Решение по дело №741/2019 на Софийски градски съд

 Р Е Ш Е Н И Е

 

  В         И М Е Т О       Н А      Н А Р О Д А

 

     №…………………….гр.София, 01.07.2019г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в закрито заседание на първи юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА

                                                                Мл.съдия АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ                                                                            

                                                                                    

като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр. дело № 741 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

                  

 Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6 ГПК.

Образувано е по частна жалба от 03.12.2018г. на Л.В.Г. срещу разпореждане от 18.10.2018г. по изпълнително дело № 4270/2003г. по описа на ДСИ при СИС на СРС, 1 отд., 6 уч., с което е оставена без уважение подадената от частния жалбоподател молба за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Частният жалбоподател – длъжник в изпълнителия процес твърди, че неправилно и незаконосъобразно държавата е била присъединена като взискател по процесното изпълнително дело за платената от общината издръжка, тъй като присъединяване на взискател е възможно само и единствено по висящо (неприключило) изпълнително дело. Поддържа, че присъединяването на държавата като взискател е по вече прекратено изпълнително дело, поради което липсва законова възможност същата да се ползва от изпълнителното основание срещу него като длъжник. Счита, че за образуване на ново изпълнително дело за изплатените суми за издръжка е необходимо снабдяване с нарочно изпълнително основание. Излага, че перемпцията е настъпила по силата на закона, независимо от постановление за прекратяване на съдебния изпълнител, което има декларативно, а не конститутивно действие. С така заявените доводи мотивира искането си за отмяна на обжалваното разпореждане от 18.10.2018г. и за връщане на изпълнителното дело на ДСИ за неговото прекратяване на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

 

Насрещните страни по жалбата  - взискатели в изпълнителния процес Д.Л.Г.и Държавата, чрез Столична община- район „Люлин“ – не депозират писмени отговори на жалбата в законоустановения срок.

 

По делото са депозирани мотиви от ДСИ при СИС на СРС, с които е заявено становище  за неоснователност на жалбата.

 

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

           Подадената жалба от длъжника в изпълнителното производство Л.Г. е депозирана в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл.435, ал.2, т.6 ГПК /отказ да прекрати принудително изпълнение/, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по изпълнително дело № 4270/2003г. по описа на ДСИ при СИС на СРС, 1 отд., 6 уч., е образувано по молба от 14.04.2003г. на Д.Л.Г., чрез нейната майка и законен представител С.А.срещу Л.В.Г. - за принудително събиране на вземания за издръжка, присъдени с изпълнителен лист от м.03.2003г., издаден от СРС, ГО, по гр.д.№ 2036/2001г.

От представените по делото документи по изпълнително дело № 4270/2003г. се установява, че в периода от м.09.2003г. до 17.08.2017г. - датата на навършване на пълнолетие от взискателя Д.Г., на последната е изплатена издръжка от Държавата, чрез Столична община- район Люлин в размер на 12 441,28 лв. по реда на Наредба за изплащане от държавата на присъдена издръжка  от 2009г. (отм.) и Наредба за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка от 2011г.

С разпореждане от 03.01.2018г. съдебният изпълнител, на основание чл.14 от НОРИДПИ от 2011г., е присъединил Държавата като взискател за изплатената от нея сумата от 12 441,28 лева.

 С разпореждане от 18.10.2018г. съдебния изпълнител е оставил без уважение подадена от длъжника молба за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

При така установените обстоятелства по изпълнителното дело, съдът изведе следните правни изводи:

Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.433 ГПК. Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Последните дела , в кръга на които попада и настоящото изпълнително дело, са изрично изключени от приложното поле на съдържащото се в чл.433, ал.1, т.8 ГПК прекратително основание. Присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена при изменение на обстоятелствата. Навършването на пълнолетие на детето, което има правото на издръжка (взискателя по изпълнителното дело) , съгласно чл.150 СК, респ. чл.86 СК – отм., е основание за прекратяване на същата. При навършване на пълнолетие издръжката на детето се прекратява по силата на закона. Поради това решението, с което е присъдена издръжката, губи силата си, щом детето навърши 18 години – в този смисъл са задължителните разяснения, дадени с Постановление № 5 от 16.11.1970г. на Пленум на ВС.

В настоящия случай изпълнителното дело е било образувано за принудително събиране на парични вземания за издръжка на дете, поради което съдът намира, че преклузивният срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК не тече до датата на навършване на пълнолетие на детето - 17.08.2017г. Нормите на чл. 152, ал. 7 от СК и чл. 14, ал. 1 от НОРИДПИ изрично, ясно и еднозначно постановяват, че държавата е присъединен по право взискател за частното държавно вземане за заплатената от нея чрез общината издръжка по образуваното изпълнително дело, поради което правилно съдебният изпълнител е конституирал държавата като взискател за сумата от 12 441, 28 лева. Двугодишният срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, започнал да тече, считано от датата на навършване на пълнолетието на детето – 17.08.2017г. и не е изтекъл  към датата на постановяване на обжалваното разпореждане,  поради което което не е налице поддържаното от длъжника по изпълнението основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

С оглед изложените мотиви, съдът приема, че частната жалба се явява неоснователна и като такава - следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

                                                    Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№ 14080/03.12.2018г., подадена от  Л.В.Г. срещу разпореждане от 18.10.2018г. по изпълнително дело № 4270/2003г. по описа на ДСИ при СИС на СРС, 1 отд., 6 уч., с което е оставена без уважение подадената от частния жалбоподател молба вх.№ 12053/17.10.2018г. -  за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                2.