Р Е
Ш Е Н
И Е № 260777
град
Пловдив, 09.06.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно
гражданско отделение, V граждански
състав, в публичното заседание на осми март две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Радостина СТЕФАНОВА
Светлана СТАНЕВА
при секретаря
Петя ЦОНКОВА, като разгледа докладваното от съдия Станева въззивно гражданско
дело №373 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивното
производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във вр. чл.200 от КТ и
чл.86 от ЗЗД.
Образувано
е по постъпили въззивна жалба, подадена от „Автобусни превози Пловдив“ ЕООД, ЕИК
*********, чрез адв. М.Т., и насрещна въззивна жалба, депозирана от М.З.К. ***,
ЕГН **********, чрез адв. Т.И., против решение №260911/19.10.2020
г., постановено по гр.д. №16926/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VІІІ
гр. с., с което „Автобусни превози Пловдив“ ЕООД е осъдено да заплати на М.З.К.,
ЕГН **********,*** К. К. ****, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпените болки и страдания от трудова злополука, претърпяна от ищцата
на 02.08.2019 г. в размер на 5 000 лева, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 02.08.2019 г. до окончателното изплащане, а в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив – 200 лева
държавна такса и 50 лева депозит за СМЕ, като за разликата над уважения до
пълния предявен размер от 20 000 лева искът с правно основание чл.200 от КТ е отхвърлен като неоснователен и недоказан. М.З.К. е осъдена да заплати на
“Автобусни превози Пловдив” ЕООД направените разноски за производството по
делото по съразмерност в размер на 650 лева. Решението е постановено при
участието на ЗАД „Алианц България“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Княз Ал. Дондуков №59, като трето лице-помагач на
страната на ответника. Оставено е без уважение направеното от ищцата възражение
за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско
възнаграждение.
С
въззивната жалба на „Автобусни превози Пловдив“ ЕООД се навеждат доводи за
неправилност и необоснованост на съдебния акт в осъдителната му част, допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, явно необосновани изводи и
непълнота на доказателствата. Неясна е волята на съда, като е налице и вътрешно
противоречие в мотивите. Липсва обосновка защо се приема, че е налице пряка
причинно – следствена връзка между събитието, настъпило на 02.08.2019 г., и
констатираните вреди, за които се твърди, че са причинени в по – късен момент –
на 05.08.2019 г. Увреждането е от битова травма, а не – от трудова злополука.
Не са обсъдени обясненията на страната, които са в противоречие с отразеното в
медицинските документи. Не са обсъдени показанията на св. Ж., протокола за
разследване на злополука №4/16.08.2019 г. и заключението на съдебномедицинската
експертиза. При определяне размера на обезщетението не е спазен принципа на
чл.52 от ЗЗД, не са съобразени краткия период на възстановяване, възрастта и
наличните у К. заболявания. Счита, че размерът на обезщетението следва да е
6000 лв., като с оглед съпричиняването, се редуцира с 50%. Иска се отмяна на
решението в атакуваната му част, като се постанови ново, с което да се отхвърли
иска изцяло. При условията на евентуалност се иска да се намали присъденото
обезщетение на 3000 лв. Молят да се
присъдят и разноските по делото.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от М.К., като се твърди
неоснователност на жалбата и същата следва да се остави без уважение.
В
срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от М.З.К. чрез
адв. Т.И., срещу същото решение в частта, в която е отхвърлен предявения иск –
за разликата над 5000 лв. до 20000 лв., като неправилно и незаконосъобразно.
Размерът на обезщетението не е съобразен с трайната съдебна практика, не е
приложен и принципа на справедливостта. Липсват съображения защо съдът е приел,
че размерът на намаляване на обезщетението е 50%, а не 20% или 30%. Не е
установено съпричиняване. Неправилно е и произнасянето по отношение на
разноските. Иска се отмяна на решението в атакуваната част, като се присъдят и
разноските по делото.
Отговор
на насрещната въззивна жалба не е депозиран.
Срещу
въззивната и насрещната въззивна жалби не е постъпило становище от третото лице
помагач на страната на ответника ЗАД „Алианц България“.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателката К., пълномощникът
ѝ адв. И. и представител на третото лице помагач на страната на ответника
ЗАД „Алианц България“ не се явиха. Представени са писмени становища.
„Автобусни
превози Пловдив“ ЕООД чрез адв. Т. поддържа жалбата и направените с нея искания.
Пловдивският
окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото
доказателства, намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения
срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да
се разгледа по същество.
При
служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е
валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на
съдилищата по граждански дела. Въззивната проверка за правилност се извършва на
решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР
№1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящата
инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата и насрещната жалба въззивни
основания, прие за установено следното:
Основателно
се поддържа от въззивника довода за съществени процесуални нарушения при
постановяване на обжалваното решение и неговата необоснованост. Когато
първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и не се е произнесъл
по всички доводи и възражения на ответника, въззивният съд не е задължен да
следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, а само
при направени в тази насока оплаквания във въззивната жалба (определение
№712/01.08.2018 г. по гр.д. №793/2018 г. на ВКС, IV г.о.), както е и в
настоящия случай.
Районният
съд е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.200 от КТ и
чл.86 от ЗЗД.
Ищцата
М.З.К. *** твърди в исковата молба, че е работила в ответното дружество по
трудов договор от 01.07.2019 г. на длъжност кондуктор. На 02.08.2019 г. в град
Пловдив, около 16.30 часа, при изпълнение на трудовите си задължения в автобус
с рег. №******* по линия ****, при движение по бул. ************, на спирката
след тунела, шофьорът на автобуса задействал рязко спирачната система на МПС. Загубила
равновесие, паднала на пода на автобуса, като ѝ е причинена средна
телесна повреда – счупване на ключицата на лявата ръка. Получила разпореждане
от НОИ, ТУ Пловдив, с което декларираната злополука е приета за трудова.
Изпитвала болки, неудобства и страдания, ръката била имобилизирана повече от
месец с превръзка, тъй като не можела да се гипсира. След сваляне на шината е
проведен рехабилитационен курс, но и към момента на подаване на исковата молба
изпитвала засилване на дискомфорта. Моли да се постанови решение, с което
ответникът да бъде осъден да ѝ заплати обезщетение в размер на
20 000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от трудова злополука, претърпяна на 02.08.2019 г., заедно със
законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 02.08.2019 г. до
окончателното заплащане. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност
на заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение.
Ответникът
“Автобусни превози Пловдив” ЕООД – с. Брани поле, оспорва обективно съединените искове по
основание и по размер и моли да се отхвърлят като неоснователни и недоказани, а
ако бъде приет искът с правно основание чл.200 от КТ за основателен – да се
уважи в намален размер. Оспорва се причинно – следствената връзка между
настъпилото на 02.08.2019 г. събитие и констатираните вреди на ищцата. В
резултат на инцидент на посочената дата К. е паднала при потегляне на автобуса,
но последици няма. Същата е отказала да бъде повикана спешна помощ и е
продължила работата си до края на смяната, работила е и на следващия ден.
Счупването е в резултат от падане в домашна обстановка на 05.08.2019 г.,
съобщено в анамнезата, снета на 07.08.2019 г. Ако се приеме, че е налице
трудова злополука, искът е прекалено завишен, тъй като е налице съпричиняване
от К., като се излагат съображения в тази насока. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата на пълномощника ѝ
адвокатско възнаграждение.
Третото лице - помагач
на страната на ответника ЗАД „Алианц България“ гр. София оспорва иска по
основание и по размер и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и
недоказан. Оспорва се наличието на трудова злополука, не е възникнало основанието
за плащане, а и надхвърляне на застрахователния лимит на обезщетението.
Солидаризира се с доводите на ответника за липсата на причинна връзка между
инцидента на 02.08.2019 г. и причиненото на ищцата увреждане. При условията на
евентуалност прави възражения за съпричиняване на трудовата злополука от ищцата.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът е приел, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, ищцата е работила на длъжност кондуктор от 01.07.2019 г. до
07.10.2019 г., когато трудовото правоотношение е прекратено със заповед №00000453/07.10.2019
г. на управителя на ответното дружество, връчена на К. на същата дата, на
основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ – по взаимно съгласие на страните.
На 02.08.2019 г. около 16.30 ч. в
автобус №**** от градския транспорт на Пловдив, движещ се по *********, след
тунела в посока юг, при изпълнение на служебните си задължения, докато
таксувала пътниците в превозното средство, ищцата загубила равновесие и паднала
на пода на автобуса, при което получила увреждане – закрито счупване на
ключицата на лявото рамо. Злополуката е приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО
с разпореждане № 5104-15-236/21.08.2019 г. на длъжностно лице от НОИ – РУСО гр.
Пловдив.
Съдът е приел, че от събраните по
делото писмени доказателства, показанията на разпитаните свидетели и заключението
на СМЕ се установява, че получените травматични увреждания са в пряка
причинно-следствена връзка с падането в автобуса (но е било възможно да се
получат и при падане в домашна обстановка). Претърпяната от ищцата трудова
злополука е довела до изкълчващо счупване на лявата ключица, а то от своя
страна – до трайно затрудняване движенията на горния ляв крайник. Непосредствено
след инцидента М.К. е изпитвала умерени до значителни по сила и интензитет
болки и страдания, които постепенно са затихвали в хода на оздравителния процес
до пълното им изчезване след неговото приключване. Към момента на депозиране на
заключението следва да са отшумели напълно. Въпреки претърпяната травма,
непосредствено след злополуката е било възможно ищцата да е продължила да
изпълнява трудовата си дейност, ако се е стремила да щади крайника и да не
извършва движения с него.
Във въззивната жалба се твърди
непълнота на доказателствата, без да се посочва в какво се изразява същата,
като настоящият състав не е в състояние да се произнесе по това възражение.
Неоснователни са възраженията, че не е ясно
какво точно приема първоинстанционният съд – дали увреждането е в резултат на
трудова злополука или от битова такава. Действително, същият е посочил и
възможността да се касае за битова злополука, но е приел, че травмата е в
резултат на трудова.
Настоящият състав споделя, че се касае
за трудова злополука. Аргументите в тази насока са няколко. Безспорно е по
делото, че К. е претърпяла инцидент на 02.08.2019 г. – паднала е в салона на
автобуса, в който е работила, докато е таксувала пътници – в този смисъл са
както обясненията на страната, така и показанията на св. Ж. Същият посочва
какво му е казано от К. – че не е могла да стъпи добре на стъпалото в автобуса.
Категоричен е, че М. е заявила, че няма проблем със счупване или ако има, може
да търпи, като това води до извод за наличие на болки след инцидента. Самият
работодател е декларирал наличие на трудова злополука в съответствие с чл.57,
ал.1 от КСО, като инициативата за производството не е на ищцата. В този смисъл
не се възприемат твърденията в жалбата, че злополуката не е разследвана и
разпореждането на НОИ е издадено само въз основа на жалба от пострадалата. Напротив
– работодателят не е оспорил, че се касае за трудова злополука. От заключението
на експертизата се установява, че е напълно възможно травмата да се получи по
описания от К. механизъм. Същевременно се разяснява, че е възможно да продължи
да изпълнява трудовите си задължения след получаване на травмата, ако се е
стремила да щади крайника и да не извършва движения с него. Налично у ищцата
заболяване (неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения) е
възможно да намали болковата симптоматика. Св. К. също посочва какво ѝ е
заявено като механизъм на увреждане – падане в автобуса, не ѝ е споделяно
К. да е падала в дома си. Всичко изложено води до извод, че увреждането е
причинено на 02.08.2019 г. и е станало по време на изпълняваната от К. работа –
касае се за трудова злополука.
Ищцата според съда е допринесла за
настъпването на трудовата злополука и за евентуалното влошаване на последиците
за здравето ѝ след настъпването на инцидента, тъй като се е придвижвала в
автобуса, без да се държи за предвидените за това дръжки, продължила е да
работи след падането, без да потърси лекарска помощ в деня на злополуката и на
следващия ден, а това е направено няколко дни по – късно.
Колкото до отбелязаното в медицинската
документация, че „съобщава за падане вкъщи преди два дни с последваща болка в
ляво рамо“ – ищцата отрича да е дала такава информация, като факта какво е
казала при снемане на анамнезата не може да се провери. Нещо повече – от
разясненията, дадени в съдебно заседание от експерта се установява, че „за да
се получи този вид травма, пострадалата трябва да бъде бутната по някакъв
начин, за да може да залитне и да падне настрани върху … рамо, без да ползва
спонтанни рефлекси да си подаде ръката, за да падне върху нея“, което според
настоящия състав кореспондира с обясненията за падане в автобуса.
По тези съображения настоящия състав
прие, че е налице пряка причинно-следствена връзка между уврежданията,
констатирани върху ищцата, и трудовата злополука, претърпяна от нея на
02.08.2019 г.
Налице са условията на чл.200 от КТ за
ангажиране на имуществената отговорност на ответника за причинените на ищцата
от претърпяната трудова злополука неимуществени вреди, като тази отговорност е
обективна. Искът е основателен.
Правилно и в съответствие с принципа на
справедливост са съобразени степента и характера на телесните увреждания,
претърпени от ищцата поради злополуката, здравословното ѝ състояние,
възрастта ѝ, като според настоящия състав следва да се имат предвид и
продължителността и интензитета на търпените от нея болки и страдания. От
показанията на св. К. се установи, че е употребявала болкоуспокояващи,
затворила се е в дома си, нуждаела се е от помощ за ежедневни дейности.
Продължителният възстановителен период от няколко месеца се установява и от
заключението на експертизата. Напълно се споделя извода на състава на районния
съд, че справедливият размер на обезщетението е 10 000 лева.
Основателно е възражението на
работодателя и на третото лице помагач, че е налице съпричиняване на
увреждането от страна на ищцата. Същата не е изпълнила задълженията си по т.9.1
и т.9.2 от Инструкция – 6 – Организация и правила за безопасна работа на
кондуктор и контрольор – да застава в стабилна и устойчива поза при таксуване
на пътници и да се придържа за ръкохватките на седалките или висящите кожени
ръкохватки. За тези ѝ задължения е преминала през инструктаж, като са
представени доказателства в тази насока. Ето защо правилно е определено и
съпричиняването – 50%. Правилно искът е уважен в размер на 5 000 лева, като е
отхвърлен в частта до пълния предявен размер от 20000 лв.
Правилно е присъдена законната лихва от
датата на увреждането - 02.08.2019 г. – до окончателното изплащане.
Неоснователни са доводите на
процесуалния представител на работодателя, че обезщетението следва да се
определи в размер на 3000 лв. Тази сума не съответства на продължителността и
интензитета на търпените от К. болки и страдания, на преживения дискомфорт и не
би репарирала причинените ѝ вреди. Още по – малко това би могло да стане
с обезщетението, което според третото лице помагач е с лимит от 560 лв.
Предвид
гореизложеното жалбата и насрещната жалба се явяват неоснователни, атакуваното
решение - правилно и законосъобразно, като следва да се потвърди.
Разноски
са поискани от страните, но с оглед отхвърлянето както на въззивната жалба,
така и на насрещната въззивна жалба не се присъждат на страните.
Воден от гореизложеното, Пловдивският
окръжен съд,V граждански
състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №260911/19.10.2020 г.,
постановено по гр. д. №16926/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VІІІ гр. с.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния
касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: