Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 91
гр. Пловдив, 30 юни 2020 год.,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи наказателен състав,
на единадесети юни две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАН
РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
с
участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и в присъствието на прокурора КРАСИМИР
ПАПАРИЗОВ, като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО КРАЧОЛОВ, наказателно дело /В/ № 149 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на гл. 33 НПК.
С протоколно определение № 269 от
04. 09. 2019 г. по НОХД № 593/2019 г. Районен съд Свиленград е ОДОБРИЛ постигнатото между Прокурор Н.М.при Районна
прокуратура - С. и Адвокат М.С., служебен защитник от БП на подсъдимите Г.Т.С.
и Й.В.Д.,***, Споразумение, както следва:
ПРИЗНАЛ е подс. Г.Т.С. за ВИНОВЕН в
това, че на 31.08.2019 г. на пътя от село С.р., община С. към град С., и двете
от област Х., на разстояние 2.7 км от кръстовището, образувано от главен път
град С. - град Л. и пресечката за село С.р., в посока към село С.р., като
извършител в съучастие с Й.В.Д., с цел да набави за себе си имотна облага -
пари в размер на 2 200 евро, противозаконно подпомогнал - чрез осигуряване на
транспорт за чужденците Е.С., М.И.Р., Д.С. Р.А., Е.Т., Ф.Ю., З.М.О., О.С., С.С.,
С.К., Н.М.А., Р.А., А.Н.Т., Н.Х., Ш.С., Ш.С., Р.Г.О., Н.М.Н.- 15 години, Е.Т.-
12 години, Ю.Н.- 15 години, Б.С.- 15 години и Х.С.- 15 години, всички граждани
на И.Р.А., да преминават в страната в нарушение на закона (чл. 8, ал. 1 от
ЗЧРБ: „Чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен
документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза,
когато такава се изисква.” съгласно Приложение I на Регламент (ЕО) № 539/2001г
на Съвета и чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ: „Чужденец, който влиза в Република
България или преминава през нейната територия, в зависимост от целта на
пътуването, трябва да притежава редовен документ за задгранично пътуване или
друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима.” съгласно
Приложение I на Регламент (ЕО) № 539/2001 г на Съвета), като деянието е
извършено чрез използване на МПС - товарен автомобил марка „Ф.”, модел „Т.”,
цвят - бял с държавен регистрационен № *, извършено е по отношение на
ненавършили 16-годишна възраст лица, а именно: Н.М.Н.- 15 години, Е.Т.- 12
години, Ю.Н.- 15 години, Б.С.- 15 години и Х.С.- 15 години, и е извършено по
отношение на повече от едно лице - общо 22 лица - престъпление по чл. 281, ал.
2, т. 1, т. 4 и т. 5, вр.ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на
основание чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5, вр.ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2, вр.чл.
54, ал. 1 от НК ГО E ОСЪДИЛ на наказание лишаване от свобода за срок от ЕДНА
ГОДИНА и на наказание ГЛОБА в размер на 5 000 лв. (пет хиляди лева).
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението
на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане в сила на настоящото определение.
Със същото определение съдът е ПРИЗНАЛ подс. Й.В.Д. за
ВИНОВНА в това, че на 31.08.2019 г. на пътя от село С.р., община С. към град С.,
и двете от област Х., на разстояние 2.7 км от кръстовището, образувано от
главен път град С. - град Л. и пресечката за село С.р., в посока към село С.р.,
като извършител в съучастие с Г.Т.С., с цел да набави за себе си имотна облага
- пари в размер на 2 200 евро, противозаконно подпомогнала - чрез осигуряване
на транспорт, на чужденците Е.С., М.И.Р., Д.С. Р.А., Е.Т., Ф.Ю., З.М.О., О.С., С.С.,
С.К., Н.М.А., Р.А., А.Н.Т., Н.Х., Ш.С., Ш.С., Р.Г.О., Н.М.Н.- 15 години, Е.Т.-
12 години, Ю.Н.- 15 години, Б.С.- 15 години и Х.С.- 15 години - граждани на И.Р.А.,
да преминават в страната в нарушение на закона (чл. 8, ал. 1 от ЗЧРБ: „Чужденец
може да влезе в Република България, ако притежава редовен документ за
задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато
такава се изисква”, съгласно Приложение I на Регламент (ЕО) № 539/2001 г. на
Съвета и чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ: „Чужденец, който влиза в Република
България или преминава през нейната територия, в зависимост от целта на
пътуването, трябва да притежава редовен документ за задгранично пътуване или
друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима”, съгласно
Приложение I на Регламент (ЕО) № 539/2001 г. на Съвета), като деянието е
извършено чрез използване на МПС - товарен автомобил марка „Ф.”, модел „Т.”,
цвят - бял с държавен регистрационен № *, извършено е по отношение на
ненавършили 16-годишна възраст лица, а именно: Н.М.Н.- 15 години, Е.Т.- 12
години, Ю.Н.- 15 години, Б.С.- 15 години и Х.С.- 15 години, и е извършено по
отношение на повече от едно лице - общо 22 лица - престъпление по чл. 281, ал.
2, т. 1, т. 4 и т. 5, вр.ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на
основание чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.
54, ал. 1 от НК Я ОСЪДИЛ на наказание лишаване от свобода за срок от ЕДНА
ГОДИНА и на наказание ГЛОБА в размер на 5 000 лв. (пет хиляди лева).
На основание чл. 66, ал. 1 от НК е ОТЛОЖИЛ
изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане в сила на настоящото определение.
Съдът се е произнесъл по веществените
доказателства и направените по делото разноски.
Осъдените
Г.С. и Й.Д. са останали недоволни от така подписаното и одобрено споразумение,
поради което пред ПАС е постъпило искане
за възобновяване на наказателното дело, поради допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила и неправилно прилагане на материалния закон. Иска се
връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда.
Прокурорът даде заключение, че искането е
неоснователно.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
и във връзка с направените оплаквания в искането, намира и приема за установено
следното:
ИСКАНЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО.
За да одобри атакувания съдебен акт, Свиленградският районен
съд законосъобразно е преценил, след като се е запознал с всички събрани по делото доказателства, че са
налице законовите предпоставки за одобряване на внесеното споразумение.
Неоснователно е първото възражение, което се прави в
настоящото производство за допуснато процесуално нарушение, че не е спазен
законът, действал по време на деянието. Според защитата в описателната част на
чл. 281 НК в споразуменето е отразено, че е нарушен редът, посочен в приложение
1 към Регламент 539/15. 03. 2001 г. за определяне на третите страни чиито граждани
трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държави -
членки, както и тези които са освободени от въпросните изисквания. Според
защитата към момента на извършване на деянието цитираният към споразумението
Регламент не е действал, а е бил в сила Регламент 2018/1806 на Европейския
парламент и на Съвета от 14. 11. 2018 г., който е влезнал в сила по реда на чл.
15 на 18. 12. 2018 г. В представеното споразумение и одобреното такова е
отразено, че в случая е следвало да намери приложение 1 на Регламент 539/2001
г. на Съвета. Действително към 31. 08. 2019 г., когато е извършено
инкриминираното деяние, вече е действал Регламент 2018//1806 на Европейския
парламент и на Съвета. Съгласно чл. 14 от този Регламент, Регламент 539/2001 г.
се отменя, но изрично е подчертано, че позовавания на отменения Регламент се
считат за позовавания на настоящия Регламент и се четат съгласно таблицата на
съответствието приложение ІV.
Отделно от това в одобреното споразумение изрично е
посочено, че е допуснато нарушение на чл. 8 ал. 1 ЗЧРБ и чл. 19 ал. 1 т. 1
ЗЧРБ, като дори текстовете на тези правни норми са цитирани дословно.
Не може да се приеме за основателен доводът, развит в
искането, че приетата фактическа и юридическа формулировка на престъплението е
непълна, неточна и неясна.
Атакуваното споразумение е било изготвено в писмена
форма и съдържа съгласие по всички въпроси, посочени в чл. 381 ал.5 НПК. Изпълнено е изискването на чл. 381 ал.6 НПК – споразумението е подписано от прокурора, защиника и обвиняемите, като
същите са декларирали, че са съгласни с него и се отказват от съдебното
разглеждане на делото по общия ред.
Споразуменето е
внесено в съда на 04.09.2019 г., на която дата е образувано НОХД № 593/2019 г.
по описа на Районен съд – Свиленград.
С разпореждане от същата дата съдията-докладчик го е
насрочил за разглеждане в открито съдебно заседание, проведено същия ден. По
този начин е спазен и визираният в чл. 382 ал.2 НПК срок.
При разглеждане на делото на страните са разяснени
правата им по чл. 274 ал.1 НПК. След това съдът екзатно е изпълнил процедурата
по чл. 382 ал.4 НПК. Обвиняемите изрично са заявили, че разбират обвинението,
признават се за виновни, разбират последиците от споразумението и са съгласни с
тях, а така също и че доброволно са го подписали.
Съдът е предложил промяна на част от споразумението по
реда на чл. 382 ал.5 НПК и сраните са се съгласили на тази промяна. Вписал в
съдебния протокол съдържанието на окончателното споразумение, което е подписано
от прокурора, защитника и обвиняемите. Законосъобразна е преценката на съда, че
така постигнатото споразумение не противоречи на закона и морала и същото
следва да бъде одобрено.
Неоснователно е
и възражението в искането, според което формулировката „осигуряване на
транспорт“ не кореспондира с конкретната форма на престъпна деятелност на всеки
един от осъдените. Изпълнителното деяние на престъпния състав е противозаконно
подпомагане на посочените в споразумението чужденци да преминат в страната. В
споразумението това е ясно отразено, а уточнението, че това е станало чрез
осигуряване на транспорт е прецизирало обвинението, в което изрично е посочено,
че всички установени лица са чужденци – граждани на И.Р.А.. Пунктуалността при
изготвяне и одобряване на споразумението е толкова подробна, че е включвала не
само позоваване, но и изчерпателно цитиране на всички съотносими към
бланкетната норма текстове на закона. Посочени са поименно и непълнолетните
лица, по отношение на които е извършено деянието, а така също марката, моделът
и регистрационният номер на моторното превозно средство. В споразумението е
фиксиран и точния размер на имотната облага, като изрично е посочено, че целта
на всеки един от осъдените е била да я набави за себе си.
По този начин са очертани всички признаци на
престъпния състав от обективна и субективна страна, включително и
квалифициращите обстоятелства.
Предвид на изложеното Пловдивският апелативен съд
счита, че в случая не може да се приеме за основателно възражението на
защитата, според което по време на досъдебното производство е допуснато
отстранимо съществено процесуално нарушение. На обвиняемите е предявено
подробно, ясно и точно обвинение и те по никакъв начин не са били затруднени да
го разберат, като впрочем изрично са направили изявления, че са наясно с обвинението
и последствията от сключване на споразумението.
Що се отнася до възражението, свързано с
интерпретацията на събраните по делото доказателства е необходимо до се
отбележи, че това е свързано с
обосноваността на съдебния акт, който въпрос е извън предмета на обсъждане в
настоящото производство по възобновяване.
С оглед на всичко изложено по-горе
Пловдивският апелативен съд счита, че искането за възобновяване е
неоснователно, поради което и
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защтиника на Г.Т.С. и Й.В.Д. за
възобновяване на НОХД № 593/2019 г. по описа на
Районен съд Свиленград, по което е одобрено споразумение с определение № 269 от
04. 09. 2019 г.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.