023 г.
До длъжниците по изпълнителното дело ЧСИ И. Х. изготвила уведомление-
покана с изх. № 20488 от 04.04.2023 г., за това, че за извършеното погашение по сметка на
кредитора дължат пропорционална такса по ТТРЗЧСИ в размер на 4 343.99 лв., която
длъжниците са поканени да заплатят в 2- седмичен срок от получаването на поканата по
посочената банкова сметка. Поканата е връчена при условията на отказ на длъжника К.К. на
05.04.2023 г., а на 19.04.2023 г., същият е удостоверил с подписа си, че е получил лично
уведомлението-покана.
На 06.04.2023 г. длъжниците по вече прекратеното изпълнително дело, са
депозирали заявление до ЧСИ Ир. Х., в които са изложили доводи за недължимост на сумата
от 4 343.99 лв.
На 25.07.2023 г. ЧДИ Ир. Х. е издала Сметка № 67293 по изпълнителното дело, в
която е начислил пропорционална такса за изпълнение на парично вземане по т.26 от
ТТРЗЧС в размер на 4343.99 лв. с ДДС. На същата дата е издал и фактура № 67284 с
получател К.К. за сумата от 4343.99 лв. с ДДС.
На 02.10.2023 г. ЧСИ И. Х. е подала до Районен съд- Ямбол заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжниците С. Т. К. и К. Д. К., за сумата
от 4 343.99 лв. с ДДС, представляваща пропорционална такса по ТТРЗЧСИ за извършеното
погашение по сметка на кредитора и лихва за забава върху тази сума в размер на 230.12
лв.за периода от 03.05.2023 г до 02.10.2023 г., за които суми е издадена фактура № 67284 от
25.07.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 22.09.2023 г.
до изплащане на вземането. Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение №
6
1348 от 03.10.2023 г. с която е разпоредено длъжниците С. К. и К. К. да заплатят солидарно
на ЧСИ И. Х. сумата от 4343.99 лева- главница, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 22.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 230.12 лв. представляваща
лихва за периода от 03.05.2023 г. до 02.10.2023 г., както и разноски в заповедното
производство в размер на 621.48 лв., от които 530.00 лв. заплатено адв. възнаграждение и
91.48 лв. заплатена държавна такса.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците на 23.10.2023 г., които в
едномесечния срок по чл. 414 от ГПК са подали възражения, че не дължат изпълнение на
вземането по издадената против тях заповед за изпълнение. На заявителя е указано, че
следва да предяви иск за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение
в 1- месечен срок от съобщаването /08.11.2023 г./, като в този срок заявителят е предявил
установителния си иск по чл. 422 от ГПК, във връзка с който е образувано производството
/на 06.12.2023 г./.
След подаване на възраженията срещу заповедта за изпълнение, длъжникът К.К.
е подал заявление до ЯРС с искане съдът да отмени разпореждането си от 03.10.2023 г. за
издаване на заповед за изпълнение и за обезсилване на заповедта. С определение от
07.02.2024 г. ЯРС е оставил без разглеждане молбата на длъжника за обезсилване на
издадената по ч.гр.д. № 2558/2023 г. заповед за изпълнение, което определение е обжалвано
пред ЯОС. С Определение № 168 от 19.03.2024 г. по в.ч.гр.д. № 103/2024 г. по описа на ЯОС
частната жалба е оставена без разглеждане като процесуално недопустима и производството
по делото е прекратено.
Пред първоинстанционния съд е назначена и изслушана съдебно- счетоводна
експертиза, неоспорена от страните и приета от ТРС като обективна и компетентно
изготвена. От приетото по делото заключение се установява, че общата дължима
пропорционална такса за погашение на 120 000 лева е 6 744.00 с ДДС, от която сума следва
да се приспаднат събраните такси по изпълнителното дело, които са 2400,01 лева с включено
ДДС, при което се получава сумата от 4343.99 лева с ДДС, а законовата лихва върху тази
сума за исковия период е в размер на 230.12 лева.
При тази фактическа обстановка, която е непроменена и пред въззивната
инстанция, първоинстанционният съд с обжалваното решение е уважил изцяло предявения
установителен иск, като е приел за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца
ЧСИ И. Х. сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, именно: 4343.99 лв.- съставляваща такси по изп.дело№ 2015878400287 по
описа на ЧСИ И. Х., съгласно Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители, ведно със законната лихва считано от 03.10.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата и 230.12 лв.- лихва за забава, считано от 03.05.2023 г. до 02.10.2023 г.
За да постанови този резултат, ТРС е приел, че пропорционалната такса върху
събраната сума по т.26 от ТТРЗЧСИ се начислява независимо от начина на извършеното от
длъжника плащане на задължението– пряко на взискателя или по изпълнителното дело.
Приел е, че плащането на задължението е извършено при висящо дело за принудително
изпълнение и то след като по него са извършени множество изпълнителни действия и макар
същото да е пряко на взискателя, а не косвено през сметката на ЧСИ, длъжникът дължи
пропорционална такса върху събраната сума, чиито размер е установен по делото.
Позовавайки се на общото правило на чл.79, ал.1 от ГПК, че разноските по изпълнението са
за сметка на длъжника, ТРС е приел, че на това основание ответниците дължат заплащане на
претендираната от ищеца пропорционална такса, независимо, че са платили след започване
на изпълнението и независимо от това, че плащането е извършено пряко на взискателя, а
сумата не е постъпила по изпълнителното дело и след това да е преведена на взискателя.
ТРС не е възприел възраженията на ответниците, че след като е подписано споразумение с
кредитора и те са платили пряко на него при висящо изпълнително производство, следва да
7
се приеме, че е налице отказ от иска и следва да се приложи разпоредбата на чл.78, ал.9 от
ГПК. Посочил е, че в случая тази разпоредба не е приложима, както и че не са налице
основания за приложението на чл.79, ал.1, т.1 от ГПК, конкретно- изключението, касаещо
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433 от ГПК поради
плащане. Съдът е приел, че в случая прекратяването на изпълнителното производство е
станало на основание чл.433, ал.1, т.3 от ГПК, поради обезсилване на изпълнителния лист
въз основа на заявление, подадено от длъжниците, което постановление е влязло в сила, а не
на основание чл. 433, ал.1, т.2 от ГПК- по писмено искане на взискателя, въпреки, че такова
е направено.
ТРС е приел, че ответниците са изпаднали в забава по отношение на исковата
сума за главница, поради което дължат и мораторна лихва в размер на 230.12 лева процесния
период, като размерът на иска по чл.422, във вр. чл.86 от ЗЗД е установен чрез заключението
на вещото лице.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, ал.2 ГПК по
отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от
посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощия да провери
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл е задължителното тълкуване на закона, дадено от ВКС с ТР
№1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК- т.1.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в
рамките на заявените с въззивните жалби доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.
Предявеният иск е допустим- налице е активна и пасивна процесуална
легитимация и правен интерес от предявяването му- страни в исковото производство са
заявителя и длъжниците в заповедното производство по ч.гр.д. № 2558/2023 г. по описа на
ЯРС. За ищеца е налице правен интерес от предявяването на иска, тъй като против
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК са постъпили
възражения по чл. 414 от ГПК за недължимост на сумите по заповедта. Иска е предявен в
едномесечния срок по чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК.
За неоснователни се преценят доводите, изложени във въззивната жалба за
недопустимоскт на обжалваното решение поради неправилно определена местна подсъдност
на делото. По направеното от ответниците в хода на производството по делото възражение
за местна неподсъдност на делото пред ТРС е налице произнасяне с влязло в сила
Определение № 73 от 28.02.2024 г., потвърдено с Определение № 268 от 29.04.2024 г. по
в.ч.гр.д. № 131/2024 г. по описа на ЯОС. Предвид изложеното, не са налице основанията на
чл. 270, ал.3 от ГПК за обезсилване на постановеното решение поради неподсъдност на
спора пред ТРС.
За неоснователни се преценят оплакванията на въззивниците за недопустимост на
решението на ТРС, като такова, постановено по нередовна искова молба. Исковата молба,
въз основа на която е образувано производството по делото е редовна, т.к. отговаря на
изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, вкл. съдържа изложение на обстоятелствата, на
които се основава иска, както и в какво се състои искането. Твърденията на въззивниците, че
във връчената им искова молба липсват части и приложения към нея, не се установяват от
материалите по делото, както и не се установява във връзка с тези им твърдения те да са
поискали от районния съд, в случай, че връчената им искова молба не е в цялост и към нея
8
липсват приложения, да им бъдат предоставени от съда.
При преценка по същество, обжалваното решение се прецени за правилно, а
въззивната жалба за неоснователна.
С постановените по реда на чл.290 от ГПК Решение № 640/04.10.2010 г. по гр.
дело № 920/2009 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 82/08.05.2012 г. по гр. дело № 1891/2010 г. на
ВКС, IV г. о., Решение № 266 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1427/2012 г., IV г. о. и др. и
дадените с тях задължителни указания, е разрешен правния въпрос по приложението на чл.
26 от Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ и в частност дължи ли се такса по чл. 26 от
Тарифата по всяко изпълнително дело за парични притезания, независимо от начина, по
който е събрана сумата- платена директно на взискателя или чрез сметка на съдебен
изпълнител.
С посочените по- горе решения на ВКС е прието, че съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК,
разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или делото
се прекрати на основание чл. 433 ГПК, но не и поради плащане, направено след започване
на изпълнителното производство. Прието е, че плащането е направено след започване на
изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след
предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител. Съгласно чл.
426, ал. 1 ГПК, изпълнението започва, когато взискателят поиска писмено от съдебния
изпълнител да пристъпи към изпълнение на основание представен изпълнителен лист или
друг акт, подлежащ на изпълнение. Единственото изключение от принципа, че таксите по
принудителното изпълнение не се дължат от длъжника, се съдържа в чл. 53, ал. 2 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс, съгласно който текст държавният съдебен изпълнител не събира такса
върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. Прието е, че
когато изпълнителния лист е предявен пред частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи
всички такси, дори и когато изпълни в срока за доброволно изпълнение- дължи платените от
взискателя авансови такси, разноските за извършените необходими действия по
изпълнителното дело, разноските на взискателя за процесуално представителство и
окончателната такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители. В цитираните решения, ВКС приема, че таксата върху събраната сума
за изпълнение на парично вземане по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за
частните съдебни изпълнители, по общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК, винаги е за сметка
на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил
плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ЗЧСИ таксите по изпълнението се събират за извършване
на изпълнителни действия и за извършване на други действия, като разноските се определят
с тарифа. В чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ е предвидено, че за събиране на таксите по изпълнението се
изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от ЧСИ, единият от
които се връчва на задълженото лице. Съгласно чл. 79, ал. 2 ЗЧСИ в сметката се посочват
разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при
пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на
получената предплата и последиците при неплащане. Тази сметка трябва да бъде изготвена
преди самото събиране на съответните такси от ЧСИ.
В чл. 79, ал. 3 ЗЧСИ е предвидено, че за дължимите неплатени такси и разноски
частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410,
ал. 1 ГПК, независимо от размера на вземането.
Предвид изложените по- горе разяснения относно приложението на т.26 от
Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, длъжниците
по изпълнителното дело К. К. и С. К. дължат на частния съдебен изпълнител И. Х.
9
пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ върху събраната сума след предявяването на
изпълнителния лист независимо от обстоятелството, че плащането на задължението е пряко
на взискателя, тъй като след започване на изпълнението събраната сума е за погасяване на
задължението, в който смисъл е уредбата на т.26 от Тарифата, без значение дали плащането
е пряко на взискателя. Плащането на задължението е извършено при висящо дело за
принудително изпълнение, поради което и длъжниците дължат пропорционална такса върху
събраната сума.
Съгласно т.26, б. е от ТТРЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се събира
такса върху събраната сума, като за сума над 100 000 лв. се събира такса 5220 лв. + 2 на сто
за горницата над 100 000 лв. Установено е, че сумата, заплатена от длъжника на взискателя, е
в размер на 120 000 лв., при което пропорционалната такса по т. 26 е в размер на 5620.00 лв.
без ДДС, а с ДДС в размер на 6744.00 лв. След приспадане на внесената от взискателя такса
за извършения опис на недвижимия имот на ответниците така, дължимата се от тях такса по
т.26 от ТТРЗЧСИ е в размер на 4343.99 лв.
Неоснователни са доводите на въззивниците, че таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ не се
дължи поради обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, издадени по
ч.гр.д. № 843/2015 г. по описа на ЯРС. Правните последици от обезсилването на
изпълнителния лист са обезсилване на всички изпълнителни действия, освен приключените
осребрявания на длъжниково имущество. Ако по изпълнителното дело има непреведени на
кредиторите суми, те подлежат на незабавно връщане на длъжника, като върху тези суми
длъжника не дължи такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Съдебният изпълнител, събрал сумата от
длъжника при материално незаконосъобразно принудително изпълнение може да
претендира разноски по изпълнението и такса по т. 26 ТТРЗЧСИ от кредитора. Когато
сумите по обезсиления изпълнителен лист са получени от кредиторите по изпълнителното
дело, те подлежат на връщане въз основа на издаден в полза на длъжника обратен
изпълнителен лист. Обратния изпълнителен лист включва преведените на кредиторите суми
без основание, в т.ч. платените от тях авансови такси, събраните от съдебния изпълнител, но
невнесени от взискателя авансово такси и разноски по делото, както и събраната такса по т.
26 ТТРЗЧСИ или всички суми, събрани от длъжника и получени от кредиторите и съдебния
изпълнител. Те подлежат на връщане от кредитора. В случая кредиторът е получил
вземането си по изпълнителния лист чрез извършено от длъжниците плащане, а издаденият
изпълнителен лист и заповедта за изпълнение са обезсилени от исковия съд, разглеждащ
иска по чл. 422 от ГПК по т.д.№40/2015 г. по описа на ЯОС, след обезсилване на
постановеното по делото решение и прекратяване на производството по делото на
основание чл. 249 от ГПК- постигнато между страните споразумение преди влизане в сила
на решението и подадена от страните молба по делото.
Съгласно чл. 249 от ГПК съдът обезсилва постановеното от него решение, ако
преди влизането му в сила страните заявят, че са се спогодили и молят да се прекрати
делото. От текста на закона следва, че за да бъде прекратено производството по делото в
този случай е необходимо да са налице изявления на страните, които твърдят, че са се
спогодили и искат да бъде прекратено производството. Липсва изискване искането да бъде
придружено от представяне на доказателства за постигнатата спогодба, нито има
задължение за съда да извършва проверка за това дали действително е постигната такава и
дали не противоречи на закона и добрите нрави. Затова по съществото си действието по чл.
249 от ГПК има характера на оттегляне на иска със съгласието на ответника и има същите
правни последици. Особеното е, че се извършва при наличието на вече постановено
решение по спора, което налага преди прекратяването на производството решението да бъде
обезсилено, тъй като в противен случай е невъзможно да бъдат заличени последиците от
извършените до този момент процесуални действия. Поради тази причина обезсилването на
решението по чл. 249 от ГПК не зависи от волята на страните в производството, а е
последица от направеното искане за прекратяване на производството. В разглеждания
10
случай заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, издадени по ч.гр.д. № 843/2015 г. по
описа на ЯРС също са обезсилени, но не на основание чл. 415, ал.2 от ГПК поради
непредявяването на иск от кредитора за установяване на вземането, или на основание чл.
423, ал.3 от ГПК поради прието възражение по чл. 423 ГПК, когато не са били налице
предпоставките по чл. 411, ал. 2, т. 3 и т. 4 ГПК, не и по волята на страните, а като законна
последица от прекратяването на исковото производство по чл. 422 от ГПК.
Всички останали доводи на ответниците за недопустимост и неправилност на
постановеното по спора решение, включително и тези, изложени в представените по делото
писмени бележки, не касаят предмета на настоящото производство, поради което и не
подлежат на обсъждане.
При установената по делото забава от страна на ответниците да заплатят на ЧСИ
И. Х. дължимата сума, представляваща пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ,
правилно и обосновано районният съд е приел за установено, че те дължат на ищцата
заплащане на мораторна лихва за забава върху сумата, считано от 03.05.2023 г. до 02.10.2023
г. в размер на 230.12 лв.
Върху дължимата сума от 4343.99 лв. ответниците дължат и законната лихва
забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК – 02.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
Като е достигнал до същите правни изводи по спора, първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено изцяло, включително в
частта за разноските.
При този изход на делото пред въззивната инстанция, право да й бъдат присъдени
направените разноски пред тази инстанция има въззиваемата страна- ЧСИ И. Х., на която
съдът следва да присъди разноски пред въззивната инстанция в размер на 758.00 лева-
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения по делото
договор за правна защита и съдействие от 25.11.2024 г.
Водим от изложеното, Ямболският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 69 от 30.09.2024 г. на Тополовградския районен
съд, постановено по гр.д. № 27/2024 г. по описа на този съд
ОСЪЖДА К. Д. К. и С. Т. К., с посочени по делото данни, да заплатят на ЧСИ И.
С. Х., с посочени по делото данни, направените разноски пред въззивната инстанция в
размер на 758.00 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1,
изр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11